Роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. До началото на 2002 г. е журналист във в. “Земя”, сега работи във в. “Дума”.
Според Светото писание когато Спасителят издъхнал на кръста завесата в Йерусалимския храм се разцепила на две, небето потъмняло, земята се разтресла и тези, които го разпнали повярвали в това, че е Син Божи. След три дни Христос възкръснал от мъртвите, доказвайки божествения си произход за вечни времена и вече две хиляди години православните славим този ден като Великден.
Съвсем наскоро един външен министър се уподоби на Исус Христос, като сравни собствените си политически душевни болежки с мъките и товара на Христа, който както е добре известно на същия този министър е поел греховете на цялото човечество. Дали болката на Соломон Паси за това, че народа не го разбирал за войната в Ирак е сравнима с вселенската мъка на Христос по цялото човечество е въпрос не толкова към външния министър, колкото към докторите от едно специализирано лечебно заведение. Казват, че в него има доста люде дето се мислят за Христос и Наполеон, но за разлика от Паси тях никой не ги прави външни министри. Засега.
Тъкмо исусоуподобяването на Паси започна да заглъхва по страниците на някои вестници жълтият депутат Тошо Пейков се изцепи, че Симеон Сакскобургготски е втори Исус Христос. Пейков, който от януари насам обикновено призовава “племето на българите” да се готви за преселение този път направо удари десятката и доказа, че тия хора от Новото време на царя нямат спиране. Депутатът обожестви Симеон и не отрече богоравния Паси. Сега вече знаем, че ни управляват двама души с ореол на светци и мъдростта на богове. Радуйте се, люде! Гответе се за нов Великден. Един ден когато без никой да ги разпъва, Симеон и Паси ще възнесат божествените си души към небесния ефир, ние ще тръпнем докато възкръснат и после ще се кефим на хилядолетното им управление.
Докато обаче чакаме пресветлото събитие да се случи взеха та станаха едни други неща, които внесоха известен смут в душите на миряните. Като за начало правителството реши да не продава “Булгартабак” на тези, на които искаше една година да го продаде. Първо казаха, че ще го продадат на “Табако кепитъл партнърс” в името на националните интереси, после казаха, че нямало да го продават на тези хора пак в името на националните интереси. Хората взеха да се питат: “Кое от двете е вярно?”
След това, Върховният административен съд отмени решението на правителството за затварянето на 3-и и 4-и блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Правителството отвърна, че нямало такова нещо и всичко е тип-топ. Народът пак взе да се пита: “Кой е прав?”
Сетне пък, турците решиха, че нямат нужда от нашия ток, за който досега плащаха 50 млн. долара. От мнозинството рекоха “Няма такова нещо”. Тъкмо народът да се попита отново кой е прав, турците наистина дръпнаха шалтера и лишиха българите от това душевно терзание.
После изведнъж се оказа, че имало и нещо гнило около сделката с БТК. Този път от НДСВ и Министерския съвет си замълчаха. Явно са научили нещо. На народа вече не му пука.
Най-подир, жълтата парламентарна група роди фракцията “Новото време”. Това обаче не било разцепление на мнозинството, твърдят фракционерите. Други казаха, че било. Пак човек да се запита, кое от двете е вярно. Изглежда обаче, че този въпрос вълнува само депутатите от НДСВ.
И за капак на всичко имената на финансовия министър Милен Велчев, на транспортния Пламен Петров и на депутата от НДСВ и по съвместителство и от “Новото време” Мирослав Севлиевски лъснаха в доклада за мафията на МВР. Поне така твърдят някои вестници.
И над целия този тюрлюгювеч плуват вечно усмихнатите лица на Паси и Симеон, които разбира се нямат нищо общо с цялата тази история, защото са обявени или са самообявени за Синове Божии и следователно са непогрешими.
За всичко това народът си има една приказка: “Ще дойде Видовден”. С една дума като му дойде времето всичко ще си дойде по местата и ще се види кой е Син Божи, кой за какво е лъгал, кой колко е откраднал, кой какви поразии е направил, колко глупости е изговорил и кой какъв глупак е излезнал.
Чак след това можем да си честитим Великдена. Не оня, а българския.
