„Да информира и да хвърля светлина върху действията на властимащите – това е най-важната задача на интелектуалеца!“
Проф. Жан Зиглер, швейцарски социолог, автор на „Империята на позора“
„Творбата на Наоми Клайн (Капитализмът на катастрофите) е брилянтна книга, една от най-важните, които от много време съм чел.“
Хауърд Зин, американски историк, автор на бестселъра „История на гражданите на САЩ“
Световноизвестната канадска журналистка Наоми Клайн е една от най-ярките фигури на международното движение на алтерглобалистите. Родена е на 5 май 1970 г. в гр. Монреал в семейство на принудени да емигрират в Канада по време на войната срещу Виетнам пацифисти от САЩ. Баща й е физик, известен борец за мир, а майка й – актриса и активистка на движението на филмовите дейци срещу порнографията в киното. Още дядото на Клайн, художник в студио на Уолт Дисни в Холивуд, е бил непримирим деятел за правата на трудещите се в североамериканското профсъюзно движение, поради което нееднократно е уволняван от неговите работодатели.
Клайн започва своята кариера като политически анализатор още през студентските си години в Торонто, пишейки за местния университетски вестник.
През 2000 г. излиза от печат първата й книга – „Без Лого“ („No Logo“), която представлява разширената й докторска дисертация. Тази монография за кратко време добива световна известност и се превръща в нещо като манифест на международното алтерглобалистко движение. За негова учредителна проява се считат провелите се само 3 месеца по-рано мащабни антисистемни протести по време на срещата на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл, САЩ. Още в този свой първи труд авторката остро критикува ултралиберализма на днешната глобална икономическа система. По неоспорим начин тя разобличава влиянието, което т.нар. маркови производители упражняват върху световното общество със своите масови реклами, създавайки предимно у младите хора изкуствена консумативна мания и безсмислени модни желания. В тази нейна книга, която е с впечатляващ обем от 500 стр., д-р Клайн разкрива бруталната експлоатация, при която скъпо продаваните в богатите метрополии модни аксесоари се произвеждат в страни от Третия свят, при това срещу минимално заплащане, при нечовешки условия на труд и експлоатация. Основната й теза е, че хората, които стават подвластни на рекламните внушения на марковите производители, всъщност сами се лишават от свободата на избор. По такъв начин те духовно деградират до манипулирани същества, които не са в състояние да се идентифицират като личности по друг начин освен с принадлежността си към определени консуматорски кръгове. Без да се замислят, те купуват всичко, което в момента е обявено за последен писък на модата. В същото време там, където в т.нар. манифактури на потта („Sweetshops“) се произвеждат „марковите продукти“, страните от Третия свят поради изключително ниската добавена стойност на производство са лишени от възможността да натрупат необходимия инвестиционен капитал за осъществяване на догонващо икономическо развитие и остават обречени на вечна полуколониална зависимост. Наоми Клайн илюстрира действието на този безмилостен механизъм с множество примери от различни страни. За тази нейна книга известното лондонско издание „Times“ я определи за „най-влиятелната личност на възраст под 35 г.“ и тя стана най-младата авторка, удостоена с наградата „National Business Book Award“.
През 2002 г. Наоми Клайн публикува сборник със свои статии и лекции – „Стени и прозорци“ („Fences and Windows“), писани по повод ключови събития и протестни действия на международното алтерглобалистко движение. Сборникът представлява своебразна документация за развитието на това движение и репортажи от предната бойна линия на фронта на глобализацията. Всички приходи от продажбата на книгата авторката дарява на движението на алтермондиалистите.
През 2004 г. Клайн и нейният съпруг Ейви Леви, който също произхожда от семейство с традиции в социалните борби, създават филма „Завземането“ („The Take“). В него с високо майсторство са документирани последиците от опустошителната финансова криза в Аржентина през 2001-2002 г.
Икономическата катастрофа от началото на десетилетието в тази иначе толкова богатата южноамериканска страна е следствие от продажността и безпринципността на бившите неолиберални правителства и тяхната колаборационистка политика. Спазвайки отровните, антисоциални рецепти на Международния валутен фонд (МВФ) и наставленията на западните консултантски фирми, т.нар. Chicago Boys от неолибералния клуб около главния идеолог на съвременния капитализъм – проф. Милтън Фридмън, те довеждат най-развитата латиноамериканска страна до пълен стопански колапс. В настъпилата тотална икономическа и социална разруха трудещите се вземат в свои ръце банкрутиралите частни фабрики и съживяват успешно производството им под формата на работнически кооперативи.
През 2005 г. Наоми Клайн е поставена на 11-о място (от 100) в класацията за най-влиятелен, общественоактивен интелектуалец на списанията „Prospect magazin“ u „Foreign Policy magazin“. Авторката има запазено място в редица реномирани международни издания като „The Nation“, „Globe and Mail“, „Guardian“, „Los Angeles Times“, „Washington Post“ и др., освен това чете лекции и в редица престижни университети.
Най-новата книга на Наоми Kлайн е „Шоковата доктрина: възходът на капитализма на катастрофите“ („The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Captalism“). Тя излиза от печат в края на септември 2007 г. едновременно на всички по-важни западни езици и се превръща веднага в политически бестселър. В тази брилянтна, дълбоко критична монография на близо 800 стр. се разкрива премълчаваната от корпоративните масмедии варварска същност на последната политическа догма на неолиберализма – капитализма на катастрофите – един от най-жестоките начини за присвояване от световните хегемони на всичко новосъздадено на планета. Със завидна яснота авторката демаскира действието на тази политическа доктрина за неоколониализиране на света чрез шоково налагане на неолибералната доктрина за тоталното дерегулиране на икономиката и за „свободния глобален пазар“.
На основата на множество примери, започвайки от Чили, през Великобритания и САЩ, Южна Африка, Полша, Русия, до Ирак и Далечния изток Наоми Клайн анализира проявленията на най-паразитния продукт на неолиберализма – виртуалната икономика на казино-капитализма, при която чрез спекулативни трансфери на огромни суми на дигитално свързаните в общо казино световни финансови борси се реализират огромни печалби, без да се произвежда никакъв материален продукт. Този спекулативен, хазартен капитализъм ограбва печалбите от реалната икономика на целия свят с унищожителни последици най-вече за страните от Третия свят, които отчаяно търсят средства за своето развитие. На основата на многобройни примери авторката изкарва на светло ужасяващите последици от налагания от пазарните фундаменталисти и техния гуру – проф. Фридмън, неолиберален световен икономически ред за свободно движение на стоки и капитали.
Наоми Клайн разкрива без никакъв грим как всъщност става това ограбване, как действа най-новият механизъм на ултралиберализма – шоковата доктрина на катастрофите. Философията на школата около наричания гальовно от неговите последователи чичо Милти (проф. Фридмън) се заключава в следното: независимо от причината за една катастрофа – природно бедствие, икономически колапс, държавен преврат, терористичен удар или въздушни бомбардировки – населението на засегнатите региони изпада след нея в неадекватно състояние на масов шок, който го прави напълно беззащитно към посегателствата върху неговите социални придобивки. И точно този момент на масова парализа е звездният миг за пазарните лешояди, в който те нанасят безпощаден удар и налагат заробващи условия, които променят из основи по-нататъшната съдба на засегнатото население. Зловещата система на шоковата доктрина вече е изпробвана и се е доказала на много места по света.
Първата й жертва през 1973 г. е Чили и правителството на Салвадор Алиенде. Но независимо дали в Чили, Афганистан или Ирак, след урагана „Катрин“ в Ню Орлеанс, или унищожителното цунами в Шри Ланка, след ликвидиране на социалната държава в Източна Европа, или бомбения терор над Югославия, стратегията на капитализма на катастрофите действа навсякъде по един и същи начин: веднага след естествената или изкуствено провокираната катастрофа, парализираните от нещастие хора са подложени на нов, този път икономически и политически шок, на който те нямат сили да се противопоставят. Добре познат пример за това безпомощно състояние е инфантилното поведение на голяма част от българското общество след шока и кризата от 1990 г.
За написването забележителната си книга авторката отделя цели 5 години. Необходимата информация тя прецизно събира с екип от 11 разследващи журналисти и адвокати. Използва, анализира и цитира общодостъпни данни и публикации на Международния валутен фонд, на Световната банка, на политици и известни икономисти. Бележките и цитатите заемат 10% от обема на монографията – общо над 70 страници. Няма нито едно твърдение без препратка откъде точно е взета информацията.* * Поради големия обем на материала в предложените по-долу на българския читател превод на подбрани части от най-новата книга на Клайн, както и на интервю с авторката, умишлено не цитираме нейните многобройни бележки и препратки.
Първоначално Клайн замисля творбата си само като анализ на причините и последствията от войната в Ирак. Анализирайки намеренията на САЩ за бъдещето на Ирак, основавайки се още и на хиляди други официални американски и на подвластните им международни финансови институции документи, авторката стига до фундаменталния извод, че замисълът за шоковата агресия и на следващите я икономически и политически промени представлява по същество една нова доктрина с богата предистория. Ето защо Клайн разширява хоризонта на своето изследване и създава „един вид световна история на последното десетилетие“, както много точно оценява перфектното й произведение швейцарският доцент по икономика Рес Щрееле.
Четейки разтърсващото разобличение на „шоковата доктрина“ на „жестокия капитализъм“, както го нарича Хауърд Зин, и на глобалните престъпления срещу човечеството в името на ненаситната алчност на шепа свръхбогати космополити, човек не може да не изпита дълбока тъга и срам от това, че световната общност в голяма степен остава апатична към подобни престъпления и дори геноцид спрямо цели народи. „А стигне ли се дотам, съзнателно да се провокират катастрофи в името на икономически и политически изгоди, тогава изтезанията срещу отделни личности или групи от хора могат да прераснат в изтезания срещу цели общества и народи“ с право предупреждава историкът Хауард Зин.
Но тъгата и срамът, които поражда антологията на Наоми Клайн за престъпленията на „Капитализма на катастрофите“, може и да прераснат в необходимата масова ненавист към тази дълбоко антихуманна система и да доведат информираните граждани до противопоставяне срещу сатанинския план за ограбване на човечеството, хипнотично приспивано от новите господари на света с демоничното опело за неизбежността от неолибералните „реформи, поради реалностите на глобализацията“.