ЦВЕТНИЦА – ВРЕМЕ ЗА РАЗДЕЛИ

0
131


В навечерието на Цветница правителството на тройната коалиция се оказа изправено пред възможно най-големия си проблем от началото на управлението си.

Призна го самият премиер минути, след като в пленарна зала единият от партньорите, НДСВ, на практика се дистанцира от останалите, като гласува “въздържал се” по поискания от опозицията вот на недоверие.

Поведението на царските хора изненада мнозина, според наблюдатели дори премиера Станишев, който дни преди това получил уверения от Сакскобургготски, че парламентарната му група ще застане зад замислените реформи.

В крайна сметката думата на ексвеличеството се оказа доста встрани от реалностите и в петия от началото на мандата вот на Станишев се наложи да ползва услугите на двама независими депутати. Помощ красноречива, но и твърде крехка за реализиране на онова, което предстои да бъде сторено.

Откъде всъщност тръгнаха проблемите?Точното начало трябва да бъде търсене доста назад във времето, но симптомите на зреещата криза можеха да бъдат видени още когато в общественото пространство започна да набира лавинообразно скорост казусът “Куйович”.

Подвизаващият се с протекциите на едни или други влиятелни полицейски фигури от десетина години у нас криминално проявен сърбин бе използван доста ловко от опозицията, за да заложи основите на поредната си атака срещу управляващите. Като този път нейна мишена станаха МВР и министър Румен Петков.

Защо МВР и защо Петков, не е трудно да се отговори: темата с престъпността е особено чувствителна за хората, а от много време насам къде директно, къде завоалирано се насажда мнението, че престъпността в България е пряко свързана с едни или други официални институции, т.е. имаме мафиотизиране. А в конкретния случай с Куйович не става дума за рекета на катаджиите по пътищата или втръсналото на всички, но все пак неводещо до разпад в държавата обирджийство на дребно при вадене на документи за регистрация на личен автомобил.

Докато специално формираната временна парламентарна комисия, която трябваше да установи кой, кога и по какъв начин е осигурил безпрепятственото подвизаване на сърбина, подготвяше доклада си, няколко експолицейски генерали заиграха на “Дай, бабо кърпичка!”, като под кърпичка разбираха СD с класифицирана информация от записани с помощта на СРС диалози между служители по горните етажи на МВР.

Сред файловете на въпросния диск се оказаха и разговори, където името на Румен Петков е замесено в странни на пръв поглед оперативни комбинации. За които пространно започна да се изказва бившият генерал и шеф на НСС и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов. Силно рамо му удари още един бивш генерал, ексдиректорът на ГД БОП Вальо Танов, който веднага след излизането си от системата на вътрешното ведомство се хвърли в политиката, като се позиционира в средите на ГЕРБ като техен кандидат за кмет в родния си Русе.

Странно изглеждащата комбинация между ДСБ и ГЕРБ бе доукрасена с допълнителни елементи, включително и на фигури от БСП с някогашно осезаемо присъствие в специалните служби.
Публично стана известна среща на министър Петков с “оперативно интересни” бизнесмени от Дупница, в говорилнята се включи и екскметът на същата община Дангов, което наля допълнително вода в мелницата на опозицията.

От един конкретен случай за нелегално производство и разпространение на синтетична дрога и участието на полицаи умело бе надут медиен балон. Който представи ситуацията в страховити за обикновения гражданин размери. Междувременно, след разработка на новосъздадената агенция за национална сигурност в ареста попаднаха зам. директор на ГД БОП и бившият главен секретар на МВР о.з. генерал Илия Илиев, а в дългосрочен отпуск излезе наследникът на поста му, генерал Валентин Петров.
Опозицията внесе искането си за вот с мотива, че правителството се е сраснало с престъпните групировки, но вместо насрещно сериозно излизане в публичното пространство с контратези и обяснения, последва като че ли написан под напора на развиващите се събития доклад-предложение за реформи в МВР.

Случайно или не, но в рамките на едно денонощие последваха две показни убийства в София.
Застреляни бяха 41-годишният Борислав Георгиев от бизнес-структурите на Христо Ковачки и нашумелият в последните месеци като хронист на родните престъпни групировки автор на поредица от скандални романи Георги Стоев.

Двата трагични случая послужиха като допълнителен стимул за кукловодите във водевилната конспиративна сценка “Има Петков – има проблем в МВР! Няма Петков – има МВР!”, за да подръпнат за пореден път конците на личните си арлекини в медиите.

Към цялата сложна схема на удари от всички възможни посоки се насложи и само привидно странното поведение на НДСВ в залата на парламента.

Чрез което царистите направиха опит да извлекат личен дивидент от ситуацията. Нещо недопустимо при коалиционно управление и водещо до допълнителни трусове, както отбелязаха веднага дори най-неизкушените наблюдатели в политическия живот.

Постъпката на жълтата парламентарна група накара премиера да обяви почти в прав текст, че предстои преразглеждане на подписаното преди три години коалиционно споразумение. Чрез търсене на качествено нов подход за реализация на оставащото време до края на мандата. При което досегашната формула за разпределение на властовите ресурси 3:5:8 едва ли ще бъде запазена. Анонсът на премиера доразбуни обстановката сред опозиционните партии и доведе до говорене в посока насрочване на предсрочни избори. Което, ако се съди по множество симптоми – не отговаря на желанията на никоя от партиите и на практика е само авансова подгрявка на общественото мнение.

Обявената на 13 април оставка на министър Румен Петков е само детайл от цялата картина. Детайл важен, но недостатъчен, за да бъдат направени крайните изводи. Защото тя не решава откроените вече проблеми пред МВР, но дава простор пред премиера да направи следващите стъпки към реализация на идеите за ударно намиране на изход от ситуацията.

Ще успее ли Станишев? Или ще станем свидетели на нещо вече случвало се у нас (справка ремонтите, предприети от Иван Костов на финала на мандата на ОДС и последвалото се сгромолясване на синята партия на парламентарните избори през 2001 година)? Лично аз съм умерен оптимист. Защото не ми се иска да вярвам, че БСП е загубила съпротивителните си възможности и самодоволно е полегнала на старите си лаври.

Не вярвам процесите да бъдат оставени на автопилот, колкото и в тази посока да говорят едни или други политици от маргинални формации (Софиянски, Кошлуков и сие).

Рецепти за излизане от кризата няма, но пък има натрупан достатъчно дълъг опит (трябва ли да припомням, че през пролетта на 1997-а никой не смяташе, че БСП ще вкара и десет депутати на извънредните избори, а тя, въпреки жестокия удар успя не само да оцелее, но и да се докаже като най-сериозен опонент на новите властници!), който може и трябва да бъде използван.

На ход е Станишев.

Дано само не позволи да изпадне в цайтнот, преди да е решил дали ще размени пешка за царица.

15 април 2008 година

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук