БСП – НАЦИОНАЛНА И ЛЯВА ИЛИ ЗАВИСИМА И МАРГИНАЛНА ПАРТИЯ

0
167

Янаки Стоилов е доктор по право. Преподава теория на правото и политология в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Народен предсдтавител в VII ВНС, 36-ото и 38-ото НС.

БСП е в навечерието на своя 45-и конгрес. Неговата подготовка и животът на партията няколко седмици преди най-висшия партиен форум предвещават засега обикновен конгрес … в необикновена обстановка. Необичайно е днешното управление на България; разместват се пластовете вътре в европейската левица и десница, както и помежду им; зараждат се нови социални движения срещу отрицателните последици на глобалния капитализъм. Новата обстановка налага преодоляване на рутината, откровен и критичен диалог по най-острите проблеми на българското общество. Без всичко това конгресът ще остане само поредно партийно мероприятие.

Не от исторически сантименти, а заради политическата действителност в страната левицата се свързва преди всичко с БСП. Това обстоятелство дава допълнителни шансове на БСП да печели обществено доверие, но също така увеличава нейната политическа отговорност. В тази ситуация делегатите на конгреса трябва да осъзнаят дилемата, пред която сме изправени: или БСП ще търси подкрепа преди всичко в българското общество и ще съдейства за извеждане на България от кризата и бедността, за нейната модернизация или ще се отдалечава от интересите и очакванията на своята социална база и ще затлачва пътя към формиране на действително нова и социално-ангажирана левица в България.

* * *

Пред 45-я конгрес стоят няколко основни задачи:
– да направи задълбочена обобщаваща равносметка на прехода:
– да анализира актуалните политически процеси в Европа и в страната и специално управлението на НДСВ и отношението на БСП към него;
– да приеме документи, които дават вярна ориентация на партийната политика и поставят основа на нейната подготовка за управление;
– да избере Висш съвет, в който да се включат най-способните кадри на партията и изявени представители на очерталите се в нея тенденции.

* * *

Съществена характеристика от равносметката на прехода е оценката, че моделът на прехода е погрешен. Тази горчива равносметка се потвърждава от факта, че по своята дълбочина и продължителност упадъкът, който изживява България, е без прецедент в нейната нова история. Този упадък едновременно е социално-икономически, демографски и духовен.

Изоставането на България е двойно – както по отношение на достигнатото от нея в социално-икономическата област в края на 80-те години, така и по отношение на почти всички страни в Европа, които извършват подобен преход.
Над 3/4 от хората живеят в бедност, а около 1/3 от тях – в мизерия. Най-често в основата на голямото забогатяване на тясна прослойка от обществото стои не увеличено производство, а привилегировано участие в преразпределението на държавния капитал и в организираните криминални мрежи. Това е задължителен елемент от „визитната картичка“ на днешния български капитализъм.

Възстановяването на капитализма, и то в сравнително примитивни за края на XX-я век форми, не е странична и второстепенна, а съществена черта на прехода. Затова буди учудване и смущение фактът, че авторите на проекта за политическа платформа първоначално не са достигнали или са подминали тази характеристика на прехода, като са я включили допълнително, в скоби, едва след дискусията във Висшия съвет.

Повтаряните до втръсване, включително в средите на левицата, фрази за преход към пазарна икономика и демокрация декорират нелицеприятната действителност и не достигат до нейната най-дълбока природа. Пазарната икономика – доколкото я има у нас и демокрацията – доколкото е реална, са повече универсални социални технологии, отколкото самооправдаващи се обществени цели. Първата очертава начина на осъществяване на стопанската дейност, а втората – на политическата организация и на държавното управление в съвременните общества. Самата пазарна икономика и демокрацията подлежат на оценка с оглед на това дали и доколко осигуряват икономическо развитие, социален просперитет и индивидуална свобода.
На 13-та година на прехода левицата е длъжна да заяви: от година на година социалните проблеми се изострят, а икономическите ресурси на страната намаляват. Поради това възможностите за промяна на политиката стават все по-ограничени. Тази тенденция достига критична точка и ако не се преустанови, ще отведе България в периферията на съвременния свят. Левицата е призвана да прекрати свличането на България към социалното дъно и отново да я изведе на пътя на развитието.

* * *

Анализът на последните няколко избора в България и в някои европейски страни дава възможност да се очертаят новите политически тенденции и да се намерят ориентири за бъдещата дейност на БСП.
На парламентарните избори през 2001 г. десницата в лицето на ОДС регистрира най-голямата загуба на подкрепа и въпреки това, тя, макар и с малко, изпревари левицата, представена от Коалиция за България. Преобладаващата част от избирателите потърсиха алтернатива в Симеон Сакскобургготски и оглавяваното от него движение, а не в БСП и нейните партньори.

На президентските избори отегчението от „синия“ президент, разочарованието както от предишното, така и от новото управление и заявената позиция за нов, социален президент доведоха до спечелването на изборите от кандидата на левицата – Г. Първанов. Този успех създаде благоприятни предпоставки за разширяване на обществената подкрепа за левицата.

Частичните кметски избори в Русе и Благоевград, въпреки местната специфика, показаха, че повечето граждани нямат доверие в политическите партии и в частност в кандидатите, излъчени от БСП и нейните партньори. Симптоматично е, че БСП губи едновременно и от дясно (в Русе), и от ляво (в Благоевград). Отделен въпрос е доколко гражданите възприемат посланията и облика на нейните кандидати като леви, а не като лични приемници на техните предшественици и като представители на определени икономически интереси. Тези изборни загуби идват поне достатъчно време преди редовните местни избори и преди следващите парламентарни избори, за да се промени както политиката, така и подходът при издигане на кандидатите на левицата.

На президентските избори във Франция за първи път от много години кандидат на левицата не достигна до втория тур. В Западна Европа се очертава нова дясна вълна, която вече премина през Испания, Австрия и Италия. Няма да е неочаквано, ако тя продължи на предстоящите избори и в редица други страни.

Анализът на изборните резултати навежда към няколко извода, като едни от тях се отнасят специално до БСП и българската левица, а други – до левицата в по-общ, европейски контекст:
– БСП и съюзниците Ј от левицата са далеч от предвещавания и очакван от редица техни представители подем, който отсега им осигурява спечелване на следващите парламентарни избори;
– В значителна част от обществото, независимо от официалните декларации на БСП и от изявленията на нейни ръководители, позицията на партията към управлението и правителството на НДСВ се възприема като двусмислена, недостатъчно последователна и категорична;
– Значителен е броят на гражданите, които смятат, че повечето от политиците и партиите, независимо от тяхната идейно-политическа ориентация, са подвластни на корпоративни икономически интереси;
– Недоверието към основни политически партии прави политическата система нестабилна, а хората лесно податливи на популистки внушения на нестандартни политици;
– Липсата на ясни отлики в политиката на левицата и десницата, особено когато първата не отговаря на най-острите социални проблеми, извежда на политическата сцена крайната десница;
– При очертаващия се превес на десните сили в Западна Европа БСП може да спечели изборите, само ако предложи политика, която е насочена към решаването на българските проблеми и среща широка подкрепа в българското общество.

* * *

Пред 45-я конгрес стои задачата да направи значителна стъпка в изработването на практическата политика на БСП.
Подготовката на конгреса започна с амбицията проекто-документите да преодолеят многословието, претенцията за всеобхватност и да се съсредоточат върху най-острите и важни за левицата проблеми. Прегледът на публикуваните проекти показва, че те общо взето не излизат от руслото на станалия вече традиционен за БСП подход при изработването на подобни материали.

44-ят конгрес прие Програмна декларация и алтернативи за политиката на БСП. 45-ят конгрес предстои да приеме Политическа платформа и управленски проекти. Така всеки пореден конгрес прави амбициозна заявка, че дава солидна политическа основа за развитието на партията и на нейната политика, без обаче да анализира специално резултатите от действието на съществуващите програмни и политически документи, както и промяната на условията, в които се формира и реализира партийната политика.

Проектът за политическа платформа съдържа редица важни и верни констатации като тези за новото разделение и новите социални конфликти. В същото време в нея са застъпени пожелателното мислене и компилация от почти несъвместими идеи. Например, лявата фразеология и критиката на фетишизираната роля на пазара съжителстват не със задачата за изграждане на регулирана пазарна икономика, а с типично либералния възглед за функционираща пазарна икономика. Основателната критика на резултатите от българския преход не намира продължение в стремеж да се коригират негативните последици от глобализацията.

Политическата платформа не съдържа политиката на БСП, върху която се предлага единодействие на левите сили. Отсъства и най-важният критерий за политическата състоятелност на проекта „нова левица“ – спечелване на избори и успешно участие в управлението на страната.
Платформата заобикаля въпроса за развитието на БСП като социалистическа партия. В това отношение тя отстъпва от Програмата. Възниква въпросът дали тази платформа няма да се използва след конгреса за подмяна на програмната идентичност на БСП и за легитимиране на нейното фактическо одесняване през последните четири – пет години.

Управленските проекти съдържат множество идеи и предложения, част от които имат място в бъдеща управленска програма. Тук мога да посоча само принципните възражения, на които следва да се отговори при по-нататъшната работа върху тях.

Сборът от отделните проекти не дава цялостна управленска програма, защото между тях няма нужната съгласуваност, структурна симетрия, и три – четири ясно откроени приоритета в рамките на предлаганата политика.
Не са посочени и приоритетните отрасли на икономиката, чрез които БСП разчита да изведе страната от кризата и да я модернизира. Например, не се дава позицията на БСП за бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“ и какви мерки ще се предприемат както за повишаване на нейната безопасност, така и за продължаване на нейната експлоатацията в пълния Ј производствен капацитет.

Смущава наличието на нереалистични управленски цели (европейски доходи, пълна заетост и др.). Такива цели са недостижими в рамките на един управленски мандат, още по-малко чрез продължаване на принципно същата политика. Едва ли без намиране на нестандартни решения, които да освободят отчасти България от налаганата от международните финансови институции политика, страната може да преодолее натрупаното изоставане и да реши успешно социалните си проблеми.

Представените проекти могат да се приемат като набор от предложения, върху които новият Висш съвет да продължи подготовката на управленска политика на партията. Тази задача не е в състояние да реши самият конгрес, дори ако се проведат паралелни заседания на групи по отделните проекти. Такива заседания не са в състояние да достигнат до необходимата политическа цялостност на такъв документ. Освен това конгресът е политически, а не експертен форум. Поради това той трябва да отдели най-много време за обсъждане на основните дискусионни въпроси: за оценка на политическата ситуация и отношението на БСП към управлението и правителството на НДСВ, за политическия курс на БСП и нейната тактика, за основните насоки на управленската политика.

По отношение на устава конгресът е по-добре да се ограничи с промени, които са продиктувани от неговото пълно съобразяване с действащото законодателство. Внасянето на други промени е желателно да се предшества от отговор на въпроса има ли политически въпроси, чието решаване се затруднява от норми на действащия устав.
В някои от предлаганите промени прозира стремеж към по-голяма централизация. Такъв подход вероятно разчита на наследения в партията рефлекс за дисциплина, но не е в състояние да повиши нейния престиж и влияние в обществото.

* * *

Най-важната и актуална задача пред 45-я конгрес на БСП е да даде ориентация на партията, която да я направи повече национална и действително лява. Това означава БСП да стане стожер на националните интереси и да предложи политика за тяхното отстояване. При такова разбиране за националните интереси и политика констатацията от проекто-платформата, че БСП е поставила националните, държавните интереси над партийните озадачава. В такъв случай мнозина ще се запитат какви са тези интереси на БСП, които се разминават с националните?!

Отстояването на национална позиция днес изисква БСП и левицата да осигурят поне частична независимост на политиката за отстояване на енергийните, инфраструктурните и регионалните интереси на страната. Само по този начин България може да преодолее кризата на прехода и да постигне инфраструктурна, информационна и социална модернизация.
В центъра на своята политика като лява партия БСП отново, както в началото на своето съществуване, трябва да постави социалния въпрос. Той фокусира в проблема за цената на работната сила – не само като заплащане на труда, а за пълноценното Ј възпроизводство, което включва и необходимите средства за здравеопазване, образование и т.н. Решаването на социалния въпрос не се свежда до социалната политика на преразпределение, а изисква съчетаване на производителна и разпределителна политика, селективна, но активна роля на държавата, социална ориентация на самата икономическа дейност.

Ударението в политиката на левицата следва да се постави върху ограничаването на безработицата и бедността. От тази гледна точка са оправдани стимулите за създаване на инвестиции и за търсене на пазари. Необходимо е да се обърне особено внимание на две категории социални групи: на тези, от които в най-голяма степен зависи модернизацията и напредъка на страната и на тези, които социално са най-тежко засегнати от прехода.

Само като действително национална и лява партия БСП е в състояние да преодолее очерталата се вече криза на доверие в партиите. Най-големият проблем не е, че в БСП съжителстват различни идейно-политически тенденции. Наред с това повече хоризонтално политическо разделение се очертава друго – вертикално, което разделя политическите елити от обществото. Значителна част от политическия елит – без оглед на партийните различия – се съобразява предимно с корпоративни икономически и външни интереси и така се отчуждава от интересите на широките слоеве от избиратели. Този процес маргинализира политическите партии.
БСП и левицата могат отново да спечелят доверието на повечето български граждани, ако ги убедят, че не ги залъгват със социална фразеология, а им предлагат реална национална и лява политика.

Това са големите отговорности пред 45-я конгрес. Ако на конгреса и в месеците след него партията не се изяви решително и последователно като действително национална и лява сила, тогава ще възникне въпросът за вътрешно обособяване на левицата в БСП. Ако в политиката на БСП и левицата безработните и бедните не видят изход от отчаянието и безперспективността, тогава все по-голяма ще става вероятността от поява на крайно дясна национална или друга партия в ляво от БСП с реални шансове за парламентарно представителство.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук