Найден Николов е старши асистент по социална психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Теоретични интереси – в областта на социалната етническа и политическа психология, практически опит – в социално-психологическото консултиране на бизнес и политически организации, политически маркетинг и реклама. Член на УС на Дружеството на психолозите в България. Във връзка с участието му в предизборната кампания на Георги Първанов за президентски избори’2001 получава награда за годишен принос на Българската асоциация по приложна психология – 2001 г.
Това е първият конгрес, който ме касае не само като гражданин но и като социалист, като човек, който независимо от симпатиите си и професионалното си присъствие в лявото политическо пространство, направи своя избор. Изборът на все повече млади българи, които търсят своята професионална и политическа реализация в изстрадалата ни от прехода родина. В този смисъл моите слова ще бъдат по-скоро емоционални, отколкото типичния за мен рационален и аналитичен изказ.
Очаквам конгрес, който ще бъде работещ, ще се превърне във форум за вземане на решения свързани със съдбата на хората на труда, на мнозинството български граждани, които почтено и търпеливо понасят несгодите на прехода и десните политически решения.
Очаквам конгрес, който няма да се превърне в поредната политическа говорилня, машина за производство на нереалистични обещания и политически илюзии – хората не виждат смисъл в подобно упражняване на политическата риторика. Те очакват промени в своето ежедневие и то добри промени. Тук разликата е във факта, че добрите промени се реализират трудно, бавно, мъчително, по принципа „стъпка по стъпка“, изискват воля и упоритост, честност и почтеност не само на думи, изискват модерен, добре работещ и сплотен екип. И тук е мястото на левицата в момента, мястото на напълно реформираната и обновена Българска социалистическа партия.
Очаквам конгрес на който БСП най-накрая ще приключи своето срамежливо и травматично отношение към себе си и своята история, ще постави въпросите на Деня и най-вече на Бъдещето, на Хората и на България, най-напред, преди да се вдълбочи в миналото, във вътрешно-партийните интриги, лидерски амбиции в центъра и по места, в своите дефицити.
Време е, както отбеляза Сергей Станишев на първомайския митинг, левицата да бъде не само трамплин за топли депутатски и министерски места, или такива в общинските администрации. Време е за радикална промяна на нагласите към правенето на политика в Левицата – въпросът е какво може всеки от нас да направи за хората и „добрата промяна“ в ежедневието им, как БСП да бъде полезната партия, полезната политическа алтернатива за защита и отстояване интересите на хората, като антипод на дясната политика, грижливо отстояваща интересите само на своя политически и икономически елит.
Истината е, че очаквам с нетърпение конгресът на вече моята политическа сила може би, за да си отговоря сам на себе си: „Не сгреших ли? Това ли е алтернативата на дясното политическо безсилие? Това ли е моята партия, партията на един все още работещ и живеещ в България млад човек?“ Убеден съм, ще намеря отговор в решенията на конгреса и най-вече в бъдещите действия.
