ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ НА НАЙ-БОГАТИТЕ

0
146


Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика.

Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.
Преди два броя списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози…), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.
Статията „Интернационалът на най-богатите“ е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

***

Появилият се в началото на 80-те години на XX век неолиберализъм представлява един вид нов социален ред, водещ до оптимизиране на доходите на най-облагодетелстваните, чието нарастване бе задържано след края на Втората световна война. В САЩ той се изрази във висока концентрация на капиталови доходи и в увеличение на най-високите заплати.

През първите десетилетия след края на Втората световна война тежките последици от кризата през 1929 г. и от войната, възходът на СССР и някои значими социални битки създадоха по-благоприятни условия за народните класи на основните капиталистически страни. Вследствие на това се повиши покупателната способност, както и качеството на социалната закрила и образованието. Може да се говори за „социален напредък“ въпреки щетите, причинени на планетата от продуктивизма, и отражението на последните колониални войни (Алжир, Индокитай и т. н.).

Структурната криза от 70-те години и неуспехът на народните борби отвориха пътя за неолиберализма в началото на 80-те години: налагане на строга дисциплина на работещите и управленските кадри (насочена към рентабилност и „създаване на стойност“ за акционерите чрез въвеждане на нов тип управление на предприятията), премахване на регулирането, отваряне на търговията (свободна търговия) и свободно движение на капитали (неолиберална глобализация). Социалдемократическият компромис след войната бе по-характерен за Европа и по-конкретно за Франция, отколкото за САЩ; и обратно, неолиберализмът бе по-ясно изразен в САЩ.

ЗРЕЛИЩНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Тези промени се проявяват в разпределението на доходите. Делът на печалбата в добавената стойност преди или след облагането с данъци на френските нефинансови дружества клони към повишение, прекъснато от рязко понижение с 9 пункта между 1974 и 1982 г. (период на структурна криза и понижение на рентабилността на капитала), след което следва ново покачване с над 12 пункта. Този дял нараства с 2,7 пункта през 90-те години в сравнение със 70-те, т. е. периода преди появата на неолиберализма.

Сравнението между 70-те и 90-те години по отношение структурата на доходите на американските и френските нефинансови дружества също е показателно. При наличие на четири компонента – заплати (и осигурителни вноски), в които не се включват възнагражденията на 10-те процента най-високо платени работещи; заплащане на труда на тези 10 процента; изплащане на лихви и дивиденти; запазени от компаниите печалби – в САЩ се наблюдава повишение на лихвите и дивидентите от 7,5% на 10,5%. През същия период компаниите са задържали два пъти по-малко печалби с цел да ги инвестират. Но това ново разпределение на средствата се наблюдава и при нееднаквите възнаграждения. 10% от най-облагодетелстваните сред трудещите се са получавали 23% от възнагражденията през 70-те години и 30% от тях през 90-те.

Увеличението на най-високите възнаграждения, и по-конкретно на тези на генералните директори, е космическо. През 2007 г. всеки от 500-те най-добре платени генерални директори в САЩ е получавал средно 16 млн. долара годишно, от които над 7 млн. са представлявали реализирани стокови опции. Във Франция се наблюдава по-умерено увеличение на печалбите (запазени или разпределени) и едновременно с това намаление на заплатите на 10-те процента от трудещите се с най-високи възнаграждения, както и на останалите. Докато нарастването на покупателната способност във Франция се забави с идването на неолиберализма, в САЩ то е в застой от 1970 г. насам за 90% от работещите.

Важна тенденция в развитието бе покачването на борсовите индекси. Те отразяват промените на индекса на цените спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и се повишиха постепенно между кризата от 70-те години и 1995 г., след което скочиха рязко до 2000 г. Между средата на 70-те години и 2000 г. индексите (корекции в цените) се повишиха шесторно. След това кризите от 2001 и 2007 г. промениха картината.

Увеличаването на високите доходи се вижда особено ясно в американските данъчни статистики. Общият дял на декларираните доходи от 1% от домакинствата с най-високи доходи спада от 17% преди войната до 9% през 1975 г. В тази последна фаза на социалдемократическия компромис понижението се изостря от кризата от 70-те години. Съвземането при неолиберализма е изключително и този дял превишава 20% в средата на първото десетилетие на ХХI век. Подобна тенденция, макар и не толкова разпространена, може да се забележи и във Франция.

Превод Ивайло Буров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук