Кончина. Йейлският професор имаше идеята да се обложат финансовите трансакции, която движението срещу глобализацията усвои. Но той не беше глобалофоб…
Икономическото изследване рядко може да направи някого звезда. Но Джеймс Тобин, който наскоро почина на 84 години, беше всеобщо познат не поради получената от него през 1981 г. Нобелова награда, а поради едно недоразумение. Йейлският професор даде в 1972 г. името си на предложение за облагане на международните финансови трансакции с цел да се контролират спекулативните потоци като тези, които през 1997 г. причиниха буря в Азия, а след това и в Русия. Идеята за „таксата Тобин“ от няколко години насам бе възприета от част от движението, което се противопоставя на капиталистическата глобализация – най-напред във Франция от Льо Монд дипломатик и неговата политическа издънка Аттак (Асоциацията – именно – за таксуване на финансовите трансакции в помощ на гражданите). Джеймс Тобин беше много изненадан от това, което сам нарече „пиратство“. Според него свързването на предложението му с целите на движението, което го заграби, беше извращение. Той не се противопоставяше – това противопоставяне е идеологическа позиция естествено чужда на един професор от Йейл. Той, напротив, мислеше, че един открит международен пазар е благодеяние. Тобин само съветваше правителствата да не се отказват от възможностите си за коригиране на прекаленостите на този пазар. Мислейки за своите странни антиглобалистки ученици, Тобин се забавляваше с констатацията, че „най-наситените аплодисменти идват от лошата страна“. Не че Нобеловият лауреат бе ултралиберален консерватор. Той не пестеше критиките си спрямо своя приятел Милтън Фрийдмън и неговите монетаристки теории, които обясняваха всичко с промените на паричната маса.
Цялата лична и интелектуална история на Тобин го разполага другаде. Той е роден близо до Чикаго, където, още юноша, можеше да измери пораженията от голямата депресия: безработица и мизерия. Как капитализмът би могъл да се възстанови от такъв разгром? Като студент в Харвард Джеймс Тобин започна да чете Джон Мейнард Кейнс, английския икономист, който проповядваше връщане към растежа и пълната заетост чрез увеличаването на обществените разходи. Впоследствие част от кариерата на Тобин се състоеше в придаване на солидни теоретически основания на този възглед за икономиката. Но той бе прагматик и не се ръководеше от идея-фикс. Когато Джон Фицджералд Кенеди успя да го убеди да се включи в икономическия му съвет, Йейлският професор препоръча снижаване на налозите, за което после се казваше, че има значителен принос за голямата норма на растежа, установен, по-късно в Съединените щати. Тъкмо тук се намесва второто пиратство, чиято жертва бе Тобин.
Фискалното орязване стана, от Вашингтон до Париж, икономическата рецепта на консерваторите. Добре е известно, че тя е завладяла Джордж Буш. Само преди седмица, разказва икономистът Пол Кругман, Тобин още участваше в дебат върху положението в Америка. Без съмнение за последен път той отхвърли фискалното редуциране, наложено от републиканската администрация. Той, напротив, препоръчваше увеличаване на обществените инвестиции. Накрая, връщане към Кейнс…
Le Temps, 13 mars 2002