ОРЪЖИЯТА: ЕДНО ТЯХНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ МОЖЕ ДА КРИЕ ДРУГО

0
149


Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика.

Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.

Преди два броя списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози…), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.

Статията „Оръжията: едно тяхно разпространение може да крие друго“ е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009

***

Разпространението на оръжия за масово унищожение е тема, която оправдава новите империалистични стратегии. Тя обаче прикрива явното разпространение на конвенционални оръжия.

Разпространението на оръжия в света вече е повод за постоянно безпокойство, свързано най-вече с оръжията за масово унищожение. Борбата срещу тях послужи като претекст за нахлуването в Ирак през 2003 г. и за налагането на санкции на Иран от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН).

Залогът обаче изглежда неясен, тъй като не се прави разлика между напълно забранени оръжия (химически и биологични) и такива, чието притежание е ограничено (ядрени), но които се поставят в същата категория като носителите на бойни глави (ракети) и конвенционалните оръжия. Въпреки че две нови страни в лицето на Индия и Пакистан се присъединиха през 1996 г. към Израел и петте страни членки на Съвета за сигурност, притежаващи ядрено оръжие, се наблюдава намаление на стратегическите запаси през последните двайсет години. Основните военни сили компенсираха това намаление чрез модернизиране на арсенала си.

При все това разпространението на конвенционалните оръжия изглежда все така притеснително. Развитието на оръжейните компании свидетелства за бързо нарастване на производствения им капацитет: 100-те най-големи световни компании в този сектор продадоха през 2006 г. оръжия за 315 млрд. долара, което е увеличение с 52% в сравнение с 1996 г. (208 млрд. необезценени долара за 2006 г.).

Това увеличение върви ръка за ръка с нарастването, възлизащо реално на 46% от 1996 г. насам, на световните разходи за въоръжаване, които достигат 1339 млрд. долара през 2007 г. То се обяснява отчасти с увеличението от 59% на разходите в САЩ срещу ръст от 9,7% за Западна Европа (делът на Северна Америка през същия период нарасна от 41% на 45% от световните разходи и се равнява на 596 млрд. долара срещу 296 млрд. долара за Западна Европа). Паралелно с бюджета на Русия, който се опитва да догони някогашните си стойности, тези на страните от Южна Азия и Близкия Изток също рязко се увеличиха (съответно с 65% и 70% за 10 години).

Военният бюджет на САЩ сам по себе си е със същата тежест като този на следващите в класацията 23 държави, отделящи най-много средства за въоръжаване, взети заедно. Това превъзходство обяснява на свой ред важната роля на американските предприятия в производството и разпространението на оръжия: сред 100-те най-големи световни компании, специализирани в тази дейност, попадат 41 американски фирми, реализирали през 2007 г. оръжейни продажби в размер на 200 млрд. долара (63,5% от общия дял), и 33 европейски, чиито продажби са на стойност 92 млрд. Въпреки че се забелязва завръщане на Русия (6,6 млрд. долара) и напредък на нови страни производителки (Япония, Израел, Индия, Южна Корея, Сингапур), трябва да се отбележи фрапиращият потенциал, концентриран в страните членки на Атлантическия алианс.

Това концентриране е още по-ясно изразено при бойните самолети: от 1992 до 2006 г. са били внесени 2822 бойни самолета в целия свят. Според регистъра на ООН за прехвърлянето на конвенционални оръжия повече от половината (1518) са били изнесени от САЩ, 678 – от Русия и Украйна и 626 – от европейските страни (Франция, Великобритания, Германия, Италия, Швеция). Тези продажби отиват главно за зоните на напрежение, като 9 страни са закупили повече от половината от тези самолети: Турция и Гърция (382 самолета), страните от Далечния Изток – Индия, Китай и Тайван (465 самолета), страните от Близкия Изток – Саудитска Арабия, Израел, Египет и Обединените арабски емирства (общо 570 самолета).

Подобна тенденция се наблюдава и при ракетите, представляващи сериозен повод за притеснение: според данни на Американския конгрес между 1991 и 2006 г. основните световни производители са продали на развиващите се страни над 26 000 ракети земя-въздух, 500 ракети земя-земя и над 2700 противокорабни ракети. Въпреки че САЩ и Русия са сред основните доставчици, европейските страни също са с немаловажна роля в това отношение.

ПРОЦЕС С МНОГО ПАРТНЬОРИ

Анализът на данните показва в крайна сметка, че изтъкваното с апокалиптичен тон разпространение на т. нар. оръжия за масово унищожение вероятно не е най-сериозният повод за безпокойство. Тревога буди по-скоро разпространението на конвенционалните, леките и малокалибрените оръжия, за които се знае, че убиват най-много, включително и противопехотните мини, въпреки предложенията за тяхната забрана. Този анализ напомня също, че няма страна „разпространител“ (оборудваща се с въоръжение) без страни доставчици и че разпространението на оръжия съвсем не е едностранно явление, а най-често търговски процес с участието на редица партньори.
(Продължава в следващия брой)
Превод Ивайло Буров

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук