ЗА СЕКТОРНИТЕ НАСОКИ НА НОВАТА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

0
148


За новите секторни насоки на новата индустриализация на България и за необходимата ни чуждестранна помощ за реализацията на тези насоки

Секторната структура на всеки от отраслите на икономиката и съответно на всеки от отраслите на духовното и материалното производство има огромно значение. Същността е в това, че подборът на секторите, характеристиките им, съчетанието и взаимодействието между тях определя потенциала, т.е. възможността, която съдържа в себе си тази структура да осигурява едно или друго развитие на отрасъла и на въздействието му за развитие на другите отрасли и на икономиката и обществото като цяло. От колкото по-активни, по-продуктивни, по-ефективни и конкурентоспособни сектори се състои даден отрасъл, с толкова по-големи възможности ще разполага той за по-доброто си собствено развитие, както и за подпомагане на развитието на другите отрасли. И обратното. Затова е много важно каква е вътрешната структура на отрасъла, от какви сектори се състои, в състояние ли са те да използват съществуващите условия за развитие и да създават нови още по-добри условия, ефективно ли са съчетани и максимално ли си взаимодействат. Както и каква роля играят за развитието на отрасъла и за подпомагане на другите отрасли в икономиката.

Едно е обаче да става дума за съществуващо положение в смисъл дали го има в действителност даден отрасъл и каква е реалната му секторна структура и друго, когато става дума за това каква да бъде бъдещата секторна структура на съответния отрасъл. При първия случай има една даденост и въпросът е да я анализираме и оценим дали ни удовлетворява или не и какви промени да внасяме в нея в бъдеще, ако такива са нужни. И друго нещо е, ако отрасълът е малко развит, не е заел пълноценното си място, не изпълнява ролята, която може да изпълнява и тепърва трябва да се изгражда и разраства. Тогава въпросът стои не толкова да се оценява това, което е налице в отрасъла, колкото какво да бъде онова, което трябва да се създава като сектори в него. У нас въпросът относно ивдустриализацията ни стои така – да оценим онова, което имаме и какво да правим по отношение на него и най-вече – да определим вярно онова, което трябва да се създава в отрасъла.

Възниква въпросът от какво трябва да изхождаме, за да определим какво трябва да правим с онова от индустрията, което имаме и кои сектори да създаваме от нея, които нямаме, но които би трябвало да имаме? Отговорът е от две противоположни гледни точки. Едната е какви условия има за развитието на индустрията у нас, а другата е – какви възможности ни дават световните постижения на науката и у нас за високоефективно развитие на съответните сектори на индустрията, както и какво показва опитът на развитите индустриални държави – накъде са се насочвали досега и накъде се насочват сега, както и в бъдеще. Съпоставката на двете противоположни гледни точки показва, че сме малка страна и нямаме възможности и ресурси не само да развиваме всички индустриални сектори, но и само значителна част от тях. Ние трябва да се специализираме, но в специализацията си да израснем индустриално, научно-технически и технологически, ефективно и конкурентоспособно. Самата постановка е вече важна крачка напред към решаване на въпроса, но заедно с това е и недостатъчна.

Следващата крачка е да си отговорим на въпроса какви възможности имаме откъм суровинно-материалните ресурси за развитие на индустрията. И отговорът е, че нямаме никакви суровинно-материални възможности, защото се знае, че нито са много по видове, нито са доста добри по количество и качество. Опитът, натрупан от досегашната им експлоатация, сочи, че поне при сегашните виждания не са за предпочитане. Затова засега не бива повече да се въвличаме в техния добив и преработка. Стига ни онова, което имаме за добив на мед, олово, цинк и някои други суровини и материали. Добиващата индустрия у нас не е за форсиране. Другите ни природни дадености за промишлени суровини и материали още повече. Тогава да ги внасяме ли? Не, по-добре е да не развиваме в обозримо бъдеще високоматериалопоглъщащите сектори на индустрията!

Нашите природни дадености са много по-добри за производството на селскостопански продукти и по-специално за плодове: ябълки, круши, праскови, кайсии, дюли, ягоди, малини, къпини, боровинки, орехи, бадеми, че и лешници. Имаме много добри условия и за производство на зеленчуци: чушки, домати, краставици, зеле, марули, праз, кромид, чесън, репи, киселец, лапад и др. Добри условия имаме и за някои основни варива – боб, бамя, грах, моркови, картофи, за слънчоглед и някои др. маслодайни растения. Много добри условия има за билки, подправки, полски и горски чайове, полезни треви, растения и храсти. Така че можем да бъдем производители на всички посочени продукти и за свежа консумация, и за преработка в хранителната индустрия. Можем да бъдем и добри животновъди и на животновъдни продукти.

Освен природни ресурси за развитието на индустрията голямо значение имат и капиталовите ресурси. Тук не можем да се похвалим с нищо особено, поне засега. Защото много обедняхме, спестянанията ни още не дават грамадни суми. Все още не сме и достатъчно привлекателни за приток на чуждестранни капитали, особено на непреките, на заемните инвестиции от чужбина. Преките чуждестранни инвестиции, освен добри, имат и немалки и важни неблагоприятни страни.

А какво сочат международният опит и науката по отношение на развитието на индустрията. Ветрилото от индустриални сектори, продукти и услуги се разтваря. На единия полюс то неудържимо се разтваря към миниатюризацията, микроминиатюризацията, нановизацията и т.н. А откъм другия си полюс се отваря към гигантоманията. Създават се все по-мощни, по-едромащабни машини и системи от машини и съоръжения. Отдава се все по-голямо значение на добрите храни, на добрата профилактика и хигиена, на здравословните добавки към храната, на все по-добрите лекарства, ваксини и укрепващи здравето апарати за гимнастика и поддържане на здравословен начин на живот чрез живата природа. А у нас такава има в немалки количества. А науката, която лежи в основата на всичко това, особено силно акцентира на технологичността – да се произвежда все повече с все по-добри техники и технологии на всички фронтове на икономиката. Така че високата технологичност е ярка черта на съвременните индустрии по света.

Народонаселението също е изключително важен ресурс и всъщност най-важният. Българското народонаселение, като всяко друго, има добри характеристики, но и немалко негативни качества. Откъм прабългарите сме наследили абстрактното, логическото мислене, правенето на стратегии и визии, формулирането на цели и задачи, силно чувство за държавност, държавна организация, политика и управление. Не е случайност, че на толкова много световни и регионални математически олимпиади печелим престижни места. Можем да бъдем добри математици, инженери, учени, конструктури. От славяните пък сме наследили красота, физика, емоционалност, артистичност, поетичност, художественост в занаятите, поезията, песента. Чрез едни или други кръстоски с местното тракийско и ромейско коренно население сме получили и художествените и песенните гени на траките. И така, откъм човешкия фактор разполагаме поне с три таланта – мисловност, художественост, музикалност. Но да не се самоуспокояваме от талантите си, защото имаме и немалко лоши. Яко си послъгваме и покрадваме, бързо се извисяваме, но и бързо се отпускаме и падаме. Необходимо е да използваме силните си страни, но и да воюваме с толкова сериозните си слабости!
Възниква въпросът – като нямаме възможност за големи добиви на суровини, материали, енергия и като вносът им е труден и скъп, не си заслужава да развиваме високоматериало-поглъщаща индустрия. Не си ли заслужава да се ориентираме към най-широкото развитие на информатиката, на информационните технологии? Крупен индустриален сектор у нас може да бъде конвейерното създаване на софтуерни решения. Като той масово се поръчва от страни от целия свят и особено от големите и най-развити индустриални държави от ЕС, Америка, далекоизточните индустриални тигри, включително Япония. А защо не и Китай, Русия и др. страни. Освен всичко друго, това може да стимулира завръщането у нас на много българи, развили се и утвърдили се вече в чужбина, да дойдат у нас, да получат преференции, да основават и развиват фирми, особено взаимо-свързани, за производството на софтуерни продукти.

Хардуерът е материализация на софтуера. И е специализиран потребител на материали – скъпи и важни, но в неголеми материално-поглъщащи количества. Още повече че в България има находища на силиций. Всъщност ние си имаме наша Силиконова долина. Вярно е, че силицият вече не удовлетворява и науката търси други, по-добри решения.
И софтуерът, и хардуерът са своеобразни бази на изкуствения интелект. Най-развитите фирми и държави в света бясно работят в областта на изкуствения интелект. След като имаме таланти, защо да не участваме и ние с разработки и решения в тази област. Все в тази насока е и развитието на роботиката. Може да се създават изкуствени интелекти, които да са цялостно по-добри от създателите им – човеците. На тази основа разцъфтява индустрията на роботите. И трябва да се настаним в тази област.

Роботиката се нуждае не само от софтуер, а и от специфичен хардуер – пневматика, хидравлика. Така че и това може да бъде важен индустриален сектор, подходящ за нас.
Подходящо нискоматериалопоглъщащо, а високосъздателно на стойности е и производството на субстанции за лекарства, както и производството на самите лекарства. Лекарствената химия е много подходящ сектор за българската нова индустрия. Същото е положението и с ваксините. Доказали сме на практика, че можем да създаваме нови лекарства и нови оригинални ваксини.

Мащабно би трябвало да бъде създаването и на музикална индустрия в България. Нашите таланти в музикалната област би трябвало да намерят най-широка индустриална реализация. Бихме могли при добре обмислена и реализирана програма да заливаме света с българска, балканска и световна (на другите страни) музика.
Всичко казано дотук очертава едно ново лице на съвременната ни индустриализация. Но тя не може и без класиката: машиностроене, малотонажна химия, химия на силно активните биологически вещества, на микробиологията, на генното инженерство.

Условията в България изискват от класическото машиностроене да развиваме производството на пътно-строителни машини – пътищата при българските терени са проблем и за създаването, и за поддържането им – някои видове селскостопанско машиностроене, като универсални трактори, плодоберачни и зеленчукоберачни машини, машини за поливното земеделие, за хранителната индустрия, медицинско машиностроене, приборо- и уредостроене за контрол на технологическите процеси, както и за научни и учебни цели. Едва ли можем да минем и без автомобилостроене.
А какво да правим с индустриалните сектори, които имаме и работят? Индустрията ни за готови и трикотажни облекла, за обувки, хранителната и мебелната ни индустрия, както и индустрията за домакински и кухненски потреби. Не сме на толкова високо ниво, че да се отказваме от тях и да внасяме стоки от тези индустриални сектори. Но е необходимо решително да ги иновираме. Става дума за солидно иновиране, висококласно и високотехнологично, художествено-естетично. Би трябвало да станем нов световен моден център. Дори и днес, когато се мъчим да се удържим, ние имаме модни проблясъци, находки и сътворения, че впечатляваме прочутите модни централи. И така – напред с масовото и свръхмодерното, оригиналното, смайващото и високодоходното! Що се отнася до хранителната ни индустрия, там работата е много по-дълбока. Тази ни индустрия произвежда най-много ментета в страната. Едва ли има нормален продукт от сегашната ни хранителна индустрия. Тук е нужна революция под жесток контрол. Не можем да минем без Агенция по контрола на храните и лекарствата. САЩ я имат и тя им служи превъзходно!

Ако се запитаме, всичко това, което се предлага в тази разработка възможно ли е за осъществяване, не е ли едно безумие или фантасмагория? Отговорът е: да, от една страна, е напълно възможно и реално, а от друга страна, е едно безумие. Безумие е да си поставяме задачата да направим това сами. От друга страна, е напълно възможно с участието и помощта на най-развитите страни и фирми. Както ние отиваме при тях, както ние даваме бази, както ние участваме в омиротворителни мисии в Централна и Югоизточна Европа, Ирак и Афганистан, така и те трябва да дойдат при нас. За какво? Ние, освен споменатото по-горе, трябва да дадем на фирмите от ЕС и посочените страни атрактивни преференции, облаги. А властите в ЕС, а и в други страни да съдействат техните най-напреднали фирми да създадат у нас предприятия, фабрики, заводи от най-последна дума на техниката. Постижения от вчерашния ден не ни трябват. Още повече че става дума за една съвсем малка страна. Иначе следва да се питаме, та ако това не постигнем с тяхна помощ, то защо пък ние сме толкова отзивчиви?

Освен всичко друго, тук развитите предложения както за започване и осъществяване на реиндустриализацията на България, така и за нейната секторна насоченост, ще възбуждат и силни потребности от наука, от научни решения. На тази пък основа, освен предлагането на наука, откъм преустройството на висшите ни училища, ще се появи и сериозно терсене на съответни научни решения. И ще се съдейства с огромна сила за формирането на пазар на науката и технологиите. В тази разработка няма място да се развие достатъчно тази страна на въпроса, но и без това се вижда, каква огромна сила може да бъде новата ни българска индустриализация. Тя просто ще създаде реално силния, могъщия съюз на науката с индустрията и на индустрията с науката у нас!
Новата индустриализация на България не само ще стимулира завръщането на израснали вече български софтуерни и хардуерни специалисти в чужбина да разгръщат дейността си в България, но да бъдат привлекателен център да не напускат страната онези, които се подготвят у нас. Ако тези неща не се осъществят, подмяната на състава на нацията ще продължи – подготвените ще бягат, а ние ще привличаме неподготвени. Защото са евтини! И тези процеси оправдани ли са? Трябва да се разбере, че без новата българска индустриализация, ни е спукана работата: проблемите ще нарастват, има опасност от финансова дестабилизация и лоши прояви на бедността и безперспективността… Смятам, че имаме сили да разберем кой е пътят за осигуряване на развитието на икономиката!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук