КРИЗАТА В БСП НЕ Е ПРЕОДОЛЯНА

0
171

Изказване на лидера на Лявото крило в БСП пред участниците в дискусия на тема: „Управлението на ГЕРБ, обстановката в страната и БСП като опозиционна партия“, организирана от федерация „Открит форум“ в БСП и Дискусионен клуб „Политика 21“.
Уважаеми другари,

Днешната дискусия я възприемам като продължение на обсъжданията, които ние вече водим няколко години, а специално проведохме и преди последното заседание на конгреса преди няколко месеца. Дискусия, на която тогава призовах за обединяване на левите и демократичните сили в БСП, а можем да погледнем и по-широко на този въпрос. И смятам, че тази задача е актуална с оглед ситуацията в страната и състоянието на БСП. Защото кризата в БСП не е преодоляна, тя възникна като криза на доверието към партията и вследствие на нея дойде изборната загуба. Тази тежка изборна загуба само задълбочи кризата, тя в никакъв случай не е възникнала от юли 2009 г.

Тогава, след изборното поражение, поставих въпроса, че е необходимо да бъде организиран извънреден конгрес. Тази позиция не срещна широка подкрепа, а днес виждаме, че тя има множество говорители, които, изглежда, са мотивирани повече от своите сегашни позиции, а не от стремежа как да бъде преодоляна кризата в БСП. И когато в политиката се пропусне необходимият момент за едно действие, възпроизвеждането на такъв род предложения често е вече извън контекста на събитията.

На конгреса повечето от делегатите не приеха нашите действия да бъдат обединени под лозунга „Долу олигархията, свобода на народа!“ и затова БСП продължително и противоречиво ще се освобождава от тези зависимости. Ние не бива да подценяваме управляващата партия ГЕРБ, независимо от липсата на опит, от политиката на проби, грешки и корекции, защото ГЕРБ до голяма степен изразява интересите на новата класа, формирана в годините на прехода, а нейният собствен социален състав показва наличието на две много важни прослойки — на новосформирания бизнес, не само в неговата светла част, и на значителна група бивши служители на МВР. Това обяснява начина на нейното действие и в много случаи ефективно предприеманите тактически действия за печелене на обществено влияние и дискредитиране на политическите опоненти.

След конгреса бяха направени промени в националното ръководство на партията. Смятам, че те носят и положителни сигнали, но не са достатъчни, особено като констатираме и липсата на каквито и да било промени в партията на общинско и областно ниво.

Редица структури на БСП са почти феодализирани. Тоест те обслужват интересите на тесен кръг хора, които ги представляват, и в много малка степен се занимават с политика. Дори оттеглената оставка на председателя на градската организация дава много обезкуражаващ сигнал не просто за липсата на промени, а за това, че в партията са почти невъзможни или трудно осъществими промени по демократичен път.

Ние сме изправени пред опасност, която вече изразява актуалното състояние на редица сродни партии в Източна Европа. Достатъчно е да посочим незавидната и към момента безперспективна съдба на Полската социалдемокрация, която разполагаше с всички управленски позиции допреди няколко години, но претърпя тежко изборно поражение, при което загуби поне 2/3 от своите избиратели, а след тази загуба продължи да намалява в опозиция общественото си влияние.

Няма да анализирам техните причини, но е достатъчно показателно, че те се опитаха да скъсат със собствената си десетилетна история, да се проявяват като алтернатива главно на зададени от управляващите теми и по въпроси, които не могат да очертаят тяхната социална роля. Точно тези въпроси трябва да са поучителни за нас. Ние трябва да разберем, че сами трябва да намерим преди всичко изход от своята политическа криза, защото нямаме достатъчно окуражителни примери за това и в други европейски партии.

Достатъчно е да дам за пример изявленията на някои от представителите, да речем, на германската социалдемокрация, които обясняват най-тежкото положение, в което се намира партията им след Втората световна война, главно с тактически грешки и с посочване на неподходящи кандидати, които да представляват партията.

Не е достатъчно да се акцентира върху въпросите на социалното пазарно стопанство и социалната държава, защото повечето от нас би трябвало да знаят, че тези институции бяха установени преди около половин век и при управлението на десни правителства в развитите европейски държави.

И когато на въпроса, какво е вашето становище за социализма за ХХ век, се получават отговори с въпроса „а какво е това социализъм?“, ние можем да разберем колко далече са много от тези хора от способността и желанието да бъдат алтернатива на днешното общество и на днешните управления.

Проблемите се съдържат и в самата Партия на европейските социалисти. Защото някои от водещите десни лидери в Европа предложиха по-амбициозни отговори за търсене на изход от финансовата и икономическата криза, отколкото редица социалистически и социалдемократически партии в Европа. Тоест голяма част от това, което днес представлява европейската левица, съвсем не се оказа в авангарда на критиката и алтернативата на една от най-дълбоките кризи, които изживява светът.

БСП трябва да разбере защо изборите през 2001 г. бяха спечелени от една нова партия, предвождана от Симеон Сакскобургготски, и защо те бяха спечелени така убедително от друга нова партия, оглавявана от Бойко Борисов. Тези причини са напълно различни.

През 2001 г. „добрият чичко“ от Мадрид символизираше фалшивия консенсус в българското общество и очакването, че притъпяването на политическото противопоставяне може да доведе до политика, която е в интерес на мнозинството български граждани. Напротив, в голяма степен отхвърлената политика на СДС беше продължена и достатъчно е да посочим някои от приватизационните сделки, които по своите мащаби и последици за националната икономика с нищо не бяха по-леки от това, което беше извършено в края на 90-те години.

Обратно, през 2009 г. множеството от хората, търсейки, както беше споменато на няколко пъти, възмездието, избраха „строгия батко“ от Банкя, който трябваше именно да отхвърли тези, които преди са управлявали страната, и да постави всеки на мястото му.

Изводът, който трябва да направим, е, че ние, противопоставяйки се на методите на политическата конфронтация, не можем да залагаме повече на привидности и че БСП трябва да се оформи като партия, която е различна от всички останали, ако иска да изразява интересите на мнозинството български граждани. Това означава, че алтернативата не е в събирането на множество различни интереси, а е в очертаване на друго виждане за българското общество, което да скъса с политиката на прехода, което да формира алтернатива, коя¬то да отговори на това, че повечето български граждани бяха ощетени през годините на прехода.

Времето, с което разполагаме за това, е критично малко. То е не повече от година и половина, и е белязано от изборите, които ще се проведат в края на 2011 г. Избори, които е все по-вероятно да бъдат повсеместни. Не просто местни избори или избори за президент. Твърде вероятно е сега управляващите да поемат политическата инициатива — нещо, което ние не направихме след влизането в Европейския съюз — и да се опитат да затвърдят трайно своето влияние, овладявайки всички държавни институции.

БСП в този период има шанс да противодейства само ако отново се върне към традициите на масовата партия. Ясно е, че ние не можем да променим съотношението, което има в момента в парламента. Ясно е дори, че парламентарната група в своята цялост не може единствено да се очертае като алтернатива. Затова именно БСП трябва да действа като партия на протеста и като партия на формиращата се, първо, политическа, а после, управленска алтернатива и, разбира се, за това да използва парламентарните средства. Но ако ние не променим поне отчасти съотношението в обществото, чрез парламента не можем да променим почти нищо. Затова парламентът трябва да стане трибуна на нашите позиции, която да респектира с това, че ние печелим позиции в обществото.

Предлагам и с наше участие по общини да бъдат създадени клубове за лява политика, независимо кой ще бъде техният основен инициатор. Дали това ще бъдат хора от различните идейно-политически движения, дали това ще бъдат хора от местните или от националните ръководства, тези клубове за лява политика трябва първо да очертаят позиции по различни въпроси от местната и националната власт и които да приобщят освен членове и симпатизанти на БСП, и хора, готови от такива позиции да търсят алтернатива на днешното управление.

Ако в тези кратки срокове не постигнем поне приблизителен баланс с влиянието на ГЕРБ, рискуваме да останем партия на прехода. А това означава с наше участие и без нашето желание да бъде сменен сегашният политически модел, да бъдат дораздробени съществуващите партии и да навлезем в период на нестабилност, на ниска предвидимост и на задълбочаване на дясното управление и неговите последици.

Смятам, че ние сме тези, които трябва да очертаят оптимистично бъдеще за България. Не просто с нови обещания, а стъпвайки върху суровите реалности на днешната действителност, разкривайки напълно интересите, които движат сегашното управление, и посочвайки това, с което ние самите трябва да се разделим, и това, което ние трябва да направим.

Имаше един лозунг преди години, с който мисля, че десните сили се явиха на избори – „Заедно можем!“

След това и други го копираха. Но аз казвам да избегнем това, да не се окаже, че независимо от нашите претенции, обществото да стигне до извода, че и заедно не можем.

Казвам това, защото събирането на множество малко влиятелни формации няма по механичен път да реши проблемите, които стоят пред левицата в България. И всеки може да се насочва с желание към тези един или два милиона потенциални леви избиратели. Въпросът е обаче, че трябва да се даде тази критична алтернатива, която ние да направим.

С това искам да завърша сега, без да навлизам в областите и елементите на политиката, защото това е може би задача на различни наши специализирани дискусии. Но първото, което трябва да решим, е за начина и способността, по който БСП, левите и националните сили трябва да действат, за да докажат необходимостта от съществуването си в българското общество.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук