• Eсето е отличено в конкурса за годишна стипендия на Националния съвет на БСП
Със своята динамика, напрегнатост и изкривености в ценностната система съвременността ни поднася убедително телевизията и интернет като най-предпочитани средства за информираност и отмора.
Всяко общество придобива своите характерности не само чрез исторически предпоставки, но и според спецификата на актуалното време.
Живеем в свят, в който „информация“ и „глобализация“ са често използвани и дефинирани. Като всяко нещо те имат своите позитиви, но и вредят. Като твърдя, че информацията може да вреди, имам предвид грешната и зле подбрана информация. В университета постоянно ми напомнят, че информацията е много ценна, но и че трябва да умея да я подбирам. Днес тя ни залива отвсякъде, но главно чрез средствата за масова комуникация (телевизия, интернет, вестници). Заради голямата конкуренция медиите изменят тактиките, търсят все повече сензация (стигайки често до крайности), но променят също и функциите си. Сега, за да си от „печелещите“, трябва да умееш да влияеш на хората и медията е удобна трибуна. Превърналото се в клише „Медията е четвъртата власт“ идеално описва актуалната ситуация. На обществото се предлагат
„всички гледни точки“,
но и пропаганда, обслужваща интереси
В поредната вечер пред телевизора съвременният човек гледа „едни и същи“ новини и се разтоварва от икономическа криза и проблеми на ежедневието. Под „едни и същи“ новини се има предвид негативизмът, който се трупа у нас чрез новините за измами, убийства, за това как някой не си е свършил работата, за корупция. И на зрителя се налагат мнения и клишета. Често чувам изказвания на случайни хора от различни прослойки, които много напомнят на казаното по телевизията, т.е. човекът възприема без да обмисля и, следователно, е лесно манипулируем. Възприема, но какво?! Загубил способността да отсява и гради собствено мнение, съвременникът попада в едно голямо клише. От всичко това печелят интересите на „докопалия“ се до средствата за масова комуникация. Научаваме, представя ни се това, което някой друг вместо нас е избрал. Учим история, която някой друг е решил да ни разкаже, някой друг я формира у нас. От друга страна, заради наситеността на средства за информираност, се създава стихийност, в която губим способност да подбираме. Грешният избор е най-често лесният.
Информацията дава свобода, знанието е ценно (ако не умеех да подбирам и възприемам, как щях да знам за този конкурс). Но грешната информация може да бъде опасна. От това губи индивидуализмът; по-слабо (грешно) информираният (който лесно се поддава на манипулация); по-слабият икономически (който в разрез с морала да получи трибуна и да извоюва пропаганда за идеите се). С други думи, печели този, който може да си плати, за да се чуе мнението му; печели и знаещият човек, който умее да търси и намира информация.
Конкретен пример за избирателност в представянето на информацията е фактът, че ние (аз и моите връстници) малко знаем за близкото минало на България. Знаем за Европейския съюз, за икономическата криза и пр., но не познаваме добре (масата от нас) съвременната ни история. Унгария, например, пази паметниците си, посветени на събития от близкото минало (социализма), а ние отново отричаме „предишното“. За обществото ни е характерно „новото“ да не е креативно, а да печели и прогресира, отричайки старото (с историята ни е така, с управляващите ни е така, важи и с днешна дата). Информацията е оръжие, но пренаситеността и хаотичността £ обърква. От това печелят невинаги „моралните“, а по-скоро властните.
Информационният характер благоприятства развитието на глобализация. Размяната и популяризирането на идеи, информация са лесно достъпни от съвременна гледна точка. В „глобалното село“ всички могат да общуват лесно и безпроблемно. Така приобщаването се ускорява. Много са положителните страни на глобализацията (сплотяването на народите; работа в посока опазване на мира и целостта; най-вече икономическият напредък и постигането на стандарти), но, разбира се, тя си има цена. Културното размиване е немалък проблем. Уникалността избледнява, а рамкирането и подражанието невинаги са полезни. Конкретно при българите, поради необяснимото чувство за малоценност (донякъде и съвременната информираност е виновна за това — проблемът за непознаването на историята и насажданото чувство за вина, бедност, обезверяват обществото и то изпада в крайности при самооценката) често не се дооценяват и възприемат най-добрите модели.
Много актуален пример за стихийността и негативизма в неподбираната информация е грипът. Масово се създава паника в обществото, напрегнатост, която от една страна, презентира (населението е информирано, „нащрек“, с повишено внимание), но от друга страна, излишно стресира (купуват се масово лекарства и ваксини, хората са агресивни и недоволни, създават се проблеми в отношенията между лекари и пациенти. В такъв момент се огласяват намерения за намаляване на бюджета за здравеопазване и образование. Това отвежда към другия „болен“ проблем — икономическата криза. Тя е факт, но, по мое мнение, леко надценена. Тежко е икономическото състояние — факт (експертите биха се изказали по-адекватно), но донякъде се превръща в психологически проблем. Моя съседка затвори магазина си за бельо не защото клиентите са драстично намалели, а защото „чула по телевизията“, че хората вече не купуват, кризата води до фалити.
Хората свикват да възприемат това, което им се казва. Когато отидох на лекар (заради болки в стомаха), той ми каза, че страдам от дископатия (абсолютно невярно), изписа ми хапчета и ме отпрати. Ако аз не се бях позаинтересувала, щях да приема това (чисто грешно) твърдение, а това би довело до вредни последствия.
Това са примери от ежедневието, твърде малки, но много верни и показателни. В по-мащабен план — „забравяме“ уникалността на културата си, „харесваме“ повече „западното“ и сме склонни да мислим, че „по-големите“ имат право. България не може да се изолира, България трябва да направи компромиси, както всички безспорно, но трябва малко повече да си вярва, а достойнството й да бъде реалистично (да не се подценява). Катаклизмите, кризата (които водят и до поляризация в обществото) са част от нашата актуална действителност и ни „занимават“ всеки ден. За да можем да се справим, са необходими знания, търпение и сила. Тези макропроблеми не бива да поглъщат енергията ни. „Човекът има право на избор и уникалност“ — това рядко може да се чуе от медиите и да се осмисли. За да формулираме мнение, за да сме активни пред проблемите, трябва да тръгнем (първо) от това знание.