Двайсет години след падането на Берлинската стена и седем и половина години след атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон безпрецедентна финансова и икономическа криза отново преобръща международната геополитика.
Как да се ориентираме в обстановката, как да разберем настоящите промени, как да направим нов прочит на събитията? Благодарение на глобалния си и същевременно прецизен подход към изменящия се свят поредният Атлас на „Монд дипломатик“ носи отговор на тези въпроси.
Преди два броя списание „Ново време“ започна да публикува части от този уникален справочен труд, който съдържа 87 синтезирани текста, написани от специалисти в най-различни области (икономисти, социолози, политолози, демографи, историци, еколози…), повече от 300 карти, схеми, графики и обширна библиография.
Статията “ Трудно преустройство на Атлантическия алианс“ е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
***
Създадена през 1949 г. като военен съюз за отбрана под егидата на САЩ, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) можеше да изчезне заедно с противника си – Варшавския договор, след падането на Берлинската стена. Вместо това обаче към 12-те страни основателки се присъединиха 14 други членки, а влиянието на САЩ в Алианса никога не е било толкова силно.
От двайсет години, търсейки основание за съществуването си, НАТО говори за „нова стратегия“. Въпреки това още не е взето никакво ясно решение за преопределяне на мисиите на организацията. Спешно преразгледаната през 1991 г. в Рим „стратегическа концепция за отбрана на северноатлантическата зона“, датираща от 1950 г., бе отново изменена през 1999 г. след големи колебания.
Концепцията препотвърждава неделимия характер на трансатлантическата сигурност, отделя място на Европейската идентичност в областта на сигурността и отбраната и разширява мисиите на НАТО до разоръжаването и неразпространението на оръжия, включвайки възможността за действия извън границите на Европа. В крайна сметка, безкрайното разширяване и продължаването на американската външна политика се превръщат в пътна карта на Алианса, въпреки че се заговори за ново преразглеждане на стратегическата концепция през 2009 г.
НЕПРЕОДОЛИМО ЖЕЛАНИЕ ЗА НАМЕСА
Самото разширяване бе огромно. Създаденото през 1994 г. Партньорство за мир — гъвкава структура за обвързване на най-различни страни, разширява сферата на влияние на НАТО. През 1995 г. на бъдещите страни членки са поставени различни цели: реална демокрация, пазарна икономика, закрила на малцинствата, уреждане на конфликтите със съседните държави и принос за военната машина на Алианса. Тези предварителни условия правят възможно присъединяването на държави от Източна Европа, търсещи гаранции за своята сигурност, каквито според тях единствено Вашингтон може да им предложи. Чехия, Унгария и Полша се присъединяват на 12 март 1999 г., последвани през март 2004 г. от Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Словакия и Словения. При тези присъединявания НАТО отдава предимство на политическите критерии пред военните и социално-икономическите. Само за десет години западният съветски защитен вал се превърна в преден пост на американското влияние в близките до Русия държави. От 2004 г. се подготвят индивидуални планове за партньорство с Грузия, Азербайджан, Армения, Казахстан и Молдова. В крайна сметка при срещата на върха в Букурещ от 4 април 2008 г. на Хърватия и Албания бе даден статут на кандидат-членки, но не и на Македония заради наложеното вето върху кандидатурата £ от страна на Гърция. Друг проблем са резервите на съвзелата се Русия (подкрепяна от Франция и Германия), които отлагат засега присъединяването на Украйна и Грузия.
Междувременно непреодолимото желание на САЩ за намеса и борба срещу тероризма превърнаха НАТО в разнородна организация и основен стълб на съвместни операции на Балканите, в Афганистан (където доверието в нея е силно разклатено) и дори в Ирак и Африка – с помощни функции. Тези ангажименти, следващи безкритично американските приоритети, пренебрегват първостепенния въпрос за политическите цели на операциите. От това страда тяхното планиране и законността им бива поставена под съмнение (нарушаване на международното право по време на бомбардировките над Сърбия през 1999 г.).
Ентусиазмът на „новопокръстените“ страни от Източна Европа заздрави американските позиции в НАТО, а пълната реинтеграция на Франция в интегрираното военно командване би трябвало да успокои доскорошното напрежение между Париж и Вашингтон. Но въпреки привидното единство редица вътрешни критики са насочени срещу безцеремонното поведение на САЩ: високомерен отказ да се приложи член 5, осигуряващ подкрепата на НАТО след атентатите от 11 септември; принудително инсталиране на противоракетния щит; безотговорно презрение към безпокойството на Москва.
Така грузинската криза от 2008 г. може да се приеме за наказателна санкция срещу прекомерното разширение на изток, която радва Полша, Прибалтийските страни и някои т. нар. неоконсервативни мозъчни тръстове във Вашингтон, но която „Старата Европа“ негласно заклеймява в името на по-равноправно партньорство с Русия, болезнено възприемаща се като обсадена крепост.
Алиансът среща големи затруднения при координирането и финансирането на военните си дела. Бюджетът на НАТО за 2007 г. достига едва 1,9 млрд. евро и възможностите на организацията все повече се свиват. Според Вашингтон, който желае да приобщава все повече своите съюзници, намаляването на европейските средства за отбрана разклаща доверието в НАТО.
НОВИ МИСИИ
Въпреки всичко, продължава да се очертава една „глобализация на НАТО“ като резултат от собственото му прекомерно разширяване. Истанбулската инициатива за сътрудничество (2004 г.) привлича малките емирства от Персийския залив (Кувейт, Бахрейн, Обединени арабски емирства, Катар), докато Средиземноморският диалог (1994 г.) е насочен към Магреб и Близкия Изток. Сегашният генерален секретар на Алианса не изключва разширяване, което да позволи приобщаването на всички „демокрации“ (Япония, Нова Зеландия, Южна Корея, Австралия и т. н.) и да доведе до нови мисии (възстановяване на цивилни обекти, наблюдение на морския трафик, киберотбрана, енергийна сигурност). Умел начин да се ограничи полето на действие на вечния потенциален конкурент, а именно европейската отбрана, която е още в зародиш.
Превод Ивайло Буров
