ИТАЛИАНСКАТА СЪВРЕМЕННА ЛЕВИЦА

0
231

Георги Тодоров е журналист-международник от Българска телеграфна агенция. Филолог – романски езици. Дългогодишен кореспондент на БТА в Северна Африка, Италия и Франция. Създател и отговорен редактор на ЛИК, главен редактор на сп. “Паралели” и на Международна редакция в БТА, зам.-главен и главен директор на БТА (1988-1991 г.).
Политическите процеси в Италия са съчетание и израз на развитието на страната през последните няколко години, особено след идването на власт (и на общата политическа сцена) на националното обединение на десните и центристките сили под егидата на милиардера Силвио Берлускони. Те са олицетворение на конструктивната конфронтация (наложена от левите и демократичните социалистически тенденции) между социалните, интелектуалните и икономическите сили и фактори в политическия живот на Републиката – от миналото, настоящето и бъдещето.

На тези оценки, изводи и предвиждания бе посветен състоялият се в Рим от 3 до 5 февруари Трети редовен конгрес на Партията на Левите демократи (наследник и продължител на политическата линия на Партията на Демократическата левица). Предишният конгрес се състоя от 16 до 18 ноември 2001 г. в Пезаро. Той установи трайната политическа линия на партията като модерна движеща сила на настоящето и на бъдещето под творческия многозначен, сложен и конкретен знаменател: пълно съобразяване с изискванията на времето и на непрекъснато изменящата се вътрешна и външнополититическа обстановка; обновяване в социално-икономическата област; модернизация и европейски социалистически реформизъм. Според Третия конгрес основното предизвикателство за Италия е осъзнаването на една неотменна национална идентичност, тъй като европейската интеграция не може и не трябва да заменя историческата идентичност и националните културни традиции и ценности. Вместо това интеграцията стимулира утвърждаване на един процес на взаимно обогатяване и сътрудничество, защото европейската интеграция налага на Италия постоянно растяща активна роля и участие в процесите за формиране на общите идеи и дейност; стимулира коректната защита на националните интереси в процесите за разработка и за реализация на общоевропейската политика.

Превръщането на италианците в европейци не означава да престанат да бъдат италианци. Напротив – този процес, тази тенденция, този принцип стават историческо условие, за да бъдат обединени основните характеристики на Италия като нация с тази на близките и далечните европейски народи и страни – бе изтъквано постоянно на конгреса в Рим.

Основната тема и водещ лозунг на сегашния форум бе реформизъм, прогрес, съюз на обединените сили за управление на страната срещу десните сили. Затова политическото обединение на левите демократи с другите прогресивни сили се нарича “Маслинено клонче – Съюз на левия център”.

Какво представлява това обединение? То е коалиция на левите и демократичните сили, в която те не се разпадат и не се преливат една в друга. Обединението е среща на политическите сили на левицата за съвместна инициатива в ясно определена посока – за промяна в името на демокрацията и на прогреса и за управление на страната “в името на модерното съвременно общество и за благото на всички италианци”. Важно е да се отбележи, че тук не става въпрос за някакъв съюз като проект за сформиране на единна политическа сила (на една партия). Напротив. Става дума за обединение в името на всички и на бъдещето!

По този начин всички предишни основни изисквания за развитие на демокрацията и за управление на страната от левите и центристките сили бяха потвърдени с избирането на досегашния председател Масимо д’Алема и на секретаря Пиеро Фасино.

1. Документите на конгреса поставиха въпросите за развитието на вътрешнополитическите, социалните и икономическите процеси в страната като резултат от принадлежността на Италия като активен и действащ фактор в международния живот, с извода, че левите демократи са основната политическа сила днес и в бъдеще, част от бъдещата федерация на левия център. Символът на тази федерация стана “Съюз – Единение”, съпътстващ и допълващ досегашното “Маслинено клонче”. Следователно, политиката на левицата и на нейните съюзници престава да бъде преходен момент в развитието на страната. Тя вече е императив на цялото общество – за справедливост при разпределението на задълженията и на правата на гражданите; за демократическо развитие; за пълен разцвет на човешките и на гражданските свободи; за реализация на обхватна макроикономическа координация в страната и в Европа; за генерален договор в областта на заетостта на работната сила; за социална справедливост; за защита на политическите, социалните, духовните и културните права и свободи на всеки италианец; за широкообхватен план в инвестиционната политика в условията на справедлива регламентация на пазарните отношения; за хармонизация на данъчните структури; за модерна концепция в развитието на културата, образованието, науката и изследванията.

2. Конгресът постанови, че настоящето може да бъде оценявано реално, когато политическите сили предложат и реализират конкретни проекти и решения и бъде разбрана безусловно необходимостта от една нова по съдържание и същност гражданска отговорност. С други думи, да стане пределно ясно, че като живее в настоящето, италианският гражданин трябва да оценява вярно и точно миналото като следствие от историята на държавата и на народа и основаниеда живее в бъдещето!

Всичко това означава, че левицата е и ще продължава да става все по-авторитетна политическа и морална сила за преодоляване на сегашната обща криза в обществото и да отговаря адекватно и навреме на предизвикателствата в Европа и в света. А тези предизвикателства налагат да бъде запазена националната идентичност, тъй като европейската интеграция не може и не трябва да заменя историческата идентичност и националните, културните и гражданските традиции и ценности! Тя, европейската интеграция, трябва да стимулира коректната защита на националните интереси при всички процеси за разработване и за реализация на общоевропейските теми, условия и политика.

В настоящия момент от развитието на страната и при установения всестранен диктат от управляващото десноцентристко коалиционно обединение необходимостта от промяна в Италия се изразява ясно и категорично от теоретико-практическата формула на левицата, на Обединения ляв център, на италианския ляв реформизъм, като те бъдат наложени под формата на управляваща обединена сила. Защото, категорично бе изтъкнато на конгреса, тази обединена сила е в състояние да изведе страната от очертаната от глобализма на САЩ периферна роля на Европа в най-новата история и в бъдещето на света. В противен случай Италия би се оказала недостойна и неподготвена да участва в изграждането и в създаването на бъдещето на своя народ.

3. Постановката на левите демократи за т.нар. европеизация не означава и не води в никакъв случай до отказ от националните отговорности, до неизпълнение на програмите за реформа на националните икономически, културни и политически структури. Напротив – означава да бъде вложено ново съдържание в понятието за “италианска идентичност в Европа”, за превръщането на глобализацията “под диктат” в “глобален прогрес” към повече свобода, демокрация, безкомпромисна защита на човешките права, по-добър живот на всички; за право на труд без ограничения и условности.

Така става пределно ясно, че левите демократи са Партия на европейския социализъм. Техният реформизъм (ляв) няма нищо общо с постулатите и традицията на социалдемокрацията – в Италия, в Европа и по света. Левите демократи не правят разлика между европейски и демократически социализъм. За тях двете квалификации означават едно и също в дейността на силите, които са ангажирани в реализацията на генералното усилие за морално, политическо, културно и социално обновяване на обществото – естествено и задължително – под генералния знаменател: усъвършенстване на демокрацията, на трудовите взаимоотношения, на политическите свободи; за защита на човешките права, за диалог и равноправно сътрудничество в името на прогреса и на бъдещето.

Такава е формулата на левите демократи, на Обединението на левия център, на италианския ляв реформизъм – наричан от тях – съвременен реформизъм на ХХI век. Програмно това означава равностойно и равноправно участие на страната и на всички нейни национални стурктури в реализацията на европейските цели на общността при утвърждаването й като пълноценен и равноправен партньор на САЩ. Означава развитието и точното прилагане на план за социални реализации в полза на цялото общество. Означава борба и ограничаване на клиентелизма, на корупцията и на всички структури, създадени и действащи във вреда на мнозинството от нацията и на цялото общество. Означава повишаване на конкурентоспособността на националните производствени и интелектуални структури и фактори. Означава реформа на администрацията, на образователното дело и на здравеопазването, на социалната защита на всеки член на обществото.

4. Левите демократи са основата, но не и диктуваща във всичко и за всеки политическа сила на левоцентристкото обединение, на лявата коалиция, на федерацията за управлението на страната и за нейното участие в международните политически, социални, икономически, морални, човешки и културни процеси в Европа и системата на огромното семейство на Обединените нации.

Тази основна сила действа активно, творчески и конкретно в обединението на “Маслинено клонче – Съюз – Единение – Маргаритка”, което е съставено от формации на бившата Социалистическа партия на Пиетро Нени и Бетино Кракси; на Републиканската партия на Уго Ла Малфа; на Социалдемократическата партия на Джузепе Сарагат; на Християндемократическата партия на Джулио Андреоти; на основното ядро от Партията на еколозите… Тези компоненти наложиха да бъде вписано в програмното съдържание на конгресните документи, че левоцентристкото реформистко обединение прокарва и поддържа идеите и практиката за политическо управление на страната на основата на разнолики реформистки културни и политически традиции; на социализма като водеща идеология на широки народни маси; на лейбъризма и на християнсоциалните традиции и течения в обществото; на радикалните леви тенденции и защитниците на околната среда; на женските и на младежките прогресивни движения; на лаичните християнски тенденции; на либерално-социалните, демократическите, републиканските и културните асоциации и обединения.

5. Основните цели и задачи на това обединение, формулирани на конгреса, могат да бъдат резюмирани така:

• да бъде отстранена десницата от системата на властта;
• да бъдат разработени и представени планове за стабилно управление на държавата в нейните икономически, финансови и социални структури с цел оздравяване на тези структури, без да бъдат засегнати досегашните полезни и успешни реализации;
• да бъде повишено жизненото равнище на цялата национална общност, като се увеличи ръстът на материалното производство, особено в южните райони на страната;
• да бъде осигурена реална възможност за повишаване на заетостта и за ликвидиране на неблагоприятните проценти на безработицата;
• да бъде стимулиран процесът за пълноценна ангажираност на младите хора и на жените в активния живот на страната;
• да бъде осигурено в максимална и конкретна форма участието на всички при разпределение на националните блага;
• постоянен ръст на инвестициите, но не само в материалната сфера, а и за т.нар. човешки капитал: наука, образование, технически прогрес, култура;
• либерализация на вътрешния и на външния пазар;
• приватизация с цел увеличаване на финансовите постъпления и приходите на държавата;
• модернизация във всички инфраструктури на държавата и на обществото.

Трябва да се изтъкне безспорният факт, че реформираните сили на италианската левица поставят своята държава и народа си в оценката за участието в единна Европа на бъдещето (с всички нейни значения и прилагателни) единствено и само като част от един широкообхватен терен, като територия за утвърждаване на национални и общочовешки стойности; за преодоляване на възможни (и съществуващи) конфликти; за разкриване на “нови простори” за контакти и размяна на умения и способности без ограничения – в името на “един многообразен, модерен и етичен кодекс за отношенията между хората, между всяка и всички нации”… За универсалност на общовалидните човешки закони за справедливост и взаимно уважение на и към националните особености, традициите и ценностите на всеки народ и нация, на човечеството като цяло.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук