„Знаеше се, че процесът на Милошевич ще бъде труден, но кой можеше да си представи, че началото му ще се превърне в такъв провал на Международния наказателен съд в Хага?“ Това твърдение на Стоян Церович, журналист от седмичника Време, известен в Белград с враждебността си към г-н Слободан Милошевич, констатира с гордост нещо, което vох рорuli, народният глас изразяваше по улиците на сръбската столица след първите дни на онова, което трябваше да бъде „исторически процес“.
До откриването на процеса, 12 февруари, т. г., г-н Милошевич и неговите защитници изглежда се бяха ориентирали към бойкотиране на един съд, чиято легитимност оспорват. Те протестираха и срещу правонарушението, каквото беше „отвличането“ и изпращането в Хага на бившия президент, по онова време затворник в Белград:
Конституционният съд току-що бе потвърдил несъгласието си с каквато и да било екстрадиция, поради липсата на закон – все още негласуван – за сътрудничество със съда в Хага.
Бившият югославски президент предпочете да използва тази медиатизирана трибуна, за да поеме сам защитата си.
Жителите на Белград масово следяха началото на процеса, пряко и изцяло предаван по всички канали… в течение на първите седмици. Оттогава те отчитат точките, отбелязани от обвиняемият, който реши „да приеме за жури народа и общественото мнение“ и да възстанови популярността си…
СиЕнЕн преустанови предаването на процеса щом обвиняемият започна да представя „страничните опустошения“ от бомбардировките на НАТО. От 19 февруари, деня, в който обвиняемият, чрез контра-въпросите си, дестабилизира първия свидетел на обвинението, г-н Махмут Бакали, дори сайтът на Хагския съд не презаписва заседанията. На 8 март Сръбският обществен канал (RTS), а от 13 март и федералният канал Yuinfo също така прекратиха предаването на процеса като „много скъпо“. Само каналът В92, зависим от частно финансиране и от добри технически отношения с Хагския съд продължава да покрива процеса… Докато донорите не решат, че вече не е „уместно“?
„Не мога да си забраня да мисля, че има не само много право, но и много повърхностна, съкратена, манипулирана история, има политизация и лицемерие“, заяви прзидентът Войслав Кощуница. Фактически, въпреки усилията на правосъдието в Хага да изглежда безпристрастно, прокурорът Карла дел Понте допринесе много за дискредитирането на Хагския трибунал чрез отказа си да разгледа оплакването срещу НАТО за „военни престъпления“ срещу граждански обекти. А обвиняемият Милошевич (каквото и да се мисли за неговата политика и за тълкуванието му на историята) беше подпомогнат от „параноическата конструкция“ – с пълно основание отричана и от Стоян Церович – според която „катастрофата в бивша Югославия е … резултат само на престъпен заговор на група хора около Милошевич“.
Интервюиран в Белград през първата седмица на процеса, социологът Средан Богосавлйевич ни обяснява обществената съпротива срещу приемането на престъпленията, извършени в името на сърбите: „По голямата част от населението се смята за неспособно да извърши престъпления и мисли, че това се отнася изобщо за сърбите. Но главната причина за това заслепление е, че в Сърбия има около 600 000 сръбски бегълци от Хърватска и Босна, а престъпленията на другите се познават по-добре.“
Понякога се отчита „расисткият“ характер на шегите, разказвани в Белград за свидетелствата на косовските албанци. В действителност, г-н Бакали, някогашен апаратчик от Съюза на комунистите, беше началник на полицията в Косово през 1981. Поради това си качество, той въплъщава всички слабости на обвинението. Той беше жалък като свидетел срещу Милошевич, защото се опитваше на всяка цена да постави в началото на Косовската криза речта на югославския президент от 1989…Обвиняемият обаче не пропусна да припомни, че през 1981 г. г-н Бакали бе прибегнал до танкове, за да смаже манифестациите на млади косовари, които искаха за Косово статут на република – искане, което свидетелят тогава бе отхвърлил в интервю сега цитирано от г-н Милошевич…
Отговорността за такъв вид свидетелства пада върху механизма, построен за да се легитимира обвинението срещу г-н Милошевич за Косово по време на натовските бомбардировки като същевременно се пренебрегне природата на реалните конфликти, които опустошаваха тази провинция и се обръща внимание на изгонването, но не и на гражданската война, изострена от бомбардировките. Ще бъде ли упрекнат Хагският съд в „ревизиране“, защото е извадил от обвинителния акт прочутия план „подкова“, който се оказа фалшификация? Спиралата на бомбите и на думите предизвика самоотравяне (“Аушвиц“, „геноцид“, „депортиране“…), което анализът на фактите и доказателствата налага да бъде „разкрито“…Доминиращите груби тези на медиите от онова време, които целяха да легитимират войната на НАТО, още пречат успешно да се върнем към тълкуванието на един конфликт, който противопоставя върху една и съща територия две легитимности, сръбската и албанската.
Фактите обаче се налагат. При все че много косоварски албанци бяха жертва на реални сръбски престъпления, прокурорът не можеше да обвини г-н Милошевич в „геноцид“ в Косово. Поради това се стигна до разпростиране на процеса върху Хърватска и Босна. Но всички знаят, че споразуменията в Дейтън утвърдиха тогавашните етнически чистки, виновниците за които бяха около масата за преговори…Ако Милошевич е виновен за престъпления срещу човечеството и други са заедно с него – без да се забравят съучастниците: западните правителства.
Le Mondе diplomatique – avril 2002
Превел: Добрин Спасов
