Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, „Континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република”. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта” и сборника “Рогати работи-бивалици от настоящето”. Член на СБЖ.
”Нарочна работна група от 14 опозиционни депутати в рамките на 3 седмици ще обиколя всичките 144 домове за деца, лишени от родителски грижи.
Всеки един от парламентаристите ще направи проверки на домове, които предварително си разпределиха по райони.
След обиколката народните представители ще поканят на разговор неправителствени организации, работещи по темата, за да започнат съвместна дейност по законодателството, свързано със семейството и грижата на децата на България.”
Цитатът е от изказване на народния представител от СДС д-р Ваньо Шарков, направено на 20 март, осем дни, след като луднал ревнивец на почтена възраст разстреля от упор с ловна пушка насред центъра на град Трън 15-годишната възпитаничка на местния дом за сираци Лиляна Тодорова и нарани нейна връстница и 12-годишен хлапак.
Синият парламентарист обосновава разходката на колегите си из страната с необходимостта от промяна в законите, която да доведе до оставането на една-единствена институция. Призвана да се занимава със закрила на детето и носеща пълната отговорност за евентуални пропуски, допуснати в тези домове.
Ще речем – хвала на народния избраник, сетил се е, че много баби обикновено водят до раждането на хилави бебета,защото сега пръстите на двете ни ръце не стигат да изброим всички отговорни и същевременно неносещи отговорност за съдбата на 8018 българчета , разставени къде ли не из затънтените краища на майка България.
Ако опозиционната комисия действа с подобни екстремни темпове, каквито е заявила, нищо чудно до два или три месеца наистина да станем свидетели как в пленарна зала постъпват предложения за законодателни промени.
И как всинца депутати, без разлика на пол и партийна принадлежност ги гласуват.След което наместо купчината агенции и формации, прехранващи се с бюджетни средства, за да закрилят бъдещето на родината, в правния мир остава една-единствена, ама читава отвсякъде институция.
Която хем ще бди като орлица, хем ще наказва с твърда ръка виновните.
Прекрасно, но кой знае защо съм скептик. И не защото идеята е на опозицията, а защото този филм май сме го гледали.
Защото преди трънската трагедия , в рамките на две – три години имаше поне още половин дузина кървави случаи с деца.
След всеки от тях четях и слушах как уж отговорни фактори се кълняха: това е за последно, така повече не бива, трябват промени…
Да, трябват, но не се случваха.
Не вярвам да се случат и сега.
Не за друго, а защото от десетилетия насам и управляващи, и опозиция не пропускат възможността под лозунга ”Да не политизираме съдбата на подрастващите!”, да вършат точно обратното.
Да припомням ли трагедията с дискотеката “Индиго”?
Колко години отминаха от гибелта на децата върху заледените стъпала на сграда, която по никакви строителни норми не би трябвало да бъде използвана за масови струпвания на непълнолетни?
Има ли някой изтърпяващ наказание?
Не!
Какво стана след трагедията при река Лим?
Осъдиха шофьора. Е и?
Дали да не си направим експеримент и да спрем кой да е от многобройните автобуси, превозващи ученици – екскурзианти, за да проверим изправността му?
Колко месеца беше прехвърляна топката от една институция към друга заради фрапантните кадри във филма “Баклава”, разказващ за ежедневието в дома за сираци “Коджакефалията” – Бургас?
А случаят в Могилино? Където реагирахме като ощипани госпожици на селски събор, когато екип на Би Би Си ни показа онова, дето уж го е имало в докладите на проверяващите.
Имало го е, но не за да се направи промяна, а за да си сложи някой чиновник тенекийката, че на, той своята работа си я е свършил!
Един вид – заработил си е заплатата!
Дали някой ще съумее да преброи колко са вече нахапаните от кучета деца?
А колко са момичетата, заработващи като жрици на любовта, наместо да залягат над уроците?
Какво се случва, когато семейство спира рожбите си от училище, защото те му носят повече доходи от просия?
Казват, че съответните институции орязват веднага социалните помощи при констатирани подобни случаи. Може би, но не вярвам, защото учителите предпочитат да си траят. Не защото не одобряват наказателната мярка, а защото тя се прехвърля върху тях самите под формата на съкращаване на съответния щат!
Докато подготвях този текст, мярнах откровението на Ширин Местан, ръководителката на Държавната агенция за закрила на децата: бъркали били институцията й с изнесените структури на Агенцията за социално подпомагане… Нейните хора можели само да констатират, а другите били призвани да действат.
Ама и едните, и другите милеели за децата!!!
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Или да си зададеш въпроса, дали пък наистина не живеем в страната на огледалните чудеса? Където тъгата всъщност е радост, а сълзите в очите от мъка са… диаманти.
И още, що за държава сме, в която хем бием тъпани, че приемаме стратегия за справяне с демографската криза, хем само през миналата година в социалните домове са настанени 1300 новородени момиченца и момченца.
А от 8019 питомци на по-горецитираните 144 дома едва 2 процента (ДВА!!!) са сираци! И никой не може да принуди онези живи и здрави татковци и майки, зарязали на произвола на съдбата (разбирай на гърба на обществото) отрочетата си да положат макар и минимална грижа за тях!
Да ме извинят онези 14 народни представители, които в навечерието на Първа пролет се канят да поемат в поход срещу безхаберието, но начинанието им звучи ако не инфантилно, то поне е с привкус на претоплена, че и загоряла манджа.
Напомня ми за предколедните шетни, когато докопали се под някакаква форма до властта люде обсипват същите тези социални заведения с шоколади и портокали, а не забелязват сметта, сбутана под протъркания жакардов килим и липсата на елементарни вилици и лъжици.
…Защо ли се сещам за граф Григорий Потьомкин и предизвиквалите сълзи на възторг в очите на императрица Екатерина Велика негови бутафорни села?
20 март 2008 г.
