Роден на 1 юни 1939 г. в Петрич. Започва да печата стихове още като ученик. Издава първата си стихосбирка “Крепост” през 1969 г. С нея получава първата литературна награда на в. “Пулс”. издал 18 стихосбирки. Негови стихове са включени в литературни сборници и алманаси. Превеждан е на руски и повечето славянски езици, а също така и на английски, немски, испански, френски, румънски и хинди… Стихосбирката му “Поетичен олтар” бе отличена от Съюза на българските писатели с награда за поезия.
Само насаме
Когато душата ти пее от радост
и теб ти се ще да летиш в небесата,
когато звездите в ръцете ти падат –
от време на време поглеждай земята!
Поглеждай земята – ти нищо не губиш
когато се взираш във нейното злато –
животът е толкова щедър и хубав,
че виж си намерил и верен приятел.
Когато душата ти стене и страда
и теб ти се ще да потънеш в земята,
когато сълзите в ръцете ти падат –
от време на време търси небесата!
Търси небесата – там винаги свети
далечният фар, който води душата…
Това е мечтата на всички поети –
сълза на земята, звезда в небесата!
Търси небесата, поглеждай земята
и в себе си гледай от време на време…
След тези предели се крие душата,
с която ти можеш да даваш, да вземаш.
Жребий
Бях ти казал съвсем откровено,
че за мен няма друга любов…
Стиховете на теб посветени
бяха просто един предислов.
Аз ти пишех… Навярно си чела,
че в онези добри времена
и големи мъже са се стреляли
за една несравнима жена.
Както Пушкин и Яворов – в ревност
или в миг безответен след зов,
те са търсили страшния жребий
и са стигали края суров.
Любовта им е палила клади.
И красив е бил техния жест,
че загиват за честната младост –
и с това си ги спомняме днес.
Ако трябва и аз да загина –
без да мисля, че ставам герой –
за жената, сравнена с родина,
зарад нея бих влязъл във бой.
Зарад Нея или за живота
да се жертвам и аз съм готов.
Не можах да съм четник на Ботев –
ставам брат на такава любов.
Врабче
Остани в моя свят като малко врабче.
Остани тук при мене, през всички сезони.
И не слушай, че днес някой там ще рече:
той е слабо дръвче с изпокършени клони…
Аз ще пия за теб и от мъката сок,
за да вдигна високо най-здравите стволи.
И със песенен лист в този свят синеок
ще ти дам радостта си и моята пролет.
Остани с верността… Тук, под слънце и дъжд,
направи си гнездо на самото ми върше.
А при буря и мрак – ти за мене се дръж,
че без тебе ще бъда напразно прекършен.
Аз ще бъда щастлив, ще горя като свещ.
Ще те пазя от студ и от есенни врани.
И през лятото – твой… И под зимния скреж…
Само с мен, само с мен в моя ден да останеш.
Ето всичко вземи… и гнездо и сърце –
моя корен не храни къртица.
По-добре е в гнездото да виждам врабче,
вместо прелетна птица.
