Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците “Банков контрол”, “Данъчен и митнически контрол”, “Теория и история на парите и кредита” и др.
2006 г. – годината преди членството на Република България в ЕС, е преломна за инвестициите у нас. Не само в промишлеността, строителството, респективно недвижимите имоти, търговията и услугите, но и във финансовия сектор, което ги прави сред най-атрактивните от гледна точка на бърза възвръщаемост и висока ликвидност.
Най-многобройни са инвестициите в строителство и в недвижима собственост, особено в туризма, а също и в бизнесцентрове и в жилища (луксозни къщи и апартаментни комплекси от т. нар. затворен тип) в София, по Черноморието и в някои елитни планински и балнеоложки курорти.
Защо употребявам определението “преломна”, което не е типично и характерно за финансовите анализи?
Това се дължи, от една страна, на съществуващите възможности за инвестиции в някои сфери на финансовия сектор, които все още не са достатъчно добре развити, а от друга – на относително благоприятните за финансовите институции надзорни регулации до края на 2006 г. Те са предвидени във финансовата нормативна уредба и са упражнявани от Българската народна банка (БНБ) – за банките, и от Комисията за финансов надзор (КФН) – за другите финансови институции, пенсионни фондове и застрахователни дружества.
I. Възможности за инвестиции в банковата сфера
Първата възможност за инвестиции в българския финансов сектор е в банковата сфера. Тя не трябва да се подценява независимо от нарасналата конкуренция и известното намаляване на печалбите на българските банки от традиционните активни и пасивни банкови операции. От друга страна обаче, се повишава търсенето и нарастват печалбите на банките у нас от т.нар. комисионни банкови операции. В развитите страни те са над 200, а повечето от тях доскоро не бяха застъпени в нашия банков сектор. В българското банково законодателство все още липсва изискването за получаване на лиценз за банка в т.ч. и за кандидатстващите пред БНБ банкови институции от страни-членки на ЕС. След 01.01.2007 г. обаче това условие (само за банки, собственост на лица от страните от ЕС) ще отпадне. Всяка банка, която има лиценз за страна-членка на общността, ще може да открие клон у нас, без да кандидатства пред БНБ за лиценз. Това в момента е свързано с подготовка на бизнесплан, обемна документация и сложна процедура, отнемаща около 1 година, а понякога и повече.
Друго важно обстоятелство, което ще възпрепятства няколкото сравнително малки български банки да функционират като равноправен участник на банковия пазар от 01.01.2007 г., е въвеждането на новата система за оценка на риска в банковата сфера, т.н. “Базел II”. На практика всяка фирма, която кандидатства за кредит пред българска банка, трябва предварително да е получила кредитен рейтинг. Той ще й бъде присъден или от специализирана агенция за кредитен рейтинг, или банката ще създаде специализирана дирекция за присъждане на вътрешнобанков рейтинг (това за по-малките банки няма да е икономически изгодно). Поради тази причина моите очаквания са през 2006 г. или в първата половина на следващата година те да се консолидират помежду си или да бъдат закупени от чуждестранни инвеститори, или от консорциуми от български фирми, опериращи в други отрасли, като в търговията, строителството, недвижимите имоти и туризма (това е по-слабо вероятно).
Основания за това ми дава неотдавнашната продажба на 60 % от капитала на “Юнионбанк” АД на сравнително неголямата унгарска банка МКБ, собственост на германската Байрише Ландесбанк, както и намеренията за приватизация на Общинска банка, която по решение на Столичния общински съвет (66 % от нея са собственост на Столичната община) бе обявена за продажба през февруари 2006 г.
По всяка вероятност още няколко български банки ще сменят собствеността си в обозримо бъдеще. Между тях са:
– “Тексим” АД (на практика най-малката българска банка);
– Интернешънъл Асет банк (бивша Първа Източна международна банка, поради недоразумения сред акционерите й);
– Инвестбанк АД;
– ДЗИ банк (поради гибелта на основния акционер в нея през есента на 2005 г. започна продажбата й на части и в началото на 2006 г. бяха продадени около 25% на групата Уни Кредито от Италия);
– Сибанк (останалите 66 %, тъй като през 2006 г. бяха продадени 34 % на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, собственик на трите големи фармацевтични комбината в Троян, Дупница и Разград и “Хигия”, един от големите дистрибутори на едро на лекарства и прогнозите ми са да поиска да придобие мажоритарен пакет акции в нея; в Сибанк го представлява бившият зам.-финансов министър Красимир Катев.).
По-малка е вероятността от продажба на мажоритарния пакет на другите две сравнително успешно развиващи се български банки с преобладаваща българска собственост: Корпоративна банка и Първа инвестиционна банка. Миноритарни пакети на акции от тях ще бъдат по всяка вероятност предложени за покупка на т.нар. стратегически чуждестранни инвеститори, а не е изключено и да се сключи договор за управление с мениджъри от някоя водеща чуждестранна банка.
II. Лизинговите компании
Друга форма за кредитиране, която бързо се развива у нас, е на лизинговите компании, които са около 20. Повечето от големите ни банки (Булбанк АД, Хебросбанк, Юнионбанк и др.) откриха свои собствени лизингови компании. Такива създадоха и редица други финансови институции. ТBI откриха лизингови дружества – “Ти би ай лизинг”. Дялове в лизингови компании като “Интерлийз” у нас имат дори работодателски организации (Българска стопанска камара). Възможности за инвестиции в тази област имат и компании, които продават сравнително скъпи потребителски стоки (автомобили, т.нар. бяла и черна техника за бита и др., както и строителни компании, дистрибутори на земеделска техника и др.). Те могат да използват част от своя паричен ресурс за създаване на лизингови дружества.
III. Застрахователният пазар
По-динамичен ще бъде и застрахователният ни пазар, който въпреки големия брой компании е все още недостатъчно развит по отношение както на животозастраховането, така и в имущественото застраховане.
На практика под 5 % от българските граждани имат застраховка “Живот”, докато в страните от ЕС и САЩ са обхванати 70-80 %. От 2004 г. движимото имущество – автомобилите, у нас задължително са застраховани с “Гражданска отговорност”, очаква се през 2006 г. с тази застраховка да бъдат обхванати над 90 % от собствениците на коли.
В България в момента функционират 20 компании за имуществено застраховане (клиентите им преимуществено са корпоративни), 9 компании за животозастраховане и две застрахователни кооперации.
Нов момент на застрахователния ни пазар е навлизането в него на някои банки, опериращи отдавна на българския банков пазар, които обаче наскоро бяха приватизирани. Такава е Банка ДСК, която откри през последната година ЖСК “ДСК Гаранция” АД и ЗД “ДСК Гаранция” АД.
Очаква се също до 2 години да се въведе задължително застраховане за природни бедствия, освен на корпоративните, които са задово-лително обхванати, и на всички частни недвижими имоти. Това предполага да се създаде т.нар. централизиран катастрофичен фонд (наименованието е условно и неокончателно). В неговото фирмиране евентуално ще участва и държавата – за заплащане на застрахо-вателните вноски на най-бедните слоеве от българското население. Сериозни мотиви в създаването на този фонд са 4-те вълни на наводнения, които сполетяха България през пролетта и лятото на 2005 г., причиниха щети за над 1 млрд. лв. и смъртта на няколко души.
Към момента по-малките фирми, т.нар. малки и средни предприятия, също са необхванати от имуществени застраховки.
Ето защо застрахователният пазар по отношение на имущест-вените застраховки ще бъде значително по-голям през следващите 2-3 години. Възможно е обемът на застрахователните премии да нарасне от 2 до 4-5 пъти вследствие от въвеждане на задължителните застраховки на имущества на физически и юридически лица за природни бедствия.
Очаквам нарастване макар и с по-бавни темпове (средно от 1,5 до 2 пъти) и на животозастраховането. Основание за това дават въведените данъчни облекчения, според които застраховките “Живот” се считат за разход преди данъчното преобразуване, както и фактът, че нарастват доходите на част от българското население, заето в някои сфери на българската икономика и живеещо в петте най-големи български града и по Черноморието.
Очаквам консолидация на някои от досега опериращите на българския застрахователен пазар застрахователни компании. Друга част могат да бъдат продадени на т.нар. стратегически инвеститори. По всяка вероятност това може да се случи с Общинска застрахователна компания, двете застрахователни кооперации ВЗК “Медик-център” и ВЗК “Добруджа М-живот”, както и някои други по-малки застрахователни дружества, но не изключвам и някои от средноголемите компании, като ЗД “Орел” и ЗК “Орел – живот” АД. Може да се очаква също така да навлязат нови крупни застрахователни концерни, които да открият у нас свои филиали. Вероятно още през 2006 г. ще бъдат закупени и активите на двете компании “Юпитер” и “Европа”, които са с отнет лиценз поради извършени нарушения. Очаквам консолидация помежду им и смяна на собствеността на застрахователните брокери у нас, които са общо 45. Повечето от тях са сравнително дребни и реализират малки обеми от приходи от комисионни.
В заключение на обзора на застрахователния пазар у нас е необходимо да се посочи, че той е сравнително добре развит от гледна точка на това, че съществуват компании с традиции в застраховането, като Алианц България, ДЗИ, Булстрад и др., които предлагат на клиентите си застрахователни продукти за най-често срещаните рискове. В структурата на финансовото богатство на 15-те страни-членки на ЕС преди 2004 г. обаче делът на техническите резерви за застраховане е 26,7 на сто, докато в България те са едва 2,2 на сто. В този смисъл нашата страна сериозно изостава от развитите държави-членки на ЕС. Ето защо в следващите няколко години застрахователният сектор у нас ще бъде един от най-бързо развиващите се. Перспективите за инвестиции в български застрахователни компании (в досега съществуващи и в новосъздадени) ще са в обозримо бъдеще особено атрактивни и предпочитани. Това е поради обстоятелството, че България сериозно изостава в тази област, а нормата на печалба в нея не е от най-високите (като в търговията, услугите и др.), но е относително задоволителна.
IV. Пазарът на ценни книжа
През 2006 г. и през първата половина на 2007 г. най-динамичен се очертава да бъде пазарът на ценни книжа. Това е така поради обстоятелството, че досега, и особено допреди 2-3 години, той бе най-слабо функциониращият у нас в сферата на финансовите услуги.
През изминалата 2005 г., и особено през първите два месеца на 2006 г., с изключително бързи темпове в България се развиват две нови, доскоро непознати, атрактивни форми на влагане на средства, от които се реализира висока доходност, няколко пъти по-висока от размера на лихвата по банковите депозити. Това са взаимните фондове и дружествата със специална инвестиционна цел. Вложените в тях свободни парични средства са освободени от корпоративен данък, респективно от данък върху дивидента, което е предвидено в българското данъчно законодателство и е своеобразен бонус за инвеститорите.
Досега двете нови форми за инвестиции са особено предпочитани от корпоративни клиенти, в т.ч. пенсионни фондове, банкови и небанкови финансови институции и т.н. Индивидуалните инвести-тори са относително малко на брой поради сравнително ниските доходи у нас на по-голямата част от населението.
Понастоящем у нас има около 15 взаимни фонда и дружества със специална инвестиционна цел, които са лицензирани от Комисията по финансов надзор (КФН). Част от тях са собственост на чуждестранни инвеститори от САЩ, Великобритания и т.н. От началото на 2006 г. се издадоха общо по няколко лиценза и за дружества със специална инвестиционна цел и за взаимни фондове. В процес на учредяване или в процедура на кандидатстване за лиценз са други няколко новоучредени компании. По този начин със сравнително бързи темпове се преодолява изоставането на България по отношение на вложенията във взаимни фондове. В структурата на финансовото богатство вложенията във взаимни фондове у нас в края на 2004 г. са едва 0,8 % , срещу 9,8 % за 15-те страни-членки на ЕС.
Необходимо е да се посочи, че акциите на дружествата със специална инвестиционна цел се предлагат на фондовата борса. Те функционират, като с парите от първоначално набрания чрез продажба капитал закупуват емитираните акции на недвижима собственост – земи (у нас има 2 дружества, опериращи изключително със земеделска земя), гори и сгради.
От значение е сравнително високата норма на печалба на дружествата със специална инвестиционна цел. Тя се постига от разликата в цената на недвижимите имоти и средната цена на строителството. Сега за ново строителство продажната цена на 1 кв. м е между 600 евро (за жилища) и 1200 евро (за луксозни офисплощи), а средната цена на строителството е около 200 евро за 1 кв. м. Допълнителна печалба се реализира и от увеличение на цената на акциите на дружеството със специална инвестиционна цел. В българското законодателство е предвидено, че 95% от печалбата на дружеството се заплаща като дивидент на акционерите. Ето защо предпочитана инвестиция ще бъде както създаването на ново дружество, което може да вложи пари в закупуване на недвижима собственост, (в сравнение със страните от ЕС тя все още е евтина), така и в закупуване на акции в дружества, които вече са получили лиценз и функционират.
Взаимният фонд е специфична форма на финансова услуга, предлагана от инвестиционни посредници. Набраните от всички клиенти на взаимния фонд средства се инвестират сумарно предимно в акции на водещи компании, облигации, държавни ценни книжа и в по-малка степен в банкови депозити (трябва да се има предвид, че лихвата на банковия депозит за големи суми е доста по-висока от лихвата за същия срок на суми в малки размери). В българското финансово законодателство не се предвижда ограничение на сумата, която може да се вложи във взаимни фондове. Те от своя страна се подразделят на консервативни (нискорискови – до 8-10 % доходоност), балансирани (среднорискови – до 15-20 % доходност) и високодоходни (по-високорискови – до 20-40 % доходност). Доходността дори на консервативните взаимни фондове е няколко пъти по-висока от тази по депозитите в българ-ските банки и вложенията в тях ще са предпочитани през следващите години. Необходимо е да се има предвид, че през последните 65 години няма фалит на взаимен фонд, независимо че в света функционират около 54 000 взаимни фонда, които управляват капитали за над 14 трилиона долара.
Част от банките, които оперират у нас, регистрираха взаимни фондове, а други – дружества със специална инвестиционна цел, като ОББ, Българо-американската кредитна банка и “Булбанк” АД. Последната първа стъпи на българския пазар, след като още през 2002 г. “Пайниър фонд инвестмънт”, собственост от предходната година на “Уни Кредито”, Милано, откри филиал у нас. Тя е и единствената, която предлага пакети от изключително атрактивни високодоходни акции на водещи фирми в света и на държавни ценни книжа на най-развитите в икономическо отношение страни, а това са практически безрискови вложения.
На българския пазар стъпиха и някои неголеми финансови институции от новоприети страни в ЕС, които откриха взаимни фондове. Пример в това отношение е дружеството от Словения “КД Инвестмънс”. То оперира в Люксембург, Хърватска и, разбира се, в Словения като “КД Галилео”, а у нас – под наименованието КД „Пеликан” АД. Повечето от големите български финансово-брокерски компании, като “Елана”, Карол, “БенчМарк”, “Капман” и др. също създадоха взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел.
V. Пенсионни фондове
До една година, след подготвяна понастоящем промяна на Кодекса за социално осигуряване, ще са налице възможности фондове от страни-членки на ЕС (възможно е и от други страни) да оперират на българския пенсионен пазар под формата на т. нар. професионални пенсионни схеми.
Ето защо 2006 г. ще бъде годината на трансформация (евентуална консолидация или преструктуриране на собствеността на капитала в тях) на досега действащите (около 10) фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Не е за подценяване и все още благоприятна-та перспектива да се кандидатства пред КФН за лиценз на нов пенсионен фонд, което ще стане по досегашните регулации в тази област.
Литература:
1. Банки Инвестиции Пари, Алманах 2005, С., 2005, “Е-21” АД
