ЗА „КОМУНИСТИЧЕСКАТА АКАДЕМИЯ“ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА

0
554


На 19 март т.г.. в препълнената от бивши сътрудници на ВПШ – АОНСУ зала на “Позитано” № 20 бе отбелязан 60-годишният юбилей на Партийната академия. Тук поместваме словото на последния ректор на Академията, подготвено по поръчение на оперативно бюро.

Поканени сме на юбилейна среща, не на научен форум или на сбор на ветерани и може да се каже, че присъстваме по зова на спомените, а не от друг интерес. Различни съображения могат да оправдаят подобно напомняне.
1.
Грижи за идейно-теоретическата и политическата подготовка на кадрите си социалистическата партия полага още от годините на своето създаване в началото на ХХ столетие. На 31 октомври 1920 г. в големия салон на Работническия дом в празнична обстановка е открита първата школа на партията. Присъствали са Димитър Благоев, Васил Коларов и други ръководители на партията.

“Нека се надяваме – казва тогава Д. Благоев, – че в недалечно бъдеще нашата скромна школа ще се превърне в комунистическа академия на Българската социалистическа република.” В откритата тогава двегодишна школа лектори са били Васил Коларов, Георги Димитров, Христо Кабакчиев, Тодор Петров, Георги Бакалов и др.

В последвалите след 1923 години на фашистки изстъпления школата е закрита, а нейните дейци – подложени на гонения. С победата на социалистическата революция след други две десетилетия, на своя V конгрес БКП (к) отново взема решение за създаване на двегодишна ленинска школа при ЦК вече за подготовка на ръководни кадри за предстоящото социалистическо строителство.

Нашата среща е на дейци на партийното образование от годините на социализма.

Отговорна и деликатна образователна дейност партията извършва и в постсоциалистическия период.
През тази пролет най-старата българска институция за подготовка на ръководни кадри за политическия, обществения и стопанския живот в социалистически условия навършва 60 години. Март е юбилеен за всички, чийто живот е свързан по някакъв начин с Висшата партийна школа (ВПШ) и нейния именит продължител – Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) .

Настроението за юбилея на ВПШ – АОНСУ днес сякаш не е напълно празнично, а причини за отсъствие на самочувствие, за потиснатост няма. Делото на партийната академия е значимо. Без да притежава световната известност на парижката Екол насионал д′ администрасион или московската Академия за обществени науки, без да се е изживявала в ролята на елитарно училище, партийната академия в течение на десетилетия е формирала хиляди ръководни дейци за управлението на страната. Хиляди са и възпитаниците на Академията от цял свят, преминали през нейните аудитории и кабинети, за да продължат да служат на своите народи по сбъдване на най-светлите им идеали. Пък и от опит вече знаем, че социалните организми, за разлика от биологичните, познават и признават преражданията.
2.
През всичките години на функциониране в образователната мисия на партийната академия присъстват обязаности най-малко в три направления.

Първо. Формулирани са цели. Те включват: мирогледна подготовка, базирана на здрави марксистко-ленински познания; запознаване с главните характеристики на обектите на ръководство (сфери, сектори, отрасли, предприятия, учреждения, институти); усвояване на знания и умения за управление и ръководство.

Второ. Посочване, уточняване на предполагаемите курсисти и слушатели, обхващани в номенклатурни списъци, номерацията на които в отделни случаи достигаше до трицифрени числа.

Трето. Ниво на обучение, измервано и изразявано най-често чрез продължителността на времето на обучение, движещо се в диапазона от 2-3 дни до 4-5 години в т. ч. седмици, месеци и тримесечия.

За мирогледното обучение на слушателите още в двегодишната школа от 1949 г. са предвидени за изучаване: история на ВКП (б), история на БКП, история на международното работническо и комунистическо движение, политическа икономия, философия, партийно строителство. Към тях през следващите години са добавени допълнителни дисциплини, а също: „Капиталът”, „Критика на готската програма”, „Анти-Дюринг”, „Произход на семейството, частната собственост и държавата”, „Развитие на социализма от утопия в наука”, „Материализъм и емпириокритицизъм”, „Империализмът като висш стадий на капитализма” и др. Управленски знания са осигурявани с дисциплините: теория на управлението, планиране и прогнозиране, основи на организацията, икономика, анализ, статистика, право, социология, психология, количествени методи, информатика и др.

АОНСУ е сред първите ВУЗ-ове в страната, пристъпили към прилагане на метода за развитие на ръководни умения. С игра на роли, ситуационен анализ, мозъчна атака и т.н. слушателите на академията са запознавани още в началото на 70-те години на миналото столетие.

За обслужване на образователния процес са създадени и развити структури, които формират разгърната мрежа. В нея участват различни звена, всяко от които е център на активност, излъчващ импулси. В тази мрежа участват институти и центрове, факултети и лаборатории: Институт по марксизъм-ленинизъм, Център по партийно строителство, Център за управление на икономиката, Център по теория и управление на идеологическия процес.

През годините директори на академията са били: Стоян Цветев, Асен Кътов, Костадин Палешутски, Неделчо Латев, Васил Мишев, Илия Георгиев, Рачко Рачков, Васил Момов, а декани: Петър Мастиков, Велико Карачивиев, Недялко Кунчев, Вяра Манолова, Борис Петров, Илия Илиев, Никола Самоковлиев, Емил Балашиков, Митко Благоев, Мария Тренева, Христо Драганов, Илия Величков, Георги Маринов, Христо Карагьозов.

Учебната работа на АОНСУ протича и в три филиала – Пловдив, Варна, Русе, а също в пет междуокръжни партийни школи, ръководени в учебно-методическо отношение също от АОНСУ.
3
Като креация на марксистката партия интернационализмът е сред първостепенните компоненти в мисията на партийната академия.

От 1958 до 1990 г. преминалите обучение в аудиториите и кабинетите на ВПШ и АОНСУ са от 44 страни. Това са слушатели, курсисти, студенти, специализанти, аспиранти от различни държави от Азия, Африка и Латинска Америка.

Обучаваните са били както отделни лица и групи от по 3-4 души до потоци от по 100 и нагоре души, запознавани с азбуката на марксизма-ленинизма и изучаване на философия, политическа икономия до модерни системи и методи за управление. От начинаещи дейци до колежански и университетски преподаватели, от редови функционери до членове на ЦК са пребивавали на Пионерски път 21.

В годините на своята зрелост Специалното отделение на Академията за работа с чужденци се превръща в Институт за чуждестранни студенти и курсисти (ИЧСК), който предлага обучение с продължителност четири и половина години по специалностите: философия, политическа икономия, партийно строителство, научен комунизъм, международно работническо и комунистическо движение, управление на икономиката, икономика на промишлеността, икономика на селското стопанство.

Тъй като преподаването в ИЧСК се води на 6-7 езика, с превод са ангажирани най-добрите специалисти, някои от които феноменални преводачи. В АОНСУ бяха създадени най-модерни кабинети за симултантен превод и специална секция, която се грижи за дейността им със завеждащ д-р Йонка Димова. В средата на 80-те години 32-ма преподаватели водеха занятия директно на чужд език.Посочете днес, 20 години по-късно, ВУЗ в България, достигнал такова ниво. Литературата на чужди езици в библиотеката, в т.ч. учебници на испански, португалски, френски, английски, арабски и др. езици надхвърля 100 хиляди тома.

Под ръководството на деканите, отговорни за работата в Специалното отделение на ИЧСК – Симеон Симеонов, Неделчо Латев, Никола Самоковлиев, Желязко Петров, Борис Петров, Клара Пинкас, Илия Илиев, Стойчо Симов, Иван Киров, Мария Николова, Росица Тасева, Милтана Колчакова – са разработвани и изпълнявани годишни и петгодишни планове за осигуряване на подходящи условия за ефективен учебен процес.

Като грях или престъпление към родината ще оценяват идващите след нас, когато научат за заграбването на такава важна за страната ни материална база, кадрови потенциал и дейности.
4.
При всичката снизходителност на едно самооценяване от дистанцията на времето като че ли изследователската работа не се отнася към силните страни на сътрудниците на ВПШ и АОНСУ. Не че сред тях са липсвали автори на солидни произведения по политическа икономия, философия, приложни икономики, партийно-исторически науки. В изданията на партийната академия са печатани много полезни студии и статии. По броя на експертните разработки и предложения до управленските структури в държавата и партията от това време АОНСУ отстъпва само на БАН. Новаторски, без конкуренция разработки (не само по силата на обективни обстоятелства) са предлагани от Центъра за теория и управление на идеологическия процес и Центъра по партийно строителство. Провеждани са крупни научни конференции с по 300-400 участници – спомнете си конференцията за 1320-годишнината на “Капиталът”.

Вероятно една юбилейна среща не е подходящото време и място за критични самоанализи. Сътрудниците на партийната академия обаче дължат някои публични признания на себе си и на обществото. Дали е било въпрос на приоритети и критерии в работата, дали е било въпрос на организация на изследователската дейност, дали е било въпрос на творчески капацитет, но академията не предлага научни продукти, които проникват дълбоко в проблемите на обществото, на стопанския и духовния живот, макар поводите да стават все по-много и по-силни, въпреки злокобните прогнози на чужди изследователски централи.

Това че сред провежданите изследвания липсват анализи, които да предупреждават за събитията ако не нафаталната, то съдбоносната 1989 година за възможни и нужни противодействия ще стои като мрачен фон на всички равносметки за успехи в научно-изследователската работа.
5.
От първите години на създаването си до времето на своята зрялост партийната академия е ползвала ерудирани и компетентни преподаватели. Дълго време четените тук от Трайчо Костов лекции по история на БКП запазват реномето си на най-добър университетски курс по тази материя. Професорите Рубен Аврамов, Юли Бахнев, Янко Атанасов, Кръстьо Добрев, Райчо Караколов, Васил Карамихов, Радослав Янчев, хабилитирани в различни вузове, в червената академия на СССР, заедно с академиците Тодор Павлов, Сава Гановски и Жак Натан са сред първите лектори на ВПШ. Поколението, което идва на смяна, не отстъпва на първите по изследователска вглъбеност, по научна ерудиция, лекторски талант: акад. Никола Попов, акад. Нико Яхиел, чл.-кор. Михаил Минков, чл.-кор. Кирил Григоров, чл.-кор. Гиргин Гиргинов, проф. Гено Цонков, проф. Кирил Иванов, проф. Павел Костов, проф. Петър Мастиков, проф. Васил Мишев и много други.

Когато партийната школа, завоювала име и авторитет, се превръща в привлекателно учебно заведение, титулувано понякога с ирония и не без завист “кралска академия”, назначенията по отделните дисциплини стават по публични конкурси. По предложение на академичните власти и с решение на партийните органи преподаватели са привличани и от други учебни заведения – ВИИ “Карл Маркс”, ВССИ “Г.Димитров”, СУ “Климент Охридски, БАН и др. Така в началото на 1989 година АОНСУ наброява 354 научно-преподавателски персонал, сред които 60 професори, 133 доцента, 50 доктори на науките и 211 кандидати на науките.

Колко жалко и колко тъжно бе след погрома през 1989 г., когато помокщ дойде не от там, от където се очакваше, когато въпреки манифестираната колегиална солидарност от университети, академии, вузове и институти за 13 професори и 55 доцента се оказа непоносимо трудно да продължат работат, подходяха за качествата, които преди това са им били признавани.
6.
Може би защото след обстойно наблюдаване и преценки за ръководители на академията са избирани най-подходящи личности. Може би защото веднъж назначени, те са заработвали с всичката отдаденост, на която са били способни. Може би защото е липсвала мандатност и те са оставали продължително време несменяеми. Може би защото зад техния избор е стоял авторитетът на най-висши ръководни органи. Валидни биха били и други предположения. Опитът сочи обаче, че всички ръководители на академията от този период са отдавали силите си, технократски казано, при най-добър коефициент на полезност.

Първият ректор-директор на ВПШ, възпитаничката на Ленинската партийна школа при Комунистическия интернационал и сестра на Георги Димитров, Елена Димитрова не участва непосредствено в учебния процес, но не е и само негов наблюдател. Кротко, смирено, но с полагаща се решителност тя се намесва при обсъждане на учебните планове, категорична е, когато се застъпва за изучаване на партийното строителство, поощрява изследователската работа, изпраща първите аспиранти в Москва, открива библиотека, осигурява изграждане на две общежития. Като пример на благородство и мъдрост е запазен споменът за нея в паметта на слушателите и сътрудниците на ВПШ от онова време.

Начело на ВПШ от 1959 до 1969 година е Мишо Николов, дългогодишен политзатворник, секретар на областен комитет, завеждащ отдел в ЦК, шеф на БТА, дипломат. Времето, през което той е начело на ВПШ, е време на:

– задълбочаване на профилирането в обучението и въвеждане на нови учебни планове, създаване на катедри по икономика на промишлеността, икономика на селското стопанство и научен комунизъм, въвеждане в обучението на нови приложни дисциплини;

– въвеждане на постоянно действащи диференцирани курсове за преподготовка с различен срок на обучение;

-поставяне ударение върху теоретическото усвояване на класиците на марксизма-ленинизма;

-разнообразяване на формите на обучение и развитие на задочното и следдипломното обучение и откриване на учебни кабинети.

Ганчо Ганчев е ректорът, който най-продължително, в течение на 15 години, оглавява партийната академия. Освен създаването на академичното градче, големи са заслугите му за оптимизиране на отношението между обществени и управленски науки при обучението на ръководни кадри на партията и държавата, за сближаване и сработване на колективите на звената, събрани под чадъра на научно-учебния комплекс.

Проф. Станиш Бонев, поредният ректор, е опитен управленец, с продължителен стаж във висшите ешелони на властта.Той идва през 1986 г., амбициран за реформи. Запазените контакти от управленската му дейност му дават предимства при решаване проблеми на НУК и на първо място на АОНСУ.

Съществува мнение, че действеността и устойчивостта на едно управление зависят от втория ешелон. Ако това е вярно, фактът, че в ръководството на партийната академия през годините са работили повече от две десетки заместник-ректори, означава много. Особено когато това са авторитетни имена на член-кореспонденти, професори, доценти: Юли Бахнев, Янко Серкеджиев, Петър Колев, Павел Павлов, Александър Колев, Васил Мишев, Цанко Николов, Стоян Цветев, Асен Кътов, Иван Луцов, Давид Давидов, Пенко Патарински, Цветан Цанев, Иван Вълов, Панайот Гиндев, Тани Танев, Борис Боев, Станьо Калпушанов, Атанас Гиндев, Велин Боев, Димитър Ананиев.

Първите слушатели и преподаватели на ВПШ започват при крайно бедни и мизерни условия. Тъй като степенуването в подобна материя е трудно, ще използвам конкретни факти. Занятията се водят на три адреса: ул. „Париж” № 3, „Коларовска” в Лозенец и Семинарията. По 8-12 души курсисти са настанявани в една стая в сграда, сочена за общежитие. На ул.“Баучер” или добре известната ни “Антон Иванов” № 5 е втората база, където се премества по-късно в бившия френски колеж, ВПШ реконструира зали, строи общежития, изгражда спортна площадка и учебен корпус, предаден след завършването по решение на ЦК и Министерския съвет на Софийския университет.

Ще припомним, не за присъстващите в тази зала, а за онези, които повтарят като лишени от памет, че комунистите само потребявали, построеното за нуждите на НУК на “Пионерски път”: Ректорат, учебна база за ЦУРК, административна сграда, електронно-изчислителен център, учебен корпус на висшето учебно заведение, физкултурен салон, сграда на ИСУ, ЦУИ и ЦПС, сграда на ИМЛ и ИССТ, четири общежития, стол с 2500 места, културен град, поликлиника, комплекс за битови сгради и магазини, цял студентски град, за поддържането на който грижа имаха помощник-ректорите Недьо Дойчев,Тодор Шаров, Стоян Гьорев, Кольо Кацаров, началникът на отдел “Финансово-счетоводен” Ненчо Димитров.
7.
Няма точна статистика за броя на обучаваните през изминалите години в АОНСУ. Те са стотици хиляди. Само чужденците са няколко десетки хиляди. Към този актив трябва да добавим произведените 620 доктори по философия, икономика, история и др. от които 118 чужденци. Има ли друг ВУЗ в България, осигурил толкова кадри за социалното управление на страната, допринесъл толкова много за нейната известност по света?

Припомнени бяха неостарели в паметта ни сведения от недалечното минало на партийната академия. Не за закъснели равносметки, не за реанимиране на помрачено самочувствие. Нито даже в защита на делото на една заслужила институция, макар от някои да е споменавана с ирония, от други – с презрение. Обикновените хора вече не се впечатляват от ругатни и проклятия. Бъдете уверени, че те не обръщат внимание на авторите на подобни писания, но със сигурност са запомнили съобщение, публикувано неотдавна за роман от пъдаря на село Дерманци. Автор на този роман е бивш служител на АОНСУ.

Респектът към една институция, която в течение на половин век е формирала министри, дипломати, професори, главни редактори, директори на заводи, председатели на кооперативи никой не може да накърни.

Първосъздателите на ВПШ и всички, работили в Партийната академия, нямат причини да вървят с наведени глави!

С такова пожелание бих искал да ви честитя знаменателния юбилей, скъпи колеги.

Бележки

Създадена през 1969 г. на основата на ВПШ, Центъра за усъвършенстване на ръководни кадри при Министерството на труда и социалните грижи и Института за организация на управлението при Министерския съвет.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук