Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски“, магистър по филология. Работи като социолог в секция „Глобално и регионално развитие“ в Института по социология – БАН. Участвала е в повече от 20 национални и международни изследователски проекти, в това число в сътрудничество с Програмата на ООН за развитие, ЮНЕСКО, Международния съвет за социални науки, институти в Италия, Австрия, Германия, Полша, Русия и др. Изследователски интереси в областта на социалното развитие и социалната политика.
1. Проблемната ситуация
Развитието на пазарна икономика доведе в повечето източноевропейски страни до спад на брутния вътрешен продукт, до безработица и обедняване. Тези промени са силно предизвикателство пред социалната политика. Изострянето на стари и възникването на нови рискови ситуации засилиха натиска върху мрежите за социална защита. Осигурителната система се оказа неспособна да смекчи чувствително рисковете за индивидите и дори сама започна да поражда и поддържа рискови ситуации. Затова се наложиха спешни и радикални реформи в социалната политика.
Логично е да се търсят ориентири за тези реформи в социалната политика на най-развитите страни. Социалното благосъстояние, като крайна цел на социалната политика, се осигурява в тях от държавата, пазара, семейството и гражданското общество (Аbrahamson, 1994; Evers, 1988; Duffy, 1998; de Neubourg and Weigand, 2000). Тези фактори на социалната защита имат различна относителна тежест в отделните национални традиции. Пазарът дава най-много възможности за индивидуална активност при печеленето на доходи и при съответното задоволяване на настоящи и бъдещи потребности. Но той поражда и най-много рискове за загуба на доход. Затова във всички развити страни основната част от социалната защита се гарантира от държавата с помощта на пазарни механизми, на семейството и на гражданското общество.
В България, както и в повечето източноевропейски страни, системата на социална сигурност продължава да се развива по линията на бисмарковия осигурителен модел. При него финансирането става на базата на осигурителни вноски. Този модел предлага добро осигуряване при традиционна заетост на пълен работен ден и дългосрочна работа. Но за хората в по-неблагоприятно социално положение този подход крие рискове. Системата, базирана върху предпоставка за заетост, поражда уязвимост за лица със слаби или никакви връзки с пазара на труда. Освен това, хората се степенуват за различна социална защитеност в зависимост от продължителността на трудовата им заетост и извършваната работа, вида и причината за инвалидност и др. Такава система може да защитава сравнително добре работещите от рискове като старост, смърт на издържащия семейството, инвалидност, заболявания и майчинство. Но възникват и други рискове, които се определят от загуба на работа, несигурна заетост, разпадане на семейството и социална изолация. В подобни ситуации социалните рискове силно се индивидуализират.
Развитието на този процес в България е повод за една междинна равносметка на социалното осигуряване – главно с оглед на реформата в пенсионната система. За целта е необходима известна историческа перспектива.
2. Разходо-покривна система за пенсионно осигуряване
Моделът на пенсионното осигуряване в България до 1989 г. е изцяло разходо-покривен. Характеризира се с пълен обхват на всички работещи, с осигурителна отговорност само на работодателя, с липса на разделяне на вноските по отделни социални рискове и в отделни фондове, както и с управление на финансите чрез държавния бюджет. С отсъствието на обособени фондове, в които да се натрупват и умножават средствата от личните вноски, разходо-покривната система води до голям социален товар, който се поема от работещите. Те на практика издържат възрастните. Изплащането на пенсии става пряко от държавния бюджет, в който се внасят осигуровките на работещите.
При тази организация на пенсионното осигуряване съотношението между броя на работещите и броя на пенсионерите е изключително важен параметър. Поради много други обстоятелства, но и поради рязката промяна на това съотношение, такава система на пенсионно осигуряване не можеше да действа вече през деветдесетте години. През 1981 г. на 100 работещи се падат 49 пенсионери, а през 2000 г. 100 осигурени издържат 103 пенсионери. Това ново съотношение е ключов проблем при формиране на новата пенсионна политика в България. Увеличава се относителният дял на хората над работоспособна възраст, а намалява контингентът под работоспособна възраст (Демография, икономика и социално осигуряване, 2001: 27):
Така през 90-те години пенсионното осигуряване стана много остър социален проблем за българското общество. Ситуацията се усложни от високите нива на безработица, от засилената емиграция на хора в трудоспособна възраст, от големия брой млади хора, продължаващи образованието си – понякога като временно отлагане на заплашващата ги безработица. Решението на проблема в променените икономически и демографски обстоятелства можеше да бъде намерено единствено в създаването на нова осигурителна система, тъй като търсенето на изход в старата рамка не доведе до успех.
Дълго отлаганите промени само утежниха финансовото състояние на пенсионерите, засилиха натиска върху бюджета, доведоха до противопоставяне между поколенията, изразено в ейджистки нагласи (Тодорова, 2001).
От друга страна, икономическото преструктуриране, разрасналата се неформална икономика и високата безработица намалиха приходите в бюджета, а повишиха социалните разходи. В началото на деветдесетте години се потърси ограничаване на бързо увеличаващата се безработица чрез ранно пенсиониране. Определени категории работници успяха да наложат силово чрез стачки прекатегоризиране на техния труд. Лесно достижимите условия за ранно пенсиониране на значителния контингент работещи в условията на I и II категория труд доведоха до голям брой млади пенсионери. Това предизвика необходимост от промяна в нормативната база за определяне на условията за пенсиониране.
Поради по-ниската в сравнение с други страни пенсионна възраст и поради нерационалното определяне на изискванията за първа и втора категория труд, а не поради повишаване на продължителността на живота, през последното десетилетие нарасна и средната продължителност на получаване на пенсия
Тази висока средна продължителност на получаване на пенсия в страна, изпитваща сериозни икономически затруднения, е съществен икономически и социален проблем. Въпреки ниския среден месечен размер на пенсиите (86.24 лв в края на 2001 г.) расте делът от брутния вътрешен продукт, заделян за изплащане на пенсии. Съотношението между средната пенсия и другите основни макроикономически показатели има следните стойности през последните години.
Всички тези неблагоприятни обстоятелства направиха въвеждането на нова пенсионна система в страната необходимо и неизбежно.
3. Въвеждане на тристълбовата пенсионна система
С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване на 01.01.2000 г. се премина към дълго отлаганата коренна реформа в социалното осигуряване. Най-дълбоки са промените в пенсионното осигуряване. Утвърдена бе тристълбова система, приети бяха нови условия за пенсиониране, положено бе началото на допълнително и доброволно пенсионно осигуряване.
Действащата доскоро разходо-покривна система е същината на първия стълб на новата пенсионна система. Това е солидарната осигурителна система, при която работещото поколение издържа чрез осигурителните си вноски пенсионерите. Вноските са задължителни и са разпределени между работодател и осигурен. Част от задължителните осигурителни вноски се пренасочват към частни професионални и универсални пенсионни фондове. Това е вторият стълб на пенсионната система. В него индивидуални сметки имат работниците от първа и втора категория труд за изплащане на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Родените след 31.12.1959 г. се осигуряват по този начин и за допълнителна пенсия. Участието във втория стълб не увеличава осигурителната тежест, а я преразпределя в двата фонда. Доброволните пенсионни вноски в индивидуални сметки са трети стълб от пенсионната схема. Контролни функции за действието на цялата схема на пенсионно осигуряване упражняват Националният осигурителен институт, Държавната агенция за осигурителен надзор, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.
Новата система за допълнително и доброволно пенсионно осигуряване представлява решителна крачка към овладяване на критичната ситуация, в която бе изпаднала системата за пенсиониране. Държавата не се оттегля от своите задължения, но се увеличават личният принос и личната отговорност на всеки за бъдещата му социална сигурност. Реформата дава възможност за допълнителни социални инициативи на работодателите, стимулира индивидуалната отговорност на осигурения. С тези промени в задължителното пенсионно осигуряване и в условията за пенсиониране се цели финансова стабилност на пенсионния фонд и повишаване на реалния размер на пенсиите. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива по точкова система. Всяка година от възрастта и стажа носи по една точка. По-продължителното осигурително участие се стимулира чрез формулата за изчисляване на пенсията, в която всяка година, дори всеки месец осигурителен стаж влияят върху размера на пенсията.
Резултатите от допълнителното пенсионно осигуряване ще станат ясни след години, когато има достатъчно натрупвания и започне изплащането на допълнителните пенсии. Засега бъдещите пенсии будят повече надежди у едни или повече опасения у други. Финансовото положение на пенсионерите през последните години може да се илюстрира с процентните съотношения на пенсиите.
4. Новата пенсионна система като управление на социални рискове
Системата за социално осигуряване е институционален израз на обществената социална солидарност. Стабилността и ефективността на системата са от изключително значение за предотвратяване или смекчаване на някои социални рискове. С въвеждането на тристълбовата схема неизбежната катастрофа на доскорошната система на управляване на социални рискове чрез държавното пенсионно осигуряване изглежда предотвратена. Значителни са очакванията, че самата нова система на пенсионно осигуряване няма да стане източник на социални рискове. Но пълна сигурност в това отношение не може да има.
Демографски, икономически и финансови причини могат да застрашат основни социални права на хората. Дълготрайна е демографската тенденция на застаряване на населението. По-високият дял от хора над трудоспособна възраст спрямо тези в активна възраст може да засили напрежението в обществения договор между поколенията, на който се основава разходо-покривната система или така нареченият първи стълб на пенсионното осигуряване. Това означава още дълго време държавата да субсидира изплащането на пенсии.
Зависимостта на първия пенсионен стълб от държавния бюджет е много пряка. Съгласно бюджета на Националния осигурителен институт за 2002 г. фонд „Пенсии“ има значителен дефицит. Приходите в пенсионния фонд се предвижда да бъдат 2115 млн. лв, а разходите 2911 млн. лв. Поне до 2007 г. пенсионните фондове от първи и втори стълб не могат да бъдат самостоятелни, а ще се финансират в много голяма степен от държавния бюджет. Затова всяко напрежение в бюджета неминуемо ще се отразява и върху стабилността и ефикасността на пенсионното осигуряване. Но очакванията към бюджета могат да се окажат прекомерни. Приходите в него могат да бъдат по-малки от прогнозираните. Те зависят от цялостното състояние на икономиката. Недостатъчните вътрешни и външни инвестиции, разрастването на неформалната икономика, неефективната приватизация, упадъкът в промишлеността и селското стопанство са все фактори, които не увеличават приходите в бюджета. Напротив, те пораждат безработица, бедност, за смекчаването на които се разчита на държавния бюджет като основен спонсор на осигурителната система.
Риск за осигурителната система са сегашните ниски доходи на хората. Те се определят от големите разходи за материали и енергия и слабата производителност на труда. Производният риск от малките осигурителни доходи влияе в няколко посоки. Първо, ниските заплати предопределят малки приходи за задължителното пенсионно осигуряване. Второ, те ограничават възможностите за доброволно допълнително осигуряване. Трето, резултат от това е ниската пенсия в бъдеще.
Сегашните пенсионери няма да усетят промените в пенсионното осигуряване. Техните пенсии ще останат ниски спрямо необходимите разходи за нормално потребление. Но голям е рискът и бъдещите пенсионери да останат бедни след приключване на активна трудова дейност. В още по-застрашено положение са хората извън трудовия пазар. Програмите за социално подпомагане дават временно решение за преживяването им днес, но не допринасят съществено за бъдещото им социално осигуряване. Те ще продължат да разчитат на социални помощи, а това крие опасност от маргинализация и социална изолация на техните деца.
Новата система е ориентирана към бъдещото осигуряване на средното и младото поколение. Те работят сега и за пенсиите на възрастните, и за своите бъдещи пенсии. Справедлив изход е потърсен със запазването на еднаква осигурителна тежест за родените преди и след 1960 г. Вноските на по-младите ще се разпределят в двата стълба, като по-ниската пенсия от по-малкия осигурителен принос в първия стълб ще се компенсира с допълнителна пенсия от втория. Но ниските доходи днес ограничават икономическата инициатива и заделянето на по-голям допълнителен доход за бъдещето чрез доброволно осигуряване.
Повишаването на общата осигурителна тежест за голяма част от работещите с постепенното намаляване на осигурителния дял на работодателите води до реален спад на доходите на работещите. Продължаващото обедняване в съчетание с далечните и несигурни бъдещи пенсии предизвиква неразбиране и недоволство от новата пенсионна система. Социалната несигурност води до личностни стратегии, насочени предимно към оцеляване. Времевата перспектива за много големи групи е свита до утрешния ден или най-много до няколко месеца. През 2000 г. едва 12.3% от анкетираните заявяват, че правят планове за няколко години, а 56.5% живеят ден за ден1.
От друга страна, зависимостта на пенсията от размера на осигурителната сметка трябва да стимулира работника да изисква от работодателя да внася редовно дължимите осигуровки. В сферата на неформалната икономика това изискване е да се внасят осигуровки върху реалния размер на заплатата, а не върху фиктивна минимална сума. Заплахата от безработица обаче кара много хора да се съгласяват на обективно неприемливи условия на заплащане на техния труд.
В противоречие със социалната солидарност са разпоредбите за поемане на осигурителните вноски на някои категории служители в държавната сфера. Това означава, че чрез данъчната система хората извън тези категории ще плащат и техните вноски. Такова противопоставяне не води до подкрепа на промените в осигурителната система и до социално единство. Солидарността трябва да обхваща цялото общество.
Тя означава поемане на отговорност от всички задължени, от работодатели и от работници, отговорност на по-заможните спрямо нуждаещите се. Неравнопоставеността обикновено води до противопоставяне между отделни групи.
При сегашните условия е много трудно да се предвиди стабилността и ефективността и на деветте частни пенсионни фонда, които изграждат втория и третия стълб на пенсионната осигурителна система. Много рискове се крият в начините на управление на капиталите на частните фондове. Прогнозите на Държавната агенция за осигурителен надзор са за непрекъснато увеличаване броя на осигурените и за значителни натрупвания във фондовете на пенсионноосигурителните дружества2.
Опитът от деветдесетте години показа обаче, че финансовите институции в страната са силно уязвими спрямо конюнктурни сътресения. Законодателят се е опитал да ограничи този риск, като е въвел редица задължения и ограничения за влагането на осигурителните капитали. Разпределението на пенсионните активи според закона е минимум 50% в държавни ценни книжа и банкови депозити. Но възможностите за избор на капиталовия пазар у нас са твърде ограничени – предлагат се само около 700 вида акции и ценни книжа. За сравнение може да се спомене, че в САЩ броят на регистрираните за борсова търговия акции е почти десет хиляди. Износът на капитали е силно лимитиран. Това ограничение е предприето, защото насочването на капитали към чужди пазари би се отразило негативно на икономическото развитие на страната.
В резултат би продължило възпроизвеждането на безработица, бедност, ниска покупателна способност, слаба икономика и отново безработица. Поддържането на този цикъл поражда и поддържа аномия, престъпност и социални конфликти. Той може да стане източник на етническо напрежение в районите със смесено население. От друга страна, предприятията у нас не са подходящи за инвестиране на първоначалните пенсионни натрупвания в националното стопанство поради слаба ефективност, ниска производителност, остаряло оборудване, високи разходи за суровини и енергия.
Последствията от това развитие са многопосочни. Засилването на социалните рискове и неефективното им управление са сред главните причини за емиграцията на образовани и перспективни млади хора. Загубата на този безценен човешки капитал тепърва ще се отразява негативно върху развитието на българското общество.
Социалната защитна мрежа само временно може да помогне за справяне с най-тежките ефекти от социалните рискове. Държавата и нейната социална политика трябва да ограничат появата на такива рискове и своевременно да изградят механизмите за тяхното смекчаване. Новата пенсионна система е ориентирана именно към превенция на нежелани последствия от спирането на трудовоактивната дейност на човека. Но ефективността и на трите стълба на пенсионното осигуряване ще зависят от много икономически показатели, които са трудно предвидими величини. Стабилността на пенсионните фондове и доверието в осигурителната система ще бъдат важна предпоставка за гарантирането на социалните права на хората.
5. Глобалните тенденции и пенсионното осигуряване
Процесите на глобализация интегрират икономиката, политиката, технологиите, комуникациите, културата, като пренебрегват националните граници. Тези процеси в съвременния свят са повсеместни и всеобхватни. Разрастващите се антиглобалистки прояви със своята организираност и предприемани инициативи всъщност доказват необратимостта на глобализацията. Процесите на глобализация предизвикват големи промени и засягат почти всички аспекти от живота на обществата и отделните хора навсякъде по света. Динамиката на глобализацията създава нови възможности за по-добър живот на много хора, но наред с това поражда нови и изостря стари проблеми. В търсенето на най-приемливите отговори и решения се появяват и алтернативни възможности за развитие на институциите и индивидите, нараства отговорността на обществото за икономическата и социалната съдба на хората.
Особено интензивни рискове създава глобалното икономическо неравенство, широко разпространената бедност, безработицата. Една от последните инициативи с призив към изграждане на по-справедлив свят е Световният социален форум в Порто Алегре, провеждан като алтернатива на Световния икономически форум в Давос. Социалният форум е начало на процес на възприемане по нов начин на социалното развитие и на възможностите на капитала. Предложенията на форума са за глобализация, която е основана на солидарността и зачитането на универсалните човешки права на всеки и навсякъде по света.
Но икономическата глобализация и управлението на финансовите потоци продължават да се съсредоточават в ръцете на непрекъснато намаляващ брой компании. Въпреки отбелязаната стагнация в световната търговия през 2001 г., капиталовите пазари продължават да бъдат активни и гъвкави. Интегрирането им в глобалния капиталов пазар обаче е неравностойно. Развиващите се икономики ще продължат да бъдат застрашени от провали, докато напредналите ще продължат да концентрират в себе си богатства и възможности.
В такава сложна обстановка трансформиращото се българско общество се приобщава към глобалните процеси, като пренася идеи и институционални образци от развитите страни. Те се характеризират с организационна рационалност, инструментална активност, индивидуализиране и универсализиране на ценностно-нормативните системи (Генов, 2000). Тези тенденции могат да бъдат проследени и в реформиращата се пенсионна система у нас.
С нормативни актове и практически действия за институционално развитие България пренася успешни социални практики в социалното осигуряване. Търсят се пътища за овладяване на кризисната социална ситуация чрез рационализиране на наследени и на новообразувани организационни структури и процеси и чрез усъвършенстване на средствата за управление. С промените се развива пазарно ориентираната инструментална активност чрез капиталовия пазар за пенсионно осигуряване. За постигане на практическа ефективност на пенсионната система у нас се създават условия за икономическа инициатива. Успоредно със създаването на условия за инициатива трябва да се усъвършенстват договорните отношения и механизмите на контрол от страна на държавните институции. Това важи главно за инвестирането на натрупания капитал на частните пенсионни фондове, за да се предотвратят евентуални рискове от фалити и неефективни или рискови инвестиции.
Влагането на осигурителните средства в националната икономика е фактор за нейния растеж. То води до разкриване на нови работни места, до увеличаване на доходите на заетите, а оттам и до увеличаване на приходите в осигурителните фондове. Пенсионните фондове в напредналите страни са едни от най-големите инвеститори. Те разполагат с големи възможности за избор, с ясни и утвърдени правила, които гарантират успех на вложенията в собствените им страни. Те пробват инвестиране и в наскоро възникналите пазари, които са привлекателни с евтината работна ръка. Ако и другите инвестиционни условия ги удовлетворяват, те ще станат силна конкуренция на местния капитал с по-големите си възможности и с по-големия си опит.
Глобалната тенденция на индивидуализиране в новата българска пенсионна система се проявява във възможностите за личен избор, личен принос и лична отговорност. Всеки е мотивиран активно да участва в доброволното пенсионно осигуряване, като сам избира фонда, размера и продължителността на вноските. Както при всяко начало, и тук въпросите са повече от отговорите. При сегашната сложна икономическа ситуация в страната индивидуалната инициатива има редица обективни ограничения. Съществуващата висока застойна безработица лишава много хора от достъп до труд и до доход и силно индивидуализира социалните рискове. Масовата бедност, липсата на ясна перспектива не позволяват да се правят дългосрочни планове.
Главният фактор, определящ особеностите на индивидуализацията в източноевропейския регион след 1989 г., е институционалната нестабилност (Генов, 2000: 72). Тази нестабилност засяга и частните пенсионни фондове. Ролята на държавата трябва да бъде в контролните функции върху дейността на тези фондове, особено при инвестирането на приходите. Фалитът на големи банки и на финансови пирамиди през деветдесетте години и общата икономическа несигурност са допълнителни стресови фактори, които карат хората у нас да бъдат предпазливи при разгръщане на личната инициатива на капиталовия пазар и в частност при доброволното пенсионно осигуряване.
Възможностите на индивидуализацията не трябва да противоречат на общностната солидарност и процесите на социална интеграция. Те трябва да мотивират и стимулират постигането на социално единство в обществото. Това би могло да се постигне с постепенно повишаване на организационната рационалност, свързана главно с оттеглянето на държавата като доминиращ организиращ фактор в пенсионното осигуряване. Самите осигурителни дружества могат да повишат организационната си рационалност с ефикасен подбор на добре обучен персонал, с минимизиране на административните разходи, чрез поддържане на ефективни контакти с всички клонове на социалното осигуряване и подобряване на връзката със самите осигурени лица. Това е от изключително значение в първите години на натрупвания на пенсионните вноски. Но и при това развитие държавата ще има своето място в управлението на осигурителните системи, както е навсякъде в развитите страни. Тя има отговорност за подобряване събираемостта на осигурителните вноски чрез засилване на координацията между различни институции и чрез финансови механизми.
Ефективността на решенията на държавните институции спомага за повишаване на организационната рационалност при гарантиране на социалните права. Ролята на държавата е в гарантирането на условия за социална справедливост и при осигуряване на организационна ефикасност. Тя създава правни и организационни условия за социални иновации, за конкуренция между осигурителните фондове, като отчита националната специфика и ориентира националната политика, икономика и култура към глобалните тенденции (Генов, 2000: 97).
Тези отговорности на държавата придобиват нови измерения в контекста на глобалното универсализиране на ценностно-нормативни системи. То се осъществява на основата на разбирането за универсалните права на човешкия индивид. Социалните права са регламентирани в редица международни документи, сред които са Европейската социална харта и Европейският кодекс за социално осигуряване. Те са стандартизиращи документи на Съвета на Европа относно социалната защита. Присъединяването на България към тях е стъпка към интегрирането Ј към европейските структури и норми, които отразяват опита и достиженията на другите страни в социалната област. Ратификацията на основни международни документи в социалната сфера и реализацията на техните принципи потвърждава причастността на нашата държава към общите социални ценности и идеи. Декларира се готовност да се прилагат нормите за социална сигурност, справедливост и социална интеграция.
В източноевропейските общества, в частност в българското, е изострена чувствителността към социалната справедливост и са големи очакванията за държавна подкрепа при нейната реализация. Със засилването на значението на индивидуалния принос и отговорност в социалноосигурителната система ще се гарантират по-успешно социалните права, които са традиционна ценност и норма в демократичните общества.
6. Заключение
Потребностите на хората са обвързани с културните стандарти в дадено общество. Невъзможността или затрудненията при удовлетворяване на основни потребности води до тежки социални последици. Социалната политика все повече се свързва с механизми, които позволяват устойчивост на приложението на тези културни стандарти, като се произвежда доход днес и се осигурява доход в бъдеще. Промените в българското законодателство в тази област са насочени към гарантиране на основни социални права, към защита на социалната справедливост и към развитие на социалната солидарност и отговорност. Очакванията към новата пенсионна система са да създаде предпоставки за достоен живот след трудовоактивна възраст. Ролята на държавата, въпреки икономическите трудности, още дълго ще бъде определяща като организиращ фактор в управлението на социалните рискове с програми и активни мерки за заетост, която е най-важното условие за успеха на фондовата пенсионна система.
За да се постигне желаният резултат в българските условия е необходимо не просто прилагане на постиженията на успешни социални практики от по-развити страни. Тези практики трябва да бъдат съобразени с икономическите, демографските и културните тенденции, с поуките от развитието на националната осигурителна система. Необходимо е сътрудничество между науката и държавните институции в общите усилия за управление на социални рискове, за предоставяне на възможности за личностна реализация, за постигане на социално единство и справедливост. Това са общочовешки ценности и във всяка сфера на обществения живот трябва да се подкрепя тяхната реализация като обща отговорност на всички членове на обществото.
Бележки:
1 Данните са от ежегодни представителни изследвания Рискове на прехода, провеждани от научен колектив под ръководството на проф. Н. Генов
2 Данните са от интернет страницата на Държавната агенция за осигурителен надзор – www.daon.government.bg
Библиография
Генов, Н. (2000) Източна Европа в глобалните процеси. София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.
Демография, икономика и социално осигуряване. 1980-2000 г. (2001), София, НОИ.
Ранно сигнализиране, Октомври 2001. София, UNDP.
Тодорова, Е. (2001) Мислене с предразсъдъци за възрастните: социален проблем в България. В: Перспективи пред социологията в България. Ред. Н. Генов. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Abrahamson, P. (1994) Welfare Pluralism: Towards a New Consensus for a European Social Policy in Poverty and Social Politics. The Changing of Social Europe. Copenhagen, Samiko Project.
The bulgarian pension model (2001) Sofia: USAID.
De Neubourg, C. and C. Weigand (2000) Social Policy as Social Management. In: Innovation:The European Journal of Social Sciences. Vol. 13, No 4.
Duffy, K. (1998) Opportunity and Risk: Trends of Social Exclusion in Europe. Strasbourg, Council of Europe, HDSE.
Evers, A., H. Wintersberger (1988) Shifts in the Welfare Mix. Their Impact on Work, Social Services a nd Welfare Policies. Vienna, Eurosocial.
