ЗА СЕБЕ СИ

0
171


Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горньо от човека…

Много неволя и бедност изпитвах, за което се радвам: наченах от това да диря опора само в себе си, и се не предадох никому. Ходих много низь нашенско, по цяла България, за да изуча езика , срам ме беше, че не си знам езика, ами трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, отдето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед,: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.”
Алманах “Жътва”,1922 г.

Написано от Николай Райнов

Богомилски легенди, 1912 (1918, 1938);
Видения из древна България, 1918;
Градът, 1918;
Книга за царете,1918;
Очите из Арабия,1918;
Слънчеви приказки, 1918;
Между пустинята и живота,роман,1919;
Книга на загадките, 1919 (1928);
Източно и западно изкуство, 1920;
Светилник на душата, 1920;
Имало едно време, Сказание в пролог и 3 д., 1923;
Графиката на Николай Павлович, 1924;
Зараждане на изкуствата и печата, 1924;
Златното птиче, 1924;
Най-хубавите народни приказки, 1924;
Днес и утре, 1925;
Мистицизъм и безверие,1925;
Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив, 1925;
Сиромах Лазар, 1925;
Учителят като художник. Беседа, 1925;
Юнак над юнаци,1925;
“Науката” против теософията, 1926;
Ремкеанство и теософия, 1926;
Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед. Араб. приказки, 1927;
Вълшебният кон. Араб. приказка, 1927 (1938);
1001 нощ. Избрани приказки, 1927(1942);
Вечни поеми, 1928;
Корабът на безсмъртните, Стихове, 1928;
Възглед в историята на изкуството, 1928;
Малък художествен речник, 1928;
Човекът и образът му, 1928;
Великият цар,1929;
Една вечер у Перикла, 1929;
Синдбад морякът. Араб. приказка, 1930 (1943);
Княз и чума. Приказка за деца, Ч1-2, 1931;
Приказки от цял свят, 30 тома, 1931-1934;
История на пластичните изкуства, Т 1-12, 1931-1939;
Самодивско царство, 1933;
Отдавна,много отдавна,Разкази и легенди, 1939;
Сърдечен огън, Дамаскини и притчи, 1939;
Счупени стъкла, Разкази из съвременния живот,1939;
Пълно събрание на съчиненията, Т 1;11-15, 1938-1939;
Вечното в нашата литература в десет тома, 1941;
История на изкуството, Т 1-2, 1943-1945;
Как се печати книга. Печатарско изкуство, 1943;
Архитектурен стил, 1945;
Кръвожадни, роман, 1947;
Николай Павлович, 1955;
Избрани произведения, 1957;
Приказки от цял свят, 1964 (1974);
Български приказки, 1965 (1976);
Избрани произведения в четири тома, 1969-1971;
Съчинения в пет тома, Т 1-2, 1989-1990.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук