КАК ЧАКАХМЕ ПАПАТА ДА ИЗТЕЧЕ ОТ ЧЕШМАТА

0
40

Роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1999 г. е журналист във в. „Земя“, сега работи във в. „Дума“.

Цял месец целокупното българско народонаселение смилаше, поднасяната му с маниакална упоритост от медиите тема – как да посрещнем папата, защо трябва да посрещнем папата, ще посрещаме ли папата и какво е това папа.
Или поне така излиза, ако човек започне да чете и слуша всичко, което му казват от екрана на телевизора, от радиото или страниците на вестниците.

Спор няма за важността на визитата на главата на римо-католическата църква Йоан Павел Втори. Като оставим настрана неясните за болшинството българи теологически аспекти, най-малкото няколко дена България ще я дават по Си Ен Ен, което си е чиста реклама, за която дори ще ни плащат. Сред другите благини, които ще намажем покрай Йоан Павел Втори ще бъдат: измитите улици, почистените плочки пред НДК и Президентството, излъскването на площад „Централен“ в Пловдив. Разбира се най-важно си остава посещението на папата за католическата общност у нас, заради която всъщност човекът в бяло идва у нас.
По стара нашенска традиция, както обикновено, пресолихме манджата, защото медийната истерия по случая надмина многократно всичко, което сме преживявали до момента покрай посещенията на разните му там държавни глави. Дори на Великия бял вожд работещ по съвместителство като американски президент Бил Клинтън не му правихме толкова теманета когато ни посети.

Последните дни преди главата на Ватикана да пристигне в България името и ликът му започнаха да ни заливат с такава скорост и постоянство, че подобно на онзи стар виц човек започва да се страхува дали ако завърти крана, Йоан Павел Втори няма да изтече от чешмата.
Покрай цялата шумотевица за папата, около папата, покрай папата и относно папата съвършено излишно го превърнахме в медийна звезда и съвсем забравихме какво ще дири по нашите земи този човек.

По-страшното е, че покрай тази история забравихме и къде живеем и какво се случва в България.

През изтеклия месец нашият премиер Симеон Сакскобургготски посети САЩ, където обеща на щатския лидер Джордж Буш окончателно и безвъзвратно да се разоръжим в името на приемането ни в НАТО. След срещата не стана много ясно какви щатски инвестиции ще дойдат у нас, но пък научихме, че допълнително ще нарежем за старо желязо ракетите СС-23, 352 танка, 7 кораба и ще закрием 122 военни поделения. След като оксиженистите изпълнят трудоемката си задача България ще се превърне в регионален гълъб на мира и всички ще ни завиждат, че нямаме големи разходи за отбрана. Единствената ни утеха е, че няма да си нарежем за скрап единствената ни подводница, но предвид факта, че плавателния съд е строен в края на 50-те години нищо чудно вместо на плаване да го пратим в музея.

Като заговорихме за музеи възможно е скоро директорите на Националния исторически музей Божидар Димитров и на Националния военно-исторически музей Петко Йотов да бъдат най-въоръжените мъже в държавата. Инициативата да приемат в сбирките си експонати от съкращаваните въоръжения може да доведе до това, че музеите да разполагат с повече пушкала от Българската армия.

Сред другите достижения на Новото време определено можем да впишем и факта, че Бойко Борисов бие наред…на тенис. Последните няколко седмици освен с папата бяхме занимавани и с това колко точки е отбелязал в мачовете си с руския посланик, шведския посланик и всички други, които се осмелят да му излязат насреща. И докато Борисов биеше наред по кортовете, двама журналисти си бяха пребити съвсем професионално. Иначе, както заяви главният секретар на МВР престъпността намалявала.

Освен биячите на журналисти в страната се размърдаха и националистите. По почина на западноевропейските си колеги родните крайно десни решиха да се устремят към властта. За целта край древните руини на Мадара на бял свят се пръкна Съвет на патриотичните сили, обединяващ няколко партии и организации. Предхождащите събитието дълги дискусии в обществото общо взето стигнаха до извода, че няма мегдан за крайно десни в България. Сега остава да видим докъде ще стигнат мераците на родните последователи на кафявата идеология.

Докато крайно десните по света бележеха успехи, родните социалисти се готвеха за конгрес. Основното, което се очаква от него е не толкова да избере нов лидер, тъй като безалтернативността на сегашния е безспорна. По-важното е 45-ят конгрес на БСП да определи най-накрая ясно и точно отношението на соцпартията към управляващото НДСВ. Поне това ще очакват от нея собствените Ј избиратели.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук