„НЯМАМ НИЩО ОБЩО С ПРАКТИКУВАЩИТЕ ТАЗИ РЕВОЛЮЦИЯ СРЕЩУ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА“ – ИНТЕРВЮ

0
142

Джеймс Тобин, 83-годишен, напуска удобното си уединение в Ню Хавън, за да не се злоупотребява с името му. Бивш съветник на Джон Кенеди в Белия дом през 1961-1962, професорът в Йейл от 1950 до 1988 е кейнсианец. През 70-те години, след провала на системата Бретон Уудс и навлизането в ера на обща неустойчивост на парите, той предложи да се облагат краткосрочните валутни трансакции, за да се забавят „отиванията и връщанията“ на спекулантите и така да се стабилизира международната парична система. Като кейнсианец, той е привърженик на пазарната икономика, на свободния обмен и, както биха казали днес, на един умерен либерализъм. Нобелов лауреат по икономика за 1981, той е написал 16 книги и стотици статии, като се бори по-специално с икономическата политика на Роналд Рейгън. Винаги със своята откровена реч.

СМЪРТТА НА ЕДИН НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ, ИЗОПАЧЕН И ОТ ЛЕВИЦАТА, И ОТ ДЕСНИЦАТА

Кончина. Йейлският професор имаше идеята да се обложат финансовите трансакции, която движението срещу глобализацията усвои. Но той не беше глобалофоб…

Икономическото изследване рядко може да направи някого звезда. Но Джеймс Тобин, който наскоро почина на 84 години, беше всеобщо познат не поради получената от него през 1981 г. Нобелова награда, а поради едно недоразумение. Йейлският професор даде в 1972 г. името си на предложение за облагане на международните финансови трансакции с цел да се контролират спекулативните потоци като тези, които през 1997 г. причиниха буря в Азия, а след това и в Русия. Идеята за „таксата Тобин“ от няколко години насам бе възприета от част от движението, което се противопоставя на капиталистическата глобализация – най-напред във Франция от Льо Монд дипломатик и неговата политическа издънка Аттак (Асоциацията – именно – за таксуване на финансовите трансакции в помощ на гражданите). Джеймс Тобин беше много изненадан от това, което сам нарече „пиратство“. Според него свързването на предложението му с целите на движението, което го заграби, беше извращение. Той не се противопоставяше – това противопоставяне е идеологическа позиция естествено чужда на един професор от Йейл. Той, напротив, мислеше, че един открит международен пазар е благодеяние. Тобин само съветваше правителствата да не се отказват от възможностите си за коригиране на прекаленостите на този пазар. Мислейки за своите странни антиглобалистки ученици, Тобин се забавляваше с констатацията, че „най-наситените аплодисменти идват от лошата страна“. Не че Нобеловият лауреат бе ултралиберален консерватор. Той не пестеше критиките си спрямо своя приятел Милтън Фрийдмън и неговите монетаристки теории, които обясняваха всичко с промените на паричната маса.

Цялата лична и интелектуална история на Тобин го разполага другаде. Той е роден близо до Чикаго, където, още юноша, можеше да измери пораженията от голямата депресия: безработица и мизерия. Как капитализмът би могъл да се възстанови от такъв разгром? Като студент в Харвард Джеймс Тобин започна да чете Джон Мейнард Кейнс, английския икономист, който проповядваше връщане към растежа и пълната заетост чрез увеличаването на обществените разходи. Впоследствие част от кариерата на Тобин се състоеше в придаване на солидни теоретически основания на този възглед за икономиката. Но той бе прагматик и не се ръководеше от идея-фикс. Когато Джон Фицджералд Кенеди успя да го убеди да се включи в икономическия му съвет, Йейлският професор препоръча снижаване на налозите, за което после се казваше, че има значителен принос за голямата норма на растежа, установен, по-късно в Съединените щати. Тъкмо тук се намесва второто пиратство, чиято жертва бе Тобин.

Фискалното орязване стана, от Вашингтон до Париж, икономическата рецепта на консерваторите. Добре е известно, че тя е завладяла Джордж Буш. Само преди седмица, разказва икономистът Пол Кругман, Тобин още участваше в дебат върху положението в Америка. Без съмнение за последен път той отхвърли фискалното редуциране, наложено от републиканската администрация. Той, напротив, препоръчваше увеличаване на обществените инвестиции. Накрая, връщане към Кейнс…

Le Temps, 13 mars 2002
 

– Г-н Тобин, Вие седите спокойно, невъзмутимо край това езеро, докато противниците на глобализацията в Европа правят революция под Вашето име. Това не Ви ли подтиква да напуснете пейката си и тази градина?

– Сигурно не. Нямам нищо общо с практикуващите тази революция срещу глобализацията.

– Съпротивителната организация Аttac  започна със заемане на Вашето име; противниците на глобализацията настояват за такса "Тобин". Не изпитвате ли удовлетворение днес, тридесет години след като направихте предложението, че Вашата идея за облагане на спекулата с обменните операции най-сетне намира защитници?

– Оценявам интереса към моята идея. Но много от тези похвали не идват откъдето трябва. Аз съм икономист и както повечето икономисти защитавам свободната размяна. Нещо повече, поддържам Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация, всичко, на което тези движения се нахвърлят. Изопачава се името ми.

– Аttac иска въвеждането на такса върху обменните операции. Целта му е да се упражнява контрол върху капиталовите пазари и да се използват събраните суми за увеличаване на помощта за развитие в третия свят. Това няма ли никакво отношение към Вашите препоръки?

– По същество аз предложих приходите от таксата да се влеят в Световната банка. Този налог целеше да ограничи флуктациите на обменните норми. Идеята е проста: при всяка операция да се извърши минимално вземане, равностойно, да речем, на 0.5% от трансакцията. Това кара спекулантите да бягат. Много инвеститори влагат парите си в паричните системи за твърде кратък срок. Ако тези пари внезапно се изтеглят от пазара, страните трябва да повдигнат лихвените си проценти значително, за да остане валутата им привлекателна. Но високите лихвени проценти често са катастрофални за вътрешната икономика, както показват кризите, сполетяли Мексико, Югоизточна Азия и Русия през 90-те години. Таксата "Тобин" би върнала поле за маневриране на централните банки в малките страни, за да се борят срещу тиранията на финансовите пазари.

– Да се подгонят спекулантите, да се воюва срещу тиранията на финансовите пазари… Не е ли това езикът на противниците на глобализацията?

– Аз по същество вярвам, че приходите от таксата ги интересуват, с тях те имат намерение да финансират проектите си за развитие. Но тези вземания не са моя първа цел. Аз исках да забавя финансовите трансакции. Приходите за мен са само вторични.

– Но какво лошо има в използването на резултата от таксата за една добра кауза?

– Нищо. Бих бил щастлив, ако тези суми стигнат до нуждаещите се на планетата.

– Смятате ли, че противниците на глобализацията са Ви използвали погрешно?

– Смятам, че днес съм зле разбран. Смятам също така, че незаконно си послужиха с моето име за приоритети, които не са моите. Таксата "Тобин" с нищо не е трамплин за реформите, които тези хора искат. Но какво да се прави?

– Не признавате ли на Вашите „фенове“ поне добри намерения?

– Представям си, че намеренията им са добри, но на предложенията, които правят, липсва разсъдителност. Или аз просто не разбирам.

– Какво Ви подтикна към измисляне на таксата "Тобин" в 1972?

– Аз съм преди всичко ученик на Кейнс, който, в прочутата глава 12 на своята Обща теория на краха от 1929 предлага облагане на капиталовите движения с цел по-трайно да се свържат инвеститорите със своите активи. В 1972 аз приложих тази такса към обменните пазари. Съединените щати изоставяха системата на фиксирани обменни курсове в Бретон Уудс. Успоредно с това електронните трансакции обещаваха чувствително да увеличат скоростта и броя изобщо на трансакциите. Аз исках да забавя този процес с цел да се намали спекулата и неустойчивостта на обменните норми. Днес, когато всеки във всеки момент може с персоналния си компютър да извърши финансови трансакции, проблемите, които предвиждах, са се умножили.

– Френският министър-председател Лионел Жоспен неотдавна се изказа в подкрепа на таксата "Тобин"; той е първият шеф на правителство, който направи това. На международната сцена повече от триста парламентаристи към днешния ден са се обединили около идеята за тази такса. Нейното осъществяване обаче трябва да стане навсякъде по света в едно и също време, ако не искаме някои да се отклонят от нея и да се появят офшорни зони (des pаrаdis fiscaux). На кого може да се повери една такава подготовка? На специално създадена за тази цел международна инстанция?

– Би могло да се възложи на МВФ. Той има опит със системата на обмена. В него участват почти всички страни.

– МВФ, наистина? За който не само противниците на глобализацията мислят, че служи на световния капитализъм и трябва да бъде премахнат?

– А аз, напротив смятам, че властта на МВФ трябва да се усили и разшири. Наистина той допусна много грешки, това е безспорно. Но, както Световната банка, той разполага с много малко средства за подпомагане на своите страни-членки, по-специално на най-бедните и слабо развити икономики. Световната банка и МВФ не са участници в конспирация, чието име е глобализация.

– Това вярно ли е и за Световната търговска организация?

– Сигурно. Нейният предшественик ГАТТ направи много за развитието на световната търговия.

– Това не е всеобщото мнение. През 1999 конференцията на СТО в Сиатъл не успя поради натиска, упражняван от десетки хиляди противници на глобализацията.

– СТО може би се нуждае от по-голяма власт, особено срещу Съединените щати. Например, тя би трябвало да може да забрани на индустриализираните страни да издигат митнически бариери, които спъват вноса от развиващи се нации.

– Факт е, че индустриализираните страни засипват със своите продукти пазарите на третия свят и използват тези нации за своя евтина работна ръка.

– Аз съм уверен, че съвкупната идея за Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация като врагове на развиващите се страни е погрешна. Проблемите на глобализацията не се уреждат по този начин. Всички страни, както и техните жители, имат полза от свободния обмен на блага и капитали.

– Тогава защо бедността прогресира?

– Това е абсолютно невярно. Да вземем Корея, която в 1960 беше крайно бедна. Днес тя е част от големите индустриализирани нации. Същото важи и за много други „тигри“, въпреки кризата в Югоизточна Азия отпреди три години. И днес тези страни си остават по-напреднали, отколкото бяха преди тридесет години. А това се дължи на търговията и на чуждите капитали.

– Някои нации, взети отделно, могат да се измъкнат с предимство, но изобщо богатите се обогатяват, а бедните обедняват. Ще отречете ли това?

– Бедността може да има много причини. Повечето от причините са вътрешно присъщи на самите страни. Те не ще си подобрят положението, ако предприемат мерките, проповядвани от противниците на глобализацията, като например възприемане от целия свят на трудовите условия на западните страни. Това би намалило конкурентоспособността на продуктите от бедните страни в пазарите на богатите.

– Значи Вие обвинявате Аttac, че зле защитава бедните?

– Истината е, че аз не познавам в подробности неговите предложения. Манифестациите, за които говорихте, бяха изрядно последователни. А обаче не зная дали те отразяват душевното състояние на Аттак. Изобщо погледнато, това заемане на позиция почива върху добри намерения, които обаче не са достатъчно задълбочени. Аз просто отказвам да бъдат свързан с тях.

– Говорили ли сте с представители на Аttac?

– Председателят им Бернар Касан един ден ми се обади с предложение да дойда в Париж. Идеята беше да се появя пред няколко хиляди от неговите ентусиазирани привърженици.

– Какво му отговорихте?

– Отклоних поканата по семейни причини и защото не исках да ме свързват с целите на Аttac. Той не беше ми ги изложил, аз не взех участие в тяхното формулиране. След това никой не ми се обаждал.

– Как си обяснявате, че Вашата такса има много защитници сред политическите активисти, но се осъжда от икономическите експерти?

– Не винаги е така. Повечето от икономистите просто не се интересуват от моето предложение. Но много книги и статии третират таксата "Тобин", някои благоприятно, други враждебно, трети по средата.

– Руди Дорнбуш, който преподава в Масачузетския технологически институт, е критичен; Робърт Мъндел, Нобелов лауреат по икономика като Вас, намира, че Вашата такса е една „глупава“ идея.

– Надявам се, че те имат предвид не самата такса, а Аttac и други движения от този тип. Но аз много искам да вярвам, че Дорнбуш и Мъндел й се противопоставят.

– Джордж Сорос, например, най-прочутият от спекулантите, възхвалява Вашата такса, за да воюва точно срещу спекулантите. Дали и в този случаи похвалата не идва откъдето трябва?

– Джордж Сорос и устно, и писмено изрази подкрепа за моето предложение. Очевидно той знае за какво говори. Спечелил е много пари на финансовите пазари, което само по себе си не е грях. Освен това той има неортодоксални идеи за световната система на валутите. Финансовите министри от целия свят имат повече основания да се пазят от него, отколкото от мен, защото Сорос разполага със средства да осъществява проектите си.

– Вярвате ли, че един ден Вашата такса ще бъде приложена?

– Сигурно не, уви! Противопоставят й се онези, чийто глас на международната сцена е решаващ.

– Европейските финансови министри трябва да я обсъждат в Лиеж до края на септември.

– Това е преструвка, съмнявам се, че те сериозно мислят да я въведат. Те не желаят да се товарят с още една такса. Финансовите министри, които тежат в света, са враждебно настроени спрямо нея. Сред тях е и американският – както при Клинтън, така и при Буш.

– Защо да не защитаваме нашия валутен пазар просто като се върнем към старата система на фиксирани обменни норми, в която централните банки на присъединилите се страни поддържат монетарната стабилност?

– Тази система беше изпитана и се провали. Спекуланти като Сорос можеха да въртят централните банки. Вижте какво стана в Аржентина, която изцяло бе свързала своето песо с американския долар. Това, което става в тази страна, е крах, абсолютен крах. Неподвижните обменни норми са покана за спекула. Операторите залагат на желанието и способността на централните банки да защитят установените норми. Системата на фиксираните обменни норми е излязла от мода. И толкова по-добре.

Le Monde, 10 septembre 2001
Превел: Добрин Спасов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук