В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ НАПРЕЖЕНИЕТО ВЪВ ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР

0
180


През третото тримесечие на 2008 г. глобалната икономическа криза започна да оказва своето влияние върху показателите на реалната икономика. Възможно е през първата половина на 2009 г. българските фирми да изпитват сериозни проблеми при реализацията на продукцията си. Тези изводи бяха направени от експерти по анализ на финансовите показатели от БНБ в четвърти брой на тримесечното издание „Икономически преглед“. За периода януари – септември 2008 г. у нас реалният темп на растеж на БВП е относително висок, 7% спрямо съответния период на предходната година. Инвестициите в основни активи имат значителен принос и нарастват в реално изражение с 22.3% през третото тримесечие на годината. От друга страна, през същия период започва да се проявява въздействието на глобалната икономическа криза върху показателите на реалната икономика. Индустриалният сектор забавя реалния си темп на растеж от 7.4% за полугодието до 2% през третото тримесечие на 2008 г., вероятно поради забавяне в промишлените продажби за износ. Според данните за промишлените продажби за октомври и ноември този процес се задълбочава и се разпространява в повечето сектори на индустрията. Анализаторите от БНБ констатират, че през последните месеци на 2008 г. конюнктурните индикатори на бизнеса рязко спадат, отчитайки нарастващ песимизъм в оценките за текущата и особено за бъдещата конюнктура във всички сектори на икономиката. На основата на тази информация може да се очаква, че през първата половина на 2009 г. предприятията ще изпитват нарастващи затруднения при реализиране на продукцията си.

В анализа на експертите на централната ни банка съществуват и известни опасения, че глобалната икономическа криза ще свие външното търсене на български стоки. Има опасения също от анализаторите от БНБ, че влошената международна конюнктура ще повлияе негативно върху инвестиционните планове на предприятията у нас, а забавеният прираст на доходите ще ограничава нарастването на потреблението на домакинствата. В резултат на по-слабото външно и вътрешно търсене очакваме реалният темп на растеж на БВП да се забави значително в сравнение с 2008 г.
Тенденцията е на запазване на ръста на притока на чуждестранни капитали към страната, който се запазва висок за периода януари – ноември 2008 г. Излишъкът по финансовата сметка на платежния баланс от 10.9 млрд. евро е резултат на привлечени преки чуждестранни инвестиции в размер на 5.27 млрд. евро, депозити от нерезиденти в местни банки в размер на 2.48 млрд. евро и повишаване на нетните външни задължения на частния небанков сектор с 2.3 млрд. евро. Международните валутни резерви на БНБ засега са на добро ниво и достигат 24 864.8 млн. лв. (12 713.1 млн. евро) в края на 2008 г.

Средномесечното покритие на вноса на стоки и услуги с международни валутни резерви на БНБ се запази на ниво от 6 месеца. Кризата на международните финансови пазари се изостри през четвъртото тримесечие на 2008 г. след фалита на „Леман Брадърс“ в средата на септември и прерасна в глобална икономическа криза. Реалният икономически растеж в индустриалните страни се забави много, а някои от тях изпаднаха в състояние на рецесия. Свиването на глобалното търсене се отрази върху цените на суровините и горивата, които поевтиняха значително. Инфлацията съществено се понижи, както и инфлационните очаквания. Централните банки реагираха агресивно на бързото забавяне (и дори спад в някои страни) на икономическия растеж и понижаването на инфлацията, като намалиха съществено референтните си лихвени проценти. Разрастването на глобалната финансова криза наложи нови форми на интервенция както от страна на централните банки – чрез предоставяне на ликвидност на паричните пазари посредством стандартни операции и различни нови програми за рефинансиране, насочени към преустановяване на спада на цените на финансовите активи, така и от страна на правителствата – чрез спешно приемане на фискални пакети от мерки за подкрепа на банковата система и за стимулиране на икономическия растеж. Предприетите мерки доведоха до частично стабилизиране на финансовите пазари, но недоверието между пазарните участници продължава да спъва нормалното им функциониране. Финансовите пазари показват само частични признаци на стабилизиране при ниска склонност към поемане на риск, липса на доверие, висока колебливост и затруднена трансмисия на ликвидните инжекции към реалната икономика.

Икономиките на някои от останалите страни от ЦИЕ буксуват. През четвъртото тримесечие на 2008 г. Унгария навлезе в рецесия и вече получи крупни заеми от МВФ и ЕЦБ, а икономиките на Чехия и Естония се също се свиха. По-чувствително е намалението на БВП в прибалтийската държава, но Литва и особено Латвия имат сериозни проблеми в стопанското си развитие. Шегобийци в Рига дори започнаха подписка, в която са се включили около 2600 латвийци с покана към силноразвитата скандинавска държава Швеция да окупира Латвия и по този начин да ги избави от икономическите им проблеми. Икономическият растеж на Словакия, най-новия член на Еврозоната, също се забави силно, за което информационните агенции Ройтерс и ДПА излязоха през февруари с обезпокоителни репортажи. БВП на Република Унгария се е понижил с 1% спрямо третото тримесечие, а на годишна основа е намалял с 2%, естонската икономика се е свила с 9,4% на годишна основа – най-високото темпо в историята й. Икономиката на Словакия през четвъртото тримесечие е нараснала с 2,7% на годишна основа, което е по-малко спрямо прогнозата от 3% и растежа от 7%, отчетен през третото тримесечие. Това е и най-слабият икономически растеж на Словакия от началото на 2001 г., според Словашката статистическа служба, която е цитирана от ДПА. БВП на Чехия се е понижил с 0,6% на тримесечна основа. През 2008 г. икономическият растеж на Чехия бе 1%, което е повече спрямо прогнозата от 0,2%, но и най-ниското му равнище от 1997 г. Икономиките на всички държави от Централна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., зависят основно от износа и чуждестранните инвестиции. Промишлените поръчки към тях се понижиха заради силния спад на търсене от Еврозоната и особено от Германия. Германската икономика се сви с 2,1% през последното тримесечие на 2008 г. – най-слабият резултат след обединението през 1990 година. Другата голяма икономика – френската, също отчете спад през четвъртото тримесечие – от 1,2%. Според анализатори кредитната криза в големите страни от еврозоната ще продължава да въздейства върху всички сектори и държави, тъй като спадът на производството води до повишаване на безработицата и намаляване на потреблението.

Засега единствено Полша е определяна от водещите анализатори в ЕС като държавата от региона на ЦИЕ, която е най-издръжлива на кризата благодарение на големия си вътрешен пазар от близо 40 млн. полски граждани. Но според полския министър на финансите Яцек Ростовски, икономическият растеж на страната за 2009 г. може да е по-слаб и от най-ниската прогноза на правителството – 1,7%. В тази връзка е необходимо да се посочи, че през 2008 г. БВП на Полша се увеличи с 4,8%, което я нарежда сред водещите страни в ЕС по темпове на растеж.

В началото на 2009 г. икономическият анализатор от инвестиционната банка „Уд енд къмпани” Рафаела Тенкони прогнозира, че едва ли нововъзникващите пазарни икономики в Европа ще се възстановят, докато големите европейски централни банки и особено Европейската централна банка не понижат водещите си лихви до около 0,5% и не възстановят финансовите потоци. Пред ръководствата на централните банки в региона е налице следната дилема – те намалиха лихвените си проценти, за да стимулират икономическия растеж, но рязко поевтиняващите им валути ограничиха възможностите за предприемане на допълнителни понижения на основните лихви. Затова банкерите от Източна Европа трябва да се вслушат в предупрежденията на водещи финансисти от т.нар. стари 15 страни от ЕС. Едно от тях е, че банките в региона трябва да са готови за общи действия при необходимост от осигуряване на финансиране за тях в условията на глобална икономическа криза. Това становище застъпи австрийският министър на финансите Йозеф Прьол след среща с българския си колега Пламен Орешарски в началото на февруари 2009 г. Формалният повод за визитата беше подписване на споразумение за избягване на двойно данъчно облагане между двете страни. Посещението му продължи в Украйна, Хърватия и Румъния,където сондира евентуална специална подкрепа за банките в региона. Целта е страните да увеличат своята чувствителност по отношение на проблемите в банковия сектор и банките да са готови да действат съвместно в случай на финансова необходимост. В условията на икономическа и финансова криза е важно отделните страни да действат координирано, като се търсят специфични мерки за всяка страна поотделно при посрещане на предизвикателствата на кризата в сътрудничество с МВФ и Европейския съюз. Един от изводите на австрийския финансов министър след разговорите му с министър-председателя Сергей Станишев и министър Орешарски е, че българските банки са стабилни. На срещата са обсъждани и теми относно заложения бюджетен излишък на страната за 2009 г., който е предвиден да бъде 3%, а също и за икономическия растеж, както и за евентуално намаляване на минималните задължителни резерви (МЗР) от 12 на 7%. От началото на декември миналата година БНБ намали МЗР от 12 на 10% за привлечените средства от домакинства и фирми. Според австрийския министър на финансите България прилага много последователни действия за гарантиране на финансовата стабилност и осигуряване на ликвидност в банковия сектор, а като една от тези мерки посочи именно намаляването на МЗР. Същевременно той увери, че всички австрийски инвеститори в България, включително и банките, ще положат усилия за преодоляване на кризата и за устойчиво развитие на икономиката.

Според Ивайло Веселинов, старши икономист за нововъзникващите пазари в „Дрезднер Клайнворт”, различните държави нямат сигурност в това дали разполагат с ресурс да посрещнат своите вътрешни проблеми и затова не се решават на координирани мерки срещу кризата и последствията й върху финансовата система. За съжаление сред повечето правителства преобладава нагласата да решават проблемите в рамките на собствените си граници. Ако не бяхме свидетели на такава глобална криза, със сигурност дъщерните подразделения на чуждите банки щяха да бъдат подкрепени и дори държавите биха съдействали на банките майки, но днес проблемът е глобален. Първоначалният страх за изтегляне на средства от дъщерните банки в края на миналата година и началото на тази беше преодолян и сега, ако не оптимизъм, поне няма паника. Напълно възможно е да станем свидетели на нова паника на финансовите пазари през идните месеци в случай на неочаквани неблагоприятни развития в САЩ или Европа. В подобна ситуация рискът от допълнително изтегляне на средства от банките майки би се увеличил отново, смята Ивайло Веселинов.

Според банковите анализатори от отдела за анализи и прогнози на МКБ „Юнионбанк”, направени през февруари 2009 г. и оповестени чрез econ.bg поне шест сектора в България са с потенциал за растеж независимо от последиците на кризата за нашата страна. Очаква се и известно оживление на капиталовите пазари у нас, което е незначително след срива от близо 80% на българските ценни книжа на фондовата ни борса. Очакванията им са за техен ръст от около 10%. Според тях се очертава обаче забавяне на ръста на лизинга и небанковото кредитиране. В резултат на финансовата криза, която вече прераства и в икономическа, инвестиционната активност се очаква да се свие през 2009 г., което ще доведе до спад във вътрешното потребление и намаляване на отпуснатите кредити. Прогнозният ръст на БВП е в рамките на + 1.8% – 2% за 2009 г., но не е изключено при един по-силно негативен сценарий на “твърдо приземяване” ръстът да е нулев или отрицателен. Прогнозите относно движението на макроикономическите показатели в българската икономика според анализаторите на тази сравнително малка българо-унгаро-германска банка, регистрирана по българското банково законодателство са:

Въпреки сериозната криза, в България има поне шест отрасъла, които разполагат с потенциал за растеж. Такива са хранително-вкусовата промишленост, дистрибуцията на лекарства и козметика, технологиите и комуникациите, пречиствателните и рециклиращи съоръжения, възобновяемите енергоизточници и пътното строителство. Добрите проекти в тези сектори ще продължат да получават по-лесен достъп до банково финансиране и през 2009 г., въпреки глобалното свиване на кредитния ръст. За България очакванията са заемите за граждани и фирми да се повишат на годишна база с едва 5%. За визираните шест отрасъла е характерно:

1. Хранително-вкусовата промишленост е един от малкото сектори с нарастване на производство и продажби (около 3%) на годишна база в края на 2008 г., отбелязва се ръст и в оборотите на хранителните вериги. Потенциалът на този сектор се дължи на по-големите домакински бюджети за храна; повечето поръчки към местните производители от растящия брой търговски вериги; европейско финансиране на производителите.

2. Дистрибуторите на лекарства и козметика ще останат относително незасегнати от кризата. Вътрешният пазар на лекарства и свързани с това продукти (козметика, хранителни добавки) продължава да нараства през 2008 г. Това дава основание да се прогнозира, че той ще бъде един от лостовете на стабилност в българската икономика. Увеличават се средствата от държавния бюджет за здравеопазване, нараства и значението на здравно-осигурителните фондове. Към посочените предимства на този сектор от националната ни икономика следва да се добавят и повишените разходи за лекарства напоследък поради увеличаване на заболеваемостта на болшинството от българите.

3.Високите технологии и комуникации остават слабо засегнати от кризата. Ръстът на произведения продукт в сектора през 2008 г. се очаква да възлезе на 10%. Засилва се търсенето на софтуерни продукти и предлагането на аутсорсинг услуги. Очакванията са и през 2009 г. секторът да продължи да отчита растеж.

4.Пречиствателните и рециклиращи съоръжения през настоящата година ще продължат своя потенциал за нарастване, движен главно от интереса на държавата и общините за изграждане на заводи за рециклиране, както и нуждата от филтри и съоръжения от промишлеността.

5.Стратегията на ЕС за повишаване на дела на възобновяемите енергоизточници (ВЕИ) в общото енергопроизводство (16% за България до 2020 г. спрямо 6.6% през 2007 г.) превръща и този отрасъл в устойчив на влиянията на финансовата криза. През 2008 г. бяха инсталирани нови мощности от ветроенергийни паркове (край Калиакра) и слънчеви централи (край Ихтиман), има устойчиво нарастване на ВЕИ инвестициите.

6. Незадоволителното състояние на пътната инфраструктура, започнатите проекти за пречиствателни станции, както и предстоящият избор на изпълнители за магистрала „Тракия” и други пътни отсечки, предпазват сектора на инфраструктурно (пътно) строителство от негативното влияние на кризата. За това допълнително ще допринесе увеличаването на държавните разходи за инфраструктура през 2009 г. в пакета антикризисни мерки, както и усвояването на средства от оперативна програма „Транспорт” (2 млрд. евро трябва да се усвоят до 2013 г.).

Световната икономическа и финансова криза има и „обратна страна”, която се проявява най-вече в следните сектори: строителство и недвижими имоти,металургия и добивна промишленост, машиностроене, химическа промишленост, транспорт, текстил и шивашка промишленост, туризъм. Най-голямата заплаха пред строителството са проблеми при реализацията на готовите обекти, липса на финансиране, спад на маржа на печалба, както и възможен фалит на по-малките строителни фирми. В медиите излязоха публикации, че около 115 хиляди готови жилища у нас понастоящем са непродадени. За металургичния сектор заплахите са свързани най-вече с намаляване на търсенето на метали на световните пазари, продължаване на спада в цената, по-ниско търсене от страна на строителството. Съкращаване на поръчките от чужбина, загуба на експортни пазари, трайно съкращаване на производството поради рецесия на световната икономика са сред основните трудности пред машиностроенето в България. Препятствията пред химическата индустрия се свеждат до свръхпредлагане на химически продукти на световните пазари, загуба на доверие поради неизпълнени поръчки в резултат на липсата на природен газ. По отношение на транспортните фирми, най-сериозните предизвикателства са свързани с по-ниския обем на превозените товари. Това е свързано със забавяне на икономиката и намаляване на печалбата в сектора, възможни са и фалити на по-малките фирми. Шивашките предприятия, които бележеха сериозен ръст през изминалите години, сега срещат трудности с изтегляне на инвестиции от страната, ценови дъмпинг от вносна продукция и намаляване на продукцията на ишлеме. Въпреки отчетения ръст на чуждите туристи у нас от 14,6% през изминалата година, сериозно предизвикателство през 2009 г. пред отрасъла ще бъде по-малкият брой туристи, отменените резервации, скъсяване на престоя и намаляване на бизнеспосещенията.

Изводите на анализаторите от МКБ „Юнионбанк” са за „драматичен спад”, който е обхванал цените на акциите на Българска фондова борса (БФБ). През 2008 г. тя претърпя най-значителния спад от своето създаване досега. Основният индекс на т.нар. сини чипове (най-високо котираните български компании) – СОФИКС, загуби цели 79.71% от стойността си през годината. СОФИКС се оказа най-губещият индекс в Източна Европа, изпреварвайки по негативен резултат сръбския BELEX15 и украинския PFTS. Пазарната капитализация на БФБ се стопи повече от два пъти, което доведе до по-ниско съотношение спрямо БВП в размер на само 18.5%, в сравнение с 51.3% година по-рано. Забавянето на растежа на световната икономика и попадането в рецесия на водещите индустрии в света ще повлияе на инвестиционната активност и финансовите резултати на публичните компании в страната. Около половината от инвеститорите на местния пазар са песимистично настроени да видят съществен ръст на акциите през 2009. Въпреки преобладаващия песимизъм, завладял Фондовата ни борса, очакванията са през настоящата година тя да отбележи ръст спрямо края на 2008 г. в размер на близо 10 на сто, като индексът СОФИКС се реанимира до ниво от около 395 пункта. Подобно развитие обаче следва да се очаква през втората половина на годината при по-ясно очертаване дълбочината на влияние на кризата върху икономиката, като през първото полугодие на 2009 г. е възможно спадът на СОФИКС да продължи още малко. В сравнение със сегашната му стойност (към началото на февруари 2008 г.) – около 280 пункта, това означава ръст от около 40% до края на годината.

Налице е известен спад в дейността на лизинговите дружества. В края на септември 2008 г. вземанията на лизинговите дружества възлизат на 5.43 млрд. лв. (8.2% от прогнозния БВП), което представлява нарастване от 77.7% спрямо същия месец на предходната година, когато те са съставлявали 5.4% от БВП. За наблюдавания период на 2008 г. забавянето в сектора е несъществено, в края на 2007 г. годишният ръст беше в размер на 83.1%. Очакванията за 2009 г. обаче са за трайна тенденция на забавяне на растежа, доколкото лизинговите компании ползват банково финансиране и лихвите по лизинговите договори забележимо се покачват.

Към края на септември 2008 г. вземанията по кредити на небанковите дружества, специализирани в кредитиране, са 2.70 млрд. лв. (4.1% от прогнозния БВП), което представлява увеличение от 32.7% спрямо декември 2007 г., когато те са формирали 3.1% от БВП.


Тенденцията за рязко намаляване на ръста в отпусканите от тези дружества кредити е ясно забележима от началото на 2008 г., като през третото тримесечие ръстът спада до 5.6%. Вероятно тя ще продължи и през 2009 г. в унисон с наблюдаваната тенденция при банковите кредити.
За разлика от небанковия сектор българските банки са относително стабилни. Но не само в България, а и в повечето развити страни в света банките в последните няколко месеца все по-трудно и при по-утежнени условия предоставят кредити. В България, в която практически българска банка не е обхваната от ликвидна криза и не се е обърнала за помощ към БНБ или българското правителство, така както това стана в Германия (Хипо Риал Естейтс), Белгия и Холандия (Фортис) и в някои други страни от ЕС, вече са налице сериозни проблеми с кредитирането. Предстоящо е одържавяването (налице са подобни планове на правителството на Великобритания) на две крупни британски банки – Роял банк ъф Скотланд и Лойдс Банкинг груп, поради натрупване на т.нар. лоши активи.

Първият проблем, свързан със затрудненото кредитиране у нас, е свързан с нарастване на лихвите по кредитите. Повишението им обикновено е от 1,5 до 3%, но една от българските банки – Българска пощенска банка, е повишила лихвите по потребителските си кредити в последните два месеца с цели 4,72%. Това е безпрецедентно поскъпване на цената на кредита в ЕС. В уебсайта EuroCredit.bg са публикувани размерите на лихвите на българските банки и към 19 януари 2009 г. са между 13,75% и 16,72% за потребителски заеми без поръчител за суми между 10 000 и 30 000 лв. ГПР (годишният процент на разходите, включващ всички такси за обслужване на разходите, за разглеждане на документи и комисиони за банката) варира при потребителските кредити между 18,43% и 22,84%. От публикуваните данни в медиите към 22 януари 2009 г. лихвите на ипотечните заеми на 15 банки у нас варира между 8,60% и 11,90% за кредитите в лева, но ГПР (годишният процент на разходите, включващ всички такси за обслужване на разходите, за разглеждане на документи и комисиони за банката, както и застраховки „Имот” и „Живот”, свързани с редовното обслужване на кредита) е между 10,56 и 13,81%. Надбавките, които събират банките от клиентите си, желаещи ипотечни кредити са около 2% по-високи от лихвите по кредитите. При ипотечните заеми в евро са налице някои „мними” бонуси, като лихви за първата година от 4,50% до 5,50% (но само две банки ги предоставят), но за следващите години до изплащането на заема те варират от 7,61% до 9,70%. ГПР при ипотечните заеми в евро е около или малко под този за левовите заеми – между 8,40% и 11,39%. Ипотечните кредити в евро засега са по-изгодни за кредитополучателите, но са налице разходи и за обмяна на левовете в евро, тъй като възнагражденията у нас се получават в български лева. В последните месеци са налице редица обяви в медиите, с които банки продават жилища на неизрядни свои длъжници, които не са в състояние да погасяват вноските по кредитите си, което често се превръща в „драма” за тях.

При 3,92% ОЛП (основен лихвен процент) към 17февруари 2009 г. на БНБ не е трудно да се направи извода, че надбавките, които вземат българските банки, са неимоверно високи и неколкократно по-големи от тези, които се плащат в страните от Еврозоната. ОЛП на ЕЦБ е 2%, а надбавката на търговските банки в повечето страни в Еврозоната е не повече от 2-3%, т.е. лихвата по кредитите (потребителски или ипотечни) не надвишава 4-5%, а за бизнесзаемите е с около 1-2% по-ниска. Разликата с България в това отношение е чувствителна и българските кредитополучатели на ипотечни и потребителски кредити, а също и на бизнескредитите (особено на тези от малкия и средния бизнес) са поставени при извънредно трудни условия, ако изобщо вече могат да получат кредит. Някои потенциални кредитоискатели в последните няколко месеца или са отхвърляни от банките, поради недостатъчни доходи, или са принуждавани да осигурят самоучастие до 50% от стойността на ипотекираното жилище (най-често исканият процент на самоучастие е между 25 и 40%, а до преди няколко месеца той бе между 10 и 20% и дори имаше банки (Българска пощенска банка), които предоставяха под формата на кредит 100% от стойността на имота). Новите изисквания правят възможността за покупка на собствено жилище за някои семейства далечна химера, тъй като, ако то примерно е на стойност 100 000 евро, българските банки изискват като самоучастие заемополучателят да има между 30 000 и 50 000 евро.

Много неволи изпитват напоследък и представителите на малкия и средния бизнес. За някои достъпът до банков кредитен ресурс става все по-труден и по-скъп, а за други и особено за новите фирми – засега невъзможен. Някои от тях се обръщат към други небанкови играчи на кредитния ни пазар, които по НК следва да подлежат на наказателна отговорност, но намират „вратички” да примамват закъсали клиенти, в т.ч. и за потребителски заеми. За тях те искат залог на жилище, което при невръщане на кредита остава у лихваря. Обръщането към такива съмнителни субекти не е в интерес на малкия и средния бизнес и ще доведе до фалит мнозина.

За т.нар. отпушване на кредитирането е необходимо да бъдат приветствани следните две мерки, взети от БНБ:

– първата е на БНБ, която намали минималните задължителни резерви от 12 на 10 на сто от привлечените средства като депозити в банките, както и базата, върху която се изчисляват, което е в интерес на банките, респективно на клиентите им – кредитоискатели.

– втората мярка се свежда до възможността българските банки да разсрочват кредити на предприятия и граждани със сериозни финансови проблеми. Неотдавна председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) Виолина Маринова обяви, че се е състоял разговор в тази връзка на представителите на финансовите институции у нас и се очаква позитивното им решение. Цялостно или частично опрощаване на задълженията на клиентите засега не фигурира като вариант. Според нея българските банки са готови да провеждат разговори с всеки клиент, като целта е да направят вноските поносими в момент на криза. В тази връзка са възможни и редица други мерки, прилагани в други развити страни, като удължаване срока на заема и съответно намаляване на погасителната вноска. Възможно е и цялостно преструктуриране на задължението – редовно или просрочено, чрез изготвяне на нов погасителен план. В случай че проблемът е кратковременен, от банката може да се предложи намаляване на месечните вноски от 3 до 6 месеца чрез даване на гратисен период за плащанията по главница. Някои български банки, като УниКредит Булбанк прилагат и други мерки и за да защитят заемите, които отпускат, се предлага застраховка, която покрива и риска от безработица. Това е допълнителен плюс и дава повече сигурност по време на кризата. В ОББ при наличието на финансови проблеми на клиентите им използват специфични банкови инструменти, с които също се търсят възможни решения за облекчаване обслужването на заемите.

За ускоряване на кредитирането от страна на българските банки, които понастоящем са твърде предпазливи при отпускане на кредити, са наложителни и екстрени мерки:

– Българската банка за развитие (ББР), която стана правоприемник на Насърчителна банка, да започне да функционира пълноценно. Чрез нея МС се стреми към увеличаване на кредитите към европроектите, с които нейните клиенти ще кандидатстват по оперативните програми. Втората основна задача е свързана с т.нар. „отпушване” на кредитирането за представителите на малкия и средния бизнес. Последните са най-потърпевши от рестриктивната политика на банките, а някои изобщо са изхвърлени от кредитния ни пазар. ББР бе учредена от българското правителство през 2008 г. с приемането на специален закон от НС за нейното функциониране, както и на двете й структури: Национален гаранционен фонд и Фонд за капиталови инвестиции. Те обаче все още не функционират пълноценно, а в ОП „Конкурентоспособност” са налице 200 млн.евро, които могат да се усвоят, ако те заработят ефективно. ББР е капитализирана изцяло със средства от държавния бюджет с 500 млн.лв., които ще бъдат предоставени на грантова основа на 12 български търговски банки. Със започване на активна дейност на ББР значително развитие ще получи и публично-частното партньорство. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в началото на февруари се проведе среща на министър-председателя с ръководството на ББР, на която стана ясно, че правителството отпуска сумата от 500 млн.лв. за предоставяне на визираните 12 банки у нас.

В случай, че още през първото тримесечие на 2009 г. ББР не се наложи на българския кредитен пазар, представителите на малкия и средния бизнес ще продължават да търсят свеж паричен ресурс от т.нар. лихвари, които у нас са заложни къщи, частни лица, в т.ч. и фирми за бързи кредити при заробващи условия по тях, като лихви, достигащи до 5% на месец. Попаднал в „лапите им”, длъжникът обикновено е принуден впоследствие да се раздели със заложената вещ или ипотекирания имот. Похвала заслужава приетата в началото на февруари 2009 г. наредба от МС, която урежда функционирането на заложните къщи. В нея е предвидено за в бъдеще на заложните къщи да се забрани да приемат за залог недвижими имоти, засилва се отчетността при тяхната дейност, като се задължават да изискват всички данни от кредитоискателя, за да се пресече залагането на крадени вещи.

– Българското правителство трябва да реши и създаването на фонд за целево подпомагане на банките, който да разполага с капитал поне от 4-5 милиарда лева (те могат да се заделят от фискалния резерв целево). Засега никоя българска банка не е в ликвидна криза, но наличието на подобен фонд ще е допълнителна гаранция това да не се случи. Необходимо е да се има предвид, че за учредяването на фонд „Флаг”, който е предназначен за финансово подпомагане на българските общини, бяха необходими година и половина, а за създаването на подобен фонд са нужни поне 2-3 месеца. Възможно е да не се създава специализиран фонд, но трябва да се изработи механизъм да интервенира от страна на БНБ при необходимост, като се ползват резервите й. Това няма да наруши принципите на валутния борд у нас, тъй като той е към т.нар. меки валутни бордове, които позволяват на централната банка да се намеси на междубанковия пазар, когато е налице ликвидна криза в банковата ни система.

За стабилност във финансовата и в частност в банковата система у нас е наложително още до края на първото тримесечие на 2009 г. сключването на предпазно споразумение с МВФ, като могат да се договорят около 3 млрд. специални права на тираж. По него не се дължат лихви, при положение, че не се ползват средства от българското правителство. То може да си позволи да ги ползва само при крайна необходимост, което може изобщо да не се случи до изтичане на неговия срок (вероятно ще се сключи за три години). Евентуалното предпазно споразумение с МВФ ще бъде допълнителна гаранция за утвърждаване на финансовата стабилност у нас.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук