Искам да напиша една истина за света и за политиката на много държави през последните три века. Идеите за тази политика са мислени много отдавна и са приети от масите хора, независимо че някои идеи са грешни. Затова трябва да се върнем към изходното положение за тези идеи и да ги преосмислим във времето, в което живеем, и да не повтаряме стари грешки.
През годините след икономическата криза от 1873 година, когато свършва ерата на свободната конкуренция на дребни фирми, до края на ХХ век и началото му се установява монополен капитализъм в света. При него има монополно положение на големи фирми на пазарите във всеки бранш. Маркс описва именно този монополен капитализъм и дава формули и схеми за него в „Капиталът“. При монополно положение на големи фирми капитализмът наистина е загиващ. При монополно положение на една фирма на пазара, тя вдига цените до монополно високи и извлича монополни печалби. Не внедрява Н.Т. Прогрес, защото разчита на старите машини при липса на конкуренция и монополно високите цени на стоките, произвеждани със старите машини. На работниците си монополните фирми плащат ниски заплати, понеже работниците са усвоили отдавна старите машини. Но работниците са потребителите на пазарите и когато отидат там, с ниските си заплати могат да купят малко от стоките с монополно високи цени. Така даже се получават и монополът е причина за икономически кризи на относително свръхпроизводство неплатежоспособно търсене. Затова се създават работнически партии и партии на капитала, които защитават съответните им интереси. Много политици, учени, икономисти започват да търсят решение как да се преодолее този монополен капитализъм. Формулите на Маркс за монополния капитал са следните: П-П1 (1) тази формула е за финансовия капитал, където пари носят повече пари. Друга формула е П-С … произв … С1 – П1 (2) това е формула за производителния капитал. И друга формула е:
П-С-П1 (3) това е формула за търговския капитал. Но аз си направих труда и изведох още една формула за търговия на дребно, без която не може да се разбере капитала. Тя е: П-С… разфасовка… С1-П1 (4). През 1913 г. в САЩ се извършва една тиха и безкръвна революция на капитализма, която никой не забелязва, с едно просто икономическо решение за антимонополно законодателство. Създава се нов съвременен капитализъм. Съвременния капитализъм се създава в САЩ през 1913 г., в Англия и Франция след 1920, а в Германия и Япония след 1945 г., където държавата унищожава монополът на големи фирми и е с антимонополно и антитръстово законодателство и се нарича конкурентен капитализъм. С конкуренция на всички пазари. Това е капитализъм в който има производство, но има и пазари, в които се възвръща конкуренцията. В този конкурентен капитализъм държавата унищожава монополното положение на големи фирми на пазарите. При конкуренция фирмите намалят цените на стоките си до малко над себестойността им. От една стока печелят малко и за да имат добри печалби трябва да продадат много стоки. Как да ги произведат за да имат ниска себестойност и да са евтини? Ами като внедрят Н.Т.Прогрес. Затова фирмите при конкуренция внедряват масово Н.Т.Прогрес и започват да „бълват“ евтини и качествени стоки – машинно производство и заливат пазара. На работниците си плащат големи заплати, понеже работниците работят с нови машини и технологии, които усвояват непрекъснато. А работниците, като отидат на пазара, където са потребители могат с големите си заплати да купят много евтини и качествени стоки машинно производство. Затова конкуренцията е най-добрата социална политика. При този капитализъм с конкуренция се внедрява масово НТ Прогрес и наемните работници, средната класа и капиталистите са добре. Тук формулите за конкурентния капитализъм са следните: П – С … проучване … С1 – П1 – С2 … реклама … С1″ – П2″ (5) това е формула за финансовия капитал, който си има своето производство – проучването и своя пазар с реклама и конкуренция. Друга формула е П – С … производство … С1 – П1 – С2 … реклама … С1″ – П2″ (6) това е формула за производителния капитал при който се произвежда на едри части и се продава по цени на едро на търговците. И той си има своето производство и своя пазар с реклама и конкуренция. И другия вид капитал е търговският капитал, който има вида П – С … разфасовка … С1 – П1 – С2 … реклама … С1″ – П2″ (7). При този капитал стоките на едри части се разфасоват, което е производството му и се рекламират в условията на конкуренция. Средствата за реклама са 1/3 от целия стокооборот на дребно. В политиката няма партии на наемния труд и партии на капитала. Тук има партии, които са общонародни и които защитават конкуренцията и са за уредено общество при което да са добре всички класи. Естествено има разлика между класите, но богатите са повече общественици, от колкото частници. Изобщо целта на партиите е да сменят управляващите се, за да не се обезчовечат тези които са на власт или да се сменят хората на власт. Но политиката им е една и съща. Тези партии в САЩ са Републиканската и Демократичната партия. Те са за конкурентен капитализъм.
Ленин обаче решава да тръгне по друг път. През 1916 г. той издава книгата „Империализмът като най – висш стадий на капитализма“ в която измисля теорията за държавно монополистичния капитализъм – империализма. В него конкуренцията е представена като разрушителна сила, а всъщност конкуренцията е източник на развитие на обществото. Според тази теория шепа монополисти – олигарси, финансисти, ще овладеят финансите, промишлеността, търговията и накрая държавата, и ще установят пълен диктат в обществото. Той прогнозира, че така ще се развие света и затова решава да направи още една крачка напред от положението в тази теория за империализма, като одържави частната собственост на тези олигарси, или създаде държавен държавно монополистичен капитализъм – империализъм, като социализъм или комунизъм. Държавен защото частната собственост на олигарсите става държавна. „Социализмът не е нищо друго освен най-близката крачка напред от държавно капиталистическият монопол. Или другояче казано: социализмът не е нищо друго освен държавно капиталистически монопол, обърнат в полза на целия народ и следователно престанал да бъде капиталистически монопол“ В. И. Ленин, Съч., т. 25 стр. 377. Не знам как си е представял комунизма..И прави революция в Русия и през 1917 година създава СССР. Социализма обаче беше общество на бюрокрацията. Но никъде в света не се създава по естествен начин империализъм. Създава го обаче в Италия Бенито Мусолини, който лично се е срещал с Ленин през 1916 г., но го създава като фашизъм, както и Хитлер в Германия. Фашизмът е именно държавно монополистичен капитализъм – империализъм.Такъв държавно монополистичен капитализъм – империализъм създаде и Борис Елцин в Русия, макар и по погрешка, защото искаше най – десен капитализъм в Русия, а фашизма е ляв национален, защото при него има частна собственост, а социализма е ляв интернационален, защото при него има държавна собственост. Грешката беше в руската наука, която смяташе, че империализмът е най – дясната обществена формация и , че империализъм има в САЩ, а всъщност империализмът е фашизъм и го имаше в Италия и Германия, докато в САЩ има конкурентен капитализъм. Или сега в Русия има фашизъм, или по – точно социал фашизъм. Защото има държавни монополисти като ГАЗПРОМ, РОСНЕФТ и др, което е социализъм, освен частните монополни фирми на руските олигарси, което е фашизъм. Олигарси като Ходорковски, Березовски и др. се мъчеха да управляват, но Путин ги изгони или прати в затвора и сега управлява ФСБ – наследник на КГБ, от чиито среди е Путин В най-ново време управлява партията Единна Русия, която е повече националистическа партия.
При монополно положение на големите фирми на пазарите при монополния капитализъм има партии, които защитават интересите на монополните фирми и партии, които защитават интересите на наемните работници. Това е стара политика и при нея леви са тези, които защитават интересите на наемните работници, а десни тези които защитават интересите на капитала. Там важат формулите и схемите на Маркс, като има консервативни партии на капитала и социалдемократически работнически партии. Има и комунистически партии, които са за държавен монопол на средствата за производство, който се движи от бюрокрацията. Този икономически и политически модел вече е на изживяване в ЕС, но все още на теория е валиден. В ЕС вече също има конкурентен капитализъм, а България е в ЕС. Социалдемократическите и социалистическите партии в Европа се дистанцират от марксизма-ленинизма и вече не са работнически партии, защото марксизма – ленинизма е теория и практика против монополния капитализъм.При конкурентния капитализъм ляво е повече държава, като държавата е въоръжена организация от хора, която създава правилата и законите, изпълнява ги и осъжда и наказва тези, които не ги изпълняват. Докато дясно е повече свобода на икономическото общество, което е с частна собственост, производство и пазар, търсене и предлагане, монопол и конкуренция и две класи – капиталисти и наемни работници. Но с преминаването към конкурентен капитализъм се премахва монополът на големите фирми на пазарите и се установява конкуренция на всички пазари. И се изчерпва политиката на делене на хората и партиите в зависимост от мястото им в икономическото общество, като партии на работниците и като партии на капитала. Остава само деленето на повече и по-малко държава и повече или по-малко свобода на икономическото общество да работи и да се саморегулира. Вече не се гледа при конкурентния капитализъм, дали една партия е партия на работниците или партия на капитала, а има народни партии, които защитават интересите на всички слоеве в обществото и целта им е един или по-голяма група от хора да не остават повече от 2 мандата на власт. И да предлагат нови умни и кадърни хора, които да са начело на властта. В САЩ и ЕС вече няма класови партии, а има и ще има народни партии. И ляво – дясно е в отношението държава-икономическо общество, като държавата може да защитава интересите и на капитала, и на наемните работници, и пак да е лява, или да защитава интересите на наемните работници, но да оставя свобода на икономическото общество и да е дясна. Това не може да се разбере от българските политици и от хора като Александър Лилов, Илия Божинов и Янаки Стоилов, и лявото крило в БСП, които мислят, че БСП е партия на наемните работници. Те не знаят, че в ЕС и икономическото общество вече няма монополен капитализъм и няма комунизъм, които са с частен монопол и държавен монопол, а има конкурентен капитализъм с конкуренция. А когато има конкуренция и няма частен и държавен монопол – то тогава ляво – дясно идва от повече държава или повече свобода на икономическото общество, а не от деленето на класи, групи и слоеве на икономическото общество. Не е вярна тезата на Станишев, че щом дадена политика е в интерес на повече хора, то тя е социалистическа. Защото богатите хора – капиталистите, са винаги по – малка част от обществото. Но когато се подпомагат от държавата и работят за обществото, те са общественици защото работят за всички. БСП трябва да е лява народна партия, която да регулира, когато е на власт в държавата, съвсем малко повече икономическото общество. В нея трябва да членуват и наемни работници, средна класа и капиталисти, и „червени бабички“, изобщо хора от всички слоеве на обществото. На последния конгрес на БСП се взеха решения БСП да стане народна партия и в нея да членуват хора с най – различно място и положение в икономическото общество. Взеха се нови смели решения и се промени устава и. Затова пиша тази статия, за да може да се разбере смисълът на промените в БСП и какви още промени трябва да се извършат И защото много се спори дали БСП е лява или дясна партия. БСП е лява партия и когато дойде на власт, тя трябва да възвръща конкуренцията и да регулира малко повече работата на икономическото общество, чрез закони и правила, като гарантира частната собственост чрез държавата и чрез бюджета и, и данъците, като се знае най-важното, че конкуренцията е най-добрата социална политика, а това е лява политика, която се върши от държавата. БСП трябва да е като Демократичната партия в САЩ, или като Социалдемократическите партии в Европа и
