Мирослав Попов е юрист, специалист по конституционно право и политическа социология. Публикувал е над сто и петдесет статии по правни и политически въпроси и книгата „Ново единодействие“ (1998 г.), посветена на сътрудничеството между левите партии.
Учредяването на поредната мюсюлманска партия — „Отоман“ дойде, след като изтече законово предвиденият 14-дневен срок за обжалване на съдебното решение на Търговищкия окръжен съд по дело №197/2009 г. от 19 януари 2010 г., с което той заличи извършената по-рано от него регистрация на сдружението „Червен полумесец — село Славяново“ (община Попово).
Съдебното решение е окончателно. Българският „Червен полумесец“ отплува в правното небитие. На хоризонта се появи снарядът на партия „ОТОМАН“. Всъщност става дума за единна по същността си, многоходова политическа инициатива, носеща привкуса на провокация.
Йорданови — Юзеирови: „Червен полумесец“ и скандал
Организацията „Български червен полумесец“ си спечели популярност през май 2009 г. в Североизточна България, когато в навечерието на европарламентарните избори двамата й основатели — братята с имена по български документи Атанас Маринов Йорданов и Росен Маринов Йорданов (представящи се в страната и с имената Али и Юзеир Юзеирови) от с. Славяново, от нейно име и с нейната емблема са раздавали в десет села на Търговищко, предимно в ромските им махали, значително количество брашно.
През второто полугодие на 2009 г. братя Йорданови — Юзеирови, станаха национални знаменитости. Те попадаха във фокуса на медиите с всяко свое следващо публично действие — първо, със самото регистриране на сдружението „Български червен полумесец“, после с двукратните опити да издигнат в селския си двор Паметник на незнайните турски войни (и двата пъти паметникът се градеше в разрез със закона и затова бе разрушаван), с учредяването на очевидно неконституционната партия „Мюсюлмандемократичен съюз“, с тиражираните от тях „концепции“ за радикална реформа на националното държавно устройство и особено с шумно огласените от тях, в редица случаи шокиращи разсъждения и представи за религиозните и етническите реалности и перспективи на страната.
На 9 октомври 2009 г., брой 34, вестник „Култура“ публикува любопитен текст: „Мюсюлмандемократичен съюз — диалози преди основаването“. Подбраните от Мариана Христова разменени мнения в един „ислямо-български“ форум между инициаторите на Мюсюлмандемократичния съюз (МДС), показаха, че не става въпрос за някакво случайно хрумване на неосведомени хора, а за многопластов, динамично развиващ се замисъл, който би могъл да има значими и противоречиви обществени последици. Публиката едновременно остана с усещането, че братята инициатори и реализатори на проекта едва ли са негови „програматори“…
Ако целта на братя Йорданови — Юзеирови е била да привлекат обществения интерес върху себе си, то тя е повече от изпълнена. Освен медийно свръхекспониране, братята демонстрираха и стил на публично поведение, който често изразява регулярно пренебрежение към закона.
В момента правоохранителните органи работят по три предварителни наказателни производства срещу Атанас и Росен Йорданови: за престъпление по чл.166 от Наказателния кодекс (НК) — организиране на политическа партия на религиозна основа; за хулиганство по чл.325 от НК и за престъпление по чл. 174а за провеждане на неразрешен митинг — събранието за учредяване на партията Мюсюлмандемократичен съюз. Очаква се братята все пак да направят опит да регистрират проектираната политическа партия Мюсюлмандемократичен съюз. Паралелно текат проверки за законността на сделките, с които братята са закупили около 1000 декара земя във Великотърновско и Търговищко. Сигурно е, че през 2010 г. Йорданови — Юзеирови често ще са „лица от новините“…
Благотворителната дейност на братя Йорданови — Юзеир и на „Червен полумесец — Славяново“
Първоначално Атанас Йорданов (Али Юзеиров), жител на село Славяново, създава фондация „Селям“ (на турски „Здравей!“ — универсален поздрав, който се употребява по всяко време на деня), която Търговищкият окръжен съд безпроблемно регистрира. Неправителственото сдружение „Селям“ е учредено на 24 октомври 2008 г. и е регистрирано от Търговищкия окръжен съд на 16 декември 2008 г. Сдружението „Селям“ си поставя следните цели: „да разяснява правата и задълженията на мюсюлманите като граждани на Република България, решаване на проблемите на мюсюлманската общност в България, пълно интегриране на мюсюлманската общност в държавата.“
След това братята откриха в селото Клуб за приятелство и братство на името на покойния им баща — Мехмед Юзеиров. Официално клубът е открит на 02.11.2008. В него има зала за игри с компютри, както и обособени молитвени помещения — отделно за християни и за мюсюлмани. Със свои средства братята издигнали и минаре на местната джамия, като и селска фурна, за което могат само да бъдат поздравени. Тиражирана бе информация, че през седмиците преди предизборната кампания за представители в Европейския парламент, т.е. преди 5 юни 2009 г., новоучредената организация „Червен полумесец — Славяново“ и конкретно двамата братя основатели със свои ТИР-ове са раздавали „хуманитарна помощ“ на бедни (храни — предимно брашно, а също ориз и топла храна), предимно на мюсюлманската част от населението в Търговищко, най-вече в ромските махали на областта.
Раздаването на помощи на нуждаещи се е естествена форма на дейност на всяка фондация, като благотворителна организация, а не примерно само на Червения кръст. В случая обаче не става дума за стандартната гражданска благотворителност, а за нещо по-особено.
Мюсюлманската религиозна социална солидарност
Една от централните идеи на исляма е вътрешно да сплоти и обвърже мюсюлманската общност с връзки и зависимости на взаимна симпатия, солидарност и братство между своите членове. Мюсюлманите отлично разбират, че взаимопомощта е основа за всяко успешно човешко съжителство. През последните десетилетия на тази идея постепенно се съподчинява един от централните институти на ислямската вяра — „да-уа“, т.е. „призив“. Според модерните интерпретации, божият призив трябва да се разбира като изискване и очакване мюсюлманите да отговорят на повелите на Корана, мюсюлманите да се стремят в човешките си дела към повече хармония (мизан) и към справедливост (кист).
Ислямът забранява просията. Един от петте „стълба на вярата“ в исляма е „закат“ (също „закят“ или „зекят“) — ислямската задължителна милостиня в полза на бедните. Това всъщност е социален механизъм, който цели да намалява бедността в мюсюлманските общности и чрез който се прехвърлят средства от по-заможните към по-бедните.
В сурите „закят“ се тълкува като благодеяние, материална помощ, милостиня. Всеки мюсюлманин е длъжен да даде 1/40 (2,5%) от капитала, който е притежавал през цялата (лунна) година, 2,5% от стоките, използвани за търговия, и от 5% до 10% от реколтата в зависимост от начина на напояване. Даването на „закят“ е висше религиозно задължение за мюсюлманина. Според Корана „Милостинята закят е за бедняците и нуждаещите се и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] — задължение от Аллах.“ (Свещен Коран, Ат — Тауба, 9:60). Немюсюлмани не могат да се възползват от милостинята зекят. Тя не може да се дава и на най-близките членове на семейството. По-особена форма на вътрешнообщностно мюсюлманско социално подпомагане е „садака“. Според традиционното ислямско разбиране „садака“ са пари или имущество, с които богатият човек (мюсюлманин) оказва помощ на бедния, а силният — на слабия (също мюсюлманин). Садака дава онзи, който може да даде, получава я онзи, който не може да дава. Социалният ефект на „садака“ е двояк — чрез нея бедните получават помощ, а богатите надмогват скъперничеството си. Разликата между „закят“ и „садака“ е, че „закят“ е нормативно декретиран, задължителен за вярващите, а „садака“ се дава по собствена воля и преценка. „Садака“, в този смисъл, е още по-важен инструмент за изграждане на социална солидарност от „закят“ и е една от свързващите нишки в мюсюлманските общности.
След учредяване на сдружението „Червен полумесец“ с камиони, върху които е поставена неговата емблема, братята Йорданови провеждат мощна благотворителна акция по раздаване на храни.
Атанас Йорданов – Юзеиров обясни: „Ще се опитаме да подобрим благосъстоянието. Никой не може да си вземе богатството, то ще си остане тук, което на турски е „зекет“ — всеки дава това, което е дължимо на бедния“. По думите му, в идеите на съюза няма нищо социалистическо. „В социализма всичко е поравно, а при нас е — който е заслужил.“
Струва ми се, че когато през пролетта на 2009 г. братя Йорданови — Юзеир са раздавали няколкото десетки тона брашно из Търговищко, те всъщност са давали „закят“ (думата е арабска, а не турска). В многобройните им медийни изяви тази религиозна същност на даряването се оказа приглушена. Друг въпрос е, че братята Йорданови — Юзеирови не демонстрират задълбочени познания по ислямско богословие.
Според обикновена жителка на село Славяново, която очевидно не владее много добре националния език, братята Юзеирови помагат и даряват само по избори. „Дава ядене безплатно, лимонади, коли, разни работи, когато му изнася. На сиромах никак не помага. Помага за неговите хора — братовчеди, братовчедки, роднини и т. н.“ (в тв репортаж от селото). Истината е, че ислямът определя реда за подпомагане чрез „садака“ и в него близките роднини са от първия кръг.
Смущаващият момент е, че през пролетта на 2009 г. тази благотворителност се представя и възприема като част от една политическата активност. Осъществявана в предизборни условия, тя неизбежно поставя един принципен въпрос — за нейната политическа, предизборна насоченост. Резонно е допускането, че в навечерието на кампанията за парламентарни избори 2009 г. от името на сдружението „Български червен полумесец“ е раздавана „хуманитарна помощ“ небезкористно. Чуха се съпътстващи коментари, че брашното е раздавано предимно на бедни роми с препоръката да се гласува за точно определена партия. Ако сигналите за този начин на раздаване се потвърдят, която и да е партията — електорален бенефициент, то би могло да се мисли за юридическа отговорност, включително наказателно-правна. Член 167, ал (2) от Наказателния кодекс, в последната си редакция (ДВ, бр. 75 от 2006 г., изм. и доп., бр. 27 от 2009 г.), предвижда: „Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.“
В правен аспект проблемът, който не е забелязан навреме от оторизираните държавни органи, е как подобна благотворителна активност, включително и оформена като „садака“, се съотнася към наказателно-правната квалификация на деянието „купуване на гласове“.
Дали вече не забравихме радиотелевизионната заплашителна скороговорока от миналото лято „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“…
Учредяване и регистриране на сдружение „Червен полумесец – Славяново“ от Търговищкия окръжен съд
На 30.01.2009 г. адвокатите на братя Йорданови — Юзеирови депозират в Окръжен съд — Търговище, учредителни документи с молба за регистрация на „Български червен полумесец“ — юридическото лице с нестопанска цел (неправителствена организация). Приложен е проектоустав, според който в сдружението могат да членуват всички желаещи, при условие че „приемат ценностната система и хуманност на исляма“. За едно юридическо лице с нестопанска цел подобно ограничаване на евентуалните членове поначало е допустимо и законосъобразно. Според депозирания в съда устав на сдружение с нестопанска цел „Български червен полумесец“, сдружението е създадено на учредително събрание, състояло се в с. Славяново на 20.03. 2009 г., за което учредителите са се подписали.
На 28 април 2009 г. т.е. два месеца преди изборите за Европейски парламент и за 41-во Народно събрание, по искане на седем физически лица — учредители, Търговищкият окръжен съд с Решение №29 от 28.04.2009 г. по ФД №11 регистрира като юридическо лице с нестопанска цел — неправителствена организация, сдружението „Български червен полумесец“ с председател Атанас М. Йорданов, публично представящ се като Али М. Юзеиров, и директор — брат му Росен Йорданов, представящ се като Юзеир Юзеиров. Впрочем, само при тази съдебна регистрация инициаторите са представени с несъвпадащи имена — Юзеир Юзеиров и Атанас Йорданов.
Оспорване на регистрацията
В жалбата на БЧК до съда се казва, че в нарушение на Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и на Закона за Българския червен кръст (1995 г.) Търговищкият окръжен съд неоснователно е регистрирал сдружение с нестопанска цел „Български червен полумесец“ с председател Атанас Йорданов (Али Юзеиров) и че „Узурпирайки емблемата Червения полумесец и използвайки я в нарушение на българското и международното законодателство, т. нар. сдружение „Български червен полумесец“ раздава помощи в райони със смесено население. Този прецедент би могъл да предизвика изключително неблагоприятен международен отзвук.“
Правният проблем е узурпиране на международната емблема „Червен полумесец“ и нейното използване в нарушение на българското и международното право. Озадачава първата реакция на председателя на съда: „При регистрацията на новото сдружение с нестопанска цел не са допуснати никакви нарушения, единственият проблем е с ползването на емблемата на Червения полумесец.“
Всъщност от пръв поглед е ясно, че регистрацията е извършена в нарушение на Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и на Закона за Българския червен кръст. Съдът не е имал законово основание да регистрира сдружение с посоченото наименование.
Любопитно е, че сдружението „Български червен полумесец“ е регистрирано в Търговския съд в Търговище от съдия Тихомир Петков, който и сега е председател на Окръжния съд. Същият преди това регистрира и „Селям“.
Председателят на БЧК Христо Григоров подхвърли, че след регистрацията на „Червен полумесец“ регистърният съдия е „повишен“.
Любопитно е също, че сайтът на „Български червен полумесец“ е хостнат в Турция и попада под турската юрисдикция …
Как братя Йорданови — Юзерови разбират и обясняват своята мисия?
Според Устава на сдружението: „Български червен полумесец е сдружение с хуманитарна цел, регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Целите на сдружението са предотвратяване и облекчаване на човешките страдания с безпристрастност, без разлика по отношение на националност, раса, пол, религия или политически възгледи.“
Според програмата на сдружението, качена на неговия сайт, важна част от дейността ще бъде „хранителното подпомагане“. Тази дейност има за цел „да противодейства на глада в бедстващите райони“.
Очевидно става дума за благотворителна организация, която между другото предпоставя, че има проблеми с „безпристрастното облекчаване на човешките страдания“. Безпристрастно в случая се разбира „без разлика от националност, раса, пол, религия или политически възгледи.“
Във форума Росен Йорданов — Юзеир Юзеиров обяснява: „Има хора, които са с особено мнение за Червения кръст.“ После допълва: „Аз знам, че организацията е една — Червен кръст и полумесец.“ И цитира информация: „От известно време се водят преговори за обединяване на всички тези символи, които са религиозни символи на християнството, исляма и юдаизма в един — Червения кристал.“
Али Юзеиров споделя пред бТV, че „в много държави в арабския свят има и Червен полумесец, и Червен кръст.“ Това не е вярно. Йорданови — Юзеирови казват, че в Славяново си идват само два пъти годишно.
Реакцията на БЧК по повод съдебната регистрация на Български червен полумесец
От БЧК незабавно реагират на извършената съдебна регистрация. Българският червен кръст депозира жалби в Търговищкия окръжен съд и в поповската прокуратура. Следва остра реакция и от централата на Международния червен кръст и Червения полумесец в Женева. Във връзка с неправомерното регистриране от Търговищкия окръжен съд на сдружение „Български червен полумесец“ Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец изпраща вербална нота до Постоянната мисия на Република България при Представителството на ООН в Женева. В нея се заявява: „Създаването на едно такова сдружение действително представлява злоупотреба с емблемата и наименованието „Червен полумесец“ и следва да бъде обект на незабавни мерки от страна на съда. С настоящото писмо споделяме дълбоката си загриженост във връзка със създаването на това ново дружество и изразяваме нашата пълна подкрепа за всички действия, предприети от Българския червен кръст.“
Всъщност, първият официално получен сигнал за незаконна дейност на братя Йорданови — Юзеирови от Славяново е точно възражението на БЧК от 10 юни 2009 г. за съдебната регистрация на „Български червен полумесец“. От БЧК оспорват регистрацията с аргумента, че от сдружението са узурпирали емблемата „Червен полумесец“ и я използват в нарушение на българското и международното законодателство.
Според БЧК регистрацията е в разрез с Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и техните допълнителни Протоколи от 8.06.1977 г., преди всичко с клаузите, които изискват във всяка страна да има само една червенокръстка организация — „Червен кръст“ или „Червен полумесец“.
По повод протеста на БЧК първоначалният коментар на председателя на Търговищкия окръжен съд Тихомир Петков по жалбата е, че е „нужно от БЧК да напишат искова молба, към която да приложат доказателства, че сдружението използва логото им. С нея ще може да се заведе гражданско дело по случая.“
Председателят на уважавания съд очевидно се е заблудил — спорът съвсем не е само „за логото“. Нарушението е много по-значимо. По същество се дезавуира едно национално дружество на червенокръсткото движение, което има международен, публичноправен статут.
Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров по повод символа на регистрираната организация „Български червен полумесец“, в интервю пред Радио „Фокус“, заявява: „Зависи от държавата — или е полумесец, или е кръст. Сега вече с трети допълнителен протокол се въвежда и трети символ — един ромб. Така че това, което стана в България, е незаконно.“ Той констатира, че медиите информират, че братята Йорданови — Юзеирови са регистрирали организацията. Несъгласието му е, че сдружението е регистрирано не от „братя Юзеирови“, а от съдия в Търговищкия съд. Григоров дава „характеристика“ на съдията: „Един съдия, който е завършил българския университет, и съдия, който незаконно, в нарушение на всичките нормативни уредби — международни и български, регистрира тази структура. И оттук нататък тези братя, като видяха, че могат да прескочат закона толкова лесно, след това си направиха Паметник на турския воин, след това си учредиха едно сдружение, след това говорят, че който не слуша, ще бъде разстрелян, и не искам да навлизам в политическите аспекти по-нататък. Въпросът, който аз задавам — кой е този съдия, който наруши законите на България? И знаете ли какво стана с този съдия?“, риторично пита Христо Григоров. Според него, въпросният съдия вече е издигнат на ниво председател на Окръжен съд — Търговище. И целият този сценарий — според Григоров – се развива точно преди изборите. „И какво се получи? Преди изборите започнаха да идват тирове с хуманитарни помощи. Тези хуманитарни помощи започнаха да се раздават избирателно — между българските мюсюлмани и българските цигани. И ако видите резултатите от изборите, ще разберете защо“, каза Григоров. Председателят на БЧК допълни, че Министерството на външните работи и българската прокуратура са реагирали много остро на регистрацията.
Емблемите „Червен кръст“ и „Червен полумесец“
Появата на емблемата „Червен кръст“. Участниците в Женевските конференции на Червения кръст от 1863 и 1864 г. изработват правила на новоучреденото хуманитарно движение. Движението институционално се изгражда чрез т.нар. Женевски конвенции — единият от двата фундамента на съвременното международно хуманитарно право (другият са Хагските конвенции от 1907 г.; с тях например се въвежда изискването преди въоръжено нападение задължително да се обявява война).
Първата емблема на Международната организация на Червения кръст (ICRC) се появява през 1864 г., на Дипломатическата конференция на Червения кръст — вторият форум на новото движение. Като неутрална емблема на движението се приема да бъде червен кръст на бял фон — контрастен образ на Швейцарското знаме. Изборът е утвърден с Първата женевска конвенция, която определя червения кръст като отличителен знак на медицинските служби във въоръжените сили. Доста по-късно в чл. 38 от Женевската конвенция от 1949 г.
се прави опит да се поясни, защо е направен този избор: „От уважение към Швейцария е взет нейният хералдически знак — бял кръст на червено поле, като цветовете са разположени контрастно.“
Историците на Движението споделят, че няма пълна яснота защо е избрана именно тази емблема. Изборът очевидно е предопределен от няколко факта — инициаторът на Движението Анри Дюнан е швейцарец, за седалище на организацията е определена Женева. През 1815 г., на Виенския конгрес, на Швейцарската конфедерация е признат статут на неутрална държава. През 1863 г. Женевското дружество за благоденствие — една филантропична организация, става организационната основа, на която се изгражда първият комитет на Червения кръст.
Червеният кръст, като емблема, е преди всичко знак за военен неутралитет, а не — да речем — за „християнско човеколюбие“ или верска идентичност. Емблемата е призвана да обозначава и защитава както пострадалите, така и хората, които им се притичват на помощ — доброволци, граждански, медицински и религиозни лица, които не участват в сраженията.
Появата на емблемата „Червен полумесец“. В хода на Руско-турската освободителна за нас война, през 1877—1878 г., Високата порта, която междувременно се е присъединила към Женевските конвенции от 1864 г., без каквито и да е било уговорки, внезапно заявява, че за да обозначава своите военнополеви болници и санитарни конвои, ще използва като емблема червен полумесец. Едновременно Османската империя декларира, че ще уважава емблемата „Червен кръст“ върху аналогични обекти на противника. Това е раждането на „Червения полумесец“ като хуманитарен символ. Емблемата „Червен полумесец“ съчетава един традиционен и един нов стилистичен елемент, символизиращи Отоманската държавност.
Червеният цвят на турският флаг легендата свързва с халифа Омар, един от първите, праведните халифи, управлявал Арабския халифат през 634—644 г. и завладял Палестина, Египет и Месопотамия.
Полумесецът със звезда (астрономически символизира планетата Юпитер) се появява като символ още при управлението на султан Осман (1258—1326г.) и става родова емблема на неговата династия. Звездите се повяват на османските знамена в началото на XIX в. като седмолъчни и осмолъчни. Петолъчката е „закачена“ на османското знаме през 1844г. През предходните няколкостотин години турските знамена са по-семпли — ограничават се до свещения за мюсюлманите зелен цвят на пророка Мохамед. Едва през 1793 г. султан Селим III утвърждава червения цвят като знаме на Отоманската империя. Към момента на своето разпадане през 1918 г. знамето на Империята е червено, върху него са разположени три бели полумесеца и петолъчна звезда. Съвременното знаме (флаг) на Република Турция е установено през 1923 г. На 5 юни 1936 г. той е официално утвърден в пропорции 2:3 с полумесец и звезда.
Червенокръстци и кръстоносци
За мнозина мюсюлмани, особено от Средиземноморието — араби, турци, кюрди, кръстът е военнополитически, завоевателен символ. Кръстоносните походи започват през 1095 г. след войнствения призив на папа Урбан II на християнския събор в Клермон за освобождаване на Гроба Господен. Четири години по-късно Йерусалим е завладян от кръстоносците. Сал ед Дин обявява „война за вярата“ („джихад“) и разгромява кръстоносците. В очите на мюсюлманите кръстоносците са завоеватели, нашественици, а войната срещу тях — свещена война за вярата. Конфликтът придобива религиозен свръхсмисъл — „кръстът срещу полумесеца“. Кръстовете по ризниците и знамената на кръстоносните походи впрочем имат съвсем практически, военен смисъл. Близо хилядолетие кръстоносната идея трасира военната пътека на европейските християни срещу мюсюлманския Близък и Среден изток, а християнският свят се плаши и воюва срещу исляма.
През 1992 г. с една статия, прераснала през следващата година в книга, Семюъл Хънтингтън издигна борбата между кръста и полумесеца до ранга на „война на цивилизациите“. Според Хънтингтън основният разграничителен белег между отделните цивилизации е религията и оттук — основните конфликти и войни имат религиозна основа. Най-често едната от воюващите страни е мюсюлманска държава или общност. Хънтингтън стига до извода, че ислямът е станал фактор на агресията. Джералд Челенте в книгата си „Тенденции 2000“, излязла през 1997 г.,
прогнозира нови „кръстоносни походи“, вече от мюсюлманските държави и общности срещу християните — противници на вярата им. Според него, още през деветдесетте години мюсюлманските „кръстоносни походи“ стават факт в държави като Египет, Алжир, Судан, Сомалия, Турция, Чечня, Йемен, Йордания, Босна, Азербайджан, Таджикистан, Индия, Индонезия, Филипините, Албания. „Без централна организация, но свързани в името на Джихад, кръстоносците на полумесеца се биеха срещу всичко и всеки, който се противопоставяше на вярата им — светските мюсюлмани, враждебните религиозни общности извън исляма и навсякъде по света срещу западния империализъм.“
Атентатите от 11.09.2001 г. дадоха тласък както на една глобална вълна от антиислямизъм, така и на болезнени размисли и колективни интроспекции, примерно като популярната статия „Защо ни мразят?“ на Фарид Закария (редактор на списание „Нюзуик интернешънъл“). Изразът, като риторичен похват, е използван многократно, но идва от една историческа реч на Оливър Кромуел от 1656 г.: „Кои са нашите врагове и защо те ни ненавиждат?“ Според Фарук Закария демокрацията е просто нежизнеспособна в условията на яростно отстоявани етнически интереси. Сходно виждане изрази и Цветан Тодоров. Едва ли братя Йорданови — Юзеирови имат толкова избистрено разбиране за християнско-мюсюлманската конфронтация. Тук може би става дума и за някакво повърхностно подражание, но че те някак побългаряват, одомашняват едно реално или медийно продуцирано глобално религиозно противопоставяне, е безспорно.
Символите на Международното движение — Червеният кръст и Червеният полумесец
На дипломатическата конференция на Червения кръст през 1929 г.
се взема решение да бъде призната емблемата „Червен полумесец“ (а също и националната емблема „Червен лъв и червено слънце“, използвана от персийското дружество до свалянето на шахиншаха на Иран през 1979 г.; през 1980 г. аятолах Хомейни се отказва от тези символи и Иран възприема като емблема на националното си дружество Червения полумесец).
За да се предотвратят евентуалните стремежи за по-нататъшни непрекъснати искания за промени, с цел разграничаване и сепариране на националните червенокръстки дружества и приоритетно утвърждавате на техните национални емблеми, което би обезличило международното движение, се взема решение занапред да не се приемат и признават никакви други нови емблеми. Така от 1980 г. държавите използват алтернативно само една от двете емблеми — или Червен кръст, или Червен полумесец.
Третият символ на МЧК
Постепенно Международният червен кръст (МЧК) стига до извода, че двата основни визуални символа, които поначало утвърждават строг неутралитет на хуманитарната дейност, въпреки десетилетната им употреба, не във всички страни получават дължимото обществено уважение. Освен това някои държави се изправят пред сериозни трудности, когато трябва да направят избора си на емблема между Червения кръст и Червения полумесец, на фона на вътрешнонационални, междуконфесионални конфликти или национално своеобразие. Като пример за раздвоение се сочи Еритрея, в която християни и мюсюлмани са поравно. Свои принципни основания да не приеме никоя от двете опции има и Държавата Израел. За да се преодолеят тези трудности, МЧКЧП решава да се създаде и трети символ на Движението, който може да се използва от държавите, когато емблемите на Червения кръст и Червения полумесец не се възприемат като неутрални. Така на 8 декември 2005 г. Дипломатическата конференция в Женева приема Трети допълнителен протокол към Женевските конвенции, с който се регламентира въвеждането на допълнителна емблема на Движението, наред с двете основни емблеми — Червен кръст и Червен полумесец. Новата емблема на МЧКЧП е разработена и в отговор на възраженията на Държавата Израел срещу използването само на кръста или само на полумесеца. Като трети, неутрален символ на конференцията на Червения кръст и червения полумесец в Женева се определя Червеният кристал. За него гласуват представителите на 98 от общо 144 държави, представени на форума.
Използване на символите на Червения кръст и Червения полумесец
Емблемите „Червен кръст“ и „Червен полумесец“, както и „Червен кристал“, са световно признати символи на помощта за жертви на въоръжени конфликти и стихийни бедствия. Нещо повече, Червеният кръст днес е една от най-популярните и най-разпознаваемите емблеми в света. Червеният кръст/червеният полумесец и кристал идентифицират лица, обекти и местности, които са защитени като хуманитарни и неутрални.
Конвенциите, регулиращи дейността на Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, определят кои лица и организации и при какви условия имат правото да използват емблемите „Червен кръст“ и „Червен полумесец“. Към червенокръсткото движение днес са се присъединили 186 държави. Всички те са поели ангажимента да гарантират дължимото обществено уважение към неговите емблеми. Предвидено е и че за неправомерно използване на тези емблеми ще се налагат санкции. Със съжаление Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец (МДЧКЧП) констатира, че на неговите емблеми понякога се приписва определена религиозна, културна или политическа окраска.
Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец. Принципи на съвременното червенокръстко движение. Монополното положение на БЧК
Българското законодателство и международните конвенции категорично забраняват която и да е държава — член на световното движение на Червеният кръст и Червения полумесец, едновременно да използва двата символа. Обратното би довело най-малкото до вътрешно национално „двувластие“, но което е големият проблем, би освободило представителите на всяка от общностите, които се идентифицират чрез кръста или чрез полумесеца, от моралния им ангажимент към представителите на другата общност. Според Чл. 1. (1) от Закона за Българския червен кръст „Българският червен кръст е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България. Той е част от Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.“
На тази основа червенокръстките организации имат и значими международни правомощия и ангажименти.
Във форума Росен Йорданов (Юзеир Юзеиров) обяснява: „Аз знам, че организацията е една — „Червен кръст и полумесец“, и цитира нова информация: „От известно време се водят преговори за обединяване на всички тези символи, които са религиозни символи на християнството, исляма и юдаизма в един — Червения кристал.“ Любопитното е, че, от една страна, Йорданов – Юзеиров е на „ти“ с някои от най-деликатните аспекти на дискусията за символите в Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, а от друга — не разбира базисни въпроси, свързани с червенокръсткото движение. Оставаме с усещането, че братя Йорданови — Юзеирови вероятно са жертва и на неперфектен консултинг.
Единство и универсалност
Сред седемте основни принципа на червенокръсткото движение са принципите на „единството“ и на „универсалността“.
Червеният кръст осигурява помощ и грижи според необходимостта, а не според националния и етническия произход, религия и т.н.
„Единство: На територията на която и да е страна може да съществува само едно дружество на Червения кръст или Червения полумесец. То трябва да е достъпно за всички и да осъществява своята хуманитарна дейност на цялата £ територия.“ Изграждането на паралелна структура „Червен полумесец“, предпоставя, че БЧК се грижи за християните, а БЧП — съответно за мюсюлманите. Подобен подход е в пълно противоречие с основните принципи на Движението.
Нормативна уредба на червенокръстката дейност в България
Нормативната уредба на тази материя се съдържа в Закона за Българския червен кръст (обн. ДВ, бр. 87 от 29.09.1995 г.)
Според чл. 1. (1) от Закона за БЧК „Българският червен кръст е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България. Той е част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.“ Според чл. 8. (1) от закона Българският червен кръст има изключителното право да използва името Червен кръст и емблемата, установена от Женевските конвенции от 12 август 1949 г. — червен кръст на бяло поле.
Втората алинея определя, че „В мирно време емблемата може да бъде използвана от други лица и организации само с разрешението и под контрола на Българския червен кръст.
Който в нарушение на разпоредбите на закона ползва емблемата, установена с Женевските конвенции от 12 август 1949 г., и името Червен кръст, ако извършеното не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от пет до двеста лева. Нарушенията по предходните алинеи се установяват с актове, които се съставят от председателя на Българския червен кръст или от упълномощени от него длъжностни лица.“
На Българския червен кръст следователно са признати публични функции, включително правото да санкционира нарушителите. Във вътрешнонационален план председателят на Българския червен кръст има правото да налага глоби на нарушители на Закона за БЧК.
Принадлежността към дружествата на Червения кръст и Червения полумесец осигурява международноправни привилегии и имунитети, сравними с тези, които ползва ООН — освобождаване от данъци и такси, неприкосновеност на помещенията и на документите и съдебен имунитет.
Тезата на БЧК, изразена в искането до Прокуратурата
БЧК възразява срещу регистрацията на сдружението „Червен полумесец“ с аргумента, че съгласно Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и техните Допълнителни протоколи от 8 юни 1977 г. и Закона за Българския червен кръст, в която и да е държава, на чиято територия функционира автономна организация — член на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, може да съществува само една национална структура с емблема „Червен кръст“ или „Червен полумесец“. Според БЧК Окръжният съд в Търговище, който е регистрирал новото сдружение, е бил подведен.
„Червен полумесец“ пред правосъдието
Първият сигнал срещу регистрацията на Българския червен полумесец е подаден от Български червен кръст на 10 юни 2009 г. След проверка на материалите, два дни след сигнала от БЧК, Окръжната прокуратура — Търговище, изготвя искова молба за заличаване на регистрацията на сдружението „Български червен полумесец“. Търговищкия окръжен съд образува дело № 197/2009 г. Делото е образувано въз основа на сигнала на Български червен кръст. Адвокатите на „Българския червен полумесец“ оспорват твърденията на Прокуратурата за незаконосъобразност на регистрацията.
Решението на съда
Решението на съда по делото е оповестено на 22 януари 2010 г. Със своето ново решение Търговищкият окръжен съд прекрати съществуването на сдружението с нестопанска цел „Български червен полумесец“ (със седалище с. Славяново, община Попово), регистрирано от същия съд по фирмено дело № 11/ 2009 г. осем месеца по-рано.
Становището на съда е, че наименованието „Български червен полумесец“ въвежда в заблуждение.
В мотивите на съда се казва: „Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗЮЛНЦ (Закон за юридическите лица с нестопанска цел) наименованието на сдружението трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. С вписаното наименование „Български червен полумесец“ ответникът е нарушил сочената законова разпоредба, тъй като наименованието му очевидно въвежда в заблуждение, а именно, че сдружението е част от Международното движение на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец. България е страна по Женевските конвенции от 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях, с които е приела принципите на закрила на символите на Международната федерация. Съгласно чл.53, ал.4 във вр. с ал.1 от Първата Женевска конвенция (за подобряване участта на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия на сушата) от 12.08.1949г. е забранена употребата от страна на частни лица, дружества, фирми или компании, обществени или частни, извън ония, които имат право на това по силата на конвенцията, на емблемата или наименованието „Червен кръст“ или „Женевски кръст“, както и на отличителните емблеми и наименования, предвидени в ал.2 на чл.38 — „За страните, които вече употребяват като отличителен знак вместо червения кръст червения полумесец или червен лъв или червено слънце на бяло поле, тези емблеми също така ще се допускат в смисъла на настоящата конвенция.“ В Протокол №1 от Допълнителните протоколи към Женевските конвенции, гл.II от Приложение №1, чл.3, са показани образците на кръста, полумесеца или лъва, от които при тяхната съпоставка с емблемата на ответното сдружение се установява идентичност. Няма спор по делото, че ответното сдружение не е от кръга на посочените в цитираната разпоредба на чл.53, ал.1 изключения — а именно, лица или организации, имащи право по силата на конвенцията на употребата на емблемата или наименованието „Червен полумесец“ (предвид препращащата норма на чл.53 ал.4). С оглед така изложеното съдът намира, че сдружението не е учредено по законния ред, тъй като приетото от Учредителното му събрание наименование, с което е и вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Търговищкия окръжен съд — „Български червен полумесец“, е в противоречие със законовата разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗЮЛНЦ във вр.с чл.53, ал.4, във вр. с ал.1 и чл.38, ал.2 от Първата Женевска конвенция, поради което и е налице основанието по чл.13, ал.(1),б. а от ЗЮЛНЦ за неговото прекратяване.“
Сдружението на братя Йорданови – Юзеирови е използвало неправомерно символа на червения полумесец, който е поставен на клуба им в село Славяново, както и на транспортните и леките им коли.
Сдружението е осъдено да заплати на ищеца (Български червен кръст) разходите по делото, председателят на сдружението Росен Юзеиров трябва да плати 150 лв. разноски на Български червен кръст, както и държавна такса за съдебното производство по това дело. Според решението на съда ще бъде определен срок за ликвидиране на сдружението „Български червен полумесец“ и назначен ликвидатор.
След заличаването
След огласяване на решението на Търговищкия окръжен съд за заличаване на сдружението попаднах на язвителна реплика във форума: „Значи можело… Нали се сещате, ако управляваше тройната коалиция какво щеше да е…“
Цялата история около „Български червен полумесец“, Паметника на незнайния турски войн и учредяването на Мюсюлмандемократичен съюз някак се вписва и синхронизира с мощната информационно-дискредитираща кампания срещу предходното правителство на тристранната коалиция, с основен акцент „антинационалната политика на правителството на Станишев“… Всъщност и двете решения — и това за регистрирането на Българския червен полумесец, и това за заличаването му, са взети от независимата съдебна власт, и то от един и същ орган. Орган на съдебната власт се оказа „съпродуцент“ на една твърде неясна история.
Хубавото е, че в хода на спора Българският червен кръст получи сериозна подкрепа от редица национални и международни институции — МВнР, Прокуратурата и — естествено — от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец и Международния комитет на Червения кръст. Лошото е, че едно очевидно погрешно съдебно решение половин година бе национален етнополитически дразнител.
След огласяване на съдебното решение Атанас Йорданов — Али Юзеиров коментира: „България е правова държава и щом съдът е решил така, това е правилното.“ Наред с това Йорданов — Юзеиров поясни, че въпросът дали да се стигне до обжалване на съдебното постановление, „ще се реши от Управителния съвет на сдружението“. Според него трябва да се търси отговорност и от държавата, понеже оттам идвало „разрешението“ за ползване на името на организацията.
Какво всъщност бе това?
Формално преценено, историята на т. нар Български червен полумесец приключи. С това проблемът обаче не е отпаднал.
Конституцията и законовата система на демократичната светска държава защитават религиозните права и свободи на всички граждани. Внушенията за неравнопоставеност и дискриминация на мюсюлманите в страната през последните години се активизират, без това да отразява някакви нови социални и верски дискриминационни практики. Пролича обаче, че в редица държавни органи има дефицит на компетентност по религиозните и етническите въпроси, да не говорим за международното хуманитарно право. Ясно е, че българското общество бе изправено пред една многофазова, каскадна провокация, която условно може да се нарече „аферата Юзеир“, въпреки че част от главните действащи лица в нея едва ли са си давали сметка с какво точно са се ангажирали.
Едва ли е имало някакъв предварителен „общ замисъл“, обхващащ Червения полумесец, Паметника на незнайния турски войн, Мюсюлмандемократичния съюз и т.н. Нещата по-скоро са следвали собствената си вътрешна логика — логиката на етноконфесионалното самообособяване, разграничаване и неизбежното конфронтиране с останалите.
Етнорелигиозният сепаратизъм изненадващо получи широко поле за медийна изява. Представата, че например Червеният кръст е за тях, християните, а ние, мюсюлманите, няма да го ползваме, а ще имаме „наш“ Червен полумесец, е социално неадекватна, непродуктивна и дори разрушителна. Още по-важното е, че тя проектира една визия за българското общество, при която всяка етническа или религиозна общност ще изгражда „свои“ (социални, но и здравни, образователни и всякакви други обществени институции). „Червен кръст“ — за християните, „Червен полумесец“ — за мюсюлманските общности, училище за християнските деца, училище за мюсюлманските деца, после университет за едните, университет за другите, здравен фонд и болница за едните, здравен фонд и болница да другите и т.н., както в България, защо не и във всяка друга европейска държава. В края на миналата година Йорданов в интервю обяви от името на мюсюлманите: „Искаме в къщата България отделен вход“. Този конфесионално и етноцентричен подход вече даде своите отровни плодове из т.нар. Западни Балкани.
„Червеният полумесец“, създаден като паралелна, верски обособена хуманитарна организация, пренебрегва универсалната същност на Червения кръст. Идеята от 1863/1864 г. е, че онзи, който е ранен на бойното поле, онзи, на когото кръвта изтича, се нуждае от хуманна помощ и някакви хора — неутрални доброволци, ще му помогнат, независимо от цвета на униформата му и знамето, под което се сражава, е велика човешка идея. Тя трасира пътя на човечеството към разбиране за универсалния характер на правата на човека.
Литература и нормативни актове: – „Мюсюлмандемократичен съюз — диалози преди основаването“,в. „Култура“, бр. 34, 9 октомври 2009 г.
– Дейл Айкелман, Джеймз Пискатори, Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис“, В. Търново, 2002г. , с.46.
– „Сблъсъкът на цивилизациите“ (оригинално заглавие „The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order“).
– Свещен Коран, превод Цветан Теофанов, С., 2007г.
-д-р Пламен Пасков
-Джералд Челенте, Тенденции 2000. Как да се подготвим и спечелим от промените през ХХI век, С., изд. „Весела Люцканова“,1999.
-Цветан Тодоров