Кончина. Йейлският професор имаше идеята да се обложат финансовите трансакции, която движението срещу глобализацията усвои. Но той не беше глобалофоб…
Икономическото изследване рядко може да направи някого звезда. Но Джеймс Тобин, който наскоро почина на 84 години, беше всеобщо познат не поради получената от него през 1981 г. Нобелова награда, а поради едно недоразумение. Йейлският професор даде в 1972 г. името си на предложение за облагане на международните финансови трансакции с цел да се контролират спекулативните потоци като тези, които през 1997 г. причиниха буря в Азия, а след това и в Русия. Идеята за „таксата Тобин“ от няколко години насам бе възприета от част от движението, което се противопоставя на капиталистическата глобализация – най-напред във Франция от Льо Монд дипломатик и неговата политическа издънка Аттак (Асоциацията – именно – за таксуване на финансовите трансакции в помощ на гражданите). Джеймс Тобин беше много изненадан от това, което сам нарече „пиратство“. Според него свързването на предложението му с целите на движението, което го заграби, беше извращение. Той не се противопоставяше – това противопоставяне е идеологическа позиция естествено чужда на един професор от Йейл. Той, напротив, мислеше, че един открит международен пазар е благодеяние. Тобин само съветваше правителствата да не се отказват от възможностите си за коригиране на прекаленостите на този пазар. Мислейки за своите странни антиглобалистки ученици, Тобин се забавляваше с констатацията, че „най-наситените аплодисменти идват от лошата страна“. Не че Нобеловият лауреат бе ултралиберален консерватор. Той не пестеше критиките си спрямо своя приятел Милтън Фрийдмън и неговите монетаристки теории, които обясняваха всичко с промените на паричната маса.
Цялата лична и интелектуална история на Тобин го разполага другаде. Той е роден близо до Чикаго, където, още юноша, можеше да измери пораженията от голямата депресия: безработица и мизерия. Как капитализмът би могъл да се възстанови от такъв разгром? Като студент в Харвард Джеймс Тобин започна да чете Джон Мейнард Кейнс, английския икономист, който проповядваше връщане към растежа и пълната заетост чрез увеличаването на обществените разходи. Впоследствие част от кариерата на Тобин се състоеше в придаване на солидни теоретически основания на този възглед за икономиката. Но той бе прагматик и не се ръководеше от идея-фикс. Когато Джон Фицджералд Кенеди успя да го убеди да се включи в икономическия му съвет, Йейлският професор препоръча снижаване на налозите, за което после се казваше, че има значителен принос за голямата норма на растежа, установен, по-късно в Съединените щати. Тъкмо тук се намесва второто пиратство, чиято жертва бе Тобин.
Фискалното орязване стана, от Вашингтон до Париж, икономическата рецепта на консерваторите. Добре е известно, че тя е завладяла Джордж Буш. Само преди седмица, разказва икономистът Пол Кругман, Тобин още участваше в дебат върху положението в Америка. Без съмнение за последен път той отхвърли фискалното редуциране, наложено от републиканската администрация. Той, напротив, препоръчваше увеличаване на обществените инвестиции. Накрая, връщане към Кейнс…
Le Temps, 13 mars 2002
1. Финансовата криза в Азия и другаде увеличава човешкото страдание, което трябва да бъде облекчено. Когато валутата се обезценява, покупателната сила на гражданите се умъртвява, храната и другите основни стоки стават много скъпи, околната среда по-малко се защитава, работни места се губят. По-нататък тази криза изостря съществуващите проблеми като разширяващата се пропаст между богати и бедни, деформирането на глобалната среда, високата безработица.
2. Една от причините за финансовата криза е големият обем на валутната спекула, която сега се извършва на глобална основа. Обмяната на чужда валута напоследък нарасна над един трилион долара дневно, много повече от размяната на всички фондови борси в света. Този пазар е толкова голям и непостоянен, че правителствените централни банки вече не могат адекватно да защитават своите собствени национални валути.
3. Съществуващите институции, които регулират националните и интеграционни монетарни системи провеждат неадекватна, а понякога дори деструктивна политика за справяне с кризата. Например с ограничителните си програми Международния валутен фонд увеличава страданията на онези, които най-малко разполагат със „спасителни мрежи“ и прави малко за предотвратяване на разрушителната неустойчивост. Реформирането на тези институции е съществена част на всяко ефективно преодоляване на кризата.
4. Нужни са многоаспектни реформи, но те трябва да включват механизми за намаляване обема на дестабилизиращите капиталови потоци чрез трансакционна такса върху валутната спекула. Така наречена „такса Тобин“ (по името на икономиста-нобелист, който въведе това понятие), би възспирала краткосрочните или незабавни (overnight) сделки, би намалило обема на валутната търговия от сегашното Ј ниво на един трилион долара дневно. Такова намаляване би възстановило способността на всяка нация да контролира собствената си валута, а би дало и приход.
5. Да се намали ефективно обема, процентът на облагането трябва да бъде достатъчно голям, за да направи незабавната спекула неизгодна. Предложенията се движат между 1% и 5% на трансакция. Дългосрочните инвестиции се срещат по-рядко, така че не биха били неблагоприятно засегнати от тази малка такса и общият останал обем би бил достатъчен за създаване на значителен приход.
6. Приемането на механизма на таксата Тобин от нациите с големи валути би постигнало намаляването на обема, така че за ефективността на таксата не е необходимо тя да бъде универсална.
7. Събирането и налагането на таксата Тобин се смята за икономически и институционно осъществимо и опасенията около избягването й могат да бъдат разсеяни чрез приемането на регулативни механизми.
8. Тъй като приходът би могъл да бъде доста голям – според някои преценки над сто милиарда – трябва да бъдат установени основни критерии за разпределянето му така, че да се посрещнат основни нужди на човека и околната среда чрез съществуващи международни споразумения, като тези, които се отнасят до устойчивото развитие на средата, промените на климата, глада.
9. Международната част от прихода трябва да бъде оставена настрана в отделни кредитни фондове, съвместно администрирани по открит и демократичен начин за покриване на основни нужди. Администиращите агенции трябва да си сътрудничат с местното гражданско общество за действително обслужване на основни потребности като подпомагане при бедствие, разпределение на храна, дребно земеделие и възстанояване на гори, здравни заведения и предотвратяване на болести, местни водоснабдителни системи и контролни механизми срещу замърсяването.
10. Такава администрация трябва да се осъществи в рамките на създаването на локални работни места, като се осигуряват адекватни мерки за запазване на околната среда и за защита на правата на работниците и другите граждани.
11. Политическата воля е ключът към успешното приемане на тази възможност, а народната подкрепа е съществена за съответното възпитаване на онези, които взимат решения във връзка с нея.
