КУБА И СОЦИАЛИЗМЪТ НА ХХ ВЕК

0
229

 

Официално връзката между двете страни не би могла да е по-тясна: след своите посещения на болничното легло на Фидел Уго Чавес е коронясван за негов исторически наследник (статията е написана преди официалното предаване на властта от Фидел Кастро на неговия брат Раул Кастро – бел. ред.), а бликащите петролни милиарди на Венецуела предоставят крайно необходимата за кубинската икономика финансова помощ.

Едновременно с това обаче социалистическа Куба преживява своето междувремие: наполовина все още в ерата на Фидел Кастро, наполовина вече след нея. Правителството в Хавана може да отчете като свой голям успех, че в страната всичко е останало спокойно, след като преди близо година и половина, през лятото на 2006 г., Фидел Кастро трябваше да се подложи на спасителна операция, а неговите длъжности в държава, партия и армия той прехвърли на брат си, временно, както се поддържа все още официално. Оттогава Фидел не е говорил публично нито един път, не е носил масленозелената униформа, не е ръководил заседание на партията. Въпреки това, политическият живот на Куба си остава твърдо в неговата сянка. Онова, което Фидел диктува като „размисли“, се появява в партийния вестник GRANMA. Неотдавна там Фидел заяви, че на 11 септември Пентагонът е ударен не от самолет, а от ракета. Нито един редактор няма право да нанася корекции в текста.

Фидел Кастро ръководи Куба повече от четири и половина десетилетия, по-дълго, отколкото имаше ГДР въобще. Когато политици в изгнание и в САЩ правеха заклинания за „Деня Х“ на незабавния колапс на системата, кубинското правителство отчиташе като успех спокойствието на страната, запазено и след предаването на властта до днес. Но ръководството около Раул Кастро знае много добре колко несигурно е това спокойствие и до каква степен търпението на населението е изхабен ресурс. В своята последна голяма реч по повод празника на революцията на 26 юли 2007 г. Раул Кастро говори за „проблемите, пропуските и грешките“, както и за това, че са нужни „промени в структурите и в подходите“. Само че досега тези думи не бяха последвани от съответните дела. В деня след речта на Раул партийният вестник публикува „размисли“ на Фидел, в които той не споменава нито с дума обръщението на брат си. А когато в речта си на 26 юли Раул направи предложение на САЩ за диалог, пет дни по-късно, пак в свои публикувани „размисли“ в партийния вестник, Фидел обяви: „Никой не би следвало да си прави и най-малката илюзия, че империята (…) ще преговаря с Куба“. Кубинците напразно чакат оттогава някакъв отговор от Раул.

Щом като дори Раул чрез своите изявления се движи по този начин по тънък лед, едва ли някой от по-долустоящите кадри ще се осмели да излезе от прикритието. В личен разговор, далече от своя кабинет, един член на кубинската партия описва ситуацията така: „Докато папата не е мъртъв, нито един кардинал не надига глас“. Затова и официалният призив за дискусия върху речта на Раул във всички предприятия бе посрещнат с рядка сдържаност. Когато ръководството призовава населението към кураж, откритост и критика, самите ръководни кадри с нищо не дават пример за такова поведение.

При това материалното положение в страната съществено се е подобрило, ако се сравнява с дъното на „Periodo Especial“, с кризата от началото на 90-те години. Причина за това подобрение е все по-тесният съюз с Венецуела на Уго Чавес, който инвестира своите обилно бликащи петролни милиарди в международна политика. По този начин Куба може да прави процъфтяващ експорт на своя човешки капитал — учители, лекари и медицински сестри, но също така на спортни треньори и персонал на сигурността, в една пресметната замяна срещу венецуелски доставки на петрол. В официалната статистика това даде на Острова двуцифрен годишен икономически растеж, който Фидел постоянно презентира с широки жестове на приятели и врагове.

Нито „страна на икономическото чудо“, нито „привлекателен модел“

От такова триумфиране правителството на неговия брат е отдалечено на мили разстояние. Сигурно е, че ежедневните многочасови прекъсвания на тока от ранните 90 години принадлежат на миналото. Но бедата все още е в драматичното разминаване между нормалното кубинско песо, в което се изплащат преобладаващата част от заплатите, и действащото като еквивалент на долара „конвертируемо песо“, за което във валутните магазини се предлагат 1001 стоки за ежедневна употреба. В официалните обменни бюра 24 нормални песо се обменят за едно „конвертируемо“; с това средната месечна заплата на един кубински работник може да се преведе на 10 евро. Ако при тази ситуация Фидел определя Куба като „страна на икономическото чудо“ и „привлекателен пример“ за света, това трудно може да се понесе от кубинците на Острова. За разлика от това, Раул говори за проблемите и за дефицитите в снабдяването, както и за недостатъчните заплати; според него и дума не може да става за това, че Куба вече е напуснала „особения период“. Раул Кастро може да няма харизмата на своя брат, но без съмнение е по-близо до настроенията на народа.

Малки стъпки към реформа вместо радикална смяна на системата

Накъде отива днес Куба? Формулата на Уго Чавес за „социализма на ХХI век“ за Куба е във висша степен двусмислена. През последните години Фидел поднесе паролата за „битка на идеите“ (batalla de ideas), за връщане към пряко свързана с неговата личност политическа кампания, която в нарастваща степен изпразва от съдържание официалните институции на държава и партия. Парите за ремонтиране на поликлиниките в цялата страна вече не се управляват от Министер­ството на здравеопазването, а от наскоро създаденото „Бюро за битка на идеите“, в което работят млади кадри, дължащи кариерата си не на партията, а единствено на Команданте. Предпочитанието към тази форма на волунтаристично, личностно управление без съмнение свързва Фидел с Уго Чавес. В Куба обаче възхищението на официалните функционери от такива паралелни структури е ограничено.

Раул Кастро олицетворява както никой друг това неудоволствие от деинституционализирането на кубинския социализъм. Макар че в течение на десетилетия той беше начело на армията, през целия си живот Раул е бил много повече партиен бюрократ от своя брат. При него едва ли въобще става дума за „битка на идеи“, а свързаните с тази битка напористи млади кадри отново бяха изтласкани на втори план. Както и да се поставя въпросът, отговорът на Раул е: партията. Лайтмотив при него е рационалността в управлението и укрепването на официалните институции, а не кампаниите. Казано още по-ясно — ръководните кадри около Раул по-малко ги е грижа да откриват някакъв нов „социализъм на ХХI век“; те по-скоро се стремят към това да се върнат към функциониращ „социализъм на ХХ век“.

На този етап има много малко индикации за колапс на системата или преход към либерална демокрация. Дори най-големите привърженици на реформите сред официалния елит могат да изгубят много, докато безкомпромисността на Вашингтон и непримиримостта на емиграцията придават на всеки опит за политическо отваряне характера на самоубийство. От друга страна, разпространеното, но дифузно недоволство отдолу още не съдържа подходи за артикулиране, дисидентите си остават слаби. Най-вероятният сценарий в тази ситуация са промените отгоре. От сегашното ръководство около Раул Кастро има индикации, че ще се придържат към онези ограничени реформи, които в средата на 90-те години допринесоха за преодоляване на икономическата криза и бяха отхвърлени от Фидел, когато в процеса на растящо оздравяване на икономиката му се сториха вече ненужни.

Пример в това отношение е селското стопанство. Производството на захарната тръстика, някогашен икономически гръбнак на Острова, е в състояние на свободно падане; от 8,4 милиона тона през 1989 г. през миналата година производството достигна 1,2 милиона, въпреки сравнително добрите цени на световния пазар. Не по-добре изглеждат нещата при производството на хранителни стоки за собствено потребление. Сладките петролни пари на Венецуела, както и щедрите кредити от Китай доведоха до това, че Куба внася в голям обем хранителни стоки. При това вътрешното производство спада драстично, общо за всички основни хранителни стоки с 30% само през последните две години. Ръководството около Раул даде възможност между редовете да се разчетат намерения за реформаторски стъпки: повече самостоятелност и ефективност на държавните предприятия, по-малко държавни субсидии за селскостопанските кооперативи, повече възможности за дребните селяни и по-реалистични цени за изкупуване на продукти, така че парите отново да се превърнат в стимул за повече производство. Подобни стъпки наистина не звучат като насочени към радикална смяна на системата и ще трябва да се изчака, за да се види, доколко чрез тях може да се постигне реално търсеното подобряване на продоволствената ситуация. Но най-напред трябва да се изчака кога правителството на Раул Кастро въобще ще започне да прилага на практика поне част от тези мерки.

Здравословното състояние на Фидел Кастро продължава да се разглежда като държавна тайна. Връщането му на предишната позиция във властта изглежда изключено. Но колко дълго ще продължи сегашното междуцарствие, това никой не може да каже. Ирония на историята е, че в тази ситуация за Фидел Кастро в явно политическо предизвикателство се превръщат само изборите: през следващите месеци трябва да се избере ново Национално събрание, което през февруари 2008 трябва да избере от своя състав 31-членен Държавен съвет, а после и председател на Държавния съвет. Досега това винаги е бил Фидел, а и до ден днешен Раул продължава да се назовава вице. Но за да продължи това и след февруари, би следвало Фидел, който от година и половина не се е изявявал публично, да се кандидатира за Националното събрание. И след това той би следвало да бъде избран отново на една длъжност, чието упражняване не е осъществявал през последната година и половина. Да се поднася това на населението като звезден час на социалистическата демокрация, сигурно не би било лесно. Алтернативата на това би била болният държавен глава на възраст все пак 81 години да се раздели с длъжността и да я предостави на наследниците си. Всъщност, това е най-нормалното нещо на света. Но в Куба тази опция се разглежда като най-малко вероятна.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук