ЛЯВОТО В БЪЛГАРИЯ Е ПО-ШИРОКО ОТ ОБХВАТА НА БСП И ИМА СЕРИОЗНО ОБЕДИНЯВАЩО НАЧАЛО

0
307

Изказване пред участниците в дискусия на тема: „Управлението на ГЕРБ, обстановката в страната и БСП като опозиционна партия“, организирана от федерация „Открит форум“ в БСП и Дискусионен клуб „Политика 21“.
Уважаеми другари,

Преди всичко наистина заслужава да отдадем дължимото като признание на този форум, организиран от федерация „Открит форум“, защото и докладът, който очевидно беше готвен внимателно, и тези изказвания, говорят, че нашите другари са успели да намерят точно момента, формата, и са успели, както стана дума, представители на наистина голямото мнозинство различни леви формации, течения, гледни точки, включително и неправителствени да се отзоват на тяхната покана.

Много оценки и съждения прозвучаха и в доклада, и в изказванията, както и за състоянието в страната, и за управлението на ГЕРБ, и за положението и на БСП, и на левицата. И наистина по тези големи теми може много да се говори. Аз ще се постарая да бъда колкото се може по-кратък, като се опитам да споделя с вас това, което ми се струва важно, по един кръг въпроси, които най-общо могат да бъдат назовани като

нашите задачи

Бих искал първо да уточня какво имам предвид под „нашите“.

Според мен би трябвало да разсъждаваме за задачите на левицата, в смисъла, в който говори Минчо Минчев, не само на БСП. Защото наистина лявото в България е по-широко от обхвата на БСП като членска маса, даже като гласуващи за партията и едновременно с това, независимо от всички различия, които съществуват, има много сериозно обединяващо начало. А то е виждането, че и досегашното развитие на страната през последните 20 години, и това, което става сега, не е доброто за България, не е доброто за огромното мнозинство български граждани. И не че ние просто отхвърляме това, което досега се прави, а имаме амбицията да предложим нещо, което е алтернатива, и то по-добра — и като национална перспектива, и като социална политика и справедливост.

Ако говорим за самите задачи, бих ги разположил в пет насоки, като, разбира се, ще се постарая съвсем тезисно да отбележа какво имам предвид във всяка от тях. Първата са идеите. Втората са политиката и политиките. Третата е организацията.Четвъртата е стилът. И петата са лицата.

Идеите

По отношение на идеите има доста сериозни различия, отхвърляния на една част от хората в лявото срещу друга част. Тези критики, сблъсъци прозвучаха и във връзка с работата по изработването и приемането на програмата на партията от 2008 г.

Ще отбележа само един момент. Неотдавна във в. „Дума“ излезе една статия, в която постановката беше, че въпросът не е да се приспособяваме, а да се противопоставяме, като, доколкото разбрах, тезата е, че БСП на практика се приспособява, а е нужно противопоставяне. Това, което много от представителите на комунистическите партии заявяват като необходимо различие от това, което БСП предлага.

Аз бих спорил от гледна точка на идеите, залегнали в програмата, с това разбиране за приспособяване, защото в сърцевината на програмата е заложена тезата за смяна на модела на промени в България от досегашния, т.нар. неолиберален, той е шоков, монетарен, крайно десен и т.н., с модел, който е ясно социално ориентиран, който поставя параметрите на човешкото развитие в основата на строенето на политиките, човешкото развитие като образование, здравеопазване и качество на живот. Без да полемизирам повече, ми се струва, че имаме достатъчно сериозно поле, на което да определим от същностна, идейна гледна точка кое е качествено различното, което трябва да възприемем като опорна точка, на която да градим по-нататъшните си позиции и действия.

Политиката и политиките

Що се отнася до политиката и политиките, в програмата е назована политиката в полза на европейска социална държава, имайки предвид различните модификации, и подчертавайки, че този модел трябва да бъде съобразен с българската специфика. И тук е правилно съждението, което прозвуча и в доклада, че не може да става дума за пренасяне на модели отпреди 25 години. Става дума за друго, ние да си представим по-ясно какъв вид държавност ни е необходима, за да може един алтернативен модел да не остане теоретична конструкция, а да започне да става жива реалност.

И най-общо казано, такава европейска социална държава трябва да бъде в състояние да прави обратното на онова, което прозвуча в доклада в началната му част, където се говореше за политиката на ГЕРБ във финансово-икономическата област, т.е. тази политика на изтегляне от активно въздействие върху икономиката, на крепенето само на бюджетния баланс. Красимир Премянов назова съдействие за изграждане на инфраструктура, съдействие за развитие на бизнеса, т.е. активна икономическа не просто регулация, а интервенция и насърчаване.

Такава политика е възможна само ако ние обосновем достоверно необходимостта от различна бюджетна политика, тъй като просто да кажем, че трябва да има по-голям дефицит, е много атакуема позиция, която веднага ще повтори аргумента — социалистите знаят
да харчат, те не знаят да генерират доход. Тук също има огромен обем въпроси, които трябва да се дискутират, но най-общо казано, ние трябва да се върнем на въпросите на данъчната политика и да кажем, че плоският данък няма нищо общо с онова, което имаме предвид като социална алтернатива. Да кажем, че първо е необходимо да възстановим необлагаемия минимум като първа крачка за разделяне с това, което беше допуснато да се направи в предходния мандат, и едновременно с това да обосновем пак необходимостта от прогресивно данъчно облагане, което да съответства и на конституционния запис, че хората плащат данък в зависимост от доходите и имуществото си, а не просто така — на всички по 10%.

Второто, което трябва да преразгледаме, е 40-процентовият таван на разходи спрямо брутния вътрешен продукт. Никой не говори за този ограничител, той клони към либералния модел държава, той не е онзи процент, който е необходим, за да може държавата да харчи 6-7-9% от БВП за здравеопазване, също толкова за образование и т.н.

Но за да обосновем достоверността на такава алтернативна бюджетна политика, трябва да сме много по-конкретни как имаме намерение да насърчим развитието на промишлеността, на селското стопанство, на услугите и на износа. Това са конкретни въпроси, които ние не сме разработили достатъчно убедително и докато не го направим, заявленията ни ще останат без достатъчно достоверност. И, разбира се, има много други въпроси на политиката, която трябва да се води и във висшето образование, и в здравеопазването и т.н.

Организацията

Що се отнася до организацията, има два принципни въпроса.

Единият е как изграждаме организация в БСП, която преодолява сегашното много тревожно отчуждение между ръководство и основни и общински партийни структури и как БСП изгражда нови умения да комуникира с онези, които са извън нея. Няма да се опитвам да давам отговор на тези въпроси, много от тях бяха засегнати.

Но един, свързан с, да речем, взаимодействието със синдикатите, заслужава много приоритетно внимание. Това, което вицепрезидентът Николай Ненков изложи тук, са достатъчно сериозни и конкретни опорни точки, по които трябва да се установи много конкретен, точен диалог от понеделник, след като излезе документът, за който той говори — какво е нашето отношение по тези, както се казва, условия, които се поставят, за да има някакъв диалог с правителството. И както си спомняте, той спомена въпроса за минималната работна заплата като sine qua non (от римското право — условие, без което не може) на техните искания, независимо че приемат замразяване. Въпрос, който ние в нашата програма сме разгледали точно в този смисъл, в който той заяви. Не въпрос на произволно и текущо маневриране с тази величина, поставянето £ на законова основа в зависимост от параметрите на линията на бедност и на другите параметри, които влияят върху минималните доходи. И тук имаме една принципна позиция, по която веднага можем да бъдем активни, включително и законодателно.

Стилът

Четвъртият въпрос е за стила и си заслужава да отчетем следното. Вчера имаше кръгла маса, на която социологът Живко Георгиев назова следния проблем — БСП, каза той, е в капана на възприятията. Каквото и да говорим сега, каквито и ценни мисли и идеи и инициативи да разгръщаме, ние сме наистина в капана на едно възприятие за БСП като формация, която е загубила тежко, която продължава да повтаря, че е управлявала успешно, която повече или по-малко се харесва сега като опозиция, защото има позиция по всички въпроси и защото ще обиколи страната. И по никакъв начин тези излъчвания, които сега излизат от БСП, не говорят, че партията ни, че ние съзнаваме степента на недоверие и на скептицизъм към нас, извън онези 500 ли са, 600 хиляди ли са, които ще гласуват, независимо от всички разочарования. Това е кардиналният проблем. Прав е Илия Божинов, че с 500-600 хиляди гласа ние спокойно можем да се озовем и на трето място и да не можем да влияем. На нас ни трябват най-малко, ако не 3-4 милиона, то онзи милион избиратели, които веднъж гласуват за царя, след това гласуват за генерала, които очевидно търсят носител на някакви сравнително желани от тях развития, били те даже — с една дума — възмездие.

И тук ще споря с Илия Божинов, че за да привлечем този милион, трябва да се създадем нещо наляво от БСП. Поначало тази парадигма ляво—дясно работи до определен момент. Виждате, че се полагат неистови усилия да бъде сменен политическият модел, като основното усилие е да бъдат маргинализирани партиите за сметка на личности и движения. И това е част от конструкцията, за която говори Минчо Минчев. И той е напълно прав, че основният проблем на конструкторите е БСП, и всичко друго ляво, разбира се, но основно БСП, защото е голямата организирана лява политическа сила. Но това не е просто антиляво, това е антиконституционно, това е антидемократично. За да можем да защитим позициите на левицата, според мен, ние трябва да се постараем да изградим един достатъчно широк обществен, дали да го наречем фронт, дали да го наречем взаимодействие между политически и неполитически структури, каквито са синдикатите, неправителствените организации, около платформа, която е перспективна за България и която е с лява социална ориентация.

Вие виждате, че сега започва едно състезание за България 2020, което е рефлексия от Европа 2020, и това ще е лайтмотивът навярно и на президентската оферта. И ние нямаме право да не кажем какъв е левият проект за България 2020. Има такъв въпрос, включен в дневния ред на заседанието на Националния съвет в края на март, формулировката е „Левият проект България 2020 — европейска социална държава“. И аз мисля, че ако успеем да развием тази идея достатъчно ясно, не с традиционните ни партийни жаргонни средства, тя може да стане привлекателна за доста среди извън БСП. На първо място, разбира се, левицата и след това всички, които са все пак загрижени за демократичното, правовото начало в страната.

Лицата

И след стила остават лицата. Тук се изказаха много мнения. С едно ще се съглася — механичното налагане на млади лица като разбиране за необходимата промяна е контрапродуктивно, особено по начина, по който се прави сега. И тревогата, която прозвуча, е напълно основателна, защото веднъж това е лошо за партията, втори път е лошо за самите млади хора, които имат много читави идеи, имат желание да работят, но са вкарвани в едни партийни инженерства, които са силно контрапродуктивни. И тук отговорността е действително на ръководството и на председателя на Националния съвет много ясно и недвусмислено да отклони, да заяви категоричното си отхвърляне на подобен род активност, което засега не се чува от него.

Завършвайки, бих искал да споделя само, че форматът на такава дискусия не бива да е еднократен. Разбира се, трябва да върви по линия и на отделните федерации и течения, но този формат трябва да може да бъде привличан и от Националния съвет на БСП, и да речем, от едни или други съвети и комисии на БСП. След загубата на 5 юли в тримесечния период между 18 юли и 18 октомври Комисията по идейните проблеми проведе три заседания, в резултат на които беше изработена декларацията, приета на заседанието на конгреса, като там участваха 50-60 души на първото заседание, включително и Красимир Премянов, и много от тук присъстващите. Струва ми се, че трябва да се постараем чрез формата на дискусия за тази перспектива за България за следващите 10 години да търсим вашето участие, на всички, които са тук, със своите позиции, със своите критики, но с разбирането, което Минчо Минчев изрази, че в крайна сметка ние сме в едно русло. И да се постараем да се възползваме от близостта, която има между нас, вместо да губим от разединението.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук