ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЛЕВИЦАТА – СТО ГОДИНИ СЛЕД КОНГРЕСА В РУСЕ

0
178

Завършил е технология на машиностроенето и металите във ВИММЕСС Русе. Научната му работа е в областта на пластичната обработка на металите. През 1983 г. специализира Инженерно-стойностен анализ в гр. Гданск – Полша, в която област работи в България и бившия СССР до 1990 г. Народен представител в 7 ВНС и 38 ОНС. Председател на Комисията за защита на конкуренцията от юли 1991 г. до декември 1997 г.

Годината е 1903. В Русе българската социалдемокрация се разделя на “тесни” и “широки” социалисти. Изминали са 28 години от освобождението на България от турско робство. Времето, през което у нас се заражда българската буржоазия, а светът е разделен на класи, антагонистично настроени една към друга. Световната политическа мисъл вече е заговорила за свободата, при която личността не е унижавана. За справедливост, която да дава шанс на всеки индивид от обществото. За солидарност, която се превръща в осъзната отговорност за другия до теб. Обществото се раздира от противоречия и политическата мисъл в света търси да му предложи пътища и средства, за да си реши проблемите. Едни предлагат тези проблеми да се решават чрез насилие, кръв, революция. Други предлагат диалог, разумен компромис, еволюция. Живота даде шанс и проверка и на двата подхода. Проверката показа, че бързите процеси в обществото са нетрайни. Но проверката още показа, че социализмът е бъдещата обществена формация на човечеството.

Годината е 2003. Изминали са 14 години от провала на съветския комунизъм в Източна Европа, в т.ч. и в България. Берлинската стена е срината, а светът в голямата си част е приключил с индустриалното общество и през постиндустриалното общество преминава към информационното общество. Тази част от света, която осъществява този преход, е съставена от сложни, взаимно проникващи се общества. Общества, които сведоха до три основните политически идеологии в тези страни. До консервативна, либерална и социалистическа. Днес тези идеологии са постигнали консенсус по основните жизнено важни въпроси за обществото, каквито са: демокрацията, плурализмът, пазарната икономика, екологията и социалната политика.

Партиите, които изповядват тези идеологии и са инструмента за практическото им прилагане, от класови се превърнаха в общонародни. Но този процес не премахна противоречията в обществото и държавата. А в България те се задълбочиха. В България обществото вече търси отговорите на редица болезнени въпроси, каквито са: Защо след падането на Берлинската стена и обявената политическа демокрация, голяма част от българското общество е в критично икономическо и социално положение? Защо възхваляваният от САЩ и други страни, безконтролен либерализъм, лиши 85% от българския народ от нормална жизнена среда за възпроизводство? Защо хиляди деца напускат училище в момент, когато идващото информационно общество превръща познанието в основен капитал и основна производствена сила? Защо основната част от българския народ няма достъп до качествено здравеопазване? Защо безконтролната пазарна икономика закри 70% от българските предприятия? Защо 30% от работоспособното население в България, днес е безработно? Защо 40% от обработваемата българска земя днес пустее? Защо до 1989 г. изнасяхме, а днес внасяме селскостопанска продукция? Защо другите държави създават транснационални компании, а българските конкурентни предприятия ги продаваме на чуждия капитал, а той ги закрива? Колко много защо! Българското общество чака отговорите на тези въпроси. Обществото ни не само чака, обществото ни настоява, тези отговори да бъдат дадени от политическите партии. Защото винаги обществото е търсило закрила и питателната среда за своя живот, от програмите и ценностните системи на политическите партии, както и гаранции за интересите си.

Защото за обществото, програмите и ценностните системи на политическите партии, са договора, срещу който обществото им дава мандата си, да го представляват в институциите на държавата, а чрез тях, в изработването на обществените отношения в държавата. Трагичното състояние, в което то се намира, го принуждава да търси гаранции, че политическите партии ще излъчват от средите си такива професионални политици, които в своята политическа дейност ще съблюдават идеологиите, които изповядват излъчилите ги политически партии, т.е. принципите, правилата и нормите, на които то се е доверило преди да им даде мандата си, и върху които излъчените от тях политици, ще създават инструментариума за изработване на нормативната база на държавата и ще упражняват изпълнителната й власт. Днес то иска надеждни гаранции, че излъчените от политическите партии професионални политици, няма перманентно да променят личната си ценностна система, за да извличат изгода за себе си. Обществото ни разбра,че неспазването на тези норми, прави политическият език неточен, произвежданата политика – размита и неясна, и вместо тя да решава проблемите му, такъв тип политика създава допълнително на обществото и на държавата значителни проблеми.

За съжаление, практиката на нашия политически живот показа, че българските политици през последните 12-13 години, в т.ч. и тези от левия спектър, често променят собствената си ценностна система, заради личен “келепир”. В своята практическа дейност, те декларират позиции или извършват действия, несъвместими с идеологията, която пред обществото и избирателите си, първоначално са декларирали че ще изповядват.

Такова политическо поведение е още по-недопустимо за политиците от левицата, защото както членският състав, така също привържениците и симпатизантите на левицата са особено чувствителни, към идейната чистота и историческата традиция. Днес това изискване е още по-актуално, защото след съмненията за настъпилия край на социализма, произтекли от провала на съветския комунизъм в Източна Европа, привържениците на социалистическата идеология отново си възвърнаха вярата, а вече добиха и самочувствието, че на базата на политическата доктрина на демократичния социализъм, могат да станат строителите на най-новата история на България. Те са убедени, че само тази доктрина може да създава ефективна и развиваща се икономика. Ефективна икономика, която се съчетава с едно справедливо общество. Общество, в което всеки има своя шанс да се образова, достъп – до съвременно здравеопазване, възможност за пълноценно развитие и е свободен без да бъде унижаван.

С казаното дотук, аз не влизам в конфронтация или не отричам постигнатия консенсус между политическите идеологии по основните понятия, каквито са демокрацията, смесената икономика, плурализмът, социалната политика, екологията и т.н. Но категорично заявявам, че пътищата за реализирането на демокрацията, пазарната икономика, екологичната чистота на природата, образованието на подрастващите, здравеопазването и т.н. в една държава са различни. Тези пътища зависят от ценностната система на политическата сила или коалицията, която управлява в даден момент държавата. Именно това обстоятелство предполага и задължава, за едно много тясно поле на компромиси, които могат да си позволяват политическите партии, на различните политически идеологии. Различията на тези ценностни системи, са предпоставката за конкуренцията, в която те се намират, за спечелване доверието на обществото. Условие, което задължително трябва да се спазва и политическите сили от Коалиция за България. Затова българските привърженици на демократичния социализъм са шокирани от факта, че политическото ръководство на Коалиция за България се притеснява, ясно и категорично, да пропагандира предимствата на политическата доктрина на демократичния социализъм. Доктрината, с която само Коалиция за България, може да се конкурира с другите политически сили, в борбата си за политическата власт. Това поражда и съмнението, дали Коалиция за България има намерение, да се бори за политическата власт. Тяхното притеснение е още по-неразбираемо, при доказаните вече категорични предимства на тази доктрина, при упражняването на държавната власт в реалният живот.

Затова всеки компромис, всеки стремеж към единомислие с другите политически идеологии или съглашателство с тях, всяко приспособяване към моментните условия, без да се преценяват и да се съобразяват стратегическите цели в по-далечното бъдеще, е компромис, който може да се приеме и като предателство към доктрината на демократичния социализъм. Затова компромисната и неясна политика, която днес се провежда от партийния елит на Коалиция за България, е неприемлива и нежелана от членската маса и привържениците на демократичния социализъм. Те искат от ръководството на Коалиция за България, ясно и категорично да заяви, от всички политически трибуни, че доктрината на демократичния социализъм най-добре съвместява ефективното икономическо развитие, с необходимата и налагана от управлението на държавата обществена справедливост. Обществената справедливост, която единствено подсигурява производителни сили на информационното общество с трудов ресурс, притежаващ необходимото високо и качествено образование. Обществена справедливост, която дава необходимия висок стандарт на образование, защото не допуска имотен ценз в него. Обществена справедливост, която дава достъпното здравеопазване. Обществена справедливост, която може да спре икономическият спад на българската държава. Обществена справедливост, която може да направи българската икономика конкурентноспособна.

Привържениците на демократичния социализъм искат от ръководство на Коалиция за България да заяви още, че доктрината на демократичния социализъм не използва войната, като средство за решаване на политически и икономически проблеми, и че тя изключва насилието, като средство за установяване на държавно управление. Че тя не допуска по-голяма разлика от 1:8 в доходите на различните социални групи, по-голяма безработица от 8-10% от работоспособното население, както и растяща престъпност в обществото.
Списъкът не е пълен. Маркирани са само най-съществените недъзи в българското общество. Всички те, са продукт на безконтролната либерална доктрина, с която СДС, НДСВ и ДПС управляват България. Либерална доктрина, получила правото си на съществувание, благодарение на опортюнизма на част от политическото ръководство на бившата БКП, след събитията през ноември 1989 г. Поведение, което за най-голямо съжаление на привържениците на демократичния социализъм, намери последователи и между днешните политически ръководители на Коалиция за България. Поведение, което и днес им пречи да заявят ясно и категорично, че социализъм не е мръсна дума. Че истинско демократично общество може да се реализира само в условията на демократичен социализъм. Поведение, което не се желае от привържениците на демократичния социализъм. Не се желае, защото обществото ни не се нуждае от театралността и колизията на фалшивата прегръдка на парламентарно представените политически партии. То се нуждае от ясно формулираната политическа доктрина, която да го убеди, че може да реши проблемите му. Без алюзии и без двусмисленост.

Български народ, преобладаващата част от народа ни, не може повече да издържа мизерията, в която го постави безотговорното, некадърно и корумпирано поведение на политиците. Нашият народ не иска живее повече с тягостното чувство от неизвестността за бъдещето си. И ако ръководството на левицата се интересува повече, какво ще кажат за него в Европейския съюз, в НАТО, в Социалистическия интернационал или в ПЕС, а не се интересува, какво искат и какво очакват от него привържениците му, ако продължава да отказва да поеме инициативата и отговорността за решаване на проблемите на обществото и държавата, то ще бъде заклеймено и низвергнато. Но главната историческа отговорност на това ръководство ще бъде в това че конформизмът и опортюнизмът, който е доминантна характеристика на поведението му, ще лумпенизира голяма част от българското общество и ще го тласне отново в лоното на крайното левичарство. Ще го принуди да прави опити, да създаде партия, която да изповядва ценностите на крайното левичарство, което не се страхува да поема отговорността за материализирането на тези ценности в живота. Примери за това в политическия живот на света дал бог. И отново ще се повтори това, което се случи през 1903, през 1923, през 1925 или през 1934 г. Нима не се усеща в атмосферата на съвременния ни политически живот, мирисът от политическите събития през 1934 г. А това показва, че нищо не сме научили от собствената си история. Същевременно появата на крайно левичарска партия в политическия ни живот, като отговор на опитите за суспендиране на демокрацията и социалната справедливост, ще направи България нежелан партньор във всички политически и държавни формации.

Голямата скорост е главната характеристика в съвременните процеси, в т.ч. и на управленческите процеси. Българската левица трябва много бързо да направи задълбочен, достоверен и аналитичен ситуационен анализ на икономическата, социалната и политическата обстановка в страната от професионално добре подготвени и морално неосквернени специалисти, вярващи в идеите на съвременния социализъм. На базата на този ситуационен анализ, тя трябва да вземе управленческите решения за целите, функциите, структурите и организационния си модел, с които да премахне днешните смущения в управленческия си подход, които я поставиха в положение “гроги” за един дълъг период от време. Днешните 20% подкрепа за левицата, не са “олимпийският връх”, на който тя трябва да се изкачи. Те могат да създадат битов уют на 50-60 партийни функционери, при това временно, но не могат да решат проблемите, с които историческото време я е натоварило. Лично аз съм убеден, че са необходими принципни и съществени промени, които да дадат правилния градиент в развитието на левицата, като една съвременна и прагматична политическа сила. Тази политическа сила, която добре разбира потребностите на историческото време и има ресурса да ги реализира. Първата крачка трябва да бъде химна и знамето на обединената българска левица на демократичния социализъм. Сто години след конгреса в Русе. Защото обединението прави силата, а България има нужда от силна левица.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук