ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА, УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ И РОЛЯТА НА БСП

0
176

На 6 март в зала 10 на НДК се проведе дискусия на тема: „Управлението на ГЕРБ, обстановката в страната и БСП като опозиционна партия“, организирана от федерация „Открит форум“ и съорганизатор Дискусионен клуб „Политика 21“. Участие в нея взеха представители на ръководството на БСП, на Лявото крило в БСП, представители на общински и районни партийни организации от София и страната, представители на КНСБ, федерация „Наука и висше образование“, клуб „Единство“, леви партии, неправителствени организации, експерти, редови социалисти и симпатизанти на лявата идея.

Дискусията беше открита с встъпителни думи и доклад, представен от Красимир Премянов – лидер на федерация „Открит форум“. С доклади и изказвания участваха Сергей Станишев, председател на БСП, Н. Ненков, зам.-председател на КНСБ, Георги Пирински, Янаки Стоилов, проф. Дончо Конакчиев, проф. Чавдар Добрев, проф. Захари Захариев, проф. Минчо Минчев, доц. Мария Мачкова, Ал. Каракачанов, Иван Генов, К.Чакъров и други емблематични лица на левицата, лидери на младежки структури, представители на ОПО на БСП от София, Варна, Пловдив, В. Търново, Хасково, Балчик, Доспат, представители на федерация „Наука и висше образование“, на клуб „Единство“, на партия „Българска левица“, на БКП „Георги Димитров“, на граждански организации, социалисти и симпатизанти.

За първи в такъв мащаб след последните парламентарни избори представители на българската левица дискутираха актуални проблеми от политическата и икономическата реалност. Основният извод бе необходимостта от обединение на левицата като гарант за успешното решаване проблемите на България и за защита интересите на трудовите хора.
АНАЛИЗ НА ФЕДЕРАЦИЯ „ОТКРИТ ФОРУМ“ В БСП, ПРЕДСТАВЕН ОТ ЛИДЕРА НА ФЕДЕРАЦИЯТА

Тече осми месец от управлението на ГЕРБ и от дейността на БСП в опозиция. Какви изводи могат да се направят за този период, за тенденциите на обществените процеси и формиралата се политическа ситуация? Какви са ролята и тактиката на различните парламентарни сили, участващи в политическия живот? Как се справя с нея БСП? В този анализ ще се опитаме да обобщим тези процеси.

Безспорно е, че водещата сила, която определя най-важните характеристики на политическата и икономическата ситуация, е управляващата партия ГЕРБ.

Как се справя ГЕРБ с кризата и предизвикателствата, пред които е изправен?

ГЕРБ влезе във властта на вълната на повишени очаквания и с обещания да преодолее реалните и мними недостатъци от управлението на тройната коалиция, а по същество и на всички предходни управления. На осмия месец от управлението му не можем да пренебрегнем няколко основни постижения в това отношение.

Първо. Рязко изразената готовност за борба с корупцията и отхвърлянето на предходни практики в това отношение. През ден се съобщава за арестувани служители, участвали в различни прегрешения и нарушения. Обявява се битка по всички фронтове с основните фигури на организираната престъпност, като се изброяват до 300-350 души, и това разтърсва подземния свят. През няколко дни се съобщава за различни видове акции срещу тях с екзотични PR имена — „Наглите“, „Апашите“, „Октопод“ и пр.

Второ. Европейската комисия разблокира всички седем оперативни програми за усвояване на европейски пари и България има потенциална възможност да усвои общо 13 млрд. лева по тях. Това става, след като ЕК установява, че системите за управление и контрол на тези програми са в съответствие с определени разпоредби на Европейския съюз.

Трето. Внесени са промени в законодателството за ускорено придобиване на българско гражданство. Това е важно в условията на разгръщаща се демографска криза.

За да разберем обаче особеностите на политическата ситуация, трябва да имаме предвид на първо място особеностите на управляващата партия и нейния стил на управление.

1. Безспорно това е лидерска партия от типа на тези, които имаха водещо място в политиката у нас през последното десетилетие — НДСВ, ДПС, ДСБ. Сходни характеристики имат партиите на Путин в Русия, на Лукашенко в Беларус, на Берлускони в Италия. Всички лидерски партии се характеризират с това, че не програмата и идеологията, а личността на лидера им има ключово значение, като съществена тяхна характеристика е, че в основни линии това са силно клиентелистки образувания. Това е особено характерно за ГЕРБ като една бързо сформирана и разнородна политическа сила без ефективни вътрешнопартийни механизми за регулиране на различни гледни точки и интереси. Второто национално събрание на ГЕРБ излъчи управленски органи с непознати за широката публика имена, които на практика не действат. Партията не е инстанция, упражняваща контрол върху действията на своето правителство, а и голяма част от министрите не са членове на ГЕРБ. В общи линии те са подменени с личната воля на лидера. Борисов е основният политически ресурс на тази партия и повече от всеки друг лидер у нас през последните 20 години е чувствителен към всичко, което се отразява върху неговия имидж. В този смисъл доверието към управлението е силно персонализирано. Това има своите плюсове, че дава възможност за много бързи реакции, не иска дълги съгласувания, но прави безлична масата зад лидера и на определен етап, при спад на доверието към него, партията може лесно да бъде подложена на ерозия и дезинтеграция.

2. Фактът, че в управлението е включена партия, която има силно лидерски характер, а лидерът е министър-председател, създаде особеностите на отношението между изпълнителната власт и парламентарната група. Повече, отколкото при всеки друг парламент у нас може би през последните двадесет години, парламентарната група на ГЕРБ и парламентът не са място, където се формира политика, а машинки за натискане на копчетата за гласуване. При резки движения назад, извършвани от премиера, след като вече са приети определени законодателни актове, в парламентарната група възникват ропот и несъгласие. Във всеки случай едно от последствията е ниската мотивация на депутатите и съответно ниската ефективност на парламента.

3. Типична характеристика на политическия стил, с който дойде на власт и утвърди своите позиции ГЕРБ, бе насърчаването на конфронтационна обществена и политическа атмосфера и елементарното разграничение „добри—лоши“. В този смисъл е несекващата лавина от противопоставяния във всеки възможен контекст
с „лошата“ тройна коалиция. Това е предпоставка за нова поляризация на политическия живот, допълнително стимулирана и засилвана от съюзниците на ГЕРБ в парламента в лицето на Синята коалиция и „Атака“. В някои характеристики за определен етап имаме дори връщане към езика от първите години на прехода. Развитието на идеята и стратегията на „изкупителна жертва“ играе ролята на смекчаване на негативните реакции към управляващите в условията на криза. Основното в политическото говорене е създаване на негативни нагласи към опонентите, поради което БСП се превръща в устойчив обект за критики и служи на премиера като оправдание за всичко. Цялото предходно управление е набедено за криминален период и това е наложената стереотипна нагласа спрямо БСП и ДПС. Това създава от своя страна предпоставки за липса на приемственост и склонност в редица случаи не да се надгражда, а да се руши нещо вече създадено.

Следва да се отбележи обаче, че същата тази линия на конфронтационност претърпя радикални промени в отношенията с президента, тръгвайки от силен и яростен конфликт, дори заплаха за импийчмънт, напомняне на неговото минало, и след това преход към противоположната посока на демонстративен консенсус и диалогичност. Прави впечатление готовността на премиера да приеме връщането на два закона от президента. Очевидно е бил посъветван или сам е разсъдил, че войната с президентската институция в условия на криза и потребност да се решават множество неотложни проблеми би ограничила възможностите за тяхното решаване.

4. Конфронтационният и силно негативен стил на отношение към предходното управление е предпоставка за повишена репресивност спрямо кадрите и за политически уволнения в мащаби, каквито не е имало от управлението на Иван Костов насам. На среща с омбудсмана на Републиката специално създадената към Националния съвет на БСП Комисия за защита на конституционните права на гражданите и техните сдружения, оглавявана от Младен Червеняков, представи данни за стотици политически уволнени, отстранени чрез различни методи — чрез натиск и принуждаване на нарочените да подписват молби за напускане; чрез атестиране на държавните служители в последния месец на годината и поставяне на ниски оценки, които не подлежат на съдебен контрол; чрез незабавно освобождаване от работа на хора, които не се съгласяват да подадат молба за членство в ГЕРБ.

5. Ключова характеристика на политическото поведение на управляващите е високата степен на ситуативност, съчетана, особено в началото, с много и произволно давани обещания при липса на реална оценка на ситуацията и представяне на желаното за действително. Това бе особено характерно за първите месеци на управление, когато някои обещания звучаха съвсем фарсово, като например как бързо ще повишат приходите от митниците с два милиарда само чрез създаване на връзка между тях и други институции и така ще се оправи бюджетът. Липсата на програма се подменя с движения от типа „напред-назад“, лесно давани и бързо забравяни обяснения и обещания. Типичен пример в това отношение бяха люшканията и крайностите в позициите по основните енергийни проекти. Всичко това е резултат на силно популисткия характер на езика и поведението на тази партия. При тях експертността и стратегията на поведение са заместени с език на мобилизация и чувствителност към публичните реакции на отделни социални групи по един или друг проблем.

6. Особеностите на стила на управление, свързан със ситуативност, бързина и некоординираност на управлението, водят до поредица от гафове от страна на различни фигури, които влекат след себе си необходимост от непрестанни откази от едно или друго решение или изявление пред медиите. Знаменателни в това отношение са гафовете с предложението за референдум за предаванията на турски език от страна на премиера и на министър Божидар Димитров, поискал 20 млрд. долара от Анкара, ако иска да има шанс за членство в ЕС, което доведе до проблеми в отношенията с Турция. Серия от непремерени, гаменски и с уличен език или с неадекватно самохвалство изказвания на финансовия министър от своя страна създадоха негативни реакции на цели социални групи. В резултат в много случаи министър-председателят бе принуден да действа пожарно, за да преодолява създадени неприятни ситуации.

7. Стана ясно, че един от ключовите въпроси и на това управление е дефицитът на силни кадри и ниското качество на министри и депутати. Оказва се, че голяма част от екипа, с който стартира премиерът, нямаше достатъчна подготвеност, за да се оправи в трудна ситуация. Най-фрапантният пример в това отношение се оказа кандидатката за български еврокомисар Румяна Желева. Нейната неподготвеност, непознаване дори на елементарни факти от географията, които се учат в средното училище, всеобщият негативизъм на западноевропейския печат към Желева се отразиха зле на имиджа на страната. Това се превърна в първия сериозен външнополитически неуспех на кабинета. Премиерът Борисов успя да реагира бързо, търсейки разширяване на експертния потенциал от различни посоки, в някои от които отново претърпя крах, както например с икономистите Илиян Михов и Кольо Парамов. Проблемна е фигурата и на финансовия министър Симеон Дянков, който, за разлика от всички министри на финансите досега, се държи крайно конфронтационно, агресивно и демонстративно, което го въвлече в множество сблъсъци — с президента, с БАН и пр. Смущава също така информацията за неговия грузински опит като съветник от името на Световната банка.

8. Следва да се отбележи, че от самото начало на сегашния парламент, когато първият внесен законодателен акт бе лобистка промяна на Закона за нотариусите, непрекъснато се сипят обвинения, свързани с различни законодателни промени, които са в защита на определени интереси или накърняване на граждански права. Така бе със Закона за електронните съобщения, предвиждащ смущаващи възможности за следене на гражданите, а също и със Закона за генно модифицираните храни. Смущава и неправомерният полицейски натиск върху съдебната власт, която е готова да се оплаче от този натиск пред европейските институции. Реакции предизвикаха и предложените абсурдно строги поправки в НК и НПК, оправдавани със сигурността на гражданите, които в крайна сметка биха се оказали потърпевши. Подобна бе ситуацията с отмененото от Конституционния съд решение на Народното събрание за ограничаване на правата на депутати, свързани с бившите разузнавателни органи и Държавна сигурност. Такова конституционно нарушение е и атакуваното от БСП решение в бюджет 2010 г. да се даде право на правителството да се разпорежда с бюджетни средства, нарушаващо Закона за бюджета, което е в противоречие със заявките на партията за законност в държавата.

9. По обясними причини се създава впечатление, че най-професионално се държи министърът на вътрешните работи, което не само доведе до съществено покачване на доверието към него в изследванията на общественото мнение, но и до това, че действията на МВР имат ключов имиджов ефект като ресурс на управлението. Министерството провежда периодично шумни акции с екзотични и запомнящи се имена, заснети от пресцентъра на министерството, с маскирани спецчасти и повалени на земята хора. Повечето от тях пускани след време. Въпросните акции обаче имат силен медиен отзвук и отклоняват общественото внимание от множество други проблеми, свързани с икономическата криза и безработицата в страната. В редица случаи се прокрадват съмнения, че шумните полицейски акции са един от способите за компрометиране на политически противници или възмездие за тяхната дейност по изчистване на специалните служби от влияние на чужди разузнавателни служби. Както е например показното залавяне на Алексей Петров, който предварително знае, че се готви арестуването му, съобщава го на медиите и очаква това. Самият Петров очевидно имаше амбиции в перспектива за политическа кариера и по-директна намеса в политическия живот. Близкият до него вестник „Галерия“ се проявяваше като единствения многотиражен опозиционен седмичник. Затова са и силни съмненията, че това се използва просто за разчистване на сметки и политическа разправа.

10. Ключовите моменти на сегашната политическа ситуация са формирани в крайна сметка от политиката на правителството като реакция на икономическата криза, която навлиза в своята най-тежка фаза. В самото правителство има три коренно различни прогнози за резултатите от икономическото развитие в края на годината, предложени от финансовия министър. В тази ситуация възниква сериозният въпрос за алтернативна икономическа политика — дали да се абсолютизират финансовата стабилност и липсата на бюджетен дефицит, или държавата да подпомага бизнеса и да строи инфраструктура, за да има производство, потребление и заетост. Проблемът се усложнява от множеството сключени вече с предишното правителство и изпълнени или изпълняващи се договори, за които е необходимо финансиране, а държавата го задържа. Засега правителството няма достатъчно ясна визия в това отношение, намалява бюджетните разходи и се опитва да накара бизнеса да намали стойността на сключените договори с 10%. Няма визия и за следкризисна политика, и за това кои отрасли да бъдат поощрявани като стратегически за нашето развитие. В крайна сметка това засилва кризата в бизнеса и според последни данни около 70% от сделките между фирмите в страната се плащат със закъснение.

11. В ситуация на криза в други страни се финансират приоритетно науката и образованието като стратегически за развитието на страната. У нас в момента се прави точно обратното. Подготвя се Закон за научните степени и научните длъжности, който под флага за борба с „централизацията“ и „сталинския ВАК“ по същество ще ликвидира контролните системи при даването на научни степени и звания и ще доведе до рухване на стандартите и качеството при даването на звания и степени в науката. Още по-фатален за българската наука е организираният срещу БАН сценарий за разрушаване на академията по „грузинската технология“ на Симеон Дянков — на части и чрез изкуствено създаване на всеки етап ситуация за следващия етап. Две години преди да стане министър Симеон Дянков публикува в българския печат статии, в които предлагаше унищожаване на академията, за да могат да бъдат взети и продадени имотите ѝ. Неговите изказвания, след като стана министър, са показател, че той не се е отказал от тази идея и я провежда методично с помощта на министъра на образованието, науката и младежта. Демонстративно се пренебрегва фактът, че БАН е единствената научна институция у нас, получила висока позитивна акредитация за своите институти, независимо от мизерното финансиране. В деня, в който европейските експерти обявиха своите оценки за БАН, у нас намалиха допълнително нейния бюджет с 10 млн., довеждайки я до границите на оцеляването. След това оказаха натиск да намали рязко бройката на своите институти само за два месеца, предизвиквайки конфликти и готвейки се след това да я ударят окончателно с обвинения, че не може да се „реформира“. Оставям настрани епитетите, с които Дянков постоянно обижда българските учени, което е демонстрация на арогантност, липса на елементарно възпитание, а може би и комплекси.

12. Започналата реформа в здравеопазването се опира на принципа, че основни са финансовите критерии, а здравето е стока. На основата именно на тази концепция стремежът е рязко да се намалят обществените лечебни заведения и да се проправи път на масовото частно здравеопазване, дори ако се наложи и чрез фалит на НЗОК.

В резултат на разгръщащата се икономическа криза и управленските реакции нараства безработицата и върви обедняване на хората. Всеки ден около 1000 нови безработни се отправят към бюрата на труда. Според Националния статистически институт за първи път от 1996 г. има сериозно обедняване на българските граждани. Повишават се цените на редица стоки и услуги. За по-малко от 5 години домакинствата са натрупали банкови кредити и заеми от сенчести финансови структури, чието погасяване надхвърля текущите постъпления от заплати, пенсии, наеми и др.

Всичко това ражда и ще ражда протести, възмущения, реакции. От декември насам почти всекидневно медиите съобщават за протести на различни професионални и социални групи, граждански движения и организации — на полицаите, студентите, лекарите, железничарите, тютюнопроизводителите, фирмите, изпълнявали обществени поръчки, недоволните от проектозакона за електронните съобщения, както и за генно модифицираните храни. Засега обаче нито партиите, нито двата големи синдиката успяват да станат изразители на тези протести, които се разгръщат независимо от тях.

Нараства песимизмът на българина за икономическата ситуация, няма надежда за скорошно излизане от кризата, засилва се усещането за влошаване на условията за живот и нарастващо обедняване. През януари-февруари 2010 г. около 68% от анкетираните от агенция „Медиана“ са с очаквания, че кризата ще се задълбочава. Сондажите на общественото мнение показват критична точка на лична тревога от последиците на кризата и негативни нагласи срещу политическия елит, което на определен етап може да се превърне във взривоопасна смес, застрашаваща стабилността на страната.

В тази ситуация вървят процеси на падане на доверието към основни институции. Рязко се е сринало доверието в парламента — от близо 50% през септември 2009 до 17% през януари 2010 г.,
според агенция „Алфа Рисърч“. Малко по-бавно пада доверието към правителството, а според различни агенции рейтингът на премиера също пада през последните три месеца с около 7 до 10%. Според „Медиана“ от септември 2009 г. до януари-февруари 2010 г. тези, които отговарят, че първите действия на новата власт вдъхват доверие, падат от 53.4% на 38.1%. Тези, които смятат, че управлението на ГЕРБ ще направи България по-добро място за живеене, падат от 43% на 38%.

Ако тези проценти, независимо от кризата, не са високи, всъщност причините за това са две — първо, липсата на достатъчно жизнена и авторитетна опозиционна алтернатива, към която да се прелее недоволството, и второ, засилващи се подозрения в евентуална корумпираност и на сегашните управляващи.

Какво е участието на ДПС в дефинирането на сегашната политическа ситуация?

Може би няма партия, при която изборите да са довели до такива радикални промени, като ДПС. Ако преди изборите тя бе в центъра на атаките и на ГЕРБ, и на „Атака“, което доведе до увеличаване на гласовете за тях, то след изборите Движението бе почти забравено и нападките се насочиха изцяло към БСП. Близките до ДПС медии от своя страна станаха най-усърдни глашатаи на политиката на правителството, което даде повод да се говори за перспективи за съюз помежду им. Такъв засега не се очертава, но очевидно ръководството на ДПС не затваря врати в никоя посока. Бойко Борисов демонстративно заяви, че именно ДПС е основен противник на управляващата партия, но на практика той се държи с БСП като с основен противник, а не с ДПС, което навява мисълта за тактически ход, зад който се крият по-далечни цели. Самото ДПС не се конфронтира енергично с ГЕРБ и може да се предположи евентуално желание за активно сътрудничество с ГЕРБ в един средносрочен период, основно с оглед предстоящите след две години президентски избори.

В същото време ДПС не затваря вратите си и към БСП. На Седмата национална конференция на ДПС Ахмед Доган заяви, че предишното правителство „по икономически показатели е най-успешното правителство на прехода“ и начерта амбициозна програма за промени във функционирането на партията. Доган няма да напусне поста си в скоро време, независимо от спекулациите. Той смени цялото ръководство, за себе си избра икономическия ресор и реализирането на икономически стратегии, на които придава решаващо значение и за ролята на партията като политически субект.

Направен бе завой на 180 градуса в дефиниране на идентичността на ДПС, която досега се търсеше по посока на мултиетнизация с включване на етнически българи в различни структури. Сега специално е обърнато внимание на религиозните, културните и езиковите различия и е акцентирано на привличането на членове и симпатизанти от малцинствените групи. По този начин демонстративно бе направен опит да се монополизират етническите общности в България от една партия.

Как „Атака“ се превърна от радикално националистична и антисистемна в незабележима присъдружна партия?

Изминалите осем месеца на сегашното управление демонстрираха радикални промени в поведението на „Атака“ от опозиционна и кресливо националистическа партия в послушница на управлението на ГЕРБ, което при всяка ситуация може да разчита на тях. Преди това Волен Сидеров успешно централизира властта си и подреди депутатските листи така, че да не допусне разпад на групата, както в предишния парламент. Очевидно се прави опит чрез безусловната подкрепа за Борисов „Атака“ да приглуши негативното отношение на Европа и да получи на определен етап дори пропуск за Европейската народна партия. Тази политика обаче доведе до криза в партията, противопоставяне на редица местни организации на предприетия курс, разпадане на бургаската група на общински съветници и обявяване на телевизия СКАТ против сегашния лидер на „Атака“.

Огромното орезиляване на Сидеров на път за Германия в самолета на „Луфтханза“ се превърна в тежък удар срещу него, сходен с този срещу Румяна Желева. Става ясно, че скандалджийството, простащината, агресивността, байганьовщината, които могат да минат у нас, в ЕС срещат реакция и сриват образа на страната. В резултат на това Сидеров вероятно ще бъде стимулиран да бъде още по-верен поддръжник на ГЕРБ, тъй като мястото му за маневриране допълнително се стеснява. Той се надява и при евентуални предсрочни избори да обере дясно-националистически избиратели и да заеме трайно ролята на балансьор на управляващата партия. Затова и на този етап Борисов демонстративно заявява, че ДПС е основен противник на неговото управление.

Как СДС се опитва да бъде едновременно и опозиция, и управляващ?

За разлика от „Атака“, която подкрепя ГЕРБ безусловно, опитвайки се да заеме трайно място на балансьор, включително и при бъдещи местни и президентски избори, СДС и ДСБ се стремят да използват ситуацията за евентуално укрепване на своите позиции и заемане на по-широко пространство, включително и част от пространството, освобождавано от ГЕРБ като носител на отговорностите на управлението. Те изпълняват едновременно сложния пирует на опозиционна сила, критикуваща управляващите, но и подкрепяща ги и сътрудничеща с тях. Така те хем се опитват да избутат БСП и ДПС от опозиционното пространство, задавайки опозиционни лозунги и в същото време воювайки срещу социалистите, хем да се наместят в управлението чрез втория и третия ешелон на тези партии, включен в различни структури на държавната власт.

Позицията на СДС е по-сложна поради патовата ситуация, в която партийното ръководство и софийската организация на партията взаимно се блокират. Това ограничава маневрите на Мартин Димитров. Особена игра играе Костов, опитващ се да заеме водеща роля в десницата и уж подкрепящ управляващите, но в същото време надяващ се да се възползва от техния провал. За това пречи „Атака“, чиито гласове са достатъчни за прокарване на закони на управляващата партия. Опитват се да заемат в публичното пространство позицията на рационален опонент, който в същото време е в диалог и подкрепя управлението, което дава възможност хем да са в управлението, хем да са на дистанция от него. И от това, очевидно, на този етап най-добре се възползва Иван Костов.

Костов тласка Борисов не само срещу БСП, но и срещу ДПС, насърчавайки конфронтацията, за да изпъкне неговата собствена роля. ДСБ разчитат на упадъка на „Атака“, за да станат носители на златния ключ на правителствената стабилност. Тогава биха вдигнали рязко претенциите си към Борисов за участие в управлението.

Как изпадна в криза и се маргинализира РЗС?

През изминалите седем месеца партия РЗС се опита да заеме крайното крило в агресията и сензациите в публичното пространство. По принцип нейното радикално агресивно поведение на опозиция срещу управлението на ГЕРБ казва в много крайна форма неща, които се опитва да каже и БСП, но така те имат по-голяма чуваемост. Очевидно и по-нататък РЗС ще се опитва да заеме крайно дясно екстремистко пространство, отваряно и от рязката промяна на поведението на „Атака“. Във всеки случай на определен етап БСП печелеше от нейното поведение, защото то изместваше критиките и обвиненията срещу нея към взаимни обвинения между РЗС и ГЕРБ.

Непредвидим и ненадежден партньор, те лесно бяха изиграни от ГЕРБ, които най-вероятно стоят зад разтурянето на парламентарната им група. Напускането на Димитър Абаджиев също удари по партия­та. Това доведе до рязко намаляване на нейното присъствие в публичното пространство. А скандалът с Волен Сидеров, при който взаимно си размениха обвинения за хомосексуализъм и сексуална немощ, допълнително срина публичния образ и на единия, и на другия.

Какви са ролята и мястото на БСП в тази ситуация?

Отговорът на този въпрос може да бъде даден в две основни посоки. Първата се отнася до това каква е ролята на БСП за формиране на тази ситуация и доколко тя успява в тази си дейност? Втората е как се променят нейните вътрешни организационни и идейни ресурси, за да повиши тя своите възможности и да бъде активен субект на промяната в нашата страна, преодолявайки кризисното си състояние, в което бе изпаднала след загубата на изборите? Ще се спра последователно на всеки от тези два въпроса.

Как действа и как се справя БСП като опозиция?

Факт е, че загубата на изборите се отрази на БСП изключително тежко по няколко основни причини:

Първата е, че загубата се оказа много по-голяма в сравнение с предварително очакваното.

Втората е, че победилата партия ГЕРБ след вземането на властта не само че не спря предизборната си атака срещу БСП, но я пренасочи изцяло срещу нея, и то във възможно най-острия конфронтационен тон. ГЕРБ продължава да действа в пропаганден стил по-скоро като яростна опозиция, отколкото като партия, за която основно нещо е управлението. БСП понася удар след удар, няма сили да отговаря и е в нокдаун.

Третата причина са развихрилите се след загубата, както при всяка загуба, вътрешнопартийни битки — кой е виновен за това, кой и как да понесе отговорността и как да се върви нататък. Омаломощена от вътрешнопартийни конфликти и от канонадата от обвинения от новите управляващи, тя продължава да губи доверие и да отива в периферията на политическото пространство.

Едва през последните месеци, след конгреса и след избора на нови ръководни органи, както и след първите гафове на управляващите, затъващи все повече в проблемите, които трябва да решават, започна известно възстановяване и активизиране на БСП в публичното пространство. Редица нейни действия обаче продължават да затрудняват този процес и допълнително да вредят на образа и репутацията ѝ, като например скандалът с машинациите при избора на вътрешнопартийни органи. Напускането на председателските места в парламентарните комисии, като реакция на изваждането на Емилия Масларова от такава позиция, целеше вероятно демонстрация на опозиционно поведение, което не иска да споделя по никакъв начин действията на управляващите, но по същество бе отстъпване на позиции, които биха дали възможност БСП много по-активно да формира и да участва в политическите процеси.

Независимо от това нейното участие в публичното пространство започва да нараства, а гафовете на управляващите в различни посоки — лобистките и непремислени проектозакони, опитите за накърняване правата на гражданите, задълбочаването на икономическата криза, протестите на различни социални групи — отварят нарастващо оперативно пространство за мобилизацията ѝ като опозиция и за засилващи се атаки срещу правителството. Вярно е, че Борисов каза формално, че основен противник на управлението му е ДПС, опитвайки се демонстративно да обяви, че БСП вече няма никакво значение в обществото, включително и че не може да играе както трябва дори ролята на опозиция, но факт е, че в реалното си поведение той по същество продължава да води битката си срещу нея и така на практика дава доказателство точно за обратното.

Започнаха да се формират основните полета на критика и серия от алтернативни политики за решаване на най-острите проблемни ситуации, пред които е изправено правителството:

• Подкрепа на фирмите, ощетени от държавата, която не им връща навреме ДДС и не изплаща своите задължения;

• Натиск към правителството за смяна на политиката по отношение на кризата от монетарни ограничения и абсолютизиране на фискалната дисциплина към стимулиране на потреблението и вътрешното търсене;

• Формиране на позиции по отношение на пазара на труда и срещу предложенията за увеличаване на възрастта за пенсиониране, които в сегашната криза биха увеличили допълнително безработицата. Поискано бе разрешаване за предсрочно пенсиониране, за да се отслаби тенденцията за нарастване на безработицата.

• Защита на безработните кредитополучатели чрез разсрочване на кредитните им плащания.

Независимо от всичко това обаче, следва да се каже, че макар и надигнала се от нокдауна, БСП все още не успява да мобилизира опозиционен ресурс и търпи повече удари, отколкото успява сама да нанесе. Създадените 15 съвета по отделни направления, които трябва да засилят експертния и опозиционен потенциал на партията, все още не успяват да се превърнат в мощни генератори на алтернативни политики. Създаването на младежка организация, което предизвика вътрешнопартийни спорове, не доведе до налагане на нов мощен субект на опозиционна политика в лицето на младите хора в БСП. Партията засега не се справя и с това да бъде идейно-политическа алтернатива на управляващите. Моралният колапс не ѝ дава възможност, дори когато нейните аргументи са убедителни и силни сами по себе си, да повлияе достатъчно силно върху общественото мнение.
Нараства недоволството от различни кръгове на българското общество, появяват се непрекъснато поводи за протести на различни социални групи, но те действат обособено от БСП и тя не успява да ги оглави, да се превърне в техен говорител, който канализира и насочва протеста. В повечето случаи протестиращите даже се дистанцират от БСП, опасявайки се, че това може да отслаби, а не да засили техните аргументи. Затова и БСП е принудена да каже, че тя няма да оглавява протестите. Проблем е и това, че лидерите на двата основни синдиката също не искат да оглавяват протестите.

Очевидно множеството организации и сили на гражданското общество ще действат в процеса на кризата обособено от основната политическа сила и това по същество отслабва опозиционните ѝ способности. За това допринася също поведението на правителството и на подкрепящите го партии в парламента, които правят всичко възможно да отслабят възможностите на БСП да се превърне в сила, която изразява и мобилизира недоволството на различни социални групи от управлението на ГЕРБ. Те действат в няколко основни посоки:

Първо. Демонстративно „откриват“ във всеки протест „заговор“ и „подстрекателство“ на БСП, понякога и на ДПС, и се опитват така да припишат на протестиращите морални негативни черти и политическа мотивация, дистанцирайки ги от БСП.

Второ. Правителството води преговори и по този начин реагира на по-мощните протестни движения и организации — на тютюнопроиз­водителите, полицаите, във връзка с генно модифицираните храни, ръководствата на болничните заведения, застрашени от закриване и пр. — опитвайки се поотделно да търси сближаване и решения с всяка от тях, без да дава възможност те да се слеят в някакъв общ протест, който да послужи като основа за опозиционен възход и на БСП.

Трето. СДС и ДСБ действат много умело като квази опозиция, заглушавайки твърде често гласа на БСП. Критичните им бележки звучат често много по-отчетливо.

Каква е вътрешнопартийната ситуация в БСП?

И доколко тя успя след конгреса да се консолидира и да постави началото на възстановяване на позициите си като политически субект в опозиционни условия?

БСП бе изправена пред обстоятелството, че голяма част от българите, самоопределящи се като леви, са се отдръпнали от активния политически живот или гласуват на принципа „по-малкото зло“ за други политически формации, ненамирайки защита на своите интереси и тежнения в посланията и действията на левите политици.

Преизбирането на председателя на партията на заседанието на 47-ия конгрес на БСП снижи в значителна степен силата на персоналните критики към него и вътрешните противопоставяния. Той самият включи в ръководството на партията представител на Лявото крило, за да демонстрира по-ясна лява идентичност на партията, позагубена по време на управлението. Добре се знае, че именно когато е в опозиция, една лява партия може да демонстрира много по-отчетливо своята лява идентичност, отколкото когато е в управление.

Преизбирането на председателя на партията обаче в много отношения беше просто нов кратък мандат, през който му се дава възможност да се опита да предложи нов образ и нова перспектива на партията чрез значими промени. Ако не успее да направи това достатъчно бързо и отчетливо, позатихналата вътрешнопартийна критика срещу него ще се появи отново.

И тук възниква проблемната ситуация, пред която сме изправени в момента. Тя е свързана с факта, че на този етап ръководството на партията не успява да балансира достатъчно ефективно между различните кръгове и интереси в партията, нито да ги консолидира и мотивира в единна сила. Нещо повече, дори отделните участници в нашата парламентарна група в 41-вото НС не са достатъчно консолидирани, а действат разнопосочно и често пъти със задкулисни средства. По-скоро съществуват множество кръгове на влияние в БСП, които са силно разделени.

В тази ситуация през последните десетина дни възниква нов кръг на конфликтност и вътрешни противопоставяния в БСП, в центъра на който е отново личността на нейния председател, чиято позиция отново и отново е оспорвана от мощни сили във вътрешнопартийното пространство. От една страна, е отказът на председателя на Софийската градска организация на БСП да подаде предварително заявената оставка и искането му отново за смяна на председателя, лансирайки свой нов кандидат за такъв председател, от друга страна, е критиката му срещу ръководството на партията. В тази ситуация възниква опасност БСП да се окаже, подобно на СДС, в устойчиво противопоставяне между ръководството на партията и ръководството на градската организация. На практика става дума за искане оставката на председателя от двама бивши министри, заместник-председатели на БСП в екипа на Първанов-Станишев, които са членове и на парламентарната група.

Какви са възможните алтернативи за излизане от тази ситуация?

Първата е БСП да затъне във втори цикъл на вътрешнопартийни битки и противопоставяния, след този преди 47-ия конгрес, който допълнително да я маргинализира като опозиция и тя да се превърне в „партия на прехода“, т. е. като другите партии на прехода да минимизира своето влияние и/или да отпадне в крайна сметка от политическия процес, или трайно да се превърне в малка партия без сериозно значение в българското общество. Тази алтернатива в момента е особено силна. Доказателство за нейната реалистичност е не само това, което стана с левите партии в бившите социалистически страни в Централна Европа, но и това, което стана с тях в Италия и Франция, както и кризисните ситуации, пред които са изправени други леви партии — например предизвикателствата пред партия като ПАСОК, която трябва да се справя с изключително тежка финансова и икономическа криза, рязко намалявайки всички социални придобивки, което може да бъде фатално за нейното влияние.

Втората е появата на нова, външна на БСП, алтернатива, освободена от натрупаните негативи, която да се опре на силен, атрактивен, харизматичен лидер и да се превърне в автентичен говорител на тежненията на хората, намиращи се в неблагоприятно положение. Факт е, че от много посоки се прави опит да се тръгне към такава алтернатива, макар и да няма достатъчно яснота по основните ѝ характеристики. В лявото пространство се засилва говоренето за „нов ляв проект“ и политическа сила, която да го изрази. През следващите месеци такъв опит ще направи вероятно Татяна Дончева, която неведнъж го е декларирала, макар че поне засега има тенденция на засилване на конгресния дух на нейното говорене в публичното пространство. Факт е обаче, че множеството опити през последните 20 години на различни политици, излезли от БСП, да създадат нейна алтернатива, в крайна сметка се провалиха.

В същото време обаче не може да отхвърлим перспективите за преструктуриране на политическото пространство, за които се заговори напоследък. За това допринесе и заявлението на президента Първанов, че след края на мандата си няма да се откаже от политиката, но няма да се върне в БСП. Започнаха и спекулации на тази тема. Във всеки случай, поне на този етап, появата на значима лява сила чрез просто отцепване на групи и хора от БСП е слабо вероятна ситуация. Всъщност проблемът е, че непрекъснато се вдигат лозунги за „нов ляв проект“, но кой знае какви идеи в това отношение няма и поредните критици и опити за него се превръщат в поредното люспене на непрекъснато намаляващата БСП.

Вярно е, че традицията и марката БСП вече не са толкова силен притегателен и сплотяващ фактор за левите избиратели, както това бе в предходни периоди, и лявата периферия днес е много по-голяма от лявото ядро на БСП. Но още по-вярно е, че ако именно поради спадналата привлекателност на БСП възникне такава сила, тя няма да тръгне от БСП и от нейни фигури, а отстрани, и първоначално ще демонстрира значително дистанциране от нея. Възможно е това да стане, като се използват новите социални мрежи и интернет. Но нейната поява е зависима от наличието на силен алтернативен лидер, който да направи ядро от съмишленици и да има достатъчно възможности да се наложи в публичното пространство. Такъв засега обаче не се вижда. Възможно е президентът да се опита да предложи такава алтернатива, която би била със съмнителен успех, ако се има предвид неговото политическо изхабяване. Но и това може да стане едва след края на неговия мандат.

Третата алтернатива е консолидацията на БСП, изчистване на нейната репутация и освен ежедневната битка във връзка с предлагането на специфични алтернативи на всяко действие на управляващата партия, да покаже много по-ясно своя образ на лява партия, която действа при специфични условия. „Открит форум“ вече неведнъж е предлагал основополагащи идеи в това отношение. Сред тях са:

• Разбирането, че в условията на глобализация и ограничаване възможностите за предходни преразпределителни политики лявата политика не може да бъде това, което е била преди четвърт век в развитите държави, защото ресурсите за преразпределение чрез държавата намаляват;

• Разбирането, че лявата политика на БСП не може да бъде просто копие на лявата политика на големите западноевропейски партии, защото тя действа в условия на догонваща модернизация и недостиг на ресурси;

• Разбирането, че истинската лява политика трябва да се опре на проект за ускорено догонващо развитие на страната в условия на недостиг на ресурси и демографска криза, за което особено важно става привличането на колкото се може повече външни ресурси, т.е. създаване на условия за високи външни инвестиции. Факт е, че невероятният ръст на Китай за толкова дълъг период е резултат на осигуряване на благоприятни възможности за външни инвестиции;

• Разбирането, че е необходима визия за това в каква посока да бъдат тези външни инвестиции, т.е. стратегическо виждане за българската икономика — нещо, което тя не успя да направи при предишното управление, допускайки основната част от наистина големите външни инвестиции да бъдат замразени в строителство;

• Разбирането, че в центъра на внимание на една лява партия в условията на сегашната технологична революция трябва да бъдат поставени всички действия по развитието на човешкия и социалния капитал в страната, т. е. поставяне в центъра на нейните усилия развитието на човека и човешките общности — образованието, науката, формирането на човека, използването на неговите възможности, осигуряването на равни шансове;

• Разбирането, че в резултат на световната криза тече ускорен процес на преместване на центъра на икономическо и политическо влияние от Европа към Азия и отърсването от крайната европоцентричност на досегашната лява политика, черпенето на идейни и политически ресурси и от контакти и успешни модели, които откриваме в развитието на страни като Китай, Индия, новоиндустриализираните държави в Югоизточна Азия.

Тези основни ориентири обаче предполагат силно лидерство и максимална консолидация на партията, управление не чрез изолиране на отделни нейни части, а чрез обединяването им. Новото оспорване на лидерските позиции на сегашния председател, но без наличието на готовност за силна алтернатива за колективно ръководство (разполагаме със заявката на Кадиев и неговата номинация от Румен Овчаров, която засега обаче няма организационни, а и не разполага с достатъчно силни идейни ресурси) може да доведе просто до допълнително омаломощаване на партията.

Ето защо на този етап от лидера на БСП и от по-нататъшната му дейност зависи дали това ще стане или не. Доколко той ще успее да се докаже след получения на конгреса мандат или не? Ще бъде ли силната фигура, която да постави началото на нов възход на БСП? Времето за доказване на тези негови възможности не е много. Мандатът му, отпуснат от конгреса, е сравнително малък и от него зависи дали ще се справи с тази ситуация, както и, разбира се, от това дали БСП ще успее да изведе достатъчно силни алтернативни фигури за лидерско състезание, които да покажат своите възможности. Нашата позиция е, че просто с атакуване на сегашния лидер без достатъчно силна алтернатива за политическо ръководство, която при това да е печеливша не защото критикува предишните ръководства, а защото предлага позитивни предложения, програма, проект и чрез достатъчно силно публично влияние и алтернативни позиции срещу настоящото управление, БСП няма да успее да преодолее кризата, в която е изпаднала.

БСП няма да реши проблемите си чрез разправии кой да води бащината дружина, а чрез предлагане на силни политики и силни фигури, които да ги изразяват в публичното пространство и да мобилизират опозиционен персонал. Възможното време за това все повече намалява. Тази година по същество ще бъде решаваща за нейното бъдеще. Каква да бъде стратегията на БСП в тези условия? Това е използване на противоречията и проблемите, с които се сблъсква управляващата партия в условията на задълбочаваща се криза, и формиране на достатъчно мощна лява идентичност чрез нови стратегически виждания, чрез успешни тактически алтернативи на действията и политиките на ГЕРБ, чрез достатъчно силни, авторитетни, привлекателни лица в публичното пространство. Ако не се справи, тя ще бъде избутана изцяло от нашия политически живот. А България се нуждае от силна алтернатива на сегашното управление. То самото има нужда от такава алтернатива. И БСП е длъжна да я предложи.

Искам да отделя внимание и на още една тема. В последно време, без да се допитват до общественото мнение, управляващите се опитват да пробутат решение за включване на части на ПРО на САЩ на територията на България. Ние припомняме нашата предишна позиция. Обявяваме се за широко сътрудничество на България със САЩ във всички области, но сме категорично против да ставаме заложници на американски военни интереси с превръщането на нашата територия в арена на възможен конфликт, в т. ч. и военна, и военнополитическа конфронтация.

В духа на традициите и историята на страната се обявяваме за запазване на статута ни на приятелска страна в отношенията с Русия.

И още нещо. Неотдавна бяхме свидетели на опита да се героизира едно събитие, срещано често в политическата практика — отказа от мандата на 4 февруари 1997 г.

Ние смятаме, че една от най-големите загуби на БСП и социалистическата идея е отказът от битка и от борбата за идейни цели, за обективното представяне на историята. Само обективният прочит на събитията и честното и открито представяне на истината може да реабилитира истината за БСП и социалистическата идея.

Припомняме идеята за написване на историята за социалистическия период на развитие на България, а също и оценка за участието в управлението на страната през периода след 10 ноември 1989 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук