Роден през 1953 г. Завършил е Великотърновския университет “Кирил и Методий”, специалност история, д-р по философия. Бил е първи секретар на комсомола в Гулянци, Плевенска област, а след това е работил като организатор на ЦК на ДКМС. Сега е политически сътрудник на Висшия съвет на БСП, работи в направление “Парламентарна дейност и подпомагане на народните представители”. Експерт на ПГ на Коалиция за България. Проявява интерес към ценностната ориентация на хората. Смята, че политиката трябва да произтича от световните хуманни, нравствени и морални постижения.
Похвална е идеята цяла година преди местните избори БСП да очертае насоките за тяхната подготовка. Тя бе реализирана по много добър начин – на разширен пленум в НДК с участието на всички заинтересовани от страна на левицата. Проведена бе интересна дискусия. Имаше разбиране и чуваемост. Личеше загриженост за бъдещето на общините и тежкото положение на хората. Демонстрирано бе добро самочувствие и професионално познаване на проблемите. Проявен бе небивал медиен интерес. Всички разбраха, че се готвим за властта.
Успя ли пленумът да изпълни основната си идея? Постави ли началото на реалната подготовка, или отново ще се върнем към тези въпроси в последния момент? Повярвахме ли си, че разглеждаме изборите единствено като възможност, като средство за по-добър живот на хората, а не като лична цел за обогатяване. Доказахме ли си, че водеща е грижата за хората, че сме готови да преодолеем конюнктурата и този път да изберем за свои представители наистина човеци.
Проверката на практиката ще покаже доколко сме прецизни в своите преценки. Но никой няма власт над времето и няма да можем да го върнем. Добре е седем пъти да премерим.
Наложително е да обсъдим и осъдим някои “наши неща”, които не бяха застъпени на пленума. Въпреки че се извеждат от конкретни реални казуси, те имат принципно значение и принизяването им ще доведе до лоши резултати на изборите, демотивация на хората, трайни негативни тенденции и в крайна сметка до фактическа загуба на кадрови потенциал.
За местните избори през 1999 г. ръководството на БСП издигна тезата, че бонификация е досегашното управление на нашите кметове. Добре е да се анализира тази постановка. Защото тя на практика ограничи свободата на общинските съвети на БСП да издигнат друг кандидат освен управлявалия до този момент кмет. Тя подхрани стремежа на кметовете за реално влияние върху партийните ръководства и организации. Както без особени усилия можем да се досетим, става въпрос за новия им мандат, за техните икономически интереси. Няма особено значение как са кметували, как са се чувствали хората. Важното е, че в този случай благословията отгоре помага да неутрализират тези, които са за демократично издигане на кандидатурите.
Коректността изисква да се подчертае, че има и приятни изключения, които за съжаление са само изключения. Правилото е борба за власт. Прийомите да се наложи определена кандидатура, когато мнозинството от членовете са апатични и лесно манипулируеми, са твърде много. Отговорност ли!? Няма такъв филм. В България вече тринадесета година той не е прожектиран. Освен някои късометражки, когато реално потърпевши са не тези, които имат най-голяма вина Грубата подмяна е преднамерена и трябва да е ясно, че както и да се представя ще доведе до още по-голяма апатия.
След последните избори за местна власт БСП практически сне въпроса за справедливата персонална оценка. Под благовидния предлог да се прояви грижа за хората и да се съхрани кадровият потенциал на партията болшинството от загубилите мажоритарния вот кандидат-кметове бяха издигнати на ръководни длъжности в партийната йерархия. Без да оспорваме техните способности, както и високоблагородния общ подход е необходимо да анализираме причините за загубата на местните избори. Особено внимание да обърнем на субективната роля на кандидатите Да си спомним, че тогава обстановката в страната като цяло бе благоприятна за БСП, и да акцентираме на проблема за тяхната лична отговорност. Само по този начин ще стане очевидно и за най-предубедените, че с лошото си управление те са предизвестили загубата, издигайки повторно собствената си кандидатура. Този въпрос е ключов, защото мотивацията е алфата на успеха, трябва да се анализира задълбочено и да се отнася за всички. Другото означава миниране на желанието да се работи за социална кауза и за хуманни цели.
Недоумявам докога ще толерираме безпардонността и арогантността, лицемерието и алчността. От това, че ги наричаме твърдост, прагматичност, гъвкавост или съчетаване на личните с обществените интереси, те не се превръщат в положителни качества. Каквито и да са мотивите ни, за да приписваме несъществуващи достойнства на нашите фаворити, те нямат позитивно значение. Напротив, хуманният подход към нехуманоиди е пагубен. Той може да бъде окачествен единствено като неадекватност от много висок порядък. Нека не бързаме да квалифицираме това съждение като крайно с презумпцията, че в нашата партия няма лоши хора. За съжаление подобна наивност се наказва в политиката толкова по жестоко, колкото на по-високо ниво се допускат горепосочените “избраници”. Ето как великодушието и човешкото отношение, проявени не на място, се превръщат в своята пълна противоположност. Издигнатите с най-добри намерения политически спекуланти с удоволствие подпечатват правилото, че няма ненаказано добро. За съжаление всички разбираме каква е истината твърде късно. Те са високо в йерархията и определят кое е добро и кое е морално в политиката. Този абсурд е възможен само защото сме проявили човечност към хора, които не я заслужават. И от това си патим не само ние и не само нашата партия. В крайна сметка потърпевши са всички български граждани. Очевидно не само моралът, но и самият живот ни задължава да бъдем по-адекватни и земни.
Не се очертават добри перспективи за БСП, ако ръководството й фаворизира кадри, незачитащи исконно леви ценности. И да се акцентира на техните възможности на технократи е съвсем ясно, че всъщност става въпрос за плутократи. Ще се подкрепя с изказаната от Божидар Димитров теза, че богатите хора могат да помагат, но не като се кандидатират за кметове на левицата. Той квалифицира като неуместно предизборното поведение на един от нашите кандидати, защото е демонстрирал своя висок икономически статус. Големият български историк не приема да се парадира с богатството, когато хората едва свързват двата края. Доколкото го разбрах, това според него се отнася дори за тези, които са го придобили с честен труд, благодарение на своята предприемчивост и трудолюбие. Няма да анализирам доколко скромността е добродетел на днешния ден, но горещо се придържам към предизвиканата асоциация, че нямат абсолютно никакво основание да парадират своето икономическо благополучие тези, които са го придобили по нечестен път. За кадрите на БСП това е абсолютно недопустимо! Така ли е наистина?
Разбирам, че когато не попада под ударите на закона или на определени морални принципи, престъпната природа укрепва. Разбирам също, че колективният егоизъм на политическата класа има оправдание за всички свои действия, че при защитата на икономическите интереси всичко е позволено. Не разбирам само защо и в Социалистическата партия се постъпва по подобен начин. Та нейната ценностна природа е съвсем различна! Как може тя да бъде използвана за икономически трамплин от някои от своите политици!? Нека не се правим на наивни. Няма нищо лошо да се живее охолно. Пазарната икономика дава възможност да се трупат богатства и този, който иска да го направи за себе си или за своите близки, може да избере подходящия начин да го постигне. Убеден съм, че в политиката, особено за честните политици, няма условия за натрупване на икономическо богатство. Откъде тогава такива големи възможности у някои политици? Откъде у тях такова дебелоочие – да ги афишират без всякакво неудобство? Откъде у българина такова отношение? Нима не сме мръднали от Ботевото “Богат е, казват, пък го не питат…”!?
Преди години един политик публично заяви, че е милионер в зелено. Тогава със задоволство (тъй като той е от друга партия) прогнозирах, че той ще сложи край на политическата си кариера. Нищо подобно не се случи. Напротив, той непрекъснато е на политическия връх. Всички се стремят да го привлекат не просто конюнктурно, а за стратегически партньор.
Ако все пак смятам, че е допустимо да има политически спекуланти в другите партии, то никак не мога да се примиря с факта, че те намират почва и в БСП. Надявам се, че не само аз мисля така! Убеден съм, че болшинството от хората биха приели лявата коалиция, ако тя практически доказва хуманната си природа. Това е възможно единствено ако в главен критерий при издигането на кандидатите за кметове( и за други общински, държавни или партийни постове) се превърне обществения интерес. За да не звучи общо и абстрактно, това означава да имат чувство за съпричастност с грижите и болките на другите и да го проявяват така, че да има някакво позитивно практическо или морално значение; да използват властта в полза на всички, а не само на определени категории; да не са ощетявали общината или структурата, която са оглавявали; да не са неглижирали партията, когато се е противопоставяла на неиздържаните им еднолични решения; да са честни и почтени, а не да имат репутация на мошеници, чужди маши или откровени бандити.
Може много да се изпише в посока на общочовешките добродетели и ценности. Просто не е необходимо. Както и изобщо не се налага да се доказва, че практически е трудно да се преценят така формулираните изисквания.
Достатъчно е само да се подходи добросъвестно и хуманно! Хората ще оценят високо такова поведение. Всичко друго е преднамерена демагогия или в най-добрия случай необосновано простодушие или безхаберие, отсъствие на грижа и добра воля.