БАНКОВАТА СИСТЕМА У НАС ЗАСЕГА УДЪРЖА НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА

0
183


Независимо че засега банковата ни система е относително стабилна и няма българска банка, регистрирана по българското законодателство, в т.ч. и клон на чуждестранна банка, която е в ликвидна криза, то са налице редица проблеми при банкирането у нас в последните няколко месеца. Един от проблемите не е само в надпреварата между банките по отношение на лихвите по депозитите, а в нарастване на лихвите по кредитите. Не почива на никаква икономическа логика често срещаното обстоятелство напоследък у нас – кредит, сключен през май или юни 2008 г., да се предоговаря по инициатива на банката с утежнени лихвени равнища, които варират между 3 и 5%. Понякога размерът на новите лихви по кредитите достига до 12-14%, а при потребителските заеми – 17-18%. Те често са непосилни както за кредитоискателите физически лица, които нерядко търсят начини да се отърват от ипотекираното в банката жилище, така и за заемоискателите юридически лица, тъй като изключително рядко в условията на криза има бизнес, на който нормата на печалба да е толкова висока.

Получава се един омагьосан и същевременно порочен кръг между 35 български банки, които за разлика от тези в САЩ, Великобритания (загубата на Роял банк ъф Скотланд бе рекордните 24,1 млрд. паунда) и в Германия (загубата на Дойчебанк е около 3,9 млрд. евро) запазват сравнително високите си печалби и хиляди длъжници, които са на ръба на оцеляването. Какво ги чака освен фалит? Последиците от неимоверно увеличените лихви по кредитите у нас ще се сведат до:

1. Засилване на бартерните сделки, тъй като за тях не е нужен кредит. Това ще върне стопанството ни в условията на ранната бронзова ера, когато бартерът е процъфтявал, т.е. преди изобретяване на парите в древногръцкото малоазийско царство Лидия през VІІ в.пр.н.е. Преди три хиляди години 3 крини жито са се разменяли срещу 1 овца, а две волски кожи – срещу 1 бронзова брадва.

2. Неизбежно част от стопанските субекти ще фалират поради невъзможност да обслужват кредитите си към банките. В условията на висока индивидуална задлъжнялост на отделни физически лица и домакинства ще зачестят разводите и дори самоубийствата у нас. Цените на ипотекираните имоти ще продължават да падат, а все по-малко ще бъдат желаещите да ги купят.

3. Ще нарасне прогресивно делът на търговския (междуфирмения) кредит, респективно ще нарасне междуфирмената задлъжнялост у нас, която в последните няколко години неимоверно нарастваше и преди началото на глобалната икономическа и финансова криза.

В свое изследване от края на януари 2009 г. експертите от българска стопанска камара също отчитат, че има сериозни проблеми с банковата ликвидност, поради което банките вдигат лихвите по депозитите. Това автоматично води до вдигане на лихвите и по кредитите. Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката през 2007 г. са се увеличили драстично (данните са от проучване на Българската стопанска камара). Прирастът им в сравнение с края на 2006 г. е 35,4 млрд. лв. или с 43%. В сравнение със средногодишното нарастване на задълженията през 2003 – 2006 г. (10,8 млрд.лв.), увеличението е с 3,3 пъти по-голямо. Междуфирмената задлъжнялост през 2007 г. спрямо предходните години отново се увеличава с бързи темпове. Много предприятия нямат необходимите средства за постепенно погасяване на взаимните си задължения, което допълнително затруднява производствената дейност на предприятията.
„Ако се запази тази тенденция, може да се очаква, че задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към 31 декември 2008 г. ще достигнат 165 млрд. лв. При очертаваща се трайна тенденция за ограничаване на банковото кредитиране за 2009 г. задълженията на предприятията могат да се окажат ключов фактор за задълбочаване на икономическата криза. В условията на очакван нулев растеж, ако не приемем, че приходите от сивата икономика ще покрият появяващите се разлики, ни очакват много сериозни икономически сътресения. Към този извод ни водят и следните данни от анализа на БСК:

Структура на задълженията на предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2006 г. и 2007 г. в %

В сравнение с 2006 г. най-съществените изменения в структурата са:

Увеличението на дела на задълженията към свързани предприятия (с 2.5 пункта) и към банки (с 1.5 пункта).

Намалява делът на задълженията към доставчици и клиенти (с 2.9 пункта), облигационни заеми (с 0.5 пункта), персонал (с 0.4 пункта), данъчни задължения (с 0.3 пункта).

В общия обем на задълженията към 31 декември 2007 г.:

80.6 млрд. лева (69.3%) са междуфирмени ;

31.7 млрд. лева (27.2%) – „нетни“ ;

4.1 млрд. лева (3.5%) – данъчни.

Междуфирмени, нетни и данъчни задължения към 31.12. 2006 -– 2007 г.

Увеличението на междуфирмените задължения през 2007 г. спрямо 2006 г. е най-голямо – 24.1 млрд. лв., или с 42.7%.

В края на 2007 г. задълженията към доставчици и клиенти са 29 млрд. лв. В сравнение с края на 2006 г. прирастът им е 6.5 млрд. лв., или 29%. Делът им в общите задължения намалява от 27.8% през 2006 г. на 24.9% през 2007 г.

През 2007 г. отново има голямо увеличение на задълженията към свързани предприятия . Към 31.12.2007 г. те са 24.7 млрд. лв. (21%) от всички задължения. Прирастът им спрямо 2006 г. е с 9.4 млрд. лв., или 62%.

Много голямо е увеличението и на търговските заеми. В края на 2007 г. те са 6.5 млрд. лв. и в сравнение с края на 2006 г. бележат прираст от 2.5 млрд.лв., или 62%.

През периода 2002-2007 г. задълженията към банки и финансови организации нарастват по-бързо от междуфирмените задължения. Трябва да се отбележи, че обемите на междуфирмените задължения през 2007 г. все още са 2.5 пъти по-големи от тези към банките и финансовите институции. Сривът в обемите на кредитирането в края на 2008 г. и началото на 2009 г. ни позволява да прогнозираме рязко нарастване на междуфирмените задължения в условията на настъпваща криза.

През 2007 г. растежът на задълженията към банки е по-голям с около 46%.

Растеж на задълженията към банки и междуфирмени задължения

2002–2007г.,Индекси

В края на 2007 г. задълженията са най-големи в дейностите:

Търговия и ремонт на автомобили (в т.ч. горива и др.) – 29.5 млрд.лв.

Операции с недвижими имоти – 18.7 млрд.лв.

Строителство – 14.1 млрд.лв.

Транспорт и съобщения – 12.3 млрд.лв.

Производство и разпределение на ел.енергия, газ и вода – 6.7 млрд.лв.

Производство на текстил и облекло – 6.2 млрд.лв.

Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 6.2 млрд.лв.

Металургия и производство на метални изделия – 5.2 млрд.лв.

Селско стопанство – 2.5 млрд.лв.

Производство на кожи и изделия от тях – 1.9 млрд.лв.

Производство на строителни материали и изделия от стъкло, порцелан и фаянс – 1.7 млрд.лв.

Производство на машини и оборудване – 1.7 млрд.лв.

Производство на химически вещества, продукти и влакна – 1.3 млрд.лв.

Производство на целулоза, хартия, картон и полиграфия – 1.2 млрд.лв.

Производство на изделия от каучук и пластмаси – 1.1 млрд.лв.

Производство на електро-, оптично и др.оборудване – 1 млрд. лв.

Във всички останали дейности задълженията са под 1 млрд. лв., или общо 5.1 млрд.лв.

Увеличението (ръстът) на задълженията в сравнение с края на 2006 г. в съответните дейности, в т.ч. горива, са:

операции с недвижими имоти – 9.7 млрд. лв.;

търговия и ремонт на автомобили – със 7.2 млрд.лв.;

строителство – с 5.7 млрд.лв.,

транспорт и съобщения – с 4.4 млрд.лв.;

производство и разпределение на енергия, газ и вода – с 1.7 млрд. лв.;

металургия и производство на метални изделия – с 1.2 млрд. лв.;

производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – с 1 млрд. лв.

През 2008 г. и първите два месеца на 2009 г. най-голямо е нарастването на задълженията отново в секторите строителство, недвижими имоти, транспорт и съобщения и металургия и производство на метални изделия. В металургията са и най-големите съкращения на работна ръка в последните няколко месеца, в т.ч. в Кремиковци (неговата съдба все още е неясна), „Стомана” – Перник, и „Промет”- Дебелт, а дори и фирмата за скраб „Надин” е освободила около 2000 работници.

През 2009 г. са възможни и фалити на малки и средни фирми, прогнозира председателят на БСК Божидар Данев. Ето защо трябва да се вземат повече превантивни мерки, ако искаме България да се развива в следващите години. Драматично се променя търговският баланс на страната през последните месеци – рязко намаляване на обеми и цени на продукция. Търговският ни баланс е силно застрашен и заради спада на чуждестранните инвестиции в последните 3-4 месеца. Задействането на буферите от 10% в бюджетите на министерствата може и да засилят негативното движение в икономиката ни, но този извод в изследването на БСК, според мен, а и според експертите на МФ е пресилен и неточен. Следващият извод обаче е верен – докато не се възстанови икономиката на САЩ, едва ли има някакъв шанс кризата да бъде спряна и в Европа. Според председателя на БСК най-силно кризата у нас ще се прояви след април и май 2009 г., по всяка вероятност ще ескалира през есента – след двата изборни тура през лятото у нас.

Някои банки, както и държателите на ипотеки правят необходимите усилия, за да преструктурират кредита там, където това е възможно. В случаите, когато някой кредитоискател си е загубил работата, може да се разбере с банката например една година лихвите да бъдат капитализирани към главницата и да се изплаща по-нататък. Друг, за когото по-високите лихви са непосилни, би могъл да поиска да се удължи срокът на кредита. Това са мерки, които имат икономически смисъл и пренастройват параметрите на един кредит към днешните условия. Също така е възможно изкуствено да се поддържат ниски лихви, но някой трябва да плати за тази субсидия, като се създаде държавна програма, която евентуално би субсидирала първо жилище, но в
момента този въпрос не се дискутира. В бюджета няма заложени средства за тази цел. Освен това на ипотечния пазар все още няма криза. Засега банките печелят от ипотеките около 3-5% надбавка, но доскоро някои предприемачи в продължение на години имаха няколко десетки процента и дори трицифрени проценти като печалби. По-голямата част от тях не са били благоразумни да заделят резерв за по-лоши години и понастоящем може би са леко изнервени. В света няма индустрия, в която всички проекти да са еднакво успешни, и няма причина да очакваме, че строителството ще бъде такава индустрия. В това обстоятелство е т.нар. здравословен ефект от кризата – тя преподрежда и изчиства пазара от неуспешните проекти, в това отношение добрата новина е, че цените на жилищата ще стигнат нива, които ще бъдат приемливи за българските потребители. Не е нараснал драстично обемът на т.нар. лоши заеми, които за януари 2009 г. са в размер на 1,4 млрд. евро. Все още банковата ни система е далече от т.нар. червена зона на обема на лоши кредити. Би било добре кризата да е по-къса и да стигне пика през второто или третото тримесечие, което е най-оптимистичният сценарий. Банките заделят провизии и ще разчитат на тях. Това са допълнителни резерви, които биха посрещнали влошаването на кредитен портфейл или на някои кредити в по-лоши години. БНБ в условията на валутен борд има сравнително малко инструменти да влияе върху паричната и кредитната политика на банките. Освен намалението с два пункта на задължителните минимални резерви, от значение за бъдещата кредитна политика на търговските банки е промяната на банковите регулации относно провизирането на необслужваните кредити след изтичане на 6 месеца от последната вноска.

Неотдавна на икономическия форум, посветен на последствията за България от глобалната финансова и икономическа криза, проведен от правителството, ексфинансовият министър и настоящ банкер Стоян Александров предложи БНБ да провери по-специално няколко, предимно гръцки банки, които са рекордьори по нива на лихвите по депозитите. Думите му се изтълкуваха едва ли не, че предлага да се назначат квестори от централната ни банка в банките, които предлагат на своите депозанти лихвени равнища около 10% и дори повече. Това обаче няма как да стане в условията на пазарно стопанство и на демокрация в страна-членка на ЕС, които България постигна след близо 20 години труден и мъчителен преход към пазарна икономика. Но последвалите доводи са точни и обосновани относно защо е необходимо един предприемач да рискува и да осъществява бизнесдейности с норма на печалба под или около лихвените равнища на някои банки, щом е възможно да внесе парите си на срочен депозит в банка и да очаква дивиденти от неимоверно високите лихви. Ако той има 1 млн.лв., за да не рискува следва да ги разпредели на срочен депозит в 10 български банки, тъй като държавната гаранция у нас за влогове на физически и юридически лица при евентуален фалит на банка е 100 000 лв.

Бъдещата стабилност на банковата ни система е в зависимост и от евентуалното по-скорошно приемане на еврото, което вече се наложи като основна световна валута и у нас. Ето защо е наложително да се предприеме нова офанзива от страна на българското правителство, съгласувана с БНБ за фиксиране на дата от страна на ЕК и преди всичко на ЕЦБ за присъединяване на България по възможност още до средата на тази година във валутния механизъм, а през 2012 г. или 2013 г. – в Еврозоната. Това е съвсем реалистична задача и трябва да бъде изведена като приоритетна пред българската изпълнителна власт, БНБ и българския бизнес.

Трябва да се приветства и подкрепата за по-скорошното приемане на еврото у нас от председателя на УС на най-голямата българска банка „Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян пред в-к „Монитор” на 12.ІІІ.т.г. , според когото: „Колкото по-бързо влезем в Еврозоната, толкова по-добре. Валутният борд доказа, че има изключително стабилизиращ и позитивен ефект именно в такива трудни периоди като сегашната криза. В съседните ни страни има девалвация на местната валута с над 20%, което никак не е приятно. Трябва да се направят сериозни усилия от наша страна, но може би трябва да се преосмислят и процедурите, и критериите за влизане в Еврозоната. Трябва да се вземат необходимите решения, за да може процесът на присъединяване да се ускори.”

В проведеното неотдавна заседание на Европейския съвет в Брюксел премиерите на няколко страни от ЦИЕ, между които и нашият министър-председател Сергей Станишев поставиха ребром въпроса за приемането им в Еврозоната. За разлика от Прибалтийските страни обаче България не е член на предпазния валутен механизъм ERM ІІ и затова на нея трябва да се обърне специално внимание, за да може първо да бъде приета в него. На срещата е обсъждан въпросът за евентуално съкращаване наполовина срока за престой на новоприета страна в ERM ІІ, който сега е минимум 2 години, което едва ли е реалистично в настоящия момент на глобална финансова и икономическа криза. Според все повече икономисти от т.нар. стари 15 страни-членки на ЕС, едно от най-ефикасните средства за да се избегне кризисният крах сред източноевропейските членки на съюза, в т. ч. и на България, е да се ускори пътят за въвеждане на еврото и дори да се облекчат 5-те критерия за членство в клуба на европейската валута. В резултат и на въведения през 1997 г. валутен борд България успя да стабилизира финансовата си система. Също така поради дългогодишното „стягане на колана на българския данъкоплатец” и консервативната финансова политика на няколко български правителства, довело до превръщането на българите в най-бедните по ниво на доходи и жизнен стандарт сред 27-те страни-членки на ЕС, фискът у нас успя да натрупа излишък, който донякъде дава „кураж” на българските политици да предявяват своите претенции за ускореното ни влизане в Еврозоната. Макар че са налице и окуражителни сигнали (становище на германския канцлер Ангела Меркел на 1 март т.г. в Брюксел, че „процесът за присъединяване към ERM ІІ може да бъде ускорен” и „това можело да се обмисли”), все още сме далече от приемането ни във валутния механизъм.

За постигане на тази задача е наложително да се преодолее негативното отношение към нашата страна, като част от ЦИЕ, да се лобира, че България за разлика от други държави в региона е сравнително стабилна във финансово отношение държава. Аналитиците обаче засега правят доста истерични прогнози за световната икономика. Един аналитик от Лондон или Ню Йорк трудно може да прецени спецификата на всяка от 25-те икономики, за които прави прогноза. Ето защо България е сложена в една група със страни като Украйна, Унгария, трите Прибалтийски страни, от които най-зле е Латвия, където неотдавна падна и правителството, Сърбия и т.н. Тези страни като цяло според някои анализатори са изключително рискови, а България щом е съвсем близо до тях и тя е рискова, макар и не толкова. Същевременно по всякакви поводи и събития трябва да изтъкваме, че сме доста различни, и единственият начин да се справим с тези негативни прогнози е, ако като икономика и като страна успеем няколко тримесечия да покажем, че тези прогнози не се сбъдват. Ако успеем да решим тази трудна задача, тези анализатори ще признаят, че са сбъркали, а за България в световните медии ще има позитивни новини. Засега новините са в реципрочна посока за целия регион на Централна и Източна Европа.

Макар и рядко, налице са и обективни анализатори, които отразяват финансовата ни стабилност обективно и прецизно. Те посочват, че българската и естонската икономика са сред най-стабилните в региона на Източна Европа в условията на глобалната финансова и икономическа криза. Те са на фона на многобройните публикации и прогнози в чужбина напоследък, които поставят под един знаменател проблемите в отделните страни в този регион, без да се взимат специфичните условия в отделните икономики. Неотдавна една от най-големите агенции за кредитен рейтинг „Муудис“ призова това да не се прави в отговор на въпроси от международни инвеститори. Според рейтинговата агенция възникващите пазари в Европа не трябва да се третират като едно цяло в момента на криза. В своите коментари „Муудис“ постави България в една група с Румъния и Хърватия, за които казва, че са страни със стабилни кредитни показатели, но с потенциал за промяна на рейтинга. В първа група са Полша, Чехия и Словакия, с добре „закотвени рейтинги” (сравнително високи), а в трета и четвърта са съответно трите Прибалтийски държави и Украйна, които са с „ударени кредитни показатели” и голяма и съответно малка възможност за външна подкрепа (последното визира Украйна). Основното предимство на България по време на кризата е големият фискален резерв, който позволява на държавата да посрещне евентуални негативи, за които другите страни търсят помощ отвън, коментира главният анализатор Тимъти Аш в британската Роял банк ъф Скотланд. Предимството на Естония е, че има много ниско ниво на публичен дълг и това помага на най-малката по територия и население прибалтийска република да се отличи от своите съседи и особено от здраво закъсалата Латвия. Според нашия сънародник Ивайло Веселинов, старши икономист за региона в Дрезднер клайнворт банк, ниският публичен дълг е плюс за България (той съставлява 14.9% от БВП). Той окачествява попадането на една държава във валутния механизъм ERM ІІ като положителен сигнал за инвеститорите, защото най-малкото дава оптимизъм, че Европейската централна банка също може да отпусне помощ в случай на нужда. Ако валутният курс, при който държавата е приета в механизма, се приема за надценен, спекулативни атаки биха го дестабилизирали и дори могат да принудят страната да излезе от ERM ІІ. При условията на паричен съвет (валутен борд), какъвто у нас има от 01 юли 1997 г. в повечето случаи обаче този проблем не е на дневен ред, тъй като валутният курс е фиксиран и не търпи отклонения. Определено тезата на българския банков анализатор относно присъединяването на България към ERM ІІ е изключително точна и обективна и тя трябва да е водеща при съгласуваните действия на българските институции в тази насока.

Този и следващите няколко месеца са от изключително важно значение за присъединяването ни към ERM ІІ, респективно към Еврозоната. Това няма да е никак лесно в условията на започваща предизборна кампания за два изборни тура – евроизбори и парламентарни избори, но в името на просперитета на страната ни след няколко години трябва да се преодолеят различията и по водената понастоящем финансова политика, ориентирана към трайна финансова стабилност.

––––––––––––––––––––––––––––––

Диаграмите и таблиците са от анализ на Българска стопанска камара за междуфирмената задлъжнялост; София, януари 2009 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук