ОСОБЕНОСТИ НА НОВАТА НЕМСКА ПАРТИЯ ЛЕВИЦАТА

0
149

Любен Аладжов е роден през 1937 г. в София. Завършва немска езикова гимназия в Ловеч. Дипломира се като инженер-геофизик, а през 1968 г. завършва радиотехника във ВМЕИ. Работи като конструктор на електронна апаратура в Института по специална техника. В периода 1980-1992 г. е изпратен на задгранична работа в Бон, Западна Германия. Сътрудничи с аналитични публикации в левия печат у нас.

Иван Аладжов е завършил международно право в Лайпциг. Има следдипломна квалификация във Виена и Хановер, специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от статии в немските списания „Икономика и право в Източна Европа“, „Източноевропейско право“ и „Годишник на източното право“.
Формацията „Левицата“ (Die Linke) в Германия е учредена през 2007 г. Обобщeно може да се каже, че тя обединява разпокъсаното ляво политическо пространство и е партия от нов тип, чиято цел е преодоляване на капитализма и установяване на демократично социалистическо общество. Появата й е отговор на силното одесняване на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) по време на присъствието й във властта през последното десетилетие и е израз на тежненията за възстановяване на традициите на лявата социалдемокрация от годините преди нацизма. В тези свои намерения „Левицата“ вече среща подкрепата на широки слоеве от населението. На федералните избори от 27.09.2009 г. за нея гласуваха 5,1 млн. избиратели — близо 12%. Определено силни позиции „Левицата“ има в т.нар. нови провинции (в бившата ГДР), където тя се оформи като водеща регионална „народна партия“ с изборни резултати до 32% и успя да заеме ръководни позиции в общинските институции. В Берлин и Бранденбург тя дори участва в правителствата на тези провинции като коалиционен партньор на социалдемократите. В Бундестага (парламента на ФРГ) „Левицата“ е четвъртата по сила фракция със 76 от 622 депутати. На европейско ниво тя е член на наднационалната партия на Европейската левица.

Официално „Левицата“ се учредява на 16.06.2007 г. чрез сливане на отцепилата се три години преди това от социалдемократите WASG (Wahlalternative Arbeit und soziale Gerechtigkeit — Изборна алтернатива за труд и социална справедвивост — ИАТС) (1), състояща се от критично настроени към одесняването на ГСДП профсъюзни дейци, с източногерманската Партия на демократичния социализъм (ПДС)(2), наследничка на управляващата в бившата ГДР Германска единна социалистическа партия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands – SED), както и с още няколко по-малки ултралеви формирования като (нео)троцкистките от Международната социалистическа левица (isl)(3), Социалистическа алтернатива (SAV)(4), движение „На ляво“ (Linksruck)(5), антифашисти от „Antifa“, комунисти от различни партийно необвързани микроформации (т.нар.К-групи), пацифисти, анархисти, части от алтерглобалисткото движение Аttac, леви еколози, социалхристияни и др. Освен това „Левицата“ тясно си сътрудничи със значително по-малката традиционалистка Германска комунистическа партия (ГКП)(6), като на последните избори издигна в своите листи няколко нейни кандидати. За разлика от партньорството с ГКП, „Левицата“ отказва взаимодействие с промаоистката, силно догматизирана Марксистко-ленинска партия на Германия (МLPD)(7).

Първи председатели на обединената „Левица“ стават нейните учредители — Лотар Биски и Оскар Лафонтен, а председател на парламентарната фракция е известният Грегор Гизи (дългогодишен председател на ПДС). За съжаление и двамата много успешни досегашни съпредседатели на „Левицата“ няма да се кандидатират отново за този пост на предстоящия през май т.г. конгрес — Лафонтен по здравословни причини, а Лотар Биски поради ангажимента си като председател на Европейската левица. За ново председателско дуо най-вероятно ще бъдат номинирани близкият до Лафонтен западногермански профсъюзен деятел и съосновател на WASG – Клаус Ернст и представителката на реформистите, източногерманката Гезине Люч, бивш депутат на ПДС.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА „ЛЕВИЦАТА“

На първия общ партиен конгрес на ПДС и WASG на 25.03.2007 г. в Дортмунд бе набелязана само програмна рамка на новата партия, която маркира основните политически контури на „Левицата“. Според тях цел на партията е установяването на общество на „демократичния социализъм“ чрез „преодоляване на капитализма“ (8). На състоялия се по случай парламентарните избори през юни 2009 г.
конгрес официално е приета изборна платформа на партията, която изпълнява ролята и на законно изискуемата партийна програма, но в съдържателно отношение не представлява истински програмен документ (9). 1. Икономическа и финансова политика на партията Икономическата и финансовата политика на партията се гради на основата на стопанските теории за новия социализъм на ХХI век, на (нео)марксизма и на левия кейнсианизъм(10).

По въпроса за заплащането на труда „Левицата“ се застъпва за повишаване на заплатите в съответствие с нарастването на производителността на труда и на инфлационния индекс, определен от Европейската централна банка. Публичните инвестиции за образование и възпитание, за научни изследвания, култура, екология и инфраструктура трябва да се увеличават най-малко с 40 млрд. евро годишно.

По отношение на данъчната политика „Левицата“ предлага по-големите предприятия да плащат по-високи данъци, а за предприятията, извършващи по-големи инвестиции, тя предвижда съществени данъчни отстъпки. Според нея отмененият през 1997г. имуществен данък трябва да се възстанови, а данъкът за големите наследства да се повиши. „Левицата“ изисква също прогресивна тарифа за данък общ доход, който да облекчи средните и ниските доходи и повишение до над 50% за тези с високи приходи. Всичко това означава отмяна на данъчната реформа от 2000 г. на социалдемократическия кабинет. Наред с това „Левицата“ възнамерява да ликвидира възможностите за спестяване на данъци, които облагодетелстват най-вече добре платените, заможни слоеве. Предвижда се финансовите пазари да бъдат поставени под засилен държавен контрол за ограничаване на спекулацията с валута и ценни книжа. Чрез укрепване на картелното законодателство партията желае да децентрализира и да намали икономическата власт на едрия бизнес. И обратно, тя възнамерява да насърчава и подпомага кооперативите и другите форми на солидарна икономика.

2. Социална политика „Левицата“ оценява социалната политика на сегашното и предишните правителства като „демонтаж“ на извоюваните след десетилетни стачни борби социални придобивки. Нейна главна цел е намаляване заплахите за социалната сигурност в бъдеще и гарантиране на приличен стандарт на живот за възрастните хора.

а) осигурителна система За да постигне тези цели, „Левицата“ смята най-напред да отмени всички приети по правителствената програма „Харц“ закони, особено четвъртата й промяна, и да обвърже с държавно участие социалните осигурителни системи, като засили елементите на солидарност в тях и възстанови самоуправлението им. Освен това „Левицата“ се обявява за въвеждане на доброволно, съобразено с нуждите базово осигуряване, на което да разчитат предимно бедните слоеве. Тя не одобрява и задължението безработните безусловно да приемат предложената им работа. Партията разглежда искането за по-високи заплати, свързано с очакванията за повишение на пенсиите и за премахване на бедността сред възрастното население. Задължителното законно пенсионно осигуряване трябва да обхване на етапи работещите от всички професионални сфери, а не както е сега — хората с по-високи доходи да се освобождават от задължението за вноски. Освен това пенсиите в провинциите от бившата ГДР трябва да се приравнят към тези от западната част на страната. Категорично се отхвърля идеята за повишаване на възрастта за пенсиониране над 65 години. Вместо това се обмислят гъвкави възможности за пенсиониране преди навършване на 65 години и правото за излизане в пенсия при 60 навършени години без удръжки, с което би се облекчил пазарът на труда.

б) здравеопазване В тази сфера „Левицата“ настоява за равни осигурителни вноски за работници и работодатели. Партията не одобрява създаването на форми за частно здравно осигуряване, „ориентирани към печалба“. Тя счита за особено важни за гарантиране на доброто здравеопазване следните няколко пункта:
• осигуряване на по-добро сътрудничество между лекари, болници и всички участващи в здравната система;
• подкрепа за създаване на медицински центрове и за централизиране на здравеопазването;
• въвеждане на одобрен от държавата позитивен лекарствен списък;
• по-високо възнаграждение за медицинския и санитарния персонал;
• увеличаване правата на пациентите.

в) социално-обществени въпроси „Левицата“ настоява за съхраняване и разширяване на социалните грижи за хората и за гарантиране на общинското самоуправление. Продажбата на жилища и на сгради от фонда за социални грижи трябва да бъде забранено. Правото на жилище трябва да се превърне в конституционно право на всеки гражданин.

3. Трудови взаимотношения „Левицата“ има намерение да даде възможност на работниците за самоопределение, от което те са лишени досега. При това се подчертава значението на солидарността. Стремежът е да се придобие „независимост от системата“, която днес твърде много зависи от конкурентното начало.
Най-важните акценти в това отношение са:
• намаляване на работното време;
• нови работни места чрез екологични и социални реформи;
• публично формиране и инвестиране в сектори за заетост;
• активна политика на трудовия пазар, насочена най-вече към социалните групи с най-лош шанс;
• заплащане, съобразено с нарастването на производителността на труда;
• определена със закон минимална работна заплата, гарантираща жизнените потребности на индивида;
• пълна социална гарантираност на трудовите взаимоотношения и хуманизиране на труда;
• валидност на трудово законодателство за всички работещи в страната;
• възлагане на обществени поръчки предимно на предприятия, кои­то спазват високи социални и екологични стандарти и подкрепят тяхното усъвършенстване в глобален аспект. За осъществяване на тези свои цели „Левицата“ активно търси взаимодействие с профсъюзите.

4. Вътрешна политика и разширяване на демокрацията Както заявява Лотар Биски на учредителния конгрес на „Левицата“, тя се възприема като партия на обявената от Вили Брандт традиция „Да опитаме повече демокрация“, с която той иска да прео­долее вътрешнополитическата стагнация, завладяла страната в годините след войната. Основа и изходна позиция за такава политика „Левицата“ вижда в конституцията на Федералната република, в която тя открива призив за установяване на общество на демократичния социализъм (чл.15 от основния закон дори предвижда възможност за социализиране на частна собственост в полза на обществото).

а) Правата на гражданите и борбата срещу тероризма „Левицата“ констатира все повече ограничения на демокрацията, на основни права и свободи в името на „борбата срещу международния тероризъм“. Критиката в това отношение е насочена и към международни и европейски организации и институции. На нарастващата подозрителност и недоверие към изповядващите исляма граждани трябва да се противопостави „културата на диалога и сътрудничеството“.
„Левицата“ предлага да се установи икономическо, политическо и културно устройство на обществото на основата на демократично участие на населението във вземането на решения, касаещи неговите интереси.

б) Гражданското начало в управлението на страната То следва да бъде по-силно представено в системата на парламентарната демокрация. Партията се стреми да свърже по-тясно представителната с пряката демокрация чрез въвеждане на всенародни допитвания и референдуми и да засили демократичното участие на населението в управлението чрез включването му в планирането и контрола, както и чрез гарантиране на правото на протест и възражения на различни екологични организации, потребителски съюзи, синдикати, сдружения и други граждански образувания, както и на отделни граждани. Освен това „Левицата“ предлага въвеждане на т. нар. граждански бюджети, чрез които гражданите ще имат възможността да участват в политиката на общината при планиране и разходване на средствата за решаване на локални и регионални проблеми. „Левицата“ ще настоява за осъществяване на концепция­та за „община на гражданите“, като ще се бори за утвърждаване позициите на общините в структурата на страната.

в) Права на гражданите Към демократичния процес принадлежи и укрепването на индивидуалните права на гражданите. Нарушаването им от страна на държавата трябва да се контролира от независима инстанция, чиято функция досега се изпълняваше от съда, и правата на всеки гражданин трябва да бъдат защитени от неправомерни посегателства на държавата. Към това принадлежи и правото за разполагане с личните данни (т.нар. право на информационно самоопределение). „Левицата“ настоява за категорично разделение на сферите на действие на полицията и армията и на полицията и тайните служби. Партията не е съгласна с промяна на конституцията, която би позволила използването на армията срещу населението вътре в страната.

„Левицата“ се стреми към право на обществото да се разпорежда с всички форми на икономическа и финансова власт. Чрез равнопоставеност при вземане на решения от служителите, техните синдикални организации, от представителите на регионите и на потребителите финансовата власт трябва да бъде подчинена на демократичните интереси на обществото. Политическата и генералната стачка трябва да бъдат разрешени.
Понятието „равнопоставеност“ следва да се разпростре и върху критериите: произход, пол, сексуалност, физически недъзи, етническа и религиозна принадлежност. Според „Левицата“ всички живеещи и работещи в Германия и в Европейския съюз лица трябва да се ползват с еднакви права. Това намерение може да се реализира само с приемането на нов, по-детайлизиран закон срещу дискриминацията, с по-широк обхват на действие от сегашния.

„Левицата“ настоява и за правото на глас за всички живеещи в Германия лица и за хармонизиране на правото на убежище. Тя гледа на различните народностни и културни малцинства, живеещи в Германия, като на възможност за обогатяване на нацията и се отнася към интеграцията на имигрантите в обществото като към положително предизвикателство. „Левицата“ изисква за живеещите на територията на ФРГ малцинства разширяване на обществените им права и подходящо субсидиране на инициативите за съхраняване и развитие на техния език и култура. В този смисъл десният екстремизъм, респ. неофашизмът, трябва да бъдат по-решително разобличавани и преследвани. Това предвижда засилване на антифашистката пропаганда и образование. За целта трябва да се укрепят гражданските структури, които се противопоставят на десния екстремизъм, като им се окаже финансова и консултативна помощ. По-засилено внимание „Левицата“ възнамерява да обърне на възраждането и на борбата срещу неофашизма в международен мащаб.

г) Социалната държава Правовата държава трябва да бъде реформирана в социална и солидарна насока, с което да се промени взаимоотношението между държава, икономика и общество. Изискването за социална държава трябва да бъде гарантирано чрез узаконяване на принципа за социалната справедливост и на задължението на държавата да осигури населението срещу най-сериозните социални заплахи. Тук, между другото, се има предвид и справедливото разпределение на общественото богатство. За да се наложи социалната държава, основните социални права на гражданите трябва да бъдат записани в конституцията.

5. Околна среда Икономическата политика на партията се ръководи от нейните разбирания за организацията на производството и разпределението на необходимите на обществото блага и от императива за опазване на природната среда. Целта в тази насока е постигане на единство от социална, екологична и икономическа устойчивост. Така например, небходимо е да се разработи система от данъци и такси, която да стимулира екосъобразното поведение на бизнеса и да санкционира екологичните нарушения. Приоритетна цел в екологичното преустройство на икономиката представлява децентрализацията на производството и разпределението на електроенергия. Това означава преди всичко национализация на елктроразпределителните мрежи. На второ място е необходимо повишаване на енергийната ефективност, понижаване на потреблението на енергия и пренасочването му към възобновяеми енергийни източници.

Приватизацията на транспорта трябва да се прекрати, а работата на обществения градски и крайградски транспорт трябва да се подобри чрез сключване на нови договори. Товарният транспорт трябва да се прехвърли на релси, а керосинът за самолетите да се обложи с данък.
Други цели на „Левицата“ в стопанската и екологичната политика са:
• устойчиво ползване на природните ресурси и повишаване образоваността на населението по екологични проблеми;
• екологично съобразен производствен цикъл;
• развитие на екологично земеделие и горско стопанство, усъвършенстване на Закона за защита на животинските видове;
• отмяна на стъпаловидното облагане на биогоривата с данъци, тъй като те блокират разработката на нови екосъобразни видове горива. Освен това да се допуска само екологично устойчиво производство на биогорива.

6. Външна политика В областта на външната политика „Левицата“ разглежда четири сектора от проблеми: отбрана, световна икономическа политика, демократизирането на ООН и Европейския съюз (ЕС).

а) Отбрана В международен мащаб разходите за въоръжаване са се увеличили над 1000 млрд. долара. Трябва да се гарантират човешките права в редица страни и да се сложи началото на политика на разоръжаване. „Левицата“ е убедена, че само чрез политика на социална справедливост, на устойчиво развитие и демокрация може да се постигне стабилност и мирно съвместно сътрудничество на земята. Тя отхвърля категорично използването на Бундесвера за задгранични мисии. Партията настоява за разпускане на НАТО, за замяната му със Система за европейска колективна сигурност с участието на Русия, за преориентиране на немската външна политика към дух на разбирателство и мирно разрешаване на конфликтните ситуации.
„Левицата“ настоява за опрощаване на дълговете на бедните страни и за увеличаване на помощта за тях до 0,7% от брутния вътрешен продукт на индустриалните държави. В тази насока трябва да започне лобиране в ООН, Световната търговска организация и Световната банка за сключване на договори и споразумения с Латинска Америка, Африка и Азия.

б) Съветът за сигурност и ООН Чрез повишаване значението на Общото събрание и преустрой­ство на Съвета за сигурност трябва да се демократизира и укрепи Организацията на обединените нации. Целта е по този начин да се установи един по-справедлив световен икономически и социален ред. „Левицата“ се застъпва за категорично осъждане на практиката за отвличане на хора, на тайните затвори и прилагането на мъчения. Пред Европейския съюз трябва да се поставят също и нови цели. „Левицата“ се обявява категорично против неговата милитаризация и настоява за закриване на американските военни бази в Европа.

Солидаризирането на партията с „прогресивните движения“ от Латинска Америка бе конкретизирано и оповестено с решение на ръководството й на 21.09.2008 г., особено относно политическата и материалната кампания за солидарност и подкрепа, инициирана от работната група за помагане на Куба — „AG Cuba Si“.

7. Семейна политика В областта на семейната политика акцентът на „Левицата“ се поставя върху равнопоставеността на половете. В това отношение се има предвид създаването на допълнителен закон за трудовата равнопоставеност на жените в частния сектор на икономиката. Трябва да се въведат специфични програми за подкрепа на жените. „Левицата“ се отнася критично към неравното заплащане на двата пола (жените все още получават средно с около 30% по-ниски заплати в Германия). За да се облекчи съчетаването на професия и грижа за семейството, трябва да се увеличи броят на целодневните детски градини.
Партията се обявява категорично срещу параграф 218 от Наказателния кодекс, позволяващ прекъсване на бременността само при строго определени условия и се застъпва за легализиране на абортите. Също така публично порицава проявите на насилие срещу жените и настоява за по-решителното му преследване от закона.

8. Научни изследвания, образование и медии „Левицата“ се стреми към осигуряване на равни шансове за всеки в живота, като направи образованието безплатно от детската градина до висшето учебно заведение.
Партията поставя предучилищното възпитание на преден план, акцентирайки върху неговото значение и настоява то да бъде специално подпомагано.

Следващият след него период на общообразователно обучение трябва да бъде удължен по време. За целта се визира създаването на интегрирано общо училище, което да обхваща период от първи най-малко до девети клас. Освен това партията настоява в центъра на вниманието да се постави индивидуалната подкрепа за всеки ученик.

В областта на професионалното образование партията настоява за гарантирано място за обучение за всеки завършил общото училище.

Висшите учебни заведения трябва да бъдат демократизирани, като се ограничи комерсиалното влияние върху тях чрез разширеното им финансиране с публични средства и въвеждане на паритетно за участници в тях самоуправление. Освен това достъпът до всички специалности трябва до остане свободен, преходът от професионално към висше образование трябва да бъде облекчен. Партията е категорично против студентските такси.

Фундаменталните изследвания трябва да се засилят. „Левицата“ се обявява за балансирано съотношение между теоретични и приложни изследвания и за по-голяма автономия на академичното тяло. Тя се обявава против правото за патентоване на гени или на части от живи същества.

Чрез по-строго картелно законодателство „Левицата“ има намерение да спре процеса на „монополизиране“ в сферата на медиите и по този начин да съхрани свободата на изявленията и разнообразието на пресата. Трябва да се засили защитата на авторските права, като същевременно се намери и начин за минимизиране на ограничаването за некомерсиално използване.

9. Подкрепа на новите федерални провинции „Левицата“ планира общодържавна иновативна, инвестиционна и структурна политика за намаляване на разликите между старите и новите федерални провинции. Партията признава за образцови някои социални достижения в бившата ГДР, като грижата за децата, училищната и образователната система, равнопоставеността на жените и мъжете, достъпността на културните институции в ГДР, и се противопоставя на общото, безкритичното приемане на структури от западната част на страната.

„Левицата“ си поставя конкретно следните цели:
• „равна заплата за равен труд“;
• гарантиране на рамкови условия за съвременен стандарт на живота в Източна Германия по отношение на образование, култура, свободно време и отглеждане на децата;
• съсредоточаване върху областите със значителни икономически възможности чрез специфично съобразени концепции за регионалното им развитие; кооперативно обвързване на икономически развиващите се региони (структурно слаби, земеделски и периферни райони);
• подпомагане на ориентираните към бъдещето браншове и предприятия, сигурност при планирането със средства на ЕС, на бюджета и на Пакта за солидарност (помощите от старата част на ФРГ за новите провинции); минимално собствено съфинансиране при субсидиране за финансово слабите райони.

10. Организационна структура на партия „Левицата“ Партията е организирана на територията на страната в 16 провинциални съюза. Те обхващат окръжните съюзи на съответната провинция. Под нивото на провинциалните съюзи има още (предимно в Източна Германия) териториални съюзи, наречени окръжни, регионални или районни съюзи. Най-ниската клетка на партията е основната организация, която може да обхваща в зависимост от гъстотата на членската маса един квартал, цял град или дори цял окръг. Наред с териториалните структури на федерално ниво и частично на ниво провинция или окръг съществуват тематични сдружения (работни обединения и клубове по интереси).

Най-висшата партийна инстанция на „Левицата“ е конгресът. В интервала между неговите заседания това е Президиумът на партията, чиито членове се избират от Конгреса.

Федералната комисия изпълнява контролна функция спрямо Президиума, оказва консултативна помощ и урежда спорове при сериозни идейни различия в състава на Президиума и между различните организационни единици на партията, състои се от 44 членове, начело с двама съпредседатели, по един от Източна и от Западна Германия.

Изпълнителното бюро на Президиума се състои от 12 членове: двамата председатели, четирима заместник-председатели, федерален секретар, касиер-счетоводител и четирима членове.

Към края на 2009 г. членовете на партията възлизат на 77 645 души (с прираст спрямо миналата година от 1677 души). Най-голямата организация на „Левицата“ в Западна Германия е в провинция Северен Рейн-Вестфалия с 8000 души, а в Източна — Саксония с близо 13 000 членове, следвана от Бранденбург и Берлин с по 9000 членове. В Бранденбург „Левицата“ има дори повече партийни членове от социалдемократите и християндемократите. В края на 2006 г. преди обединението членовете на WASG и ПДС бяха общо 69 282, от тях около
11 500 на WASG. Две трети (68%) от партията са бивши членове на ПДС от Източна Германия. С течение на времето териториалното разпределение обаче се измества на запад. Възрастовата структура на партията се характеризира с висок процент възрастни хора, което се дължи на източногерманската ПДС, състояща се главно от членове на бившата Германска единна социалистическа партия (SED). 70% от нея по време на обединението бяха над 60 години и само 3,3% под 30 г. Докато през 1997 г. 98% от членовете на ПДС бяха бивши членове на SED или на младежката й организация Свободна германска младеж (Freie Deutsche Jugend —FDJ), след обединението техният дял намаля заради напускането на по-възрастните. И въпреки че „Левицата“ в новите провинции, включително и в Берлин, търпи демографски обусловено намаление, общо за страната от момента на нейното учредяване тя бележи ръст в членския си състав, дължащ се на новите постъпления от западната част на Германия. „Левицата“ с 39,2% е партията с най-голям женски състав от всички парламентарно представени партии, изпреварвайки дори Зелените. В Бундестага жените депутати на „Левицата“ са 52,6%.

ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕЧЕНИЯ И КРИЛА В „ЛЕВИЦАТА“

Вследствие на това, че партията е създадена от обединяването на няколко организации, в нея съществуват и няколко политически платформи (крила), които отчасти са съществували още в предходните формации:

1. Антикапиталистическа левица (АКЛ) Това е най-лявата политическа платформа в партията, в която днес са обединени (нео)троцкисти и ултралеви. Това крило е за рестриктивно участие на „Левицата“ в управлението в коалиции с други партии. То счита, че са допустими правителствени коалиции само при наличието на определени минимални условия — прекратяване на приватизацията, неучастие на Германия във военни мисии и спиране на социалния демонтаж в страната. В противен случай Антикапиталистическата левица препоръчва въздържане от участие във властта, за да не се дискредитира партията пред избирателите. Това политическо течение се застъпва за ясна антикапиталистическа ориентация на „Левицата“. Най-изявен нейн представител е Сара Вагенкнехт, която се очаква да бъде избрана на конгреса през май т.г. за един от четиримата нови заместник-председатели на партията.

2. Комунистическа платформа (КП) КП е политическо обединение в рамките на „Левицата“ с около 1000 членове, което се застъпва за съхранение на комунистическите принципи и за по-нататъшното развитие на марксическото учение. Стратегическа цел на Комунистическата платформа е изграждането на ново социалистическо общество, което ще приеме положителния опит от реалния социализъм и ще се поучи от допуснатите грешки. КП се причислява към ортодоксалното ляво крило на партията
и работи в тясно сътрудничество с Комунистическата партия на Германия (Deutsche Kommunistische Partei – DKP). Най-изявен представител на КП отново е Сара Вагенкнехт. Комунистическата платформа е изключително критично настроена към Реформистката левица в партията, което често води до остри идеологически противоречия между тези две политически течения.

3. Социалистическа левица (СЛ) Това сформирано през 2006 г. първоначално във WASG политическо течение изповядва лявокенсиански и реформаторско-комунистически позиции. В него участват и много от ултралевите представители на Антикапиталистическата левица и на Комунистическата платформа. Това е синдикално ориентирано крило, което се стреми към преобразуване на партията по образец на холандската Социалистическа партия (SP) или на италианската комунистическа партия „Рифундационе“ (PRC). Преди учредяването на „Левицата“ СЛ бе представена в повечето ръководни органи на WASG. По-известен нейн представител е бившия социалдемократ Дитер Деем.

4. Марксистки форум (МФ) Тази работната група се учредява още в Партията на демократичния социализъм през май 1995 г. като нейна лява идеологическа платформа, ориентирана към класическия марксизъм. Основна цел на това сдружение е да допринесе за по-ляво теоретическо профилиране на партията. Днес в това обединение членуват под 100 души, като по-известни негови представители са проф. Йенс Хойер и Уве Хикш, който вече няколко пъти гостува на новоучредената у нас партия Българска левица.

5. Диалог от Гера/ Социалистически диалог (ДГ/СД) Това обединение е лявоориентирано идеологическо течение в партията, което носи името си от конгреса на Партията на демократичния социализъм (ПДС) през октомври 2002 г. в гр. Гера, на който левите сили в ПДС за първи път успяха да направят пробив след реформисткото залитане на партията от края на 90-те години. Но когато стана ясно, че крилото на т.нар. реални политици от мрежата Реформистка левица, които според участниците в Диалогът от Гера правят отстъпление от позициите на марксизма, може да получи мнозинство, като реакция се учредява платформата Диалогът от Гера на 1.02.2003 г. Въпреки големите усилия и оживения приток от членове, той остава без особено влияние на извънредния партиен конгрес в Берлин и реформисткото крило на „реалполитиците“ се налага по всички линии.

Представители на левите платформи не бяха избрани в президиума на партията.

След този провал и след приемането на новата програма в края на 2003 г. след парламентарните избори, когато поради лошото си представяне и залитане към центъра ПДС за първи път изпадна от Бундестага, се състоя оживена дискусия как да се продължи по-нататък. Течението взе решение да работи повече навън, а не само вътре в ПДС. В резултат на разногласията много партийни активисти и най-вече разочаровани леви, напуснаха ПДС. Социалистическият диалог постепенно се стабилизира и взе активно участие във формиране на лява алтернатива в рамките на новото обединение WASG заедно с част от напусналите преди това бивши партийци от ПДС и разочаровани социалдемократи.

6. Еманципирана левица (Ема.Ле) Еманципираната левица се определя като идейно направление в партията. Възниква в ПДС, но до май 2009 г. още не е консолидирана формално като крило или отделно течение. Ема.Ле застъпва либерални, радикалдемократически и еманципаторски позиции. Според тях „свобода“ и „социализъм“ не са в противоречие, а взаимно се обуславят и допълват. В сравнение с другите течения в Ема.Ле особено интензивно се дискутират условията на един нов работен свят и се изразяват възгледи за безапелационно въвеждане, например, на базов доход. Понастоящем Ема.Ле е представена със собствена организация в провинция Райнланд-Пфалц. Водеща фигура е Катя Кипинг, която е една от заместник-председателите на партията.

7. Мрежа „Реформаторска левица“ (МРЛ) МРЛ застъпва силно реформистки позиции и може да се определи като центристкото крило на партията, което се стреми към участие в управлението в коалиции с други партии. Примери за това са участието на „Левицата“ в коалиционни правителства в Берлин и в Мекленбург — Предна Померания. Политиката на Реформистката левица бе обект на остра критика от страна на по-лявата WASG-Берлин, която е под влиянието на троцкистите от бившата формация Социалистическа алтернатива (SAV) и в знак на протест от десния завой на местната организация излезе през 2006 г. със своя листа на изборите за регионален парламент, но спечели само 3% и две години по-късно отново се вля в „Левицата“. МРЛ членува в партията със своя работна група. Най-известен представител е парламентарист­ката Петра Пау. Активността на Мрежата напоследък се ограничи за сметка на близкия до нея форум Демократичен социализъм.

Идеологическото противопоставяне на тези две реформистки течения, застъпени предимно в източните провинции, със значително по- лявата Комунистическа платформа, Антикапиталистическата левица и Социалистическата левица, по-силни в Западна Германия, крият потенциална опасност за бъдещо разцепление на партията. Свидетелство на сблъсъка между тези основни вътрешнопартийни опоненти бяха неотдавнашни нападки срещу Оскар Лафонтен, отправени от бивши източногермански функционери.

8. Форум „Демократичен социализъм“ (ФДС) Форумът отразява главно идейните нагласи, които бяха разпространени в ПДС преди обединението й с WASG. Представителите му желаят да видят „Левицата“ отново във властта, за да провеждат своите виждания и реформи в обществото. Освен това те биха искали да съхранят постигнатото от ПДС и в новата „Левица“, като например, квотата на женско представителство, съхранението и разширението на гражданските права и т.н. ФДС стои на много близки позиции с Реформистката левица и заедно със значително по-лявата Социалистическа левица е единственото течение, което има формално признат статут на вътрешнопартийна формация.

РАБОТНИ ГРУПИ И ОБЕДИНЕНИЯ В ПАРТИЯТА

Т. нар. работни групи (РГ), работни обединения (РО) и политиче­ските платформи играят паралелно с партийните крила съществена роля в дейността на „Левицата“. Те определят в голяма степен вътрешния процес на формиране на идеи и позиции. Вътрешнопартийните сдружения се образуват по инициатива на членовете и според големината си могат да изпращат и делегати на партийните конгреси. Те се занимават с определен кръг конкретни политически въпроси като напр. Екологичната платформа, РО Предприятия&профсъюзи и РО Образование. А работните обединения като Марксистки форум, Диалогът от Гера /Социалистически диалог, мрежата Реформаторска левица и Комунистическата платформа служат като събирателни формации на отделните партийни крила или представляват професионални групи от членове на партията като например работното обединение Червените репортери, в което се събират журналисти и общественици — единомишленици, борещи се срещу концентрацията в медийте и се застъпват за интересите на левите и независимите медийни издатели (11). Повечето вътрешнопартийни сдружения водят своето начало още от Партията на демократичния социализъм (ПДС).

БЛИЗКИ ДО ПАРТИЯТА ОРГАНИЗАЦИИ

Към близките до „Левицата“ организации се причисляват: младежкият съюз Лява младеж (solid), студентският съюз Левият.СГС, фондацията Роза Люксембург и нейните регионални клонове, свързаното с бившата WASG образователно сдружение SALZ, многобройни общински образователни сдружения с общото наименование Комунално политически форум, близкият до партията съюз на левите предприемачи OWUS, основно представен в източните провинции, и др.

ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА „ЛЕВИЦАТА“

а) Средства от предшестващите партии Партийното имущество на „Левицата“ се състои от финансовите средства на съставящите я бивша ПДС, по-малката WASG. „Левицата“ не предявява претенции върху обявени за незаконни средства от времето на бившата ГДР. Такива средства от партии и съюзи на ГДР по закон принадлежат на държавата, дори ако бъдат установени впоследствие.

б) Парични постъпления, имущество и участия Според финансовия отчет от 2007 г. партийното имущество се оценява на 23 млн. евро. Около 41% от приходите „Левицата“ получава от членски внос; вноските от нейните мандатоносители са 9%. От дарения постъпват 7% от доходите й; една незначителна част от тях са от фирми и нефизически лица. 39% са от държавната субсидия за партиите. Остатъкът от 4% е от разни източници, като например, от представления, разпространение на печатни издания и пр. За отбелязване е, че другите парламентарни партии получават в сравнение с „Левицата“ значитилно повече приходи от дарения, отколкото от членски внос.

Една трета от разходите на партията са за персонални нужди.

Притежаваните имоти се оценяват на около 5 млн. евро, внесени изцяло от бившата ПДС. Участията на „Левицата“ в предприятия са на обща стойност под 2 млн. евро, между които има и някои недвижими имоти, издателства, както и социалистическият всекидневник „Нова Германия“ (Neues Deutschland) с дневен тираж около 75 000 бр.

в) Държавно финансиране на близки до партията организации По закон „Левицата“ като парламентарно представена партия има право на държавна субсидия за своята политическа дейност, за своите фондации и за младежката си организация. Заявлението на нейния Младежки съюз обаче за регистрация в кръга на юношеските политически организации е отхвърлено през декември 2007 г. поради ветото на християндемократическата Младежка лига, която го обвини в нелоялност към конституцията. В резултат на това левият Младежки съюз бе лишен от държавна субсидия, което е равносилно на политическо убийство по напълно демократичен начин.

СЛЕДЕНЕ НА „ЛЕВИЦАТА“ ОТ СЛУЖБАТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНСТИТУЦИЯТА

В доклада на Службата за защита на конституцията от 2006 г. е изтъкнато, че в дейността на тогавашната партия ПДС се наблюдават индикации за противоконституционни намерения, вследствие на което е направено заключение, че „Трябва да се изчака как ще се развие ПДС, особено след планираното й обединение с неекстремистката WASG“. Тъй като проследяването винаги трябва да се съобразява с относителната необходимост от него, след обединението на ПДС и WASG практиката на следене на новата партия е подложена на преоценка, в резултат на което и през 2007 г. следенето на „Левицата“ продължава. Възобновено е със заповед на министъра на вътрешните работи Волфганг Шойбле и за 2008 г. Предварителният отчет за 2008 г. съдържа нееднозначна оценка за партията. Наред с представянето й пред обществеността като реформистка нова лява сила, влиятелни части на партията преследвали политическа промяна на системата на Федералната република, което е несъвместимо с белезите на „свободната демократична държава“, за каквато ФРГ е определена в основния закон. Според Службата за защита на конституцията „открито екстремистки сили“ участвали във важни органи на партията и финансово са подпомагани от нея. Федералното министерство на вътрешните работи причислява към „открито екстремистките формации“ работното обединение AG Cuba Si, Комунистическата платформа, Марксическата платформа, Социа­лис­тическата левица, РО Диалогът от Гера и Марксистки форум. Тази оценка се обосновава с позоваването на марксизма.

Министрите на вътрешните работи от християндемократите от CDU и Християнсоциалния съюз (CSU) са разпоредили в управляваните от тях провинции Долна Саксония, Хесен, Баден-Вюртемберг и Бавария да се извършва постоянно обсервиране на „Левицата“. За първи път в Западна Германия през януари 2008 г. вътрешното министерство на Саарланд и президентът на местната Служба за защита на конституцията Хелмут Алберт обявяват, че прекратява следенето на „Левицата“ с обосновката, че няма индикации за противоконституционни прояви и че по данни на неговата служба става дума за партия с ляв социалдемократически профил. В противоположност на него вътрешният министър на Баден-Вюртемберг Хериберт Рех (CDU) ще продължи обсервацията с аргументацията: „Съмнявам се, че „Левицата“ стои на основите на повеленото от конституцията свободно демократично обществено устройство“. Вътрешният министър на Долна Саксония Уве Шюнеман разпорежда от юли 2008 г. усилено наблюдение на „Левицата“ в неговата провинция, тъй като тя сътрудничела с вандализиращи автономни елементи и комунисти. Регионалните служби на ФРГ за защита на конституцията не са единни в мнението си, дали „Левицата“ трябва да продължи да бъде наблюдавана. В източногерманските провинции местните служби не провеждат следене, тъй като не забелязват противоконституционна дейност. Изключение прави само Комунистическата платформа, която се обсервира в три провинции от бившата ГДР. Някои регионални служби от западната част на страната изчакват общо решение за цялата страна, за да поставят „Левицата“ под наблюдение.

Депутати от парламентарната фракция на „Левицата“ също са под специално наблюдение, какъвто е случаят със зам.-председателя на фракцията Бодо Рамело и депутата Луц Хайлман. Проверки са правени и за председателя на партията Лотар Биски и за председателя на парламентарната фракция в Бундестага Грегор Гизи. И всичко това, за голяма изненада, се извършва в страна, която претендира за най-голям застъпник на човешките права в Европа и за първи обвинител на диктатурата в бившите социалистически страни. Както се вижда, разликата в действията на германската Служба за защита на конституцията и на българската Държавна сигурност и нейните подразделения реално не са чак толкова големи. А това е интересна тема за по-нататъшни разсъждения и изводи за непредубедените и мислещи хора.

Бележки
(1) Изборната алтернатива WASG (ИАТС) се учредява през 2004 г. след антисоциалните „реформи“ на социалдемократическия кабинет на канцлера Шрьодер (Агенда 2010) и породените от тази политика „Понеделнишки демонстрации“ в цялата страна. Първоначално се сформират две независими формации – в Северна Германия под името Изборна алтернатива 2006 около икономиста Аксел Трост (член на Работната група Алтернативна икономическа политика, създадена от проф. Йорг Хуфшмидт). А в Южна Германия като Инициатива за труд и социална справедливост около профсъюзния деятел и бивш социалдемократ Клаус Ернст. През юли 2004 г. тези две формации се сливат, приемайки сегашното име, и на 22.01.2005 г. формално се учредява новата партия.
Първоначално ИАТС е с не особено ясна политическа ориентация — самоопределяйки се, от една страна, като социална и лява формация, но същевременно отричайки да е партия, бореща се за социализъм (най-вече представителите на т.нар. Кръг от Леверкузен, който дълго се противопоставя и на обединението с Партията на демократичния социализъм). През май с.г. ИАТС се явява за първи път на избори за местен парламент в провинция Северен Рейн-Вестфалия, но получава едва 2,2%. Този отрезвителен резултат, както и липсата на средства, убеждават противниците на обединението с ПДС, че новата партия дълго време няма да може сама да се наложи в политическото пространство.
Няколко дни по-късно Оскар Лафонтен напуска окончателно социалдемократите и се присъединява към новата формация, превръщайки се в един от главните идеолози на обединението на тази партия с ПДС. До формалното сливане с нея WASG набира около 11 500 членове, част от които обаче я напускат след сливането с източногерманската ПДС.

(2) Партията на демократичния социализъм (ПДС) е наследничка на бившата управляваща в ГДР Германска единна социалистическа партия, която след промените от 1990 г. се преименува в ПДС. На първите свободни избори в ГДР на 18.03.1990 г. тя получава 16,4%, а на първите общогермански избори в края на годината едва 2,4% за цялата страна, но успява да вкара в парламента 17 свои представители. Първи председател на ПДС е адвокатът Грегор Гизи. На изборите през 1994 г.
ПДС постига 4,4% и 30 парламентаристи. През 1998 г. за нея гласуват 5,1%, като бастионите й остават в Източна Германия. След тези избори в партията се налагат „реформистите“, което води до отлив на партийни членове и избиратели. Така на вота през 2002 г. за ПДС гласуват само 4% и тя успява да влезе в парламента с двама свои представители, избрани чрез директни мандати. До обединението с новата формация WASG Партията на демократичния социализъм губи по-голяма част от своите членове — от 285 000 през 1990 г. достига дъното с 61 000 през 2004 г..

(3) Троцкистката Международна социалистическа левица (isl) се учредява през 2001 г. в традициите на Обединената социалистическа партия (VSP), политическо течение на IV Интернационал, като обединение на ултралевите микроформации Група на марксистите-интернационалисти (GIM), Германски комунисти-интернационалисти (IKD) и Лява опозиция – Комунистическа партия на Германия (болшевики-ленинисти). Международната социалистическа левица се обявява за „открит недогматичен марксизъм“. В тази ултралява формация членуват под 100 души и заедно с Революционния социалистически съюз (RSB) сдружението isl представлява немския отдел на Новообединения IV интернационал. Активистите от Международната социалистическа левица се присъединяват към „Левицата“ през 2007 г. при условие, че могат да продължат паралелно досегашната си политическа дейност.

(4) Учредената като наследничка на движението „Напред“ през 1994 г. Социалистическа алтернатива (SAV) е троцкистка организация, която представлява немската секция на Комитета за работнически интернационал. SAV се самоопределя като „революционна, социалистическа организация в традициите на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Люксенбург и Либкнехт“. Мотото на организацията е „Съпротива, солидарност, социализъм“.
Позовавайки се на троцкизма, формацията се бори за власт на работническата класа, ликвидиране на капитализма, одържавяване на средствата за производство и за демократично планово стопанство в смисъл на една истинска република на работническите съвети. Възможност за постигане на тези цели формацията вижда в генерални стачки и окупиране на фабрики. SAV категорично се дистанцира от сталинизма и диктатурите в бившия СССР и страните от „реалния социализъм“, където според идеолозите й е властвала не работническата класа, а бюрократични елити със система от привилегии за функционерите, потискали критиката и свободното изразяване на мнение.
Формацията е за обединението на всички леви сили в широка социалистическа работническа партия. В организацията членуват до 500 души, тя има в няколко общински съвета представители и е силно активна в алтерглобалисткото движение. През 2005 г. западногерманските структури се присъединяват към новосформираната партия WASG, а през септември 2008 г. и източногерманските влизат в „Левицата“ след провала на опита на Люси Редлер да създаде независима регионална партия в Берлин.

(5) Неотроцкисткото движението „На ляво” (Linksruck) се учредява под това име през 90-те г. на миналия век като немска секция на Междунарадната социалистическа тенденция (IST). То е наследник на формацията Социалистическа работна група (SAG), активна от началото на 70-те г. като антифашистко и антикапиталистическо сдружение с по-умерени троцкистки възгледи, близко до ултралявата британска Социалистическа работническа партия (SWP).
„На ляво“ е застъпник на марксическата теза, че капитализмът периодично навлиза в кризи и не е в състояние да гарантира на хората постоянен просперитет. Цялата стопанска власт е концентрирана в ръцете на недемократично легитимирани банкери, мениджъри и съдии, а институциите на парламентарната демокрация имат все по-малко контрол над процесите в обществото. Затова капиталистическата икономическа система трябва да се преодолява чрез разрушаване на буржоазната държава, която да бъде заместена с общество, изградено на принципите на базисната демокрация. А силата, която може да постигне това, е самоорганизиращата се работническа класа. „На ляво“ се дистанцира от догматичните троцкисти и не споделя всички теории на Троцки. По отношение на причините за разпадане на СССР и провала на реалния социализъм се изказват значително по-меки критики в сравнение с ортодоксалните троцкисти. В апогея си Linksruck обединява до 2000 души, предимно младежи. Организацията се саморазпуска през 2007 г. след присъединяването й към „Левицата“. Но новата интелектуална платформа около изданието „Маrx 21“ се счита за идеологически наследник на Linksruck.

(6) След десетилетни гонения и забрани между 1933-1946 г. и 1956-1968 г. Германската комунистическа партия (ГКП), за разлика от годините преди Втората световна война, когато за нея гласуват до 18%, а след войната около 5% (респ. около 1 млн. избиратели), днес получава само по няколко хиляди гласа (трайно под 0,1%). Партията има около 4500 членове. На Евроизборите 2009 г. за ГКП гласуваха 25 000 души, което е един от най-добрите резултати за нея през последните 20 години, но на парламентарните избори с.г. за ГКП дадоха вота си едва 2000 избиратели.

(7) Учредена през 1982 г. формация МLPD (наследник на ортодоксалния Марксистко-ленински комунистически работнически съюз на Германия) днес има около 2300 членове и е с изявена сталинистко-маоистка ориентация. На избори тази партия не е в състояние да привлече повече от 50 000 гласа (под 0,1%), макар че на комунално ниво има няколко свои представители в общински съвети.

(8) Трябва да се има предвид, че политическите цели на германската „Левица“ умишлено се заявяват много предпазливо и умерено от нейното ръководство, за да не я поставят под ударите на Службата за защита на конституцията (Verfassungsschutz). Това е орган, сравним с бившата Държавна сигурност у нас, следящ за дейността на политическите сили, които имат за цел промяна на системата във ФРГ. В Германия частната собственост и системата на общественото устройство са императивно гарантирани от основния закон. Тази особеност на политическата система във ФРГ напомня на социалистическата конституция на България, която охраняваше социалистическата система чрез конституционния постулат на член 1 за ръководната роля на Комунистическата партия. След промените през 1989 г. тези норми бяха заклеймени от „международната демократическа общност“ като символ на тоталитаризма и диктатурата.

(9) Силно застъпено е мнението сред западногерманските активисти на „Левицата“, че в днешната ситуация е по-добре за партията да остане засега без програма, понеже в рамките на тази система каквото и да се обещава като лява политика, то ще остане в по-голямата си част нереализуемо, а това може да доведе до разочароване на избирателите. Изчакването при приемане на обща партийна програма се обяснява и с разнородността на формацията, коя­то се състои както от ултралеви, троцкисти, анархисти, традиционалисти марксисти, леви социалисти, така и от просоциалдемократически настроени реформисти (предимно бившите източногермански функционери).

(10) Кейсианизмът възниква през 30-те години на миналия век в отговор на избухналата световна криза и е модел на държавно-монополистично регулирана капиталистическа икономика, ориентирана към гарантиране на вътрешното пазарно търсене и поддържане на пълна работна заетост с помощта на държавни инвестиции, както и по-справедливо преразпределение на доходите чрез данъчната система. Въпреки тези откровено социалистически елементи в икономиката, Джон Майнард Кейнс запазва частната собственост върху средствата за производство и не поставя въпроса за смяната на обществения строй. Практическият опит от приложението на препоръчваните от него държавни антикризисни инструменти показва, че само чрез тях е невъзможно да бъдат радикално отстранени причините за цикличните капиталистически кризи. Това се потвърждава и от опитите за излизане от настоящата криза чрез предоставяне на банките и на застрахователните компании на огромни държавни помощи от бюджета, които водят само до смекчаване на кризата и до удължаване на нейната агония. Необходима е борба не само срещу симптомите на заболяването, а срещу причината за него.

(11) Работната група „Червените репортери“ в „Левицата” е учредена през 2006 г. с намерение да се противопостави на медийната концентрация в страната, пораждаща необходимост гласът на „Левицата“ да се чува навсякъде.
Цел на обединението са представителство и защита на интересите на леви издатели във и извън „Левицата“. Леви вестници в цялата Федерална република сега се списват без приходи от реклами от активисти-доброволци, чиито инициатива и квалификация трябва да се насърчават и подкрепят. Обединението е учредено от участници в професионалните курсове на „Левицата“ за издатели, което успя вече да ги свърже в организирана мрежа от малки вестници и да провежда обучение. На конгреса на партията през май 2010 г. обединението „Червените репортери“ ще постави въпроса за изработване на „медийна концепция“, която с помощта на един вестник и на едно списание, стъпвайки на опита на досегашното издание „Новата левица“ и на списанието „Диспут“, да е в състояние да поддържа здрава връзка и дискусия между партията и нейните избиратели и между ръководството и членовете. Тиражът на всички леви издания във ФРГ е около 450 000 екземпляра, а в обединението „Червените репортери“ членуват близо 700 души.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук