ПОТАЕН И ЦИНИЧЕН МОРАЛИСТ

0
122


Три есета за Румъния

Емил Мишел Чоран (8 април 1911, Рашинари, окръг Сибиу, Румъния -17 юни 1995, Париж, Франция) или Сьоран, както го наричаха французите, беше един от блестящите представители на голямата румънска диаспора в Париж (Бранкузи, Йонеско, Цара, Елиаде, Ана дьо Ноай, Енеску). От 1921 до 1924 г. учи в елитния лицей “Георге Лазар” в Сибиу, където се преселва семейството му. От 1928 до 1932 г. следва литература и философия в Букурещ. От 1932 г. почва да пише за големите румънски литературни и философски списания (”Календар”, ”Време”, ”Мисъл”, ”Днес” и др.). През 1934 г., вече известен литератор в Букурещ, издава първата си книга – сборника със статии и есета “От върховете на отчаянието“ – разсъждения върху лудостта и смъртта, абсурдността на съществуването и агонията на съзнанието. От тъмните глъбини на своите страхове младият Чоран се заклева да продължи да живее, съзирайки абсурдния комизъм и несъстоятелност на това свое решение. Тогава е само на двадесет и четири и първата му книга го представя изцяло, напълно. В нея има една утешителна съкровеност и известна доза цинизъм: налице е религиозната му страст, бореща се със самата себе си, както и неговите екстравагантни представи за достойнство и чест, неговата скрита чувственост и лиризъм …

През 1937 г. Чоран заминава за Париж с идеята да защити докторат по философия, но остава завинаги там – до смъртта си през 1995 (покосен от страшната и нелечима болест на Алцхаймер).

Във Франция започва да пише на френски – езика, който по всеобщо признание владееше до съвършенство; обявиха го за един от малцината големи стилисти на ХХ век. Французите го приеха дори в своята непристъпна академия. Но Чоран бе преди всичко философ – един от големите моралисти и хуманисти на века.

Краят на нашата епоха е времето на Емил Чоран и неговата философия. Ние се нуждаем, преди да е станало прекалено късно, да достигнем до парадоксите на неговата горчивина и ожесточеност към света и самия себе си, за да открием и част от себе си.

На читателите на „Ново време” предлагаме три ранни есета на големия философ, неизгубили актуалността си и днес.
Огнян Стамболиев

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук