НАСИЛИЕТО СЕ РАЖДА ОТ СТРАХА

0
162


Хуан Крус 23/03/2008

В Картахена де Индиас, по време на Hay Festival един мъж по риза обикаляше карибската перла сякаш искаше да снима всяко нейно кътче на най-висока скорост. Искаше да отнесе Картахена в ретината си, но онова, което носи в паметта си, е войната на испанците. Той е Антъни Бийвър, шейсет и една годишен британски историк, един от големите разказвачи на Испанската гражданска война (Испанската гражданска война, Критика, 2005). Сега е обсебен от десанта в Нормандия, защото се стреми да узнае какви са били взаимоотношенията между французи и американци. В един двор в Картахена го попитахме какво е научил от нас, испанците, изследвайки случилото се от 1936 до 1939 година.

“Левицата печели само защото анархистите решават да гласуват.”

“Нито една страна не е страдала повече от Испания заради екстремистката реторика.”

“Има ли дълбока рана, трябва да се остави да диша, защото иначе загнива.”

Въпрос: Какво научихте, когато изследвахте Гражданската война?
Отговор: Научих, че коренът на насилието е страхът. В Испания, където не се е гледало с добро око на страха у хората, насилието през първите години е страшно. Никой не знае кой е врагът. С премахване на страха, в тялото се създава химическо неравновесие, и то е източник на насилие. Но сега вече не е така. Сега мъжете спокойно могат да казват, че се страхуват. Това за Испания е ново, може би мъжете вече не срещат никаква трудност да признаят женската страна в себе си.

В.: Има ли нещо, което не сте успели да разберете в нашата Гражданска война?
О.: Няма нищо конкретно, което да не съм успял да разбера, но онова, което винаги съм мислил, е, че за тази война не може да се правят обобщения, защото протича по много различен начин на много различни места в Испания. Географската раздробеност я превръща в различен конфликт, във всяка провинция има Гражданска война съвсем не задължително като другите.

В.: През 2009 г. се навършват седемдесет години. Мислите ли, че е моментът да се забрави?
О.: Човек никога не бива да забравя историята, защото от нея има да се научат много уроци. И един от тях са демокрацията и уважението към демокрацията. Човек трябва да работи за свободата и демокрацията, за да може да ги запази. Онова така пасивно отношение към демокрацията, наблюдавано в Кортесите (Парламента) и най-вече на улицата преди Гражданската война е много опасно. Никой не трябва да забравя, а да се учи.

В.: Кое беше първото тривиално твърдение, с което се сблъскахте?
О.: Че това е първата фаза на Втората световна война или, като казваха франкистите, прелюдията към третата. Този първи контакт с Испания ми наложи написването на един не особено добър вариант на книгата – бяха времена, когато архивите не бяха много достъпни. Години по-късно Гонсало Понтон настоя да я пренапиша. И извънредно много ми помогна, като ми предаде материал, събран от испански историци, докато аз търсех из чуждите архиви, най-вече в руския архив.

В.: И вероятно сте стигнали до същността, до това как е станала възможна войната.
О.: В момента, в който пишех, си дадох сметка, че се разбиват много от митовете на десницата за зараждане на войната. Митове като този за убийствата, извършени на едно или друго място. Какво щеше да стане, ако десницата беше спечелила изборите през 1936 година? Левицата печели просто защото анархистите решават да гласуват за пръв път и Народният фронт печели с по-малко от 2% от гласовете. Не става дума да се твърди, че двете страни са равни от морална гледна точка, а да се разбере как се е развил един такъв конфликт. И аз го отдавам на страха.

В.: Това е коренът.
О.: И този въпрос: как така Испания затъва в Гражданска война, когато малцина искат война? Мнозинството от населението не иска война, обаче е принудено от екстремистите от двете страни.

В.: И настъпва трагедията.
О.: И един много важен урок, освен това. Трагедията за Испания е, че възможността за реформи, каквато е Републиката, идва в най-лошия момент, дванайсет години след Гражданската война в Русия. Хората не осъзнават ефекта от тази война в други страни. Страхът, породен от това положение, расте и от двете страни. Неизбежна ли е била Гражданската война?

В.: Отговорете вие.
О.: Едни казват да, други казват не. Но има и друг интересен въпрос – след 1934 г. можело ли е да бъде избегната Гражданската война?

В.: А отговорът?
О.: Много е трудно да се отговори на този въпрос. Но мисля, че трябва да е било много трудно да се избегне поради омразата и озлоблението на левицата, породено от поведението на жандармерията и войската, но така също и поради страха сред десницата и средната класа от една болшевишка революция. Друг въпрос, който трябваше да си задам, е, ако беше спечелила Републиката, какъв вид управление щеше да създаде?

В.: Хубав въпрос с труден за доказване отговор.
О.: Да, но ако се вгледате в която и да е гражданска война, ще си дадете сметка, че е невъзможно след гражданска война да се роди демокрация. Това, което открих в руските архиви е, че в случай на победа, комунистическата власт е щяла да контролира всичко.

В.: Излизането на книгата ви в Испания съвпадна с кампанията на ултрадесни историци, насочена да убеди хората, че Републиката е виновна за войната.
О.: Би било много несправедливо да се каже такова нещо. Мисля, че интересното е да се търсят причините, поради които избухва, а не да се връщаме към пропагандата от миналото. Безотговорността на левицата е, че не се вслушва в думите на големи личности като Хулиан Бестейро, който предупреждава за опасността от нейната реторика. Няма страна, която да е страдала повече от Испания от екстремистка реторика. Речите на Калво Сотело или на Ларго Кабалиеро. Някои казват, че думите не убивали, но аз не мисля така. Думите убиват, могат да убиват.

В.: Тонът е смекчен, но дори Католическата църква се опита да спре Закона за историческата памет. Необходим ли е той?
О.: Когато има нещо като Договор на забравата, е все едно да искаш да скриеш дълбока рана. Има ли дълбока рана, трябва да се остави да диша, защото иначе загнива. В Испания тя бе покрита, никога не се обсъди въпросът след смъртта на Франко. Появиха се много книги за Гражданската война веднага след Франко, но по-късно нямаше нищо. Проблемът специално в Испания е, че левицата след унижението от разгрома и гнета по време на диктатурата не можа да допринесе за тази памет след падането на режима. И това съкрушава много надежди. Загиналите от страна на десницата са погребани в гробове като герои. Важно е загиналите от другата страна да бъдат разпознати и погребани както подобава.

В.: След смъртта на Франко генерал Гутиерес Мелядо (зам.-министър-председател в правителството на Адолфо Суарес) поиска от Фелипе Гонсалес да не разчовърква въпроса…
О.: Добре са постъпили за момента. Но това мълчание продължи много дълго, а обсъждането трябваше да започне много по-рано.

В.: Десницата никога не счете за уместно да осъди преврата.
О.: Както и левицата, която не осъди преврата от 1934 година.

В.: Трябваше ли да го направи?
О.: Да, това би било знаменателно. Обсъждането би било много по-честно, ако левицата също признае грешките си.

В.: Като свидетел на случилото се и на случващото се днес, мислите ли, че войната продължава между нас с други средства?
О.: Не. Социалните, икономическите, политическите условия са променени и историята не се повтаря. Няма да има друга гражданска война. Защо няма да има война в Европа? Не непременно поради обединението на страните, а защото истинските демокрации не воюват помежду си.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук