БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ОГЛЕДАЛОТО НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

0
145

Костадин Даскалов е преподавател в УХТ – Пловдив. Публикувал е в “Икономически живот”,“Делова седмица”, сп. “Финанси”, сп. “Банки, инвестиции, пари”, сп. “Финансово-данъчен контрол”, сп. “Лидер днес; сп. “Икономика”.
От 2000 година насам България изпреварва редица страни, членки на ЕС-15, по темпове на икономически растеж. По предварителни данни ръстът за 2004 г. е над 5.4 на сто, което означава нов връх за икономиката от началото на прехода. Ако се вземат под внимание обаче ниската база и нивото на икономиката ни, едва ли този ръст може да се приеме като особено голямо постижение.

За същия период Естония бележи годишен икономически ръст над 6 на сто; Литва – над 7 на сто, а Латвия – над 8 на сто. И тъй като те са сравнително малки икономики, за които растежът за определен период от време може да се приеме като нормално явление, то икономиката на Русия, а в още по-голяма степен тази на Китай с около 9 на сто ръст, вече е нещо впечатляващо, при това за продължителен период от време.

Ето защо за българската икономика наистина ще е нужен темп на растеж от порядъка на 6-8 на сто средногодишно за по-бързо приобщаване към семейството на страните от Европейската общност.

Един от основните фактори и гръбнак на растежа е безспорно крайното потребление и по-конкретно индивидуалното потребление. То дава представа до голяма степен и за това как се усеща растежът от по-широките слоеве на населението. Ако се съди по този показател, 2000 година безспорно е по-добрата, с ръст от 8.8 на сто при 4.1 на сто за 2004 г. За Естония ръстът е около 6 на сто; за Латвия около 9, а за Литва над 10 на сто за същия период.

Растежът на БВП за определен период от време невинаги е белег за висок жизнен стандарт на населението. Съществени фактори за това са: нивото на доходите, равнището на цените, безработицата и т. н. Ето защо се прилага показателят реален брутен вътрешен продукт на глава от населението. Преизчислението за всяка страна с елиминиране влиянието на цените, т. е. по паритет на покупателната способност (ППС) изисква значително технологично време за Евростат, което забавя значително публикуването на окончателните данни.

От последните данни на Евростат става ясно, че България попада в пета група по равнище на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, с 27 на сто индекс спрямо ЕС-15. С над 126 на сто от средното (I група) са четири страни: Швейцария, Ирландия, Люксембург и Норвегия, като нивото на Люксембург е най-високо, с индекс 197 на сто. В пета група, с индекс под 50 на сто, освен България са още: Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Турция.

Данните в табл. 1 сочат, че индивидуалното потребление за 2003 г. отбелязва най-голям растеж в България, Естония и Румъния, при средно за страните кандидатки – 103 на сто, и за 15-те страни членки на ЕС – 101 на сто. В Чехия се наблюдава по-нисък растеж, но достигнатото ниво от 63 на сто я поставя в четвърта група с над 50 на сто реален БВП на глава от населението. Що се касае до направените инвестиции на глава от населението и брутообразуването на основен капитал, Чехия е на едно от първите места в света за продължителен период от време и особено през 1999 г. В анализа е включена и Ирландия, с най-бърз икономически растеж през последните години, сочена за пример като “ирландското икономическо чудо”.

По ръст на брутообразуването на основен капитал за 2003 г. България заема челно място. Този растеж е обусловен преди всичко от нарастването на инвестициите в строителство – 119 на сто, и най-вече на жилищни сгради – 133 на сто, при нарастване на инвестициите в машини и съоръжения едва 101 на сто, факт, който говори за екстензивни фактори в инвестиционния процес. Ниската цена на сградите в страната в сравнение със средните за ЕС и строителството на нови сгради, съпоставено със съществуващите, провокира отчитането на висок растеж.

Първенството на България обаче се проявява и по още един пункт – ръст на разходите на глава от населението за консумация на тютюневи изделия – 44 на сто, нещо, особено силно изразено в Румъния – 59 на сто. Една от причините, довели до това нарастване, разбира се, е промяната в нивата на акцизите, респективно на цените, вследствие поетите ангажименти на България и страните кандидатки за хармонизиране с европейските нива при акцизните стоки. Подобно явление се наблюдава и в прибалтийските републики: Литва, Латвия и Естония, с над 30 на сто ръст.

Какво е съотношението между отделните компоненти на потреблението, в т. ч на хранителни продукти. През последните години се наблюдава намаление в потреблението на мазнини, захари и тестени изделия, като в структурата на месните продукти се засилва потреблението на месо от птици и риба. Промяната в структурата на потребление до голяма степен се обуславя от промяната в характера и условията на труд от една страна, както и от тенденцията за застаряване на населението на стария континент. Разликата в разходите за потребление по групи стоки на глава от населението се дължи както в количествено, така и в качествено отношение, което ще рече, че при едно и също количество стоки и услуги, качеството, респективно изразходваната сума за покупка и потребление, е различна ( граф. 1-3).

От характера на графика 1, се вижда, че при консумацията на месо, мляко, сирене и яйца се наблюдава едно равномерно съотношение в полза на страните членки на ЕС. Що се касае обаче до разходите, заделяни за закупуване и потребление на риба и рибни продукти, в структурата на хранене средно за страните кандидатки, както и за България, консумацията е значително по-малко, отколкото в страните от ЕС -15. За Естония както величината, така и структурата се откроява с по-добри стойности не само от България, но и от средното за страните кандидатки за 2003 г. Тук, разбира се, трябва да се има предвид, че в разходваните средства дават отражение както количествата на съответните продукти, качеството, тяхното разнообразие и степен на готовност при закупуването им от търговската мрежа и от заведенията за хранене и развлечение, което особено силно се потвърждава от графика 2.

Както се вижда, България има значително по-малко потребление на тютюневи изделия и особено на алкохолни напитки. В същото време не само у нас често се посочва, че България е в челните места по тютюнопушене в Европа. Това може да се обясни, от една страна, с нивото на цените във всяка отделна страна, с нивата на акцизните ставки по отношение на тютюневите изделия и освен това със съотношението между качествата на закупуваните тютюневи изделия и оттам на съответните цени по паритет на покупателната способност. От графиката се вижда, че Естония е почти недостижима по отношение на разходи за тютюневи изделия по ППС.

На графика 3 е показано съотношението на разходите на глава от населението при покупка на лични автомобили. През последните години в България се засили вносът на автомобили, в т. ч. нови и употребявани. През декември 2004 г. ръстът при вноса на автомобили в България бележи над 100 на сто ръст спрямо същия месец на предходната година. Независимо от засиления внос на леки автомобили през 2003 и 2004 г. разходите по този показател за България са твърде ниски в сравнение със средното за ЕС, както и със средните разходи на глава от население за страните кандидатки. Съотношението разходи за покупка и разходи за поддръжка на лични автомобили като правило е в полза на разходите за поддръжка. В България обаче това съотношение е силно изразено, което се дължи както на остарелия машинен парк, така и на многообразието от внасяни и употребявани марки автомобили. Както се вижда на графиката, при Естония се наблюдават значително по-добри показатели от България и от средното за 13-те страни кандидатки през 2003 г.

Показателят бруто образуване на основен капитал е особено красноречив за динамиката в растежа на една икономика. През последните години България бележи един от най-бързите темпове на растеж по този показател. По темпове в строителството на жилищни сгради България бележи особено висок растеж. Ниските базисни цени на сградите, строени преди 15 и повече години, ежегодното нарастване на цените на строителните материали и очакваното нарастване на цените след приема на страната в ЕС, води до засилено строителство, което при ниски базисни равнища води до големи стойности на показателя за растеж особено през 2003 и 2004 г. Недостатъчно обаче нарастват средствата, изразходвани за машини и оборудване, което е признак, че производствените мощности на страната изостават и забавят темповете за модернизиране и обновяване в сравнение с жилищното строителство. В това отношение Естония отново показва значителни предимства пред България, графика 4.

Фактор за засилване на строителството на сгради с различно предназначение е и нарастващият брой на чуждестранни туристи в страната, което поставя изискване към броя на хотелите и заведенията за отдих и от друга страна, към категорията на обектите, тяхното обзавеждане, съобразно изискванията и европейските стандарти. През лятото на 2004 г. беше отбелязано в много чуждестранни медии за модернизирането и обновяването на черноморските ни курорти, които по условия за отдих и развлечение не отстъпват на испанските, при значително по-ниски цени от курортите на страните членки на ЕС.

На таблица 2 е представена структурата на разходите на глава от населението в рамките на реалното индивидуално потребление. Като един от най-красноречивите показатели за стандарта на една нация се сочи относителният дял на разходите за храна. В това отношение България има по-добра структура в сравнение с Румъния, тъй като колкото разходите за храна заемат по-малък дял в общите разходи за потребление, толкова стандартът на една нация е по-висок. Що се касае до алкохолните напитки и тютюневите изделия средно-статистическият българин заделя значително по-малък дял от разходите си за общо потребление в сравнение със средното за ЕС-15 = 2.9 на сто.

Особено важен индикатор и показател за растежа е брутообразуването на основен капитал. В това отношение Ирландия има най-добри показатели и неслучайно е сочена като страна с най-бурен икономически растеж през последните години: 46.3 на сто дял на заделяните разходи за инвестиции и в т. ч. 11.2 за машини и оборудване; 32.8 за строителство, от които за жилищни сгради 19 на сто. Близки до тези стойности се наблюдават в Чехия: 31.9 брутообразуване на основен капитал и в т. ч 11.1 за машини и оборудване; 19.5 за строителство и 8.5 за нежилищни сгради – най-висок дял. Така по дял на показателя брутообразуване на основен капитал, макар и с най-големи темпове на растеж, България все още е на едно от ниските места и предстои значителен период на сериозни усилия в инвестиционния процес, за още по-бърз растеж на икономиката и стандарта на българския гражданин.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук