Световноизвестният музикант, виртуозът на кларнета, роденият преди 52 години в джебелското село Вълкович Иво Папазов – Ибряма спечели наградата на публиката на Радио Би Би Си в невероятна надпревара с палестинската група “Чеаде Брадърс” , с италианския майстор саксофонист Енцо Авитабиле Ботари и с турския ансамбъл “Меркан Деде” .
До последния миг преди началото на концерта в зала “Гейтсхед”, където на 5 март се бяха събрали близо 10 000 почитатели на музиката, никой не знаеше на чия страна ще наклонят везните в Интернет- гласуването. След окончателното преброяване на вотовете се оказа, че Ибряма е събрал близо 1 милион гласа в подкрепа на феноменалния си диск “Панаир”, издаден от “Кукер мюзик”. В него има нежно, лирично и лудешки-весело преплитане от пъстри звуци и красиви мелодии. Импровизация от полутонове и ритми, създадена с толкова любов, че е способна да изтръгне и най-съкровеното от сърцата ни. Звучат кларнетът на Иво и гласът на съпругата му, народната певица Мария Карафизиева, участват музикантите от оркестър “Тракия”: Нешо Нешев – акордеон, Васил Денев – клавишни, Салиф Али – ударни, към тях са се присъединили представители на модерната българска музика – майстори като Стоян Янкулов – тъпан и перкусии, Атешхан Юсеинов – китара, Васил Пармаков – пиано, Иво Звездомиров, Стефан Маринов – бас.
Организаторите съобщиха, че любимецът на публиката за 2005 година е получил десет пъти повече “кликвания” с мишката от предшественика си. Непреброени са останали 150 фенове на музиканта от северняшко село, които поради липса на компютър и връзка с “глобалното село” изпратиха подкрепата си в писмен вид на адрес: “България, село Богомилово, за Ибряма”, като приложиха трите си имена и егенетата.
Нито един официален представител на Република България не намери време да отиде лично на концерта, музикантът плати от джоба си билетите до Англия. За сметка на липсващите културтрегери на първия ред българско знаме развяха близо 200 български емигранти…
– Смути ли те отсъствието на културните ни чиновници в залата?
– Не бих казал, никога не съм разчитал на чиновниците, но ме подразни факта, че до последно не знаех резултата. Имах си едно наум, но реших да не рискувам и да поведа всички от оркестър “Тракия”, с който от десетилетия свирим заедно. Ако малко от малко знаех с колко водя пред останалите конкуренти, за наградата на сцената щяхме да сме заедно. Както заедно сме били в пек и дъжд, под брезентовите чергилата на импровизираните естради на хиляди сватби. Но като чух гласовете на онези, непознати ми българчета, които скандираха: “Иво, Иво” и “България, България”, болката и обидата отлетяха. Затуй и първите думи, които изрекох, след като Джо Бойд ми връчи статуетката, бяха, че тази награда не е за мен, а за България, за всички българи, дето са ми стискали палци и са отишли до някоя интернет-зала, за да ме подкрепят.
– След церемонията по награждаването май не остана български политик, който да не ти се обади и да не ти изпрати поздравления…
– Е, то на политиците това си им е в кръвта. Благодаря на всички, които ме поздравиха.
– В Нюкясъл пристигна от Осло, където взе участие в заключителния концерт на фестивала на северните народи. Как премина проявата?
– По принцип на подобни прояви липсва официозността, защото хората идват там да слушат музика, да се радват…Аплодираха ни бясно. Подобно отношение има към мен и към оркестър “Тракия” навсякъде. В Америка сме осъмвали на концерти, бисовете следват един след друг, хора, които никога преди това не сме виждали, за които не сме и подозирали, след концертите се тълпят да ни пипнат, канят ни на гости по домовете си, искат адресите ни, за да ни пратят след време написани впечатленията си от чутото и видяното.
– В Нюкясъл наградата връчи Джо Бойд, който на практика е първият ти продуцент. Как се запознахте с тази легенда?
– Първо да изкажа благодарността си към Джо, за онова, което е направил за мен лично и за българската музика. Бях трогнат от отношението му. Иначе запознанството ни стана някъде в началото на 80-те години, след концерт в НДК. Джо продуцира два мои диска. Невероятен е, има подход към човека, познава тънкостите на пазара. За да бъда съвсем искрен, ще кажа, че ако не беше той, едва ли щяха да ме пуснат преди 1990 г. да изляза навън и да свиря. Просто времената бяха такива.
– Преди години беше включен в Световната книга на музиката? Как стана това?
– Професор Тимоти Райс, един от най-известните изследователи на етномузиката в света, ме включи в книгата. В първото издание бях на пето място, а във второто й – на трето. В момента в САЩ вече е на пазара един нов диск, в който Карола Силверман пее на български песента “Стар Димо, стара войвода”. С нея и със съпруга й Марк Леви се запознахме през 1979-а в село Искра. Тогава в двата края на селото имаше две сватби. На едната свирехме аз и оркестър “Тракия”, а на другата бяха поканили Конушенската група. Американците станаха разногледи да тичат от едното място на другото, за да запишат всичко. Направиха невероятен видеофилм. От тогава сме все заедно, вървят по петите ни по цял свят. Продуцент на тоя диск е Харолд Агопиян, американски арменец, живее в Чикаго. Дискът е съвместно с Нешко Нешков, записите направихме в едно нюйоркско студио.
– Как стана така, че те поканиха да живееш в Чикаго…
– Е, това са стари неща. Беше след едно от първите ни турнета. След концерта дойде тогавашният кмет и рече: “Така и така мистър Папазов, ние сме очаровани от изпълненията Ви, каним Ви да останете тук, да радвате хората, правим ви почетен жител…” И тъй нататък. Само че аз Америка не я долюбвам. Постоя месец-два и нещо ми стегне сърцето. Дърпа ме насам, към България. Колкото и да ни е загубена държавата, колкото и да сме бедни, а улиците ни, особено в Богомилово, кални и неоправени, тук си ми е добре. Къде ли не сме били със съпругата ми Мария Карафезиева и останалите момчета от оркестъра. Стигнахме до Австралия преди време, навсякъде ни посрещаха и гледаха, дето се вика, като “писани яйца”. Имали сме покани да останам там за постоянно, но камъкът си тежи на мястото. Тази музика, дето я свиря аз, е родена тука, тя си е българска отвсякъде и не можеш да я присадиш.
– Трудно може да се намери твой оригинален диск в България, защо ?
– Отговорът е един – заради пиратството. Казах ти, че сега в САЩ на пазара е новият ми диск. Аз не бях получил още оригиналния, когато тук, в Стара Загора, ми показаха пиратско копие. Същото беше и с диска “Панаир”, помогнаха ми от “Европалия – България”, удари рамо Виктор Лилов, дискът стана за чудо и приказ, но го пиратираха на минутата. Затова предпочитам да работя с чужденци. Защото не са чиновници, защото ценят майсторската работа. Те си дават сметка, че истинската музика на плейбек не става. Защото с изпълнение на плейбек не можеш да накараш шест хиляди души, както беше на един от концертите ни в Чикаго, да затропат ръченица. Ами в Сан Антонио, където свирихме с Юрий Юнаков? В живото изпълнение има мъка и радост… Затова съм казвал, че за мен и колегите ми някогашните сватби бяха истинският университет. Университет, където изпит не се взема с подсказване и преписване. А сега, щото народът обедня и нямат пари за жива музика, все по-често ще видиш как млади момчета и момичета, вместо да се хванат на хоро – въртят задници в гюбеци. Немотията затрива таланта, колко чудесни млади оркестранти се загубиха по чужбина? Някой знае ли им бройката, опитва ли се да ги издири, да им върне самочувствието, ако не за друго, поне да им подскаже, че България не е забравила за тях, че има нужда от уменията им?! Казват ми да съм потропал на тази или онази богаташка порта, имал съм заможни приятели, да съм изпросел от тях пари за възстановяването на Стамболово! Ами като не съм научен да прося…Добре че има все пак такива като Нешка Робева, която не спира пред трудностите и съумява да направи нещо наистина стойностно.
– Идеята ти за концерт под наслов “Иво Папазов и приятели” май е на път да се осъществи…
– Очаквам да бъде през април в зала 1 на НДК, поне такива са предварителните ни разговори с директора Христо Друмев. Няма да каня никого официално, ще участвуват всички, с които през годините сме свирили. Ще захванем с Демирджийската ръченица, пък как и до колко ще продължим – един Господ знае.
– Със сигурност ще изпълниш и любимата си композиция “Сълзите на мама”?
– Тя ще е към края, защото, когато я свиря, сълзите извират от очите ми и малко трудно преодолявам вълнението…
– А кога да очакваме новия диск?
– Все още преговаряме с френската “Армония мюзик”, те настояват записите да бъдат в парижко студио, а аз държа да е в България, но това са технически подробности.
– Точно преди да тръгнеш за Англия, се беше разнесла приказката, че твоят приятел, големият скулптор Вежди Рашидов, ще става министър на културата. Тогава ти отсече , че това няма да се сбъдне и позна. Имаше предварителна информация или ..…?
– Просто познавам Веждичката. Не е човек за министър, прекалено е рязък, прекалено е прям и казва нещата такива, каквито ги вижда.Не е роден да се кланя.
– Новата министърка не пропусна да те поздрави, за разлика от предшественика си, който е професор и композитор, но не стори нищо да подпомогне вашего брата, музикантите…
– Не ми говори за това министерство… Това са чиновници, които не си дават сметка защо са назначени. Разправят, че на професора баща му бил кочияш на цар Борис и затова сега премиерът го държал на поста. Може и лъжа да е, но истината е, че нещата в областта на културата просто ги няма. Колко пъти поставяхме въпроса да се възроди фестивалът в град Стамболово? На кои ли порти не тропахме да помогнат – е, не би! По-лани в проливен дъжд, хиляди стояха и ни слушаха, което показва, че хората изпитват глад за тази музика, но това нищо не означава за чиновниците. Като ме попитат чужденците, кога пак ще свирим в Стамболово, аз се чудя как да завъртя разговора така, че да не им отговоря. Що бе, кой ще ми отговори, защо предпочитаме наместо истинска народна музика да слушаме чалга?… Колкото до новата министърка…Нали знаеш приказката за новия началник и младото прасе. Дано да направи нещо добро за културата, макар да съм се наслушал и нагледал на обещания, пък като отмине малко време и всички забравят какво са редили в речите си.
– И пак да те върна към темата за евентуално участие в някоя кандидатдепутатска листа…
– Вече съм го казвал и не ми се иска да се повтарям. Аз съм чешит човек, барутлия съм и едва ли ще устискам да слушам глупости в парламентарната зала. Силата ми е на сцената, с кларнета в ръка…
Разговора води Христо ХРИСТОВ
