Георги Георгиев е роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1999 г. е журналист във в. „Земя“, сега работи във в. „Дума“.
Да бе знаел Симеон Сакскобургготски колко неприятности ще му донесе онова, дето се полага да стои на главата на всеки монарх – сиреч короната – надали щеше да се захване с неблагодарната работа да бъде български премиер. През изминалият месец този атрибут на царствеността му донесе под една или друга форма толкова проблеми накуп, колкото не му се бяха струпвали за целия управленски период на НДСВ от юни миналата година, досега.
Откакто се чу, че английската фирма с двусмисленото название „Агенти на короната“ се готви да поеме българските митници, в обществото започнаха да се прокрадват информации, че работата не е много чиста, но тъй като Новото време дойде, за да не дава ухо на пагубни слухове, то така и не чу какво се опитват да му кажат.
Избухналият впоследствие скандал с въпросната британска фирма извади на бял свят пълното разминаване между обещанията на премиера за нов морал на Новото време и реалността, скрита зад дебелите зидове на Министерския съвет. Широко огласеният и документиран чрез стенограма факт как целият Министерски съвет, во главе с премиера, се опитва да намери начин да заобиколи закона, за да вкара агентите на короната в голямата митническа игра, освен, че срина още повече стремително падащия рейтинг на НДСВ, накара и мнозина да се замислят и за чистоплътността на Симеоновите намерения в управлението.
За да не бъдем голословни, трябва да припомним, че от парламентарната трибуна министър-председателят заяви по въпроса за „Агенти на короната“, че договорът с тях бил толкова секретен, че дори се провели тайни преговори с още две тайни компании, мераклии да ни управляват митниците. Тайната в случая била много важна, защото родната мафия и лошите подкупни български митничари в частност трябвало да бъдат оставени в неведение каква секира им готвят чуждоземните агенти на Симеон.
След като се оказа, че Сакскобургготски крие толкова тайни, па макар и само за едните пусти митници, трябва добре да се замислим какво ли още тайно има да ни сервира ексмонархът за в бъдеще.
След като се разправи с митниците, Сакскобургготски се зае да си прави партията. След грандиозния фалстарт през февруари, рунд втори от създаването на Национално движение Симен Втори, премина вяло и без особени емоции. Всички делегати както през февруари бяха отново усмихнати и радостни, че правят партия, и според наблюдатели щяха да си останат такива дори ако премиерът бе отложил отново учредяването на политическата сила.
Фактът, че един бивш според едни и настоящ според други монарх, стана лидер на партия не бива вече да ни учудва. Същият този човек вече се закле в републиканската конституция на България и стана министър-председател.
След като стана и партиен секретар Симеон официално има вече поне три битности – монарх, премиер и партиен лидер. Известният с мъдростта си български народ го е казал: „Две дини под една мищница не се носят“, но кой да го чуе.
Новосъздаденият партиен субект НДСВ има един основен порок и това е, че той е партия на властта. От всички страни от бившия социалистически блок най-голям опит с подобен род политически структури има Русия. Засега обаче всички подобни образувания там са се разпадали в момента, в който правителството падне от власт или изтече мандатът на президента. Някои политолози и опозиционни политици вече предрекоха подобна нерадостна съдба и на НДСВ.
През изминалия месец освен политически и парламентарни баталии над страната надвисна призрака на тъмнината. За нещастие това не е поетично хрумване, а напълно възможна реалност след очакваното спиране на 1 и 2 блок на АЕЦ „Козлодуй“, последвано от спирането и на събратята им 3 и 4 блок. Според някои специалисти ако се спрат тези четири блока ще се наложи да бъдат спрени и 5 и 6, защото рентабилността им ще стане невъзможна.
Спирането на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ събра на протестен митинг около 5000 българи. Други 500 000 се подписаха под искане за референдум за АЕЦ.
Може би за пръв път толкова народ се събра на протест, който не е организиран от политици и няма нито синя, нито червена окраска. И докато оптимистите се питаха дали това събитие е предвестник на гражданското общество в страната, песимистите окайваха безплодността на подобен род прояви. Последните обаче май ще се окажат прави. В деня, когато подписката бе внесена в Народното събрание, председателят на парламента Огнян Герджиков каза: „Няма нужда от референдум, волята на българския народ е ясна“!
А така! След подобно изказване, ако има малко съвест, Герджиков би трябвало да си подаде оставката и да си посипе главата с пепел. Защото излиза, че тези, които са се клели да служат на България, съвсем съзнателно смятат в интерес на външни сили да тръгнат срещу волята на собствения си народ, като му казват, че го правят за негово добро.
А може би е по-добре токът от „Козлодуй“ наистина да спре. Всеизвестно е, че агентите били с корони или без тях обичат да работят на тъмно.
