Авторът е доцент, доктор по икономика. Бил е преподавател в различни висши учебни заведения. Има три издадени книги: „Елитност в професията“, „Елитарни теории за развитието на обществото“, „Умеете ли да се държите в обществото“, както и учебник по икономика на труда за студентите от Нов български университет. В периодичния и научния печат има над 4500 публикации.
При зараждането и първоначалното развитие на капитализма в Англия, Германия и Франция той е бил основан на хищническата експлоатация на труда на наемните работници. При 12-часов работен ден на тях им се е плащало колкото да си купят хляб, дрехи и обувки. Постепенно пролетариатът се обединява и самоорганизира и така постига 8-часов работен ден с прилично заплащане.
Най-голяма роля в това отношение изиграват синдикатите, а впоследствие работническите и социалистическите партии. След Втората световна война част от Европа е завладяна дори от комунистически идеи. Това се отнася не само до страните, които според споразумението между Сталин, Рузвелт и Чърчил са определени да попаднат в сферата на влияние на Съветския съюз. Така например в Италия през януари 1944 г. е създадена социална република, която съществува до октомври 1946 г. и фактически е управлявана от комунистите. Във Франция най-многочислената партия е комунистическата и тя оказва огромно влияние върху обществено-политическите процеси в страната. Единствено поради много високия авторитет на генерал Де Гол там комунистите не успяват да станат управляващи, но в първите следвоенни правителства те имат свои представители, а в парламента присъствието им е внушително.
Разтревожени от това положение, САЩ, но с участието и на Великобритания, предприемат решителни мерки. Създава се планът „Маршал“. Чрез него за Европа се дават 70 млн. долара, от които 55 млн. за Западна Германия. Погрешна е представата, че това са били пари за възстановяване на икономиката под формата на инвестиции. Основната част от средствата са предвидени и изразходвани за заплати и помощи (парични и в натура). Така вече нахраненият германски работник първо почиства развалините, а след това възстановява жилищата и предприятията.
По почти адекватен начин действа и Съветският съюз. Въпреки че самият той изпитва недостиг от финансови и натурални ресурси, прави щедри доставки на страните от новосъздадения социалистически блок, спомага за възстановяване на пострадалите през войната градове, както и за икономическото развитие. По този начин почти наново е построена Варшава, при това с много модерно за времето си градоустройство. Така е изграден и центърът на София, почти унищожен от англо-американските бомбардировки през 1943-1944 г. В съревнованието между двете системи ГДР се превръща във витрина на социалистическия свят.
И ето че стигаме до съревнованието. До 1989 г. България се съревноваваше с Гърция, Турция и донякъде с Югославия по икономически и жизнен стандарт. В края на 70-те и началото на 80-те години обективно погледнато бяхме на първо място. Особено за гърците ние бяхме нещо като обетована земя. През 1981 г. на един балкански журналистически форум се запознах с Костас Матракис. Той ме помоли да го свържа с българска девойка, за която да се ожени и да може да живее в България. Сватлъкът стана с една моя братовчедка и сега сме роднини, като си гостуваме от време на време.
Само че нещата доста са се променили. Сега вече млади българи се женят за гъркини в напреднала възраст с цел препитание, защото в Гърция за гърците има един вид хуманен капитализъм. Те са с най-ниски заплати и пенсии сред страните, приети с първата вълна в ЕС (дори след Испания и Португалия), но искат да си запазят и най-ниската пенсионна възраст. Въпреки че са недоволни от управлението,
не възразяват да се съхрани числеността на административния апарат. Въпреки че са една от най-субсидираните страни в ЕС, искат да получават още повече средства от еврофондовете, най-вече за фермерите. Блокират с трактори границата с България и ни поставят в шах, вместо да ги паркират пред институциите в Атина. Като са толкова ербап, защо не блокират фериботите с Италия. Ама там тировете са част от неаполитанската мафия, която ще им помете тракторите за нула време, без да ги пита за какво и срещу кого протестират.
А ние какво правим? Първо си върнахме капитализма (сега това се нарича демокрация) не по волята на мнозинството, а по желание на малцинството, което най-бързо успя да се организира след промените. За кратко време то успя да замени диктатурата на пролетариата с рекета на хората от занаята. Държавността се разпадна за учудващо кратко време, поради което се появи чудовищна ненаказуема престъпност. С умишлено предизвиканата инфлация (после тя прерасна в супер- и хиперинфлация) се стопиха спестяванията на населението. Приеха се нова конституция и закони, които само на книга дават някакви права на гражданите, но не са осигурени и защитени от институциите.
Създадените с труда на 3-4 поколения „три Българии“, като икономически и социален потенциал, бяха секвестирани от най-брутално действащите, главно престъпни елементи. Защото останалата част от населението се приучаваше към зачитане на реда и законите. Тези, които продължиха да ги спазват, загубиха, а които не се съобразяваха с тях — спечелиха.
България не беше подготвена за хуманен преход към друг вид обществен строй, най-вече защото в нея нямаше, а и в кратък срок не бяха създадени структури на гражданското общество. Така наречените по времето на социализма масовополитически организации — Отечествен фронт (ОФ), профсъюзи, комсомол, женски сдружения и други — се сринаха за съвсем кратко време.
Репресивният апарат — полиция (тогава беше милиция), съдебни органи, служби за сигурност и отчасти армията — който при всички режими е основен стълб на властта, не успя или съзнателно му се пречеше да се пренастрои към новите условия.
Новосъздадените партии (някои от тях възстановени след дълго отсъствие от политическата сцена) си поставиха една-единствена цел — да се доберат до властта с прокламации и лозунги за демокрация. И този ход беше печеливш, след като отпадна негласното, но иначе задължително условие всеки да гласува за кандидатите на ОФ. Хората престанаха да се стичат масово към урните и да празнуват с хора и ръченици поредната блестяща изборна победа. Още повече че по този повод вече не се откриваха нови училища, болници, детски ясли и градини, магазини и други обекти.
А какво всъщност означава хуманен капитализъм?
Той има три стълба (някои ги наричат слонове). Това са човешките права, достойното заплащане на труда, защитата на собствеността, живота и честта на гражданите, осигуряване на адекватно битие на пенсионерите и хората в неравнопоставено положение. В старите демокрации (страните основателки на ЕС), както и в някои от новоприсъединилите се, това в голяма степен е постигнато.
Защо и ние не сме сред тях? Основно нещата зависят от прякото и косвеното разпределение на БВП, т. е. от това коя страна колко отделя от него за тази цел сега и в бъдеще. Във Великобритания има приета национална програма от 2000 г., според която до 2020 г. на всички инвалиди трябва да се осигури абсолютно пълна социализация с останалите членове на обществото. Въпреки че са изминали само половината от годините за нейната реализация, са постигнати изпреварващи резултати. Вече 85% от хората в неравнопоставено положение имат лични асистенти, а на 45% от незрящите са осигурени кучета водачи. Във всяко превозно средство на градския транспорт има поне една врата, която е на равнището на спирката, така че човекът с инвалидна количка да се качи безпрепятствено. Да не продължаваме с примери от Люксембург, Монако, Швеция, Дания, Норвегия и други. Държавата и обществата в тях са приели, че отношението към хората в неравнопоставено положение е един от най-важните критерии за демокрация. Впрочем това е било правило още по времето на елинската и римската цивилизация, където управляващите са били длъжни да осигуряват на народа хляб и зрелища. Там най-напред хляб се е давал на инвалидите, а за тях е имало запазено място в колизеумите.
Разбира се, държавата трябва да се грижи и за работоспособните граждани, осигурявайки им трудова заетост и подобаващо заплащане. Споменаваме държавата, защото, ако тя се абстрахира от тази си роля, наемният работник ще бъде оставен на произвола на капитала и капиталиста, който сега у нас се нарича бизнесмен.
В края на ХIХ в. Маркс и Енгелс създадоха доктрина, която показва хищническата експлоатация на наемния труд и начина за ликвидиране на системата чрез организирани действия на пролетариата. Голяма част от идеите се реализираха чрез трейдюнионите в Англия, синдикатите в повечето западноевропейски страни, а впоследствие в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. За честта на България и тя не е останала много по-назад в този процес. Най-мощните български синдикати по онова време, тези на миньорите и на железничарите, дори по време на Голямата икономическа криза не позволяват съкращаването на работници, като отстояват редовното изплащане на заплати, получаването на работно облекло и храна.
През 1956 г. у нас е ликвидирана безработицата, след което се закриват службите „Трудови резерви“ (нещо като днешните бюра по труда). При пълна трудова заетост и достигната средна работна заплата през 1989 г. в размер на 276 лв., това е било сериозна предпоставка чрез демократичните промени у нас да се премине от демократически социализъм към хуманен капитализъм. Подобно нещо се случи в Чехословакия, и най-вече в Словения. Държавната собственост по справедлив начин се разпредели между тези, които са я създали, като те станаха реални акционери в приватизиращите се предприятия. Работниците в заводите „Шкода“ (вече филиал на „Фолксваген“) получават месечен дивидент от 150 евро. Пенсионерите от фонда, чиято дъщерна фирма е „ЧЕЗ-България“, получават по 300 евро годишен дивидент.
Своеобразен хуманен капитализъм има и на остров Науру. Там се препитават предимно от добиване на птичи тор (гуано). Само че той не е частна собственост, а монопол на държавата. Срещу което тази малка островна държавица осигурява на всеки гражданин безплатно обучение в който си избере университет по света, лечение в която и да е болница и страна и отгоре на всичко, да не плаща данъци. Подобно е положението в богатите на петрол арабски държави.
Не е единственото обяснение, че тези страни имат природни ресурси и поради тази причина създават такива условия за своите граждани. България също има своите възможности. В ОАЕ и Оман един литър минерална вода струва колкото литър бензин, а френската „Евиан“ е дори по-скъпа. Не защото е по-качествена или лековита от тази на българските минерални извори, а поради факта, че е подобаващо рекламирана. Така всеки реномиран ресторант в Западна Европа, САЩ и в арабския свят трябва да предлага на клиентите си минерална вода от Евиан.
По този повод група български пенсионери от София са създали инициативен комитет и предлагат общината да вложи малко средства за поставяне на кранчета на чучурите, от които тече минерална вода (до Централна баня, в Горна баня, над Княжево и на др. места). Дежурни пенсионери ще ги затварят, ако някой гражданин пропусне да стори това, след като си е налял вода. Те също ще охраняват обектите нощно време (става дума за бивши служители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, които сега са пенсионери). За това те не искат заплащане. Идеята е общината да им позволи да използват спестената вода за бутилиране или превоз с цистерни за доставяне на минерална вода в България и за износ в чужбина. Такава дейност се развива и сега от частни фирми, но защо да не се даде възможност на пенсионерите да бъдат водещи в нея. И не само те, а и тези, които нямат достатъчно стаж и възраст, за да се пенсионират, а са безработни и не могат да набират точки.
Това е нещо като гуаното за България, но има и други. Най-важното сред тях е бившата общонародна собственост, създадена с труда на четири поколения. Тя трябваше да стане основа за създаване на хуманен капитализъм, т. е. чрез запазване на достиженията на социализма, да се стигне до по-висш етап на задоволяване на потребностите.
Малко преди да стане президент, Желю Желев направи изявление, че у нас ще се въвежда шведският модел за жизнен стандарт. А това е нещо, което е изграждано в продължение на повече от 300 години и следователно не може да стане само с пожелания.
Пропуснати ли са всички шансове за България?
Отговорът е и да, и не. Да, ако непрекъснато се надяваме на новопоявили се месии, които обещават благоденствие, което впоследствие не настъпва, а положението става дори по-тежко. Не, ако народът в крайна сметка осъзнае, че съдбините му зависят главно от него.
Но нека проследим генезиса на хуманизма. Като теория той е бил създаден по времето на Ренесанса, а негови най-видни представители са Петрарка, Данте, Бокачо, Леонардо да Винчи, Еразъм Ротердамски, Джордано Бруно, Рабле, Монтен, Коперник, Шекспир, Ф. Бейкън и др. В недрата на капитализма привърженици на хуманизма са Мор, Кампанела, Мюнцер, а по-късно и представителите на утопичния социализъм. Те виждали антихуманния характер на обществото, критикували неговите пороци, издигали идеята за имуществено равенство, всеобща равнопоставеност и справедливост. В периода на буржоазните революции хуманизмът е получил по-нататъшно развитие в лицето на някои от бъдещите идеолози на пролетарското движение — Мепие, Мабли, Морели, Лилбъри, Уинтънли. Своеобразен връх в това отношение са възгледите на Сен Симон във Франция и Роберт Оуен в Англия. Идеолого-теоретическата връзка протича между хуманизма, утопичния социализъм и Възраждането. Тя се превъплъщава във възгледите на Мюнцер в Германия и Хоуска в Чехия, но има и други. Общото между тях е, че те отричат частната собственост върху средствата за производство и предлагат като алтернатива обществената форма на притежание. По този начин се премахват неравенството и експлоатацията. Защото, който държи собствеността върху средствата за производство, той придобива основната част от принадения продукт, създаван от труда на наемните работници.
Известно е, че Роберт Оуен, който е наследил от баща си фабрика, се е опитал да приложи в действителност утопичната за онова време теория по свой модел. Той разпределя печалбата под формата на заплати на своите работници, като с една част от нея е издържал детска градина, безплатна за децата на работниците. Опитът му няма успех и той фалира.
Теорията на Маркс и Енгелс (създадена в средата на ХIХ в.) отрича капиталистическия строй. Те ползват идеите на хуманистите и утопистите и най-вече на Сен Симон, който е най-близо до правилното разбиране за ролята на собствеността и класите в закономерното прогресивно развитие на историята.
Парадокс е, че идеите на Сен Симон са зелегнали както в теорията на Маркс и Енгелс през ХIХ в., така и в тези на Макроу, Роландс, Спенс и др. през ХХ в. Преди последните Кейнс развива теорията за държавно управление на капиталистическата собственост, която в голяма степен се възприема от американския президент Ф. Д. Рузвелт, който я издига в ранг на държавна политика. В някаква степен тя включва елементи на буржоазния хуманизъм. Единственият избиран за четири мандата президент (след втория е прикован в инвалидна количка) прокарва закони, с които се премахват правата на монополите и им се налага задължението да доставят стоки и услуги на поносими цени спрямо доходите на населението (повечето от тези закони и сега са в сила). Приет е специален антитръстов закон, в резултат на който във всеки по-голям град се създават по няколко компании, които се съревновават в доставката на ток, парно, вода, газ, а за телефонни услуги са десетки. Поради появилата се висока конкуренция между последните, всички градски разговори чрез стационарни телефони са безплатни. Вероятно като продължение на тази практика е обстоятелството, че сега разговорите по мобилните телефони се таксуват по 0,5 цента за минута. Принос в тези процеси имат също така синдикатите и други организации на гражданското общество.
На нас ни трябва още едно, може би неголямо усилие, което да постигне въвеждане на съвременните форми на всеобщо обществено въздействие върху дейността на държавните и местните структури. Такава възможност има като потенциал. Двата най-големи синдиката у нас трябва да сключат споразумение с партиите, които са доказали, че традиционно защитават интересите на наемния труд. Друг въпрос е, че последните трябва непрекъснато да се доказват, че са именно такива и че това не е някаква конюнктурна политика.
Пенсионерските организации трябва да се споразумеят помежду си и да изградят общ фронт за защита на интересите на възрастните хора. Това се отнася за женските и младежките дружества, също и за студентските. Към това се прибавят сдруженията на дребния и отчасти на средния бизнес. Всички те заедно в най-близко бъдеще трябва да заемат поне 2/3 от политическото пространство, като на партиите се остави не повече от 1/3, а по-нататък тяхната черга да става все по-къса.
Тъй като поради обективни причини връщането към социализма като обществен строй е невъзможно, все пак развитието на човечеството трябва да продължи по възходяща линия.
Никой строй не е вечен
Не е оцелял нито робовладелческият, нито феодалният, нито класическият капитализъм, а такава съдба сполетя и социализма. Идеолозите на буржоазията още от средата на 50-те години на ХХ в. създадоха теории, според които капиталистическото общество преминава към нови фази и етапи. Една от най-популярните е тази на Роуз за потребителското общество. Според нея при висока трудова заетост и добро заплащане на труда проебладаващата част от населението получава доходи, които му позволяват да консумира големи количества стоки и услуги. При това, ако не с налични (спестени) средства, то с кредити, които ще се изплащат от бъдещи постъпления. Този модел действаше успешно особено в САЩ до 2008 г., когато настъпи сериозна стагнация в икономиката и финансите, която от вътрешнодържавна се превърна в световна. По принцип, когато най-мощната икономика (в момента е американската) кихне, останалите се разболяват от пневмония. А дори когато тя се излекува от хремата, при другите продължава да върлува остра грипна епидемия.
Малко еклектично се движи мисълта ни по темата за възможността за установяване на хуманен капитализъм у нас, но това е, защото трябва да се вземе предвид всяко камъче, което може да преобърне колата, а се оказва, че те са доста много. Кой може да ги отстрани от пътя? Освен посочените по-горе (синдикати, младежки и женски дружества, пенсионерски организации, сдружения на дребния бизнес) също и съществуващи в зародиш политически формирования или партии, които са в някаква степен наследници на социалистическо-комунистическата идея. Възраждат се смятани за отписани теории. Дори в Западна Европа близки до фашистки идеи имат привърженици. Във Франция Жак Льо Пен спечели 80 депутатски места в парламента, а в Австрия негов съидейник (Хайдер) получи мнозинство, което му позволи да състави правителство.
Светът обаче не е същият, както при съществуващото разделение и противопоставяне на лагери до 1989 г. В съревнованието между двете системи малка Белгия и малка България вървяха по доста сходни пътища. И в двете страни имаше безплатно здравеопазване и образование. Когато падна „желязната завеса“, и в двете страни те станаха платени, но в оказалата се много бедна България, те са по-скъпо заплащани, отколкото в богата Белгия.
Гърция е своеобразен феномен в ЕС. Там заплатите са най-ниски в сравнение с другите страни от Западна Европа и има основание за сравнение само донякъде с Португалия. Страната обаче е тази, която най-малко се съобразява с директивите на ЕС, като например за въвеждане на по-високи акцизи, за покачване на пенсионната възраст, за бюджетен дефицит и за всичко останало. Тъй като Гърция влезе в ЕС и в Еврозоната не защото покри критериите, а главно поради политически причини, сега тя смята, че едва ли не всичко £ е позволено. На това се основава и поведението на хората. Те смятат, че след като страната е членка на ЕС, той трябва най-щедро да ги субсидира. След Втората световна война гръцките комунисти фактически са владеели северната част на страната. Само намесата на Великобритания с военни части помага на централното гръцко правителство да се справи с партизаните, които са обединени в армия. Една част от тях преминават в България и малко в Югославия (в днешна Македония). При това не трябва да се забравя, че до 1946 г. над 1/3 от населението на Северна Гърция е било българско. До 1918 г. е било почти 90%, но когато с Ньойския договор Беломорска Тракия се отнема от България и се предава на Гърция, там започва да се провежда активна асимилаторска политика. Тя придобива нови измерения в края на 40-те и продължава до 50-те години. Тогава на почти всички селища в този район се дават нови имена, както и на хората. Георгиеви стават Гьоргос, Костадинови — Костас, и т. н. Макар и прекръстени, там хората и днес говорят сносен български език. Те обаче са възприели поведението на гърците да защитават активно правата си. В това отношение демосът (народът) е единен. Той смята, че независимо кой го управлява, първа грижа трябва да бъде благополучието на гражданите. Това означава за всеки да има работа с добро заплащане, ниски данъци и осигуровки и невисоки цени, за да харчат не повече от половината от доходите си, а останалото да спестяват. Там направо воюват да се запази пенсионната възраст, която е най-ниска в Западна Европа, но пенсиите да бъдат като белгийските и холандските.
Разбира се, хуманен капитализъм в пълния смисъл на думата няма и в Гърция. В Европа в най-голяма степен той е постигнат в Люксембург, Швеция, Норвегия, по-малко в Дания, Холандия и отчасти в Белгия.
Има ли шанс България да се доближи до тези стандарти в близко бъдеще? За съжаление почти никакви, а ако все пак трябва да бъдем поне малко оптимисти, те са минимални. Към проблема трябва да подхождаме реалистично. Основната част от икономическите и финансовите ресурси на държавата са изчерпани. За продан са останали предимно губещи предприятия, за които е съмнително дали някой инвеститор ще вложи пари в тях, още повече по време на криза. Повечето от тях са в положението на МК „Кремиковци“ и цеховете на бивши предприятия в различни райони, където все още някои работят, но това, което се произвежда, не се реализира и няма пари за заплати. Как при това положение хората да си плащат сметките за ток, парно, вода, газ, телефон, местни данъци и такси?
Като няма пари, вероятно трябва да се въведе някаква система на непарични разплащания. Например, при положение че работодателят няма пари за заплати, да издава на работниците някакъв вид полица от рода на трата или джиро. И в двата случая дължимостта се прехвърля от един длъжник върху друг получател. Неплатените сметки или данъци на гражданина, който не си е получил заплатата от работодателя, се прехвърлят върху последния. Така фирмата доставчик, общината и държавата вместо да му описват имуществото за секвестиране, ще предявяват претенции към работодателя, който притежава материални и финансови активи. Т. е. няма да може да се вземе телевизорът на длъжника-работник, а ще се вземе луксозното возило на неговия работодател.
А иначе темата за хуманния капитализъм и за хуманното общество е много по-широка. Тя включва, например, отношението към инвалидите, поразените от тежки болести, децата без семейства, клошарите, но също безработните и хората с ниски пенсии. Не е оправдание, че сега държавата е бедна, защото това не е съвсем вярно. Почти всяка седмица се разкриват злоупотреби за стотици хиляди и дори за милиони лева. Колкото и учудващо да е, но най-често това го правят разследващи журналисти и граждански сдружения. В същото време огромен, издържан от данъкоплатците апарат, в който се включват МВР, ДАНС и цялата съдебна власт — общо 100 хил. души, не може да ги разкрие своевременно, а още повече да не ги допуска.
Отношение към това явление имат и всички други държавни органи и местните власти. Така броят на хората, които би трябвало да са ангажирани с тези проблеми, нараства на поне 250 хил. добре платени държавни служители. Те не произвеждат БВП, но ролята им е да го опазват от разхищение, което обаче не се случва. Ето един пример: В системата на НАП работят към 2800 души и средната работна заплата там е 710 лв. Над 2/3 от служителите поучават заплата от 500-600 лв., само заради това, че обработват данъчните декларации. Това обаче става с помощта на компютър, което може да го направи ученик в 9-10 клас. Дообработването и класирането на декларациите на избрани данъкоплатци се е осъществявало от ръководни служители на агенцията, вкл. и от тогавашната шефка. Разбира се, такова дообработване си има цена, която е заплащана подобаващо.
Ако имаше държавност, това нямаше да се случи.
Над 370 хил. души изгоряха с дългогодишни жилищно-спестовни влогове, преобразувани в лихвоточки. Никой не може да даде обяснение къде са отишли техните пари и защо не могат да им се върнат. Това е проява на въпиюща несправедливост и на антихуманизъм, изразена в пладнешко ограбване. Но е само един елемент от големия обир, осъществен чрез умишлено предизвиканата хиперинфлация. Това е в противоречие дори и с принципите на дивия капитализъм, защото и при него частната собственост се защитава със закони и по всякакъв друг начин.
Разбира се, фалити на отделни фирми и банки може да има, но дори по времето на Световната икономическа криза през 1929-1933 г.
не е имало хиперинфлация. Дори напротив, по това време доларът е станал по-скъп. Хиперинфлация е имало в Германия след Първата световна война. Във върховата £ степен един хляб е струвал 2 млрд. марки. Подобно нещо се е случило в Унгария през 1945 г.,
когато тогавашната парична единица на страната (пенгьо) се е обезценявала месечно с 1500%. В днешно време в Зимбабве се печатат банкноти с номинал 500 млрд., с които може да се купи половин килограм риба. Само че нито в Германия през 1920 г., нито в Унгария през 1945 г., нито сега в Зимбабве е имало държавност. Вместо нея е царяло безвластие и полуанархия. По аналогия може да се приеме, че и в България през периода 1991-1998 г. положението е било почти същото. Това сега донякъде е преодоляно.
Следващ елемент на проява не само на капиталистически, но преди всичко на чисто обществен хуманизъм сега у нас се оказва почти неприложим. Става въпрос за лечението на хората със сериозни заболявания — онкоболни, с поразени нервни и умствени функции и други. Познавах един от любимците на българските зрители, артиста Константин Коцев. За последен път се срещнах с него, след като вече бяха установили, че е болен от алцхаймер. Все още обаче беше в кондиция и ми каза, че иска да поживее още 2-3 години, въпреки че такива болни като него и на неговата възраст в други страни ги поддържали и по 5-6 и повече години. Човекът си отиде за два месеца.
Добре е, че след дълго прекъсване у нас отново се въвеждат задължителните профилактични прегледи. Но защо трябва да бъдат платени? На пациента това струва 2,40 лв. потребителска такса за личния лекар и 3,70 лв. за изследване на кръвна картина в лаборатория. Учудвам се, че съответните органи не са се сетили да включат такса за измерване на ръст, тегло и кръвно налягане, които са включени като параметри в здравното досие.
По темата за хуманния капитализъм и хуманното общество може да се разсъждава още много, но ще приключим с това дали въобще те съществуват по света и у нас. В Китай и Виетнам има нещо като комунистически капитализъм — хем управлението е монопол на комунистите, хем икономиката се развива по принципите на пазарната икономика. В Либия е провъзгласена Джамахирия, което предполага управление на ресурсите на страната от народни съвети. В богатите на нефт арабски държави, повечето от които са монархии, хората не плащат данъци и въпреки това имат право на безплатно образование и здравеопазване. Във Венецуела Уго Чавес национализира повечето местни и чуждестранни компании, осигурявайки средна работна заплата от 650 долара и пенсия от 410 долара. На остров Аруба, Сейшелите, Бахамите полуграмотни хора се водят като шефове на чуждестранни фирми и банки, представлявайки чуждестранни собственици, защото тези територии са офшорни зони, в които се плащат символични данъци, но държавиците се издържат от такси по оборота на капиталите и от наеми за сгради, както и от различен вид услуги. Да беше и България офшорна зона, нямаше да е зле. Но и такава не станахме.
Полуофициално сме развиваща се демокрация, но по-точно е да се каже, че сме крайно недоразвита такава. И ако с този термин заменим капитализма като хуманен, не се знае кога ще го дочакаме.
