Глобализацията е факт: тя е растящо разбирателство на всички с всички. Тя се ускорява, но нейното начало не е от днес. Тази динамика на експанзия на обмена в световен мащаб и на непрестанно развитие на международното разделение на труда е вписано от самото начало в софтуера на модерните времена. Благодарение на развитието на средствата за комуникация, на днешните кораби на конкистадори в Интернет, и неукротимия порив към пазарната икономика, към това, което Маркс наричаше „универсализация”, не без възхищение към тази изключителна, макар и жестока, и сляпа жизненост. Сегашната финансова глобализация е само допълнителен етап от този дълъг процес в развитие, който носи в себе си и лошото, и доброто в зависимост от това какво ще сме способни да направим от него. Лошото – масово хищничество, дива конкуренция, брутално преместване на дейности, капитали и заетост в Севера и свръхексплоатация на наемните работници в Юга, законът на по-силния, подчинен само на печалбата. Доброто – нови възможности за развитие, средства за борба с бедността, фактическа взаимна зависимост на икономиките, която прави възможна и дори жизнеспособна солидарността между нациите, защото нищо в крайна сметка няма да се получи без другите и още по-малко срещу другите.
Глобализацията утвърждава всъщност една общност от съдби: въпросът е дали ще съумеем да я превърнем в обща идея. Още сме далече от това. Сама по себе си глобализацията не е нито добра, нито лоша. Това е действителността, в която живеем и действаме. Тя не е нито непременно щастлива, нито неизбежно нещастна. Тя е комбинация от принуди, за които трябва да държим сметка, за да сме ефикасни и да се защитим там, където е нужно, и от възможности, които трябва да можем да използваме и да насочваме в посока на общото благо.
Убедена съм, че не съществува някаква глобализационна предопределеност, която да не оставя стратегическа свобода на предприятията и която да обрича обществената власт на безсилие. Това твърдение на привържениците на схващането нещата да бъдат оставени на самотек не издържа никаква проверка.
Изследователски екип от Масачузетския институт за технически науки, ръководен от Сюзън Бъргър, в продължение на пет години е извършвал проучване върху стратегиите на предприятията, работещи в условията на глобализация в Европа, Америка и Азия. То показва, че за производството на един и същ вид продукт еднакво печеливши предприятия правят различен избор: едни предоставят почти цялото си производство на подизпълнители в страни, където заплащането на труда е ниско, други не постъпват така, защото конкурентоспособността никога не се свежда само до цената на труда, а зависи от много по-сложен комплекс от фактори. Глобализацията не може да обясни защо „Зара”, фирмата, която в Европа най-бързо се разраства, продължава да произвежда в Испания и Португалия. Глобализацията още по-малко може да обясни защо, след като производителите на очила в Тайван и в Хонконг прехвърлиха производството си в Китай, италианските производители, специализирани в производството на скъпи рамки за очила и владеещи 25 процента от световния пазар, продължават да произвеждат във фабриката си във Венеция, където надниците не са приравнени с тези на китайските работници. И ако има ръководители на предприятия, които смятат, че не могат да оцелеят, като плащат европейски заплати, други в същия сектор доказват, че това е възможно. При условие, че въвеждат новости, в крак са с развиващия се вкус на клиентите си и интелигентно използват предимствата си.
Точно това прави „Геокс”, едно от най-успешните съвременни италиански предприятия. В регион, където по традиция се произвеждат обувки и поради това смятан от мнозина за неблагоприятен за развитието на такава дейност заради голямата конкуренция, „Геокс” създаде нов продукт, който днес се продава в целия свят: „обувката, която диша”. Това стана благодарение на въвеждането на подметка, която позволява потта да излиза. „Геокс” съумя да се възползва от натрупания на място опит от квалифицирана и предразположена към творчество работна ръка. В хода на много бързото си развитие предприятието, разбира се, пренасочи част от производството си в Румъния и Азия, но в същото време създаде работни места за квалифицирани специалисти в Италия, където са концентрирани изследователско-развойната дейност, дизайнът, логистиката и мениджмънтът.
Това показва, че от гледна точка на предприятията не съществува един-единствен сценарий, който глобализацията насилствено да налага. Това е още едно основание обществените власти да не отпускат безпомощно ръце, а напротив, да насърчават всичко, което от дадена област представлява интерес за едно предприятие: степента на подготовка, качеството на инфраструктурата, мрежата от дейности и възможностите за сътрудничество, научната и технологичната среда, без да се забравят обществените услуги.
Лошата глобализация е зле понесената, зле разбраната и зле подпомогнатата глобализация. Тази, при която всички удари са позволени, при която краткосрочният егоизъм задълбочава неравенствата, омразата и несигурността. Добрата глобализация e тази, която съчетава на национално и международно равнище справедливи правила на играта с обществена сила, способна да накара да се спазват тези правила с добре разбран интерес за всички. Цялото предизвикателство на сегашния период се състои в това политиката да навакса изоставането си от икономиката, която проявява тенденция да се налага над закона. Светът дълбоко се промени. Възникващите държави – по-правилно е да се каже възникналите – разбъркват картите на световната конкуренция. Утвърждават се нови отношения на сила. Този свят се нуждае от нови правила, от нова сигурност, за да не се превърне глобализацията в кратък срок в разрушителна надпревара за печалба, а шанс за споделен прогрес. За мен в това се състои ролята на държавата и целия смисъл на европейския проект, както аз го схващам.
Опитомяването на глобализацията, за да бъде насочена в добрата посока, е дело, което изисква много усилия, според мен. Добрата глобализация е тази, която ще въведе в правилата на Световната търговска организация уважението към социалните и екологичните норми, която ще реформира МВФ и Световната банка, за да направи от тях инструменти в услуга на човешкото развитие, тази, която ще въведе данък върху финансовите потоци, тази, която ще създаде световна организация за опазване на околната среда и ще развие идеята за Обща световна селскостопанска политика, за да организира по-справедливо пазарите и да даде истински шанс на селското стопанство на развиващите се страни. Не знам с каква скорост ще постигнем това, не знам дали историята ще преживее едно от внезапните си ускорения, чиито тайни тя познава, или дали човечеството, което често се оказва неспособно да реформира хладнокръвно, още дълго ще бави нужните решения. Но в мене има убеденост, че сме много тези, които разбираме, че няма друга посока, в която да се върви, освен с цялата тежест, която имаме, да работим за създаване на справедлив международен ред и на средства, които са полезни за това.
Извадка от Maintenant („Сега”), Ségolène Royal, 2007 г.
Превод Методи Кръстев
