На 29 май чрез референдум французите ще се произнесат “за” или “против” проекта за Европейска конституция. Лидер в кампанията на “Не”-то е фракцията “Нов свят” на Френската социалистическа партия. Фракцията е създадена на 29 септември 2002 г., няколко месеца след съкрушителната загуба на левицата в президентските избори. Начело на “Нов свят” са Енри Еманюели, бивш първи секретар на социалистическата партия (1994 – 1995) и Жан-Люк Меланшон, социалистически сенатор и бивш министър в кабинета на Лионел Жоспен.
Сп. “Ново време” предлага на читателите си част от аргументите на “Нов свят” срещу проекта за Европейска конституция. До редакционното приключване на броя “Не”-то води във Франция с 52%.
1. Ние сме европейци
Като се противопоставя на тази конституция, “Нов свят” остава верен на своите европейски убеждения, които изискват: борба срещу либералната глобализация, защита на социалния модел, противопоставяне на американската хегемония. Ние искаме силна, независима и демократична Европа.
Eто защо се противопоставяме на една конституция, която за дълго отслабва и парализира Европа; необходимост от постигане на консенсус, когато се решават въпроси от фискалната и социалната област (член III-171); изискван консенсус за ревизия на Договора; за другите области – квалифицирано мнозинство, изключително сложно, за да обедини 25 страни; усилено сътрудничество, по-трудно постижимо, отколкото при Договора от Ница. Казвайки “Не” на конституцията “Жискар”, ние казваме “Не” не на Европа, а на нейното отслабване. Тази конституция на практика бележи победа на английския проект: Европа да бъде сведена до една зона за свободна търговия, лишена от политически контрол, лишена от социален проект и от реална независимост по отношение на НАТО. Чрез предлаганите текстове НАТО остава рамката, в която Европа ще организира своята отбрана и външна политика ( член I – 41-1 § 2). Впрочем точно с тази аргументация Тони Блеър защитава конституцията пред английския народ. Предлаганата логика е също така логиката на Medef, организация, която е доволна да види една Европа на “гъвкавостта” и свободната търговия. Нека бъдем точни – това е политиката, защитавана от Ширак и Саркози.
2. Ние сме верни на историята на социалистите
Социалистическата партия винаги е защитавала проект за силна политическа Европа, която ще ни позволи да изградим алтернатива на американската хегемония. Такъв проект е по-нужен от всякога. След рухването на съветския свят и появата на нови световни сили (Индия, Китай…) ние знаем, че Франция има още по-голяма нужда от силна Европа. Франсоа Митеран и всички негови министър-председатели, както и всички наши първи секретари винаги са защитавали тази позиция. Ние, като социалисти, също така желаем без отлагане консолидация на Европа преди нейното разширяване и политически напредък на висотата на постигнатите успехи в икономическата област: общ пазар, след това обща валута. Икономическа Европа неизбежно би родила политическа Европа, социална, както ние бихме казали, на левицата и на французите.
Нашата последна изборна кампания се вписваше директно в тази ориентация: “А сега, социална Европа!”. Тя беше отглас на нашето желание за възхода на една политическа Европа след толкова години на победи на либералите: пакт за финансова стабилност, свободна конкуренция, свободно движение на капиталите, независимост на Централната европейска банка (вж. член I-30-2). Вярно е, че социалистите одобриха Договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, но винаги с една и съща аргументация – тези отстъпки или тези стъпки в икономическата област трябва утре да доведат до политическа консолидация и социален напредък. Днес вече не е възможно да разпознаем осъществяването на нашите цели. Икономическа и монетарна Европа безспорно съществува, но къде е в конституцията, която ни предлагат, политическа и социална Европа?
В този текст няма никакъв приемлив за социалдемократите компромис: нито в социалната област, нито в политическата област, нито в сферата на отбраната. Ние не виждаме с какво са балансирани отстъпките, които направихме на либералите при приемане на предишните договори.
3. Текстът и контекстът
Защитниците на «да»-то, опитвайки се да намерят в конституционния договор солидни аргументи в полза на своята позиция, избраха отбранително поведение – в този текст няма отстъпление, в него е включено това, което съществуваше и преди. Слаб аргумент. Използвайки го, Франсоа Оланд се прави, че не вижда, че Европа, разширена до 25 страни, утре до 30 и без съмнение вдругиден приела и Турция, не е повече Европа на 6-те или 15-те от Маастрихт. Днес контекстът е радикално променен, с него е променено и съотношението на силите. Не можем сериозно да твърдим, че в този нов контекст ще постигнем същите институционални лостове, които бяхме неспособни да извоюваме при 15 страни-членки, и то при 11 социалдемократически правителства в Европа! Новоприетите страни не споделят проекта за една мощна политическа Европа, която да е в противовес на САЩ. Напротив, те напълно и без задръжки се интегрират в логиката на Англия и на НАТО. Естествено техният икономически интерес не е социална Европа. Техният интерес е фискалният и социалният дъмпинг, за да привлекат вътрешноевропейски инвестиции. Тяхната млада политическа независимост не ги подтиква да желаят политическа Европа от федерален тип. Напротив, те искат да се косолидира междуправителственият подход. Да се игнорира този контекст означава или да си заравяме главата в пясъка, или да се подиграваме на хората.
Ето защо ние мислим, че проектът за конституция не е адаптиран нито към нашия проект, нито към разширена Европа. В крайна сметка противоречията са такива, че в основата си конституцията не може да функционира по друг начин освен с политически и социален минимум.
4. «Не»-то не създава криза, но е шок, необходим, за да се предоговаря договорът
Нека всеки да бъде спокоен – отхвърлянето на конституцията «Жискар» няма да доведе до изчезване на Европа. Какъвто и да е резултатът от френския референдум, Договорът от Ница ще продължи да се прилага до 2009 г. И европейските институции ще продължат да функционират обичайно. Въпросът не се състои в това, а да разберем дали социалистите и Франция ще си осигурят средства да подновят дебатите, за да получат значим напредък или да смятаме, че проблемът е решен веднъж завинаги. С други думи, какво поле за маневриране би имал един кандидат-социалист през 2007 г. и, да се надяваме, един бъдещ президент – социалист? Да приемем един проект и после да управляваме в либерално русло или да преориентираме европейската конструкция към един проект, съотвестващ на очакванията на левицата и на Франция – това е дилемата на този референдум.
Ако кажем «да», трябва да приемем всички последствия от това за нашите публични услуги и предприятия, за нашата икономическа и социална политика, така както и за нашата външна политика. Ще бъдем безпомощни да поддържаме затруднените сектори, да водим амбициозна индустриална политика, да защитаваме своите публични услуги. Ще бъдем принудени да приемем фискалната и социалната конкуренция; да приемем състезанието между наемните работници, което ще ни бъде наложено. Ще бъдем принудени да откажем по-сериозното данъчно облагане на движението на капитала; да откажем по-силната защита на наемните работници в предприятията; да се откажем от една по-справедлива и разпределителна фискална политика. И всичко това в името на свещените принципи на «свободното движение на хората и капиталите» и на «свободната и невъзпрепятствана конкуренция», които ще имат конституционната сила да се наложат над всички нас.
Ако «не»-то победи, със сигурност няма да имаме «социалистическа» конституция на мястото на една либерална конституция. Най-малкото обаче ние бихме могли да се борим пред нашите европейски партньори за реални позиции.
Истински социален договор, със същата значимост като икономическите договори; възможността да се действа и напредва с тези, които го желаят чрез по-лесно за осъществяване усилено сътрудничество (член I – 44 -2); един европейски бюджет, който е на висотата на предизвикателството на разширяването; една повишена автономност по отношение на НАТО в името на една истинска европейска сигурност; една икономическа политика, обърната повече към растежа и заетостта, отколкото към стабилността на цените (от която днес печелят само рентиерите); една централна европейска банка, най-после поставена под демократичен контрол….Толкова много битки, които едно ляво правителство трябва да е способно да води, ако не иска окончателно да загуби доверието на своите избиратели и което преди всичко трябва да е способно да води утре политика, алтернативна на дясното.
5. Именно за да водим тези битки, ние отхвърляме тази конституция
Либералните политики нямат място в конституцията. Една конституция се създава, за да определи разпределението и баланса на правомощията между различните европейски институции, между европейските институции и държавите; за да потвърди фундаменталните принципи: публични свободи, права на човека, опазване на околната среда и т.н…, а не за да формулира вместо гражданите политиките. Европа не може да бъде по определение либерална или социалистическа. Европа е демократично и политическо пространство, в което гражданите трябва да могат свободно да изберат политиките, които ще бъдат упражнявани.
Какво бихме казали, ако конституцията на Петата република претендираше да забрани публичната помощ за предприятията и да ограничи нашата отбрана в рамките на НАТО, както го прави конституцията “Жискар”?
Ние искаме конституция, която оставя народите на Европа свободни да направят своя избор, така както е във всяка нормална демокрация.
6. Тази конституция не е просто някакъв “вътрешен регламент”
Защитниците на “да”-то се опитват да омаловажат ролята на тази конституция, свеждайки я до някакъв прост “вътрешен регламент” за европейските работи. Случаят не е такъв. През юли Конституционният съвет отбеляза, че той няма правомощия да определя дали европейското право е съвместимо с френската конституция. Напротив, компетентните европейски институции ще определят дали последната съответства на европейската конституция.
По този начин не само нашето право не може да противоречи на европейското право, какъвто е случаят, но и нашата конституция утре не би могла да бъде гаранция за нас срещу европейски решения, които не съответстват на нашите принципи или на нашите политически решения. Ние сме далеч от някакъв вътрешен регламент! Нека впрочем си поставим един прост въпрос: програмата на социалистите от 1981 г. или от 1997 г. съвместима ли е с конституцията, която ни предлагат? Очевидно не. С предлагания текст нашият път ще бъде определен и ние няма да можем да излезем от него.
Защитниците на “да”-то ни отговарят, че правото си е право, но в крайна сметка значение има единствено съотношението на политическите сили. Този аргумент е смешен. Ако ние не можем да се позоваваме успешно на нашия правителствен опит, как можем да претендираме, че ще се наложим над политически правила, които сами сме одобрили! С голям интерес очакваме разяснение…
7. “Изолацията” не е аргумент
Защитниците на “да”-то ни обясняват, че Европа не може да бъде създадена без европейците. Благодарим за тази важна информация…
Ако е вярно, че Европа не е Франция и че ние трябва да правим компромиси, не е вярно нито че Франция не може да защитава своите позиции, нито че Европа може да бъде конструирана без Франция. Англичаните, които се опитват да ни преподават европейски уроци, казват “не”, когато искат да защитят свои основни интереси. Всеки път, когато са смятали за необходимо, те са избирали между съгласието и конфликта. За да дадем пример, трябва ли да припомним, че Англия се отказа от еврото и запази своята валута?
Франция няма ли също така правото да защитава своя социален модел, своите публични услуги? Няма ли право да каже “не”, когато й дойде до гуша? Английското шантажиране на Европа продължи твърде дълго. Ние не сме длъжни постоянно да отстъпваме, за да не “разделяме Европа” или за да не се “изолираме”. Ясно трябва да кажем на своите съграждани, както впрочем го направи Мишел Рокар, че с Англия ние никога няма да имаме политическа Европа, никога няма да имаме социална Европа. С Люксембург и някои други страни данъчното облагане на капиталите и хармонизацията на фиска ще бъдат прищевки, окончателно сложени в коша за илюзии в една епоха, в която социалистите искаха да трансформират обществото. Така че за да не бъдем изолирани, ние трябва да се примирим да водим дясна политика. По-добре е да бъдем изолирани и да се борим да победим, отколкото да изчезнем.
Ако сме със светски ценности и сме изолирани, трябва ли да се откажем от тях?
Ако сме републиканци и относително изолирани, трябва ли да сменим режима?
Ние извоювахме своите 35 часа (б.пр. продължителност на работната седмица), а другите – не. Трябва ли да се откажем от тях?
Аргументът за изолацията всъщност е аргумент в полза на отказите и ние не го приемаме.
8. В името на победата през 2007 г. не трябва да се гласува с “да”
Казват, че никой кандидат не би могъл да спечели президентските избори, казвайки “не” на конституцията. С други думи, според поддръжниците на “да”-то, за да спечелим през 2007 г., другарите нямат избор и трябва да гласуват с “да”. Любопитен аргумент.
Какво ще се случи с този аргумент, ако французите кажат на референдума “не”? Няма ли за 48 часа аргументът да се превърне в “за да спечелим през 2007 г., трябва да си за “не”-то”? Това упражнение ще го оставим на привържениците на “да”-то, тъй като за нас то няма сериозен фундамент. Освен, разбира се, ако нямаме предвид шантажа на някои медии, с които никой не би искал да се кара.
Да погледнем своите партньори вляво от нас. Комунистическата партия, крайната левица, Жан-Пиер Шевенман и една значителна част от зелените вече избраха за своя позиция “не”-то. Нека помислим – за да спечелим през 2007 г., какво трябва да направим – да се разграничим от останалата левица или да се присъединим към нея? Ако някои мислят, че ние ще спечелим в съюз с други, например с UDF, нека да го кажат ясно. Очевидно е обаче, че обединяването на левицата не може да стане на базата на “да”-то. Колкото до нас, ние не сме забравили 21 април 2002 г. и нямаме никакво желание да се сблъскаме със същата авантюра. За да спечелим, ни трябва най-напред да обединим своя лагер, като помним, че победата е възможна на втория тур, което никой не би оспорил.
В случая има един решаващ въпрос: за да спечелим, какъв проект в името на каква политика трябва да имаме. При победа на “да”-то ние и французите знаем, че няма да бъде възможна реална промяна при наложените от тази конституция правила. Действително ли мислим, че можем да мобилизираме левицата и французите с проект за приспособяване към либерализма?
Да го мисли г-н Саркози е разбираемо, но да се твърди, че социалистите могат да го мислят, е абсурдно.
9. Да се каже “да”, означава да се подкрепи разцеплението
“Да”-то по-скоро разделя левицата, отколкото да я обединява. “Да”-то също така разделя социалистите, защото е подигравка с едно гласуване в Националния съвет на партията, което постави 7 условия, за да бъде проектът за конституция приемлив.
Нито едно от тези условия не е отчетено в конституцията, дори не е предвидена възможност за промяна на тази конституция освен чрез единодушие! Така че кой разцепва партията? Тези, които уважават собствените си решения, или тези, които им се подиграват? Тези, които предлагат аргументи, или тези, които хвърлят анатеми и заплашват партийните членове с някакъв въображаем хаос в случай на победа на “не”-то?
Що се отнася до нас, в случая става дума за дебати и за битка на идеи, които ние твърдо водим, уважавайки всички социалисти.
