Антонина Стоянова е бесарабска българка, родена в Украйна през 1977 г. Завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1992-1994 г. е била кореспондентка на в. „Арцизские вести“ и „Роден край“. Автор на филма „Освобождението 1877-1878 г.“. Има публикации в българските вестници „Русия днес“ и „Труд“.
Американската трагедия на 11 септември м.г. и съвместните руско-американски действия в антитерористичната коалиция предизвикаха вълна от еуфорични очаквания сред политическите кръгове в Русия.
Уместно е да припомним, че Владимир Путин пръв от държавните лидери изрази не само съчувствие, но и готовност за подкрепа към американския си колега. Последва повече от реална подкрепа за борбата с международния тероризъм. Висшите чиновници в администрацията на САЩ неведнъж подчертават, че приносът на Русия в антитерористичната операция е по-съществен от действията на блока НАТО. Става дума не само за тясно взаимодействие между руските и американските специални служби. Русия предостави въздушното си пространство за американските самолети. Не се възпротиви на възможността САЩ да използват средноазиатските летища в държавите на ОНД. Освен сериозната военно-техническа помощ, която предостави на Североатлантическия алианс, Русия се отказа от военните си бази в Куба и Виетнам. Тя съзнателно отстъпи от позициите си, надявайки се, че думите на администрацията на САЩ за стратегическо партньорство ще придобият реални форми. Очакванията на руските политици за честна, разумна и предвидима политика от страна на САЩ и Запада обаче се оказаха напразни. Не че надеждите си били погрешни. Просто те произлизат от исконния руски стремеж за справедливост, честност и мир. Високото ниво на духовността на руския човек, произтичаща от многовековната култура, косвено влияе върху формирането на външната политика на държавата – що се нарича природноруски идеализъм1 . Западът и най-вече САЩ се базират на по-друга култура с различна ценностна скала. САЩ действат и ще продължават да действат като едноличен, неограничено властващ лидер, притежаващ правото да взема решения, които смята за единствено правилни. Винаги във всяка ситуация САЩ ще търсят изгодната за себе си позиция. Сътрудничество, съюзи, коалиции или каквото и да е друго обединение от американска гледна точка, е възможно само ако те отговарят на националните им интереси и цели. Истинска грижа за човека и неговия живот се проявяват само тогава, когато той е гражданин на САЩ.
В момента цялата външна политика на САЩ е подчинена на единствената цел открито прокламирана от тях самите – укрепване на американските позиции като на едноличен лидер в света. За постигането на тази цел САЩ ще действат твърдо и, без сантименти, без особено да зачитат мнение, различно от американското.
Какво получи Русия в замяна на прозападната си политика? Дори след признанието на американците, че в Чечня действат не само сепаратистки, но и международни терористи, които са тясно свързани с Осама бен Ладен, официалните власти на САЩ по инерция продължават да делят терористите на „добри“ и „лоши“, а действията на Русия там определят като неадекватни. Президентът Джордж Буш-младши ясно дефинира новите рамки за стратегическите отношения с Русия. От тях следва, че Русия ще съкращава стратегическото си ядрено оръжие, а САЩ ще го складират в оперативен резерв с възможност за възстановяване на потенциала си чрез връщане на свалените бойни блокове на носителите. „Докладът за състоянието на стратегическите ядрени сили на САЩ“ демонстрира, че Вашингтон все още е далеч от обявената цел – да се премине от гарантирано ядрено унищожение към фундаментално нови невраждебни отношения с Русия. Путин и Буш-младши обявиха, че страните ни са съюзници срещу тероризма, но фактически реалните стратегически отношения не се промениха“2 , коментира директорът на престижния Институт за САЩ и Канада Сергей Рогов. Също така САЩ нямат намерение да се обвързват с договорни ограничения за възможността на системата ПРО.
Обаче, ако двете държави се откажат от договорната база този факт несъмнено ще задълбочи кризата в контрола на режима за неразпространение на ядрено и други видове оръжие за масово унищожение. САЩ изглежда осъзнават това, което пък ги води към обосноваване на следващата им стъпка – право за използване на сила по отношение нарушителите на режима. При това те смятат сами да определят кой е нарушителят, срещу кого и как да използват военна сила.
Следва поредната „плесница“ от страна на САЩ по самолюбието на Русия. Грузия, отказвайки на руските предложения за изпращане на войски в Панкинската долина, се обърна към Съединените щати да окажат помощ в залавянето на разположилите се там терористи, свързани с „Ал Каида“. Макар Владимир Путин и да отбелязва, че американското присъствие в Грузия „не представлява трагедия“3 за сигурността на Русия, то външният министър на Руската федерация (РФ )Игор Иванов нарече долината „мини Афганистан на 10 километра от нашите граници“. Критикуваният неведнъж в родината си американски политолог Стивън Коен, дългогодишен изследовател на външните и вътрешните проблеми в Русия, отбелязва: „Когато Буш говори за „нови партньорски отношения“ между САЩ и Русия, това са само красиви думи. Разширяването на НАТО, което включва балтийските държави, разполагането на САЩ и съюзниците в Централна Азия създава впечатление, че Русия за „всеки случай“ се обкръжава“4.
„Кокошият скандал“ и „стоманената война“ се свързват с ограничаването на вноса на стомана от Европа и Русия за САЩ. В отговор Русия забрани вноса на пилешки бутчета от САЩ с аргумента, че са инжектирани с опасни за здравето на населението медикаменти. Според изчисленията на икономистите от тези забрани, ще пострадат и двете държави, като за САЩ евентуалните загуби ще са от 600 млн. долара, а за РФ – около 300 млн. долара.
Ричард Баучър, официалният представител на държавния департамент на САЩ безпардонно заявява, че въпросът за американското пилешко месо „може да помрачи“ предстоящата среща на двамата президенти през май т.г.5 На дипломатически език подобно заявление не може да се разглежда другояче освен като шантаж. Така икономическите санкции се превръщат в политически скандал.
Почти едновременно с откровенията на Баучер в американската преса „изтича информация“ от Пентагона. Вестник „Лос Анджелес таймс“6 публикува секретния отчет на военното ведомство на САЩ (още от 8 януари), представен в американския конгрес. От документа става ясно, че обекти за използване на американското ядрено оръжие могат да станат не само държавите, обявени от Джордж Буш-младши за „оста на злото“, но и още четири държави: Китай, Либия, Сирия и Русия.
Анатолий Квашнин, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, в речта си пред елитните войски на Московския военен окръг предупреждава, че Западът продължава да разглежда Русия и Беларус като противници, партньорството между САЩ и Русия не е нищо друго освен „прах в очите“ на средствата за масова информация, а руските военнослужещи трябва да проявяват бдителност по отношение на агресия отвън страната7 .
Обяснението за евентуалния „приятелски“ ядрен удар е, че Русия – вече не е враг на САЩ, обаче наличието на голям ядрен запас е реална заплаха за Щатите. Очевидно с такива средства задокеанските „мъченици на международния тероризъм“ смятат да провеждат политиката си за спасяването на цивилизацията с претенции за световно господство. По този начин системата за двойствения стандарт остава определяща в американската политика.
През последните години са създадени инструменти във външната политика, които дават повод за легитимно или полулегитимно използване на военна сила. Отначало за такъв инструмент се смята миротворчеството, сега дойде времето за борбата с международния тероризъм, утре това ще бъде борба с нарушителите на режима за неразпространение на оръжие за масово унищожение.
Опониране или конфронтация
САЩ ясно дават да се разбере, че НАТО ще продължи да се разширява и балтийските държави ще станат негови членки. В същото време се говори, че формулата „19+1“ трябва да се превърне в „20“. На Русия постоянно Ј се повтаря, че НАТО не я заплашва и че е необходимо да се забравят стереотипите от студената война и трябва да се започне да се мисли по новому. Но как ще се трансформира мисленето в ново когато самите САЩ не създават предпоставки за това. Насочеността и съдържанието на натовските учения впечатляват неприятно. Например сценарият на ноемврийските учения от м.г. „BALGON-01“ разглежда изострянето на отношенията между две бивши републики (от единна в миналото държава) с нееднороден етнически състав. Ръководството на едната от тях се готви да използва сила, за да защити малцинството в другата със скрития замисъл – преразглеждането на съществуващите граници. Отговорът на въпроса срещу кого са насочени тренировъчните действия не предизвиква никакви съмнения. Няма място за паника. Действията на САЩ не са насочени директно срещу Русия, а срещу целия свят и имат за цел установяването на едноличното американско лидерство, правото на САЩ да решава според собствената си преценка и интереси.
На дадения етап лидерството на САЩ съответства на интересите за поддържане на глобалната и регионалната стабилност. И еднополюсният и многополюсният световен ред са временни състояния и не могат да бъдат устойчиви. Саморазвиващата се система е устойчива само в двуполюсното си положение. Обаче е по-добре еднополюсен световен ред, отколкото многополюсен хаос. САЩ са способни да осигурят стабилност в световен мащаб само чрез подкрепата на държавите-партньорки. Специална е тук ролята на Русия. Тя чрез високия си духовен, интелектуален и нравствен потенциал е способна да се противопостави на ковбойските американски навици. Това не бива да става на конфронтационна основа, а чрез опониране. Естественият съюзник за подобна политика са другите европейски държави. В единната система като техен съюзник Русия трябва да отразява интересите на западната цивилизация, без да застава между САЩ и Европа – това е контрапродуктивно.
По мнението на Павел Золотарев, президент на Междурегионалния фонд за подкрепа на военната реформа, генерал-майор о.з.: „Ако на САЩ им се даде възможността да действат самостоятелно, то най-напред ще пострадат те и западната цивилизация като цяло. Светът бързо ще стигне до двуполюсния модел, но на конфронтационна основа“. Сигналът бе даден на 11 септември 2001 г. С падането на червения флаг най-бедната част от света се обедини под зеленото знаме, а гъвкавостта на исляма благоприятства формирането на екстремистки идеологии, пригодни за фанатичното възпитаване на масите и мобилизацията им за борба. Чрез провеждането на политика от позициите на морала, етиката и нравствеността Русия може да получи подкрепа от страна на тези бедни държави и по този начин да предотврати формирането на двуполюсен свят чрез конфронтация. През вековете в РФ различните съставляващи я култури са се доразвивали и взаимодействали. Тя е способна в голяма степен да влияе върху процеса за по-нататъшното им взаимодействие на етапа за глобализация. В това трябва да се прояви нейното евразийство. Затова е необходимо да се работи с всички страни, а не само със „силните на деня“8 .
Сега и конкретно по стратегическите въоръжения. Русия ще трябва да се стреми да сключи договор със САЩ, в който да се предвиди таван за стратегическите настъпателни въоръжения, ограничения за ПРО и забрана за разгръщането Ј в космоса, запазване и оптимизация на мерките за контрол и транспарентност; също така изработване на мерки за намаляването на риска от запазващото се състояние за взаимно ядрено ограничаване.
По отношение на НАТО от страна на Русия се изисква повече интензивност и настойчивост – без да чака западните предложения. Формат „20“ може и трябва да се направи действащ с нейното участие при вземането на решения. Дотогава, обаче има смисъл да се запази сегашният постоянен съвместен съвет. Русия трябва да престане да заема позата на обидена държава и да разбере, че силата Ј е в онази сфера, в която тя е търсена в световната политика.
* * *
От страниците на руския периодичен печат все по-често се задава въпроса: „Дали Русия вече не се възприема от САЩ като велика държава?“ Отговорът на американския политолог Стивън Коен звучи обещаващо: „Не познавам нито един сериозен политик, който категорично да изключва възможността Русия пак да стане силна. Дори Бжежински, предричащ за Русия пълен колапс, се суети, струва ми се от неизбежността за възраждането на вашата (руската – бел. авт.) мощ. Русия е велика по същността си: според територията, военния, човешкия и природоресурсния си потенциал. Тя остава велика в съзнанието на народа си, което е много важно. Но този гигант все още не се е оправил от раните, предстои му грандиозно преустройство вкъщи. Но смятам, че след десетина години Русия отново ще стои здраво на краката си“9 .
* * *
От прегледа на състоянието на американско-руските отношения става ясно, че Кремъл не може вече да продължава да игнорира и омаловажава действията на американците, защото от тази позиция сериозно е засегнат имиджът на президента на Русия.
Между другото изглежда, че Западът започва да осъзнава неефективността от ненужните демонстрации на преимущество. Влиятелният вестник „The times“ подробно описва песимистичното положение на двустранните отношения. „Драматичната декларация на президента Путин на 11 септември за това, че Русия подкрепя Америка неизбежно му спечели врагове след руските политически и военни кръгове, които в продължение на десетилетия са възпитавани в подозрение към Запада. Следването на тази стратегия обаче не повлия на отношенията на Путин с руските избиратели: рейтингът му се запазва на достатъчно високо нито – 75%. През последните 6 месеца Владимир Путин неизменно демонстрира решимост в следването на по-мащабната си цел, която включва последователната трансформация на отношенията между Русия и Запада. Той възприема избухващите от време на време разногласия с Вашингтон като дразнители, с които трябва да се справя при възникването им, но които не бива да пречат на узряващото партньорство.
Обаче Съединените щати в не по-малка степен трябва да имат готовността да отхвърлят мисленето си от времето на студената война, което изпълва американския политически елит. Президентът Буш-младши би могъл да призове конгреса на САЩ за по-бързо преразглеждане на група закони, които без нужда ограничават търговията, обмяната с технологии, визите и свободата за предвижване на руските дипломати по територията на Съединените щати. Америка ще трябва да се откаже от старите си вредни навици в отношенията си с Русия, ако иска последната наистина да стане предсказуем и надежден партньор.
Щом г-н Путин иска да се закрепят формално чрез споразумение съкращенията на стратегическите въоръжения, г-н Буш-младши би трябвало да отвърне на искането положително. Това не е голяма цена за сдържаността на Русия по въпроса за Ирак.
Външният министър на РФ Игор Иванов е прав в изказването си за важността от сближаването на Русия с НАТО. Отказът на НАТО да купува оръжие от Русия е лишен от здрав смисъл и е обиден за руснаците, а целият механизъм за консултации между алианса и Москва остро се нуждае от смазване, ако не и от преустройство. Още преди поканата на прибалтийските държави за НАТО е нужно да се реализира предложението на английския премиер-министър Тони Блеър за създаване на нов съвет на „двайсетте на НАТО“, където Русия наравно ще заседава. Трябва ясно да се отбележи в кои случаи Русия може да играе ролята на пълноправен партньор в консултациите с НАТО и кои въпроси се отнасят само до юрисдикцията на постоянните членове. Контратероризмът е очевидно началната точка за взаимодействие.
През май веднага след поредната среща на върха на НАТО в Рейкявик руският президент Путин ще приеме американския си колега Буш-младши в Санкт Петербург. Това, което очаква и желае г-н Путин е на излизане от тази важна среща между двамата лидери да се усети очевидното единство в стремежа им към общата цел. Г-н Буш-младши би постъпил мъдро, ако сам измине повечето път към г-н Путин10 .
Развоят на по-нататъшните събития ще се види през следващите два месеца, а дотогава Русия ще трябва да действа адекватно пред лицето на „външната заплаха“, изхождаща от „ненадеждния партньор“, за когото руските национални интереси просто не съществуват.
Бележки:
1. В. „Независимая газета“, 19.03.2002 г. П. Золотарев, „Холодный душ в звездную полосочку“.
2. „The wall street journal“, 18.03.2002 г.
3. В. „Известия“, 20.03.2002 г.
4. В. „Комсомольская правда“, 28.02.2002 г.
5. В. „Независимая газета“, 20.03.2002 г., „Чем ответит Путин на шантаж Вашингтона“. Л. Андрусенко.
6. „Los Angeles Taimes“, 18.03.2002 г.
7. В. „Новейшие известия“, 20.03.2002 г.
8. Сп. „Итоги“, 19 март 2002 г.
9. В. „Комсомольская правда“, 28.02.2002 г., „Буш и впредь не будет церемонится с Москвой“.
10. „The taimes“, 15 март 2002 г.
