Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика. Всеки ден до нас достигат новини за един разтърсен свят: залез на американската империя, напредък на Китай и Индия, завръщане на Русия. Дали изживяваме преход от „хиперсилата“ към полицентризма?
Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.
От миналия месец списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози…), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.
Статията „Когато еврото започне да се бори за надмощие с долара “ е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Краят на конвертируемостта на долара в злато през 1971 г., а след това и премахването на фиксирания паритет между долара и другите валути през 1973 г. прекратиха съществуването на международната парична система, установена в Бретън Уудс през 1944 г. Появата на еврото през 1999 г. отвори пътя за преосмисляне на всички механизми.
Новата парична единица, приета през 1999 г. от 11 от 15-те тогавашни страни — членки на Европейския съюз, а днес от 15 от общо 27-те държави в него, изглеждаше в началото като сериозен конкурент на зелената валута. От една страна, стойността на еврото трябваше да отразява на теория основните процеси в развитието на един икономически блок, чийто възможности бяха сравними с тези на американския гигант. Европейските лидери, изглежда, не се съмняваха в силата на еврото, което според известните думи на първия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуйзенберг бе „гаранция за една силна Европа“. От друга страна, европейските валутни институции, създадени в самия разгар на неолиберализма, разполагаха с всичко необходимо, за да спечелят пазара. ЕЦБ, чиято основна цел бе да се бори с инфлацията, бе още по-независима от правителствата на Стария континент, отколкото Федералният резерв спрямо американското правителство.
Опровергавайки както твърденията на редица политици, така и експертните прогнози, стойността на единната европейска валута преживя през първите години от съществуването си силна девалвация по отношение на силния долар. Но от 2002 г. насам започна бавно повишение на курса на еврото, което се ускори още през 2004 г., за да достигне своя връх на 22 април 2008 г., когато 1 евро се разменяше за 1,60 долара.
Четири фактора обясняват постоянното понижаване на стойността на зелената валута:
• цената на военните действия на САЩ след атентатите от 11 септември. Само войната в Ирак може би струва на САЩ около 3000 млрд. долара. Към това трябва да се добави също, че ръководената от Джордж У. Буш Америка загуби от своя международен престиж и доверие, но отражението на този факт върху долара трудно може да се измери с конкретни цифри;
• притесненията, свързани с натрупване на търговски излишъци от Китай спрямо САЩ, представляващи взривоопасен резерв от 1800 млрд. долара, който някои китайски управници наричат „финансово ядрено оръжие“ : ако евентуално напрежението между двете страни се изостри, Китай би могъл да реши да наводни пазара със зелена валута;
• непостоянството на цените на енергията и суровините, което отслабва американската икономика и предизвиква увеличение на цените на договорите в долари;
• често изострящата се банкова криза с високорисковите ипотечни кредити, водеща до рецесия на американската икономика и подкопаваща доверието в долара.
Въпреки официалните изказвания в подкрепа на политиката на „силен долар“, някои управници вероятно не са били недоволни от сриването на долара, тъй като една слаба валута е добре дошла както за износителите, така и за връщането на значителен дълг.
Зелената валута отбеляза спад и по отношение на йената, британската лира, швейцарския франк и канадския долар. Тъй като съвместните намеси на централните банки не успяха да спрат срива на долара, те преразглеждат обменната си политика и някои решения биха могли да имат чувствителни последици върху развитието на паричните единици. Русия вече обяви, че отпуска нови помощи от своя валутен резерв за еврото в ущърб на долара; страни от Персийския залив (и най-вече Саудитска Арабия), които бяха фиксирали паричната си единица към долара, вече възнамеряват, подобно на Кувейт, да я обвържат с кошница от валути. Много страни решиха да отделят голяма част от валутния си резерв за създаване на суверенни фондове.
НОВИ ОБВЪРЗВАНИЯ НА ВАЛУТИ
Последиците от тези решения вече се усещат. Между 2003 и 2007 г. делът на наличните в централните банки суми в евро се увеличи от 18% на 26% за сметка на долара, чийто дял намаля от 73% на 66%. В следващите 10-15 години доларът може да загуби статута си на основна валута за сметка на еврото, така както някога той измести британската лира.
Новите обвързвания на валути създават нови възможности, но и други проблеми, на които финансовите оператори и спекулантите често реагират неочаквано. За Европейския съюз едно прекалено силно евро може да има катастрофални последици върху износа и да отежни икономическата рецесия. Освен това доларът може би още не е казал последната си дума. Дж. Буш винаги е заявявал, че се стреми към политика на „силен долар“. Барак Обама обяви инициативи в тази насока, които, въпреки че не са добре посрещани от пазарите, биха могли поне да се радват на по-благоприятен период за долара.
(Продължава в следващия брой)
Превод Ивайло Буров
