ГЕОПОЛИТИЧЕСКО И ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА СВЕТА В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК

0
235

Професор, доктор на техническите науки. Автор е на около 160 научни публикации, от които 14 монографии в областта на системния анализ, изследване на операциите, кибернетиката, математи-ческото моделиране. През последните 10 години основните му теоретични интереси са насочени към научните проблеми на националната сигурност.
Продължение от бр.2 и бр. 3

Съдбата на оцелелите социалистически страни

В света има четири социалистически страни: Китай, Виетнам, Куба и Корейската народнодемократична република (КНДР). Това са остатъците от могъщия социалистически лагер. От географска гледна точка и тези остатъци изглеждат внушително

• Площ от 10 256 000 кв.км (по-голяма от площта на ЕС и САЩ) с население от 1 430 000 000 души – най-много в света.
• Три от държавите имат обща граница (Китай, Виетнам, КНДР), което геостратегически е много изгодно.
• Една от тях – Китай, е велика държава, с атомно оръжие и с трета държавна мощ в света.

В глобалното капиталистическо обществено-информационно пространство оцелелите социалистически страни не се вземат предвид като социалистически. Когато се говори за Китай, обикновено се изтъква тоталитарният характер на държавната власт. Куба и КНДР са причислени към оста на злото. Виетнам е в забвение. Предполага се, че това е временно явление. Не трябва да се забравя, че в три от тези четири страни световният капитализъм и империализъм претърпя съкрушителни поражения през ХХ век (КНДР, Куба, Виетнам). А такива неща не се забравят!

Република Куба

Куба – Островът на свободата, беше скъпоценна звезда в социалистическото съзвездие. Първата социалистическа страна в Западното полукълбо се оказа сериозен геостратегически пробив на социализма и носеше много изгоди. Но географските реалности си казаха думата. Пространствената отдалеченост правеше помощта от социалистическите страни скъпа и трудна, а използването на военния плацдарм – рисковано и опасно. В съвкупност Куба си заработваше честно 2 млрд. щ.д. годишна помощ от СССР и се беше превърнала в неформален геополитически лидер на Латинска Америка.

След краха на европейската социалистическа система Куба остана сама на сцената, но издържа. Успя да се справи с връхлетялата я икономическа криза, правейки много по-малко икономически и политически жертви в сравнение с която и да е било друга социалистическа страна, и отново е сред най-бързо развиващите се латиноамерикански икономики. През 1999 г. икономическият растеж беше 6,2%, през 2000 г. – 5,5%, през 2004 г. – 5,1%. Куба има най-доброто здравеопазване и най-добрите социални гаранции не само в Латинска Америка, а и в целия свят! Тя несъмнено е най-големият геополитически феномен на ХХ век – малка страна, с нищожна военна и държавна мощ като глобален фактор. Главната заслуга е на Фидел Кастро – политик, психолог, държавник и вожд. Прилагателното велик би му отивало, достатъчно е да прочетем три и половина минутната му реч пред юбилейната сесия на ООН по случай милениума.

Бъдещето на Куба обаче е неясно. Тя няма геостратегическа дълбочина и сигурен тактически тил. Вероятните приятели са далече, а гигантът САЩ – близо. Империалистическите апетити към Куба имат 200-годишна история. Джеферсън смяташе Куба за “най-ценното допълнение към нашия щатски съюз” и заяви през 1820 г., че “Куба трябва да бъде анексирана при първа възможност”. Адамс пророкува, че Куба ще стане част от САЩ по закона за политическа гравитация (1).

Социалистическа република Виетнам

На Индокитайския полуостров Виетнам заема 328 000 кв.км с население 80 милиона жители. Особената форма на страната се разпростира на 1600 км около Южнокитайско море с ширина 600 км на север, 350 км на юг и 60 км в централната част на страната (областите Куангчи и Винлин). Виетнам граничи с Китай на север, с Лаос (236 800 кв.км) и Камбоджа (181 000 кв.км) – на запад. През Сиамския залив, на 400 км са Тайланд, Малайзия и Сингапур (1200 км). Главното пристанище Хайфон е на залива Бакбо, отделен от Южнокитайско море с остров Хайнан (200 км).

Геостратегическото положение на Виетнам е много изгодно и го прави пресечна точка на редица интереси: Китай от север, ислямския фактор – от юг, САЩ – през Филипините и Тайван. Индия също е близо (Андаманските острови), а по времето на социалистическия лагер Виетнам беше южното съветско предмостие и следователно остава потенциално в далечната зона на руските интереси (съветските инвестиции и разходи във Виетнам се оценяват на 10,5 милиарда щ.д.).

Главното богатство на Виетнам е нефтеният шелф (залежите “Белия тигър” и “Дракон”). Годишния добив е 15 милиона тона годишно (в перспектива – до 30 милиона), при производствена цена 2,2 щ.д. за барел (за сравнение цената в Кувейт е 4 щ.д., в Сибир – до 14 щ.д. за барел). Само залежите в “Дракон” се оценяват на 1 милиард тона. Основен разработчик на нефтения шелф са руските организации. От съвместното използване Русия е получила през 1999 г. 800 милиона щ.д. печалба, Виетнам – 3 милиарда!

Виетнамската армия наброява 900 000 души и е въоръжена със съветско оръжие. Тя има огромен боен опит срещу Франция, САЩ и Китай и е с висока боеготовност и боеспособност, една от най-подгот-вените армии за съвременна война в света. От огъня на зенитните ракети във виетнамската война са свалени 2445 американски самолета при среден разход от 2,8 ракети на цел. Само при въздушната битка за Ханой частите на генерал Ле Ван Чи свалят за 17 дни 31 “летящи крепости” Б-52!

На индокитайския театър на военните действия Виетнам разполага с добра стратегическа дълбочина в лицето на геострате-гическия център на полуострова (Лаос, Камбоджа), общо с 420 000 кв.км.

Виетнам е най-динамично развиващата се страна в Азиатско-Тихоокеанския регион. В периода 1990 -1999 г. БВП растеше с 9 -10% годишно. Финансовата криза от 1998 г. намали темпа до 5,8%, но за 2000 г. нарастването отново се покачи до 8%. За 2005 г. се очаква ръст от 7%. Чуждите инвестиции във виетнамската икономика достигнаха 40 милиарда щ.д. През 1994 г. страната получи статута на наблюдател в Световната търговска организация и пълно членство в АПЕК (Конференция за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудни-чество) и АСЕАН. Това откри достъп на Виетнам до 800-милиардните валутни резерви на АСЕАН (за учудване, в Златния милиард резервите са 550 милиарда щ.д.). Всички тези успехи превръщат Виетнам в регионален геополитически лидер с държавна мощ, приближаваща числото 100. Това е забележителен успех на средна по големина социалистическа страна след рухването на европейската социалистическа система.

Основният геополитически проблем, проблемът за оцеляване на Виетнам, е проблемът за съюзника. От гледна точка на общата държавна идеология естествен съюзник е Китай. Той е съсед, велика държава с голяма държавна мощ. Обаче практиката на социалисти-ческите междудържавни отношения поставя под съмнение такъв съюз. Виетнтам 350 години е бил под китайско господство и за последен път воюва с Китай през 1979 г. По-рано, през 1974 г., Китай отне от Виетнам Параселските острови. И досега остава взривоопасен въпросът за нефтения шелф около Спратли. През 2005 година се засилиха виетнамско-китайските морски инциденти с използването на военни кораби и с човешки жертви. Как влияе при социализма историческото бреме е известно по отношенията СССР – Полша и СССР – Балтийските страни. Китайските аспирации в южно направление са неизбежни и натискът върху Виетнам ще остане, без да преминава в агресия. Това не изключва идеологически алианс или, което е най-добре, неутрално приятелство.

Неутрализация и балансиране на китайското влияние е възможно чрез Индия, която е близка в цивилизационно отношение с Виетнам и не е заинтересована от китайска доминация в Индокитай. Индия може да амортизира и ислямския натиск от юг.

САЩ са свързани с Виетнам с кръв и тяхното внимание към него ще остане и в бъдеще. Те винаги ще бъдат с Виетнам срещу китайското влияние и ще се мъчат да го привлекат към съюзниците си Тайланд, Шри Ланка, Малайзия и Филипините. Виетнам е важен за САЩ като регион за противотежест и възпиране на Индия. Връзките на Виетнам със САЩ трябва да имат внимателен приоритет с невидима, но твърда дистанция в защита на националните интереси.

До голяма степен развитието на Виетнам зависи от позицията на Русия. В някои случаи руските интереси в Индокитай съвпадат с интересите на САЩ, но ако Русия реши да запази виетнамския плацдарм, което е в неин геостратегически интерес, е възможно договаряне с Китай за сметка на руска подкрепа по тайванското направление. Може да се предположи, че за Индокитай Русия ще предпочете договорка със САЩ пред договорка с Китай. Алиансът Русия – САЩ работи в полза на Виетнам, тъй като окончателно спира китайския и ислямския натиск, без да изключва подкрепата на Индия. В такъв смисъл членството на Виетнам в АСЕАН е голям геостратегически пробив и придобивка, тъй като допълнително работи в същото направление.

Пред Виетнам се откриват добри перспективи в бъдеще за запазване на социалистическата обществено-политическа система при умело и балансирано прилагане на геополитическата и геостратегическа доктрина на ХХI век за “съюзи с променлива геометрия”(2).

Корейска народнодемократична република (КНДР)

Корейският полуостров, на територията на който е разположена КНДР, се намира в Североизточна Азия. На север полуостровът граничи с Китай и с Русия (общата граница е 16 км). Общата територия на полуострова е 221 607 кв. км, от която КНДР заема 122 370 кв. км, а Република Корея – 99 237 кв. км. Населението на КНДР е 22 672 000 (по данни от 1992 г.), на Република Корея – 43 663 000 души. Границата между двете корейски държави минава по линията на 38 паралел.

Като цяло Корейският полуостров е беден на полезни изкопаеми. Тези, които ги има – железни руди, алунит, флуорит, кианит, каолин, силициев двуокис, слюда, азбест, бетонит, талк, кафяви въглища, са почти изцяло в КНДР.

Климатът на КНДР е по-неблагоприятен от климата на Република Корея. През зимата температурите в северните части на страната достигат до минус 25 градуса по Целзий.

КНДР се смята, едва ли не, за най-затворената и изолирана страна в света. В икономическото си развитие след началото на 70-те години на ХХ век бързо изостава от развитието на Република Корея. Какво е днешното състояние е трудно да се каже, но е известно, че в началото на ХХI век има наченки на глад. Ръководството на КНДР е принудено да се обръща към световната общественост с молба за оказване на спешна икономическа помощ, включително във вид на ориз и други храни и медикаменти.

Самоизолирането на страната не само от капиталистическата система, но и от социалистическия лагер, я поставя в трудно положение. През 1955 г. корейският ръководител Ким Ир Сен предлага оригиналното корейско учение чучхе (опиране на собствените сили), представено като развитие на марксизма на корейска почва. Наследяването на властта от сина на Ким Ир Сен – Ким Чен Ир, не се вписва в марксистката идеология.

Във военно и военнотехническо отношение КНДР подържа големи за мащаба си въоръжени сили. Армията наброява над 800 000 души, като към нея се числят 2 милиона доброволци – добре обучени и идеологически подготвени мъже и жени, в това число и Червена милиция. През 2005 г. беше официално обявено, че КНДР разполага с ядрено оръжие и със средства за доставянето му на разстояние до 2000 км. Подобни усилия при не особено добрата икономическа база водят до голямо вътрешно напрежение в обществото и не могат да продължават дълго (предполага се, че военният бюджет поглъща до 50% от БВП на страната).

Военностратегическото положение на КНДР създава сериозни проблеми. Полуостровният характер на държавата изисква могъщи военноморски и военновъздушни сили, каквито КНДР няма и не се предвижда да има. Опитът от войната през 1950 – 1953 г. показа уязвимостта откъм морето и тежките последици, които тя може да има (САЩ обърнаха хода на войната с десантна операция в средата на полуострова, когато Южна Корея беше практически завзета от войските на КНДР).

Залагането на ядрения щит при перспективата да воюваш със САЩ (стратегически съюзник на Република Корея), не е разумно, защото е самоубийствено. Създава се впечатлението, че военните усилия на КНДР са деформирани, небалансирани и са насочени не там, където трябва. Основната гаранция за националната сигурност на КНДР не са неговите въоръжени сили, а съседството с Китай и Руската Федерация. Ако не беше това съседство, КНДР отдавна щеше да бъде “демократизирана” по образец на Република Корея и да бъде обединена с нея в Единна корейска държава.

Севернокорейският социализъм няма сериозно бъдеще при днешния световен баланс на силите и съществуването му зависи от външни фактори. Причисляването на КНДР към оста на злото абонира страната за продължаваща международна изолация и непрекъснат натиск за вътрешни промени. КНДР ще продължава да се намира във фокуса на американските геостратегически интереси с всички произтичащи от това последици. Всяка, дори минимална дестабилизация на Китай може да се окаже фатална.(3)

Оценка и перспективи за развитието на геополитическото и геостратегическото състояние на света през ХХI век

Ако използваме терминологията на Хелфорд Маккиндър (1861 – 1947 г.), Студената война завърши с “победа” на външния или островен полумесец над световния остров или “осевия ареал” (земя на сърцевината). Това противоборство беше отражение и сакрална интерпретация на главния геополитически фактор – сблъсъкът на таласократиите на западните морски държави и телурократиите на континенталния Изток.

В историята могат да се намерят много поучителни, интересни и спорни примери, но едно е несъмнено – технологичният прогрес, капитализмът и колониалната експанзия започнаха от таласократичните страни (Англия) и страните от вътрешния (маргинален) полумесец (Белгия, Холандия, Португалия, Испания), като продължение на традициите от Елада, Картаген и Финикия. Златният милиард е пак от тях.

Индустриалната периферия е предимно от телурократии. Там са мюсюлманските страни, източноправославните и голяма част от будистките държави. Морска държава не е тази, която има излаз на море, а чиито географски фактор е ориентиран към морето и самото й съществуване зависи от морето. Китай има голяма брегова ивица с дължина 18 000 км и 5400 острова, но върху него тегнат монголската равнина и Цинхай-Тибетското плато с гигантския масив на Хималаите. Същото се отнася и до Индия. Това са типично континентални държави.

Класическият геополитически сблъсък между таласокрацията и телурокрацията има практическа основа в интереса – морските държави се стремят към богатствата на земята, континенталните – към богатствата и възможностите на морето. Споменатото разделение Север – Юг също получава геополитическа интерпретация. Морските пространства като по-еднородни, дават по-големи и по-лесни възможности за търговия и забогатяване, поради което, но не само поради това, телурократичните държави са изостанали по вертикален прогрес. Интересно е да се добави, че от гледна точка на военната мощ съществува крехко равновесие. Две от великите сили са сред таласокрациите (САЩ и Англия), една – в маргиналния полумесец (Франция), и две – сред телурокрациите (Русия и Китай).

В момента най-динамични процеси текат в ядрото на осевия ареал (Задуралска Русия, Централна Азия) и в източния и югоизточен край на маргиналния полумесец (Индокитай, Китай, Япония). Налице е ренесанс на континентална Евразия, изразяващ реваншистки тенденции като форма на световноисторическия процес. Основното противоречие на този процес в настъпващата епоха се формулира на днешния политически език по следния начин: Насилствено задържане на вертикалния прогрес или пряко влошаване на условията за съществуване на основната и увеличаваща се част от човечеството (континентални страни, индустриална периферия, неутрални страни) за сметка на ускореното развитие и увеличаване на благосъстоянието на абсолютно и непрекъснато съкращаващо се малцинство (морски страни, постиндустриален център, Златен милиард).

Направената формулировка се базира на физически закони. Планетарните ресурси за производство и възпроизводство на човечеството са константна величина и са недостатъчни за население, по-голямо от 10 -15 милиарда. При световна потребителска консумация като на Златния милиард планетата ще експлодира. Следователно става дума или за оцеляване на Златния милиард в сегашната му форма за сметка на останалото човечество, или за оцеляването на човечеството като такова за сметка на Златния милиард.

Описаното противоречие може да бъде стимулирано само на мирогледна основа. И тъй като марксисткият атеистичен мироглед за момента е елиминиран, остава познатият от хилядолетия дразнител – религията. Много вероятно е в религията да се интегрират множество класови и етнически противоречия, които да бъдат изразявани по фундаменталистки начин. Наблюдаваният ислямски фундаментализъм и тероризъм като че ли потвърждава такъв извод. Това ни подсеща за подхода на Хънтингтън, който обаче е твърде хлъзгав, ако се прилага буквално. Но едно негово предупреждение заслужава внимание: “Конфуцианската цивилизация, наред с ислямската, ще бъде труднопреодолимо препятствие за провеждане на глобална политика под ръководството на атлантическия свят”.

В световното геополитическо пространство се оформят следните бъдещи центрове на влияние: континентален (Русия, Китай, Индия, Бразилия), морски (САЩ, Англия), маргинален (Европейски съюз).

Съединени американски щати

Тяхната основна задача ще бъде запазване на абсолютно морско превъзходство. Тъй като САЩ нямат конкурент в Атлантическия океан, вниманието ще бъде насочено към Индийския и Тихия океан. В Тихия океан трябва да бъде спряна евентуалната китайска експанзия в южна посока – през Филипините и Индонезия към Австралия, и пренасочена на север към Монголия и Русия. Индийският океан дава контрол над азиатските енергийни източници и възможност за възпиране на Русия по линията Кавказ – Каспия – Хиндокуш с едновременно излизане в гръб на Китай през афганистанския израстък – на изток от гр. Ханабад и по поречието на река Пяндж. Неслучайно в този район са трите стратегически съюзника на САЩ: Турция, Пакистан и Тайван.

В Европа САЩ има нужда от Европейския съюз, но само като противотежест на Русия, тъй като присъединяването на Русия към Съюза под каквато и да е форма превръща последната от “страна ядро” (по Макиндър) в категория “световен остров”.

На американския континент за САЩ е наложително създаване на суперикономическо пространство с Канада, Мексико и евентуално със страните от Централна Америка. Това е продиктувано от факта, че като империя САЩ не може да съществува по друг начин освен чрез някакъв вид експанзионизъм. САЩ е единствената страна в света, която в последните 200 години е увеличила националната си територия 4 пъти! Без експанзия в нея ще възникнат неуправляеми и непреодолими деформации и тя ще се разпадне.

Руска федерация

Главната задача е възстановяването на собствеността върху цялото постсъветско пространство с поглед през Афганистан към Индокитай (Лаос, Камбоджа, Виетнам). Тук, заедно с Индия, тя ще разчита да блокира Китай от експанзия в югозападното направление (Шри Ланка, Тайланд, Малайзия), да осигури на Индия пълен контрол над Бенгалския залив и да разшири собствените си възможности в Индийския океан. Ако се съди по събитията в Афганистан (2001 г.), разделянето на страната по хребета Хиндокуш е предстоящо и е прелюдия към този стремеж. Интеграцията на Индия и Пакистан е невъзможна, но не е така с Бангладеш, докато бъдещата Руска империя на юг е задължително да има обща граница с Индия.

На запад проблемът на Русия не е НАТО, а Украйна. Когато проблемът се реши, а той рано или късно ще се реши, разширяването на НАТО на изток ще престане да има военна стойност.

Украйна е изкуствена държава (има още такива държави – Молдова, Македония, Албания). Тя е рожба на Съветския съюз и се разполага върху земи, половината от които са древноруски, а другата половина – древнополски. Така е обяснима полската химера за украинска нация, заимствана и развита главно от Пантелеймон Кулиш (писател) и Михаил Грушевски (историк). Поддържането на подобна илюзия с кражба на история (така е и с Македония) е изгодна на евроатлантическата стратегия за изтласкване на Русия все по на север, използвайки тарана на полския католицизъм. Последните събития го доказват (президентските избори в Украйна през 2004 – 2005 г., перченето на Прибалтийските държавици по повод празнуването в Москва на 60-годишнината от победата над нацистка Германия). “Независимостта на Украйна модифицира дори характера на руската държава – отбелязва Збигнев Бжежински. – Само поради този факт този нов важен случай върху евразийската шахматна дъска става геополитически кивот”. Без да реши украинския въпрос, Русия няма геополитически перспективи на запад независимо как ще се развият нейните отношения с Европейския съюз.

Ако се осъществи геополитическо и геостратегическо споразумение САЩ – Русия (възможно, но малко вероятно), съдбата на “световния остров” ще се развива по съвсем друг начин. Бившите европейски социалистически страни пак ще останат в черната дупка.

Китайска народна република

В геополитически аспект основният проблем на Китай е неговият икономически растеж. Не е възможно да си представим кротка, мирна и богобоязлива държава с население 1,5 милиарда и БВП 30 – 40 трильона щ. д. Това предопределя и бъдещия китайски експанзионизъм. Неговите посоки са географски мотивирани: на северозапад – Монголия, на запад – Централна Азия, на юг – Австралия.

Русия може да бъде спокойна за Сибир – териториите там са много капиталоемки и трудни за живот. Централна Азия е съблазнителна, но е рисковано – там се кръстосват интересите на Русия, Индия, ислямските страни и САЩ. В борбата за осевия ареал Китай е логично да подкрепи Русия. В задния си двор – Индокитай, Китай има за конкурент регионалния лидер Виетнам. Там за него също е рисковано, защото е налице познатият възел от противоречия. Шансът е на юг, към големите територии на Австралия и Нова Зеландия, където сега доминират интересите на САЩ. За реализиране на стремежите е необходим могъщ военноморски флот, достижим за около 20 години.

Тук също е възможен, но само възможен, съюз с Русия при строго разпределение и спазване на зоните на влияние и неутрализиране на Япония в интерес на Русия. Геостратегическият замисъл е разкъсване на непрекъснатата връзка Тихи океан – Индийски океан – Атлантически океан и отнемане на възможността на морските държави САЩ и Англия за глобална морска доминация (прекъсване на околоземната морска връзка между тях).

Тази идея е важна и за непосредствен достъп до Латинска Америка и до зараждащия се там геополитически център около Бразилия. На първо място обаче Китай, за да предотврати икономическо-етническия взрив, свързан с ускорения вертикален прогрес, ще се обърне към Монголия. Русия няма да възрази, защото трябва да се оправя и да защитава Сибир. Япония ще остане в китайската сянка, тъй като при каквато и да е конфронтация с Китай, тя е обречена. Ето защо японско-американският алианс ще укрепва и ще остане най-близкият и опасен дразнител и пречка за китайския експанзионизъм. Тук Русия ще бъде тази, която ще наклони везните.

Политическото и икономическото бъдеще на Китай обаче остава неговата ахилесова пета. В Китай се запазва фундаменталната несъвместимост между капиталистическата пазарна икономика, основаваща се на частната собственост върху средствата за производство, и монопола на комунистическата партия върху властта с налагания на обществото комунистически мироглед, отричащ именно частната собственост. Това противоречие не може да продължава дълго. Неговото изкуствено стагниране вещае поражение на китайския комунизъм, тъй като е доказано от историята, че продължителното съжителство по място и време на социализма и капитализма завършва с победата на капитализма (обикновено, това започва с корумпирането и промяната на съзнанието на управляващата комунистическа върхушка). Впрочем това показва и опитът с НЭП (Новата икономическа политика) в Съветския съюз през 20-те години на ХХ век. Как ще се развият събитията в Китай ще покаже бъдещето, но прогнозите не са еднозначни.(4)

Европейски съюз (ЕС)

Заявката на ЕС за самостоятелна геополитическа роля е несъстоя-телна. Въпреки впечатляващото разширяване на ЕС през 2004 г. и предстоящата добавка през 2007 г. демографските показатели го обричат на прогресивен спад във влиянието му. Средната възраст на западноевропейците след по-малко от половин век ще достигне 50 години. В същото време “равнището на зависимост” (т.е. броят на гражданите, неработещи поради възрастта си, които се падат на всеки зает в производството) ще стане опасно високо. През 2050 г. всеки трети испанец, французин или българин ще са по-възрастни от 65 години. Тогава европейците ще се изправят пред болезнен избор: или да американизират своята икономика, т.е. да допуснат по-висока имиграция и свързаните с нея културни промени и това е краят на социалния капитализъм, или да превърнат страните си в затворени, укрепени пенсионерски общества, което пък е краят на всякакви геополитически амбиции. Разбирайки това, ЕС се стреми към териториална експанзия на изток, подкопавайки собствените си основи. В сегашния си вид ЕС няма историческа перспектива.

Ислямският фактор

Той е факт и неговото бъдеще не е само тероризмът, както се мъчат да ни убедят. Ресурсите му са огромни и дори етническият експанзионизъм е в състояние да превърне Европа в Евро-Арабия – през 2050 г. Йемен ще надмине Русия по численост на населението. Проблемът пред ислямския фактор е липсата на държава-лидер.

Така или иначе, изглежда, че ислямът обхваща главните противо-речия на века. Комбинирайки тероризъм с експанзионизъм, ислямът е в състояние да пренесе силовото противоборство от своята територия на територията на Златния милиард.

Като театър на военните действия Златният милиард е изключително уязвим. Неговата жизнена инфраструктура е много крехка, а населението му – психологически неустойчиво, податливо на паника и неуравновесено в масовите си реакции.

Златният милиард не би издържал масирана и комбинирана терористична атака едновременно срещу цели в области с висока плътност на населението и срещу невралгични точки от националната инфраструктура (язовири, големи комуникационни възли, мостове, ядрени електростанции, туристически центрове и центрове за забавления). Подобен апокалипсис ще бъде нещо ужасно, но държавният тероризъм върху исляма, упражняван сега от Златния милиард в Ирак и Афганистан, нима е друго?

Описаната картина не е утешителна, но най-опасното е, че не се наблюдават симптоми за нейното разбиране. Въпреки всички приказки, заявления, декларации и клетви на държавниците по света геополити-ката и геостратегията на Златния милиард няма да претърпи почти никаква промяна.

В геополитически план ще продължи инвазията на глобализма съгласно предначертаните доктрини и без да се променят целите. Някои тактически схеми ще бъдат актуализирани или заменени с нови като например стремежът към съюзи с променлива геометрия. Неудобните и непокорни държави от световната периферия ще бъдат дамгосани като терористични инкубатори и ще бъде направен опит да бъдат ликвидирани. Ще бъдат положени старания да се тушират цивилизационните, религиозните и етническите противоречия по избирателен принцип, и преди всичко – за тяхното неутрализиране с вътрешни средства. Ще се повиши вниманието към страните от първия пояс на индустриалната периферия и те ще могат да разчитат на по-големи подаяния. Експлоатацията на всички останали страни ще се засили. САЩ ще се помъчат да заменят световното лидерство със световно господство и това ще постави началото на тяхната деградация.

В геостратегически план ще се търси създаването на маскировъчна територия на Златния милиард за отклоняване на атаките (външния натиск) от ядрото на милиарда. Така ще възникнат държавите-запушалки, полуинтегрирани в Златния милиард по принципа на прислугата. В тези държави ще се извършва генният експеримент по пасирането на нациите, етносите, религиите и расите. Ще се направи сериозен опит в обсега да попаднат подбрани страни от оформящия се бъдещ континентален център на влияние – Русия, Китай, Индия, Бразилия – всичките на правата на доминиони.

Във военен план ще се засилва мощта на армиите с акцент върху конвенциалното оръжие. Те ще се професионализират предимно в частта, предназначена за полицейски и жандармерийски функции, тъй като наборните армии са опасни при такива операции. За използване на цялата военна мощ срещу съпътстващите процеси на глобализацията ще са прибягва към идентифициране на анонимността (случая с Афганистан) или до персонифициране на заплахата (Югославия – Милошевич, Иран – Саддам Хюсеин, Палестина – Ясер Арафат, Куба – Фидел Кастро, Либия – Муамар Кадафи, КНДР – Ким Чен Ир).

Организираната престъпност няма да бъде приравнявана с тероризма, но военна сила ще продължава да се използва показно за борба с наркопроизводството и наркотрафика.

На идеологическия фронт ще се направи и невъзможното да се свържат тероризмът и комунизмът и комунистическата идеология окончателно да се дискредитира като терористична идеология, като идеология на насилието, репресиите и страха, която няма никакво историческо бъдеще и не трябва да става избор на бъдещите поколения. Тази идеална компонента на глобализма ще придобива все по-голяма тежест със засилване на противоречието Север-Юг и с опитите за неговото разрешаване по единствено възможния начин – чрез революция.

Няколко извода като заключение
Има достатъчен материал, за да се направят предварителни изводи. Извършеният анализ се основава върху следните предположения:

1. САЩ разполагат с достатъчно ресурси, за да поддържат сегашната си световна хегемония;
2. Руското държавно ръководство има геополитическо мислене и политическа воля за геостратегически действия;
3. Икономическият възход и политическата стабилност на Китай ще продължат;
4. В близките десетина години ЕС няма да се разпадне.

При изпълняване на тези предположения изводите са следните:

На първо място е очевидно, че светът не е еднополюсен. САЩ са свръхсила, но светът е голям, сложен и непредсказуем. Колкото и огромно да изглежда американското превъзходство в икономиката, военната мощ и “мекото” културно влияние, Америка страда най-малко от три структурни дефицита, които дори днес ограничават ефикасността и продължителността на нейната квази империалистическа роля. Първият е растящата зависимост на страната от чуждия капитал, с чиято помощ се финансира огромното частно и обществено потребление. Трудно можем да открием дори и една империя от миналото, която да е просъществувала дълго, след като е станала зависима от външните заеми. Вторият дефицит е свързан с числеността на американските въоръжени сили. САЩ винаги са “внасяли” и почти не “изнасят” население и поради това не могат да подкрепят хегемонистичните си претенции с реален колонизаторски процес. В същото време тяхната сравнително малка професионална армия е прекалено разпръсната. Множеството военни бази в чужбина са хубаво нещо, но ограниченият им обем не дава никакви “колонизаторски” предимства (виж съдбата на американската база в Гуантанамо на Куба). И, накрая, особено важно е, че САЩ страдат от своеобразен “дефицит на приоритетите”, т.е американските институции и политически традиции затрудняват постигането на консенсус по дългосрочните проекти, свързани с националното и държавното строителство.

На второ място, светът е трагично разделен материално и духовно. Популярната тема за глобализацията засяга повърхността на историческия процес и в нейната завършена форма съществува само в не особено убедителните теории на философи и политолози. Опитите да се обяснят наблюдаваните феномени от съвременни позиции са едностранчиви и много далече от реалностите. Лансирането на различни нови теории, като се започне от края на историята (Френсис Фукояма) и се свърши с аполярността (многополярност) са толкова изкуствени и алогични, че повече няма накъде.

На трето място, геополитическите сътресения в края на ХХ век активизираха позабравени и дори отхвърлени теории за развитието на света – теорията на Малтус за народонаселението, расовата теория на Де Гобино, които като че ли намират потвърждение в наблюдаваните факти. Това не е за чудене. Класиката затова е класика, защото съдържа непреходни истини независимо от недобросъвестните и спекулатив-ните интерпретации.

На четвърто място, геостратегическата тектоника поражда и ще поражда нови геополитически феномени понякога анонимни, но винаги изненадващи и смущаващи със своите прояви. Ислямският фактор е само началото. Никаква “световна цивилизация” не се задава в близко бъдеще. Ако нещо се задава, това е слабоструктурираният “световен хаос”, наблюдаван не един път в човешката история.

На пето място, формулираното основно противоречие на съвременността по необходимост води до заключението, че съвременният свят е несправедлив и трябва да бъде променен. Ако това не стане, ще има война – продължителна, жестока и кървава. Тя наистина може да се окаже “последният и решителен бой”.

БЕЛЕЖКИ:

(1) Артур Шлезингер – Цыкли американской истории. “Прогрес-Академия”. Москва, 1992. Стр. 219.

(2) На описанието на общото състояние на Виетнам е посветен специален брой на сп. “Понеделник” – 11/12, 2001 г.

(3) Литературата за КНДР е оскъдна. Известна представа за господстващата там идеология е книгата на Чо Сон Бек – Философия руководства Ким Чен Ира. “Издательство литературы на иностранных языках”. Пхеньян, 1999 г.

(4) Възможен е вариант, подобен на германския националсоциализъм, но с “комунистически” акцент. Виж статията на Константин Крилов “Абсолютно право” във в. “Нова зора” от 19.07.2005 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук