Роден през 1933 г. в София. Кандидат на техническите науки, доктор на матема-тическите науки, професор по математика в Техническия университет – София. Автор на повече от 120 научни статии по механика и математика, 140 статии (научни и популярни) по проблемите на образованието и повече от 100 политически статии.
Проблемът не е нов. Въпросът да се „допълни” или „коригира” приетата от 41-вия конгрес на БСП програма „Нови времена, нова България, нова БСП” възниква и става все по-остър. Причините не са в желание за новост, нито за отричане. Реалностите и перспективите на България се измениха дълбоко. Въпросът следователно да се подготви и приеме нова програма е вече актуален.
Опитите за дебат и обновление на програмата
Много пъти непосредствено след края на правителството на левицата (1997), всъщност още през 1996 г., се обсъждаха подобни идеи. Те бяха обосновавани от учени и теоретици, от опитни партийни другари, които работят „на терена”. Бързото остаряване на част от предпоставките и развитието на България не съгласно предполо-женията на БСП доведоха до исканията за нова програма или силно обновление, допълване, корекция на действащата. Предлаганите частични и непълни проекти бяха подминавани и на конгресите се предлагаха добри, но традиционни документи.
Нужна ли е въобще партийна програма за една партия?
На пръв поглед въпросът е безсмислен. Може ли партия без програма?! Опитът на някои партии показва, че може. Но за програма те обявяват своите предизборни ангажименти, а след изборна победа – програмата на правителството. Има относително успешни примери на такъв подход. Лейбъристите в Англия управляват без партийна програма. И спечелиха три управленски мандата с този подход.
Но световният опит показва, че колкото и да изглеждат аполитични всички по-значими и леви, и десни партии имат ценностни и полити-чески програми. Нещо повече. Внимателният анализ на не толкова многото партии „без програми” показва, че в скрита форма съществуват партийни документи, коментирани, дискутирани и утвърждавани от конгреси „разработки” на основни обществени и партийни въпроси, които са скрита форма на програми. Идеята за „безпрограмна” партия има чисто рекламната задача да се обяви за „нов тип партия”, да я представи на избирателите нова и различна.
Колкото и да се спори по въпроса, няма политическа партия, която да не е по своята същност политически представител на интереси на определена социална група (класа). Дори малките партии, смятани често за “котерии”, или чисто парламентарните елитарни партии при точен анализ са защитници и творители на “обществени групи с общи интереси”. Те са в последна сметка материални и понякога ценностни.
Партии без идеология?
Кой не е слушал за „края на идеологиите”?! Философи, политолози, социолози се упражняват по темата от втората половина на ХХ в. Публикували са статии и многотиражни книги, станали и академични учебници. Вече не е модерно да се говори за „идеология”. Вмъкват неясния термин „ценности”, и то в множествено число.
Мисля че става дума за неизчистени дефиниции. Който казва “ценности” (най-често “общочовешки”), има предвид система от ценности. А какво значи “система от ценности”, ако не идеология, от която бягат като дявол от тамян проповедниците на “края на идеологиите”? Щом списъкът от ценности е изграден като свързана система, щом отделната ценност не стига и всяка добавена ценност е част от останалите, налице е теория на групата ценности, т.е. идеология.
Вземете най-чистата “не идеологична” световна система – религията. Която и да е тя: християнство, ислям, будизъм, конфуцианство и т.н. И “примитивните” религии при по-внимателен анализ не правят изключение. Всички се основават и развиват като идеологии, започват (докато не се изродят!) като социални и се развиват като масови движения. Йерархиите и догматиката идват по-късно, със загниването.
Вижте Стария завет. Какво са десетте божи заповеди, ако не идеология, при това поне в началото си, чисто класова. И цялостното учение (с дългите тълкувания в Библията, приписвани на Мойсей, Аарон и Исус Навин) е идеология. Тя се тълкува, приспособява се към нуждите на обществото от десетки духовни автори на юдаизма, но остава система от ценности, т.е. идеология.
Вижте Новия завет. Няколко естествени, хуманни разсъждения, описани в притчите на Христос, се превръщат в стройна идеология чрез изказаното много подробно в посланията на редица апостоли, главно Апостол Павел, и после се тълкуват (съобразяват се към промените в живота на обществото) от “отците на църквата” и консилиумите. Докато на Никейския събор (325), когато византийският император Константин превръща Христовото учение за хуманност и справедливост, учение на бедни в защита на бедните, обезправените, потиснатите, в строга държавна догма на властта.
Така е с исляма, будизма, конфуцианството, всяка религия. Така се развиват и „ересите”, като теоретични дискусии, а зад тях има интереси на широки обществени слоеве (народни или господарски).
Неидеологически движения, партии, учения няма. Следователно всяка партийна програма е идеологическа.
Левите партии и програмите
Впрочем откакто има леви партии или движения, има и програми на левиците. И спорът рядко е бил да има или да няма програма, а какъв характер да има тя.
Нека се спрем на първите програми на левицата от втората половина на ХIХ в. Те са средство за утвърждаване на нов тип социален диалог във времето на набиращата сила работническа класа (пролетариат). Вариантите са много, особено в Германия и Франция. Още е жив споменът за Великата френска революция и едва са отминали кървавите юлски дни от 1848 г. не само в Париж, а из цяла Централна Европа. Има класа със свои интереси, но няма яснота за пътя, програма за бъдещето.
Историята познава дългите борби за нова програма особено на Германската социалдемокрация. Тя се пренася повсеместно: Франция, Русия… Не веднъж е ставало дума за пътя, изминат от „Комунис-тическия манифест” до Бад-Годeсбергската програма, от “призрака на комунизма” до прагматичната “социална държава”. Особено на Германската социалдемокрация при активното участие на Маркс и Бернщайн, на марксисти и немарксисти, на идеалисти – мечтатели и на реалисти, много близки до безпринципно съглашателство.
Едно обаче е общото в тях: материалните и духовни интереси на мнозинството, на работническата класа и на ония социални слоеве, които са заинтересовани от радикална промяна на живота на хората чрез промяна на обществените отношения.
Програмите винаги са били обновявани, писани са нови от нови позиции. Защо? Били са погрешни?! Не. Просто животът се е придвижил бързо напред. Програмите са остарели. Новите условия изискват нови програми и нови методи, за да се изпълняват. Защото условията в средата на ХIХ век и възможностите за тяхното изменение са били твърде различни от условията в зората на ХХI в. А между целите и средствата за тяхното реализиране има дълбока диалектическа връзка, взаимно влияние.
Защо на БСП е нужна днес нова програма?
Условията в света, що се отнася до главните предизвикателства, не са се изменили съществено (поне към по-добро) от 1994 г., когато е писана програмата „Нови времена, нова България, нова БСП”. Пробле-мите на екологията, глада, мира и войната, противоречията “север – юг” и ред други, отбелязани в нея, остават и се изострят. Все по остри стават противоречията между единствения световен полюс (САЩ) и другите страни с различна степен на икономическо, научно-техническо и военно развитие. Все повече се разтваря ножицата между богати и бедни както между страните, така и вътре в страните. Но светът не се е изменил качествено в последното десетилетие.
Не така стои въпросът вътре в нашата страна. Измененията са качествени.
Първо. В основни линии преходът от социализъм (ще наричам по традиция уредбата у нас до 1989 г. така неточно, но общоприето) към свободно пазарно стопанство (всъщност капитализъм) е завършен. Епитетите, че е „див”, „отживял”, ”криминален” не променят същност-та – има капиталистически начин на производство и определящата му характеристика – господство на частната собственост върху средствата за производство, с всички негови престъпления, дефекти и предимства.
Второ. В страната е създадена и се утвърждава все повече пропастта между онези, които са спечелили от прехода (5% от населението) и загубилите (95%). Тя бързо расте и противоречието е много по-остро, отколкото в повечето европейски страни. Става предпоставка за нови остри социални конфликти.
Трето. България е вече страна с утвърдена парламентарна демокрация. Тя не е перфектна, но е солидна основа за защита на интересите на труда в новите условия.
Четвърто. БСП е завършила своя ценностен, идеологически, политически и организационен преход като партия от “пост комунистически” дори комунистически тип към партия от социалдемократически тип, т.е. готова да търси и намира пътя към социализма с мирни средства, да реализира своите исторически революционни цели с демократични еволюционни средства.
Пето. БСП вече е член на Социалистическия интернационал, приета е и в семейството на демократичните леви сили, а България е на входа на обединена Европа (Европейския съюз). Това е международното признание за завършен основен етап в еволюцията на страната.
На новите предизвикателства е необходимо да се даде и нов теоретичен и методологически отговор, да се въоръжи партията с нов компас, най-вече за този много сложен и дълъг нов преход за пълноценно интегриране в Европейския съюз.
Кои въпроси чакат отговор? Как да дадем отговорите?
Преди всичко е нужно да заявим, че преходът в основата си е завършен и че у нас има капитализъм. Добавките са излишни. Той е отвратителен антихуманен строй поне за основната част от населението.
Но не е излишно да се потвърди нашата вярност към социалис-тическия идеал, да обясним какво разбираме днес под социализъм и как той не се противопоставя на пазарното стопанство и частната собственост (вж. първоизточника „Комунистическия манифест”!). Нека кажем, че социализмът е идеал не само на БСП, а на света, като ново съвременно християнство, въплъщение на известната триада „Свобода, Справедливост, Солидарност” на Социалистическия инт-ернационал.
Но това не стига. Нужен е отговор на противоречията труд – капитал, собственик – менажер, равенство – уравниловка, частно – обществено, революция – еволюция, свобода – необходимост (принуда) и редица други (цял списък, който е нужно да се напише) взаимно противоречиви обществени категории. И това не е безполезна теория, а са елементи от ежедневните мерки, които БСП чрез демократичните конституционни пътища е задължена да взема или да предлага на своите партньори в управлението (сега и в бъдеще).
И, разбира се, насъщната и актуална конкретика: как партията ще работи в условията на Европейския съюз с всички негови предимства и ограничения.
Това налага Българската социалистическа партия да се върне към благоевската традиция. Програмата следва да има две части: програма – максимум (за идеалите, ценностите и принципите) и програма -минимум (за непосредствените задачи в новия преходен период – интеграцията на България в ЕС, достигане и надминаване по всичко и най-вече по качеството на живота на средното ниво на страните от ЕС). С такава базова политическа програма БСП ще бъде в състояние при всяко изборно предизвикателство да сплотява около националните и социалните интереси на народа най-широк кръг от политически сили за прогреса на България.
