Хрант Маркарян, председател на Арменската революционна федерация “Ташнагцутюн”
Хрант Ховсеп Маркарян е роден през 1958 г. в Исфахан, Иран. Завършва арменистика в Исфаханския университет. През 1990 г. се установява със семейството си в Армения, където заема ръководни постове в Арменската революционна федерация „Ташнагцутюн”. През следващите години ръководи участието на организацията в освободителните борби за Нагорни Карабах. През 1994 г., когато правителството на Пер Петросян с всички средства се бори срещу АРФ „Ташнагцутюн”, Хрант Маркарян е осъден без никакви доказателства и обвинения. През 1998 г., с падането на режима на Пер Петросян, Хрант Маркарян е освободен. През февруари 2000 г. на проведения в Армения конгрес на АРФ „Ташнагцутюн” той е избран за член на Бюрото на “Ташнагцутюн” и по-късно – за председател. На същата длъжност е преизбран на следващия конгрес през февруари 2004 г. Женен е и има три деца – двама синове и една дъщеря.
– Г-н Хрант Маркарян, за първи път ли сте в България?
– По кратък малък повод съм бил и друг път в България, но сега е официално и за по-дълго.
– Какъв е поводът за пристигането ви?
– Причините са няколко. Основната е годишнина от смъртта на Кристапор Микаелян, който е основоположник на Арменската революционна федерация (АРФ) в края на 1890 г. в Тбилиси, намерил смъртта си в полите на Витоша през март 1895 г. По този повод се проведе и двудневна международна научна конференция в София. Участие в работата й взеха видни български историци и учени, сред които проф. Божидар Димитров, Агоп Гарабедян – директор на Института по балканистика към БАН, и представители от чужбина. Същевременно се проведе и събрание на формированията ни от 30 държави. На 8 и 9 март имаше и среща на младежките организации на АРФ.
– Кой е Кристапор Микаелян?
– Виден арменски революционер, борец за свободата на Армения и България. Един от инициаторите на опита за покушение над султан Абдул Азис, наречен Кървавия, заради издевателствата и кланетата над поробените народи, сред които и арменския, след 1894 г. Убит е преди 100 години и тържествено е погребан в Централните софийски гробища.
По повод честването открихме бюст-паметник на героя. В началото на 90-те години гробът на арменския революционен е осквернен, а паметникът – откраднат. Арменската общност възстанови този бюст и изработи специално паметник чешма.
– В България живеят над 35 000 арменци. Имате ли организации у нас?
– Арменските и българските взаимоотношения са с дълбоки корени. Нашата партия “Ташнагцутюн” много добре се чувства в България и има стотина членове. Инкриминираният период – по времето на комунизма чуждите партии бяха забранени, приключи. Това е една от причините организацията ни тук да отслабне. През 1990 г. “Ташнагцутюн” се възстановява. Една от основните й цели е съхраняванена националното самосъзнание, запазване на духовните ценности и традиции. Опитваме се с помощта на всички да укрепим структурите си в България и да затвърдим добрите отношения между българи и арменци.
– Кажете нещо повече за вашата партия.
– Историята ни като организация е от 115 г. Имаме големи структури в над 30 държави – в Европа, Америка, Канада, Азия. Пълноправни членове сме на Социалистическия интернационал. В момента сме част от коалиционното правителство, което управлява Армения. Имаме министри, областни управители и кметове. Проблемите пред нас са от два типа. Единият, свързан с Армения, където нашите основни цели са борбата срещу корупцията, бедността и установяване на социализъм. В международнен план главната ни цел е борбата за признаване на арменския геноцид и възстановяване на правата на арменския народ. Широко и голямо е полето на нашите битки, но искам да подчертая, че и потенциалът ни е изключително голям. Вярвам, че ще постигнем крайни резултати.
– Името на вашата партия означава “съюз”. С кого сте готови да работите заедно и с кого не бихте се коалирали на никаква цена?
– Ние сме в коалиция, но тя не е политическа. Условията в Армения и сложността на ситуацията ни принуждават да участваме в такава коалиция. Бихме предпочели ситуацията в Армения да е по-стабилна и да съществуват онези политически партии, с които можем да седнем, да говорим и уточняваме позициите и платформите си като политика.
– Имате ли потенциал да спечелите властта?
– Най-голямата и най-организираната партия в Армения смe. Най-разпространена и с най-много членове. Не по-маловажно е, че сме дисциплинирани и убедени в идеята си. Не го казвам, за да се хваля. Това е факт, за който всички говорят. Не смея да кажа, че зад гърба ни е целият арменски народ, защото както във всичките бивши соцстрани обществото в политически смисъл още не е организирано, няма самосъзнание. В процеса на изборите за съжаление не са толкова важни идеите и платформите, които излагаме. Битката не е между идеите и политическите сили, а между установения веднъж режим и партиите. Ние сме коалиционен партньор, но признаваме – борбата е между властта и политическите партии.
– Как работите за привличането на младите?
– Фактът, че в София имаше и семинар на младежките организации, е показателен за нашите стремежи и работа с младите. Младежите са загубили своя навик да бъдат в политическия живот. Затова наш приоритет е да работим с тях за политическото им осъзнаване и участие в политическия живот.
– Партията на европейските социалисти препоръча на БСП 30 % участие на жени в депутатските листи. Какво е участието на жени във вашата партия?
– За нас нямаше такова условие, но на последните избори над 25 % в листите бяха жени.
– Социалдемокрацията ли е пътят на Европа?
– Говореното с термини е трудно. Но пътят е социализмът и чрез него можем да постигнем братство и равноправие.
– Какви са отношенията ви с БСП?
– Имаме информационен обмен между двете партии в рамките на Социнтерна, където често сме в разговори с вашето ръководство.
Интервюто взе Емилия АНТОВА
