ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ПРЯКО СЕ РОДЕЕ С УНИВЕРСАЛНАТА ИДЕЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА

0
147


Реч на испанския министър-председател на тържествено събрание, посветено на Европейската конституция, организирано от Централния съвет на адвокатурата

Политиката и правото се познават, те си приличат и се уважават. Паралелизмите са явни. Например в тези дни аз се чувствам адвокат на Европейската конституция. Защитавам я с пълно убеждение, използвам всички аргументи и отхвърлям слабостите й. Разбира се, пледоариите, произнесени от нас, политиците, не огласят благородните зали на съдебните палати, те звучат в парламента и на обществени събрания. В политиката присъдите произнася цялото гражданство, а в правото те са отговорност на съдиите.

Тази конституция надхвърля класическото конституционно движение. Това е първата транснационална, наддържавна конституция; това е първата конституция, която се създава в няколко нации и държави едновременно. При все това, Европейският съюз не е нова нация, Европейският съюз не е нова държава, Европейският съюз не е държава от държави, не е дори съюз от държави; Европейският съюз е нова форма на политическа организация; най-издигнатата според мен форма, позната досега в историята на политическите форми, които ние сме си създали.

Конституционната мисъл, конституционната идея достига следователно нов стадий в историческата си еволюция – универсализма, който пряко се родее с универсалната идея за правата на човека и гражданина. Затова разглеждам този момент като изключително важен.

Историята е писана и обяснявана като енциклопедия на различните форми на господство. Европейската конституция открива за историята етап за нейното обясняване посредством гражданството и всеобщите права. На първо място в европейския политически ред стои гражданството, което се издига над нациите, държавите, знамената; това е признание, че реалното, човешките същества са главната цел на всички политически форми, над идеологическите конструкции, съградени от човека.

Гражданството, това са права, защитавани от правото, от закона. Действително, различни държави, различни нации, различни езици, които общуват и решават само на един език – езика на правото. Това е величието на европейския идеал, защото, както проницателно отбеляза един виден специалист, не става дума само Европейският съюз да е подчинен в действията си на принципа на законността, което означава просто транспониране на наднационално ниво на клаузата за правовата държава, а Европейският съюз да постига целите си единствено посредством правото. ЕС се е отказал веднъж завинаги от всякакво изкушение да прилага насилие по отношение на съставните си части, така че неговата единствена сила е правото.

Тази конституция укрепва Европа и Испания. Ортега и Гасет, като изразител на мнозина от сънародниците ни, още преди близо сто години видя Испания като кладенец от грешки и болка. Пак той казва: “Възраждане е желанието, европеизация е средството за неговото удовлетворяване”. Действително, ясно се е виждало от самото начало, че Испания е проблемът, а Европа – решението.

Е, добре, мисля, бихме могли да се съгласим днес, че Испания съвсем не е проблем, а вече е част от решението; че този път имаме възможността именно ние, и няма да се уморя да го изтъквам, именно ние, значително да допринесем Европа да направи нова крачка в процеса на изграждане на политическото си единство.

Одобряването на Европейската конституция има значение, което бих искал особено да изтъкна пред тази аудитория от юристи. Ако още Учредителният договор на Европейската общност позволяваше да се говори за една правова общност, с още по-голямо основание ние можем да го направим сега, когато европейският ред слива своята легитимност с новия конституционен текст.

Европейската конституция преработва и систематизира съществуващите досега договори. Освен това утвърждава формално принципа на първенството на европейското право, преподрежда и опростява системата на източниците, поставяйки закона, така наречения Европейски закон, в централната позиция, която във всяка правова държава му се полага. Представям си, впрочем, безпокойството на мнозина адвокати и юристи пред тази нова категория: Европейски закон.

Ако разполагахме с историческа перспектива, бихме могли да изкажем предположение, че сме в зората на един от онези етапи, в които правото е призвано да изиграе водеща роля, която надхвърля значението му на техника за разрешаване на конфликти, за да се превърне в могъща културна сила, русло за разпространение на ценности, на ценностите, в които вярваме ние, европейците.
И така, ние сме пред Европа на правото, законна наследница на римското право, но също и на германската, Наполеоновата и англосаксонската традиция, всички те събрани, за да подхранват едно “ius comune”, едно в най-пълен смисъл европейско всеобщо право.

Когато в началото на ХVI в. Рафаело украсява във Ватикана Stanza della Segnatura, той рисува на една от стените Атинската школа като символ на триумфа на философския и научния разум; на друга – Парнас, триумфа на поезията; на трета стена – установяването на тайнството на светото причастие; и на четвъртата изписва Юстиниан как предава сборник закони на юристите като проявление на триумфа на разума в областта на правото. Това е красива метафора на традициите, върху които Европа е изграждала собствената си идентичност и която ясно показва значението на юридическата традиция.

Една правова общност се нуждае, за да бъде такава, от неуморната дейност на общност от юристи, юристи – нека ми бъде позволено да се изразя така – все по-малко национални и все повече европейски, изправени пред предизвикателството да познават добре както собствената юридическа уредба, така и тази на общността.

Превръщането на Европа в правова общност е най-сигурната гаранция за укрепването на свободата и мира, на които се радваме. Право, свобода, мир образуват неразривно цяло.

Ако конституцията заслужава да бъде окачествена като такава, то е до голяма степен защото съдържа собствена харта на правата, която придава юридическа плътност на Статута за европейско гражданство и предоставя на всички нас, граждани на Европа, една нова перспектива за свобода. И не е нужно да изтъквам до каква степен тази Харта на правата интерпелира онези, които трябва да се изявят като нейни процесуални гаранти, а именно вас, адвокатите.

Аз също съм убеден, че тази конституция е опора на мира, на мира в Европа, разбира се, но и на мира в света. Европейската конституция открива най-сигурния път в цялата човешка история към идеала за вечен мир.

Наскоро бе отпразнувана годишнина от освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц и през май ще бъде отпразнувано освобождението на Маутхаузен, където са загинали и толкова много испанци. Нашето поколение и поколенията на демокрацията са същевременно и поколения на мира, може би единствените, които в продължение на дълъг период не са изпитали ужасните последици на войната. Горещото ми желание е да завещаем тази привилегия на нашите деца и най-добрата формула за това е една силна и единна Европа и една интегрирана и солидарна с нея Испания.

Ще завърша, като цитирам и изцяло се присъединя към едно от съображенията от Декларацията, подписана в подкрепа на Европейската конституция от адвокатурите на Испания, Италия и Германия:

“Участието на адвокатите е от основно значение за осигуряване правото на гражданите на свободна и независима защита и правна помощ в целия Европейски съюз, а също и за запознаване на гражданите с влиянието на конституционния текст върху техния живот.”

Споделяйки напълно гореспоменатото, смятам, че за мен бе чест да участвам в това тържествено събрание. Искам да благодаря най-искрено на испанската адвокатура за значимата й дейност по разпространение на проекта за Европейска конституция, като същевременно изразя тук и признанието си към постоянната дейност на адвокатите, дейност основана на усърдие и упоритост; дейност, която може да ни позволи да смятаме, че адвокатът никога не се предава, че адвокатът проявява в изпълнение на задълженията си и утопични стремления. И това е така, защото си струва човек никога да не се предава, когато става дума за защита правата на себеподобните му.
Мадрид, 15 февруари 2005
Превод от испански Мария Пачкова

Испания е първата европейска страна, която одобри Европейската конституция на референдум, състоял се на 20 февруари 2005 г. Във вота участваха 42% от избирателите. 76% от тях подкрепиха конституцията, 17% се обявиха против, 6% от бюлетините бяха невалидни. В някои испански автономни области отрицателният вот беше по-висок от средния за страната. В Страната на баските той бе 32%, в Каталуня – 28%. Това са гласове пак “за” Европа, но просто обявилите се “против” граждани на Испания предпочитат този основен документ да бе включил повече социални ангажименти или пък държат да се спазват повече поетите ангажименти от Ница, коментира Фернандо Ариас, посланик на Кралство Испания в България.

В следващия си брой сп. “Ново време” ще предложи на читателите си аргументите на влиятелната фракция на Френската социалистическа партия “Нов свят” срещу проекта за Европейска конституция.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук