Какво означава да си европеец?

0
176

Изключителен автор, боец в името на Вечността – Коста Гаврас, кинотворец, режисьор, постановчик. Константинос Гаврас е роден в Атина на 13 февруари 1933 г. Един истински “ляв кинотворец”.Емигрирал на 18-годишна възраст в Париж, този бивш асистент на Жак Деми (кинорежисьор на филма “Шербургските чадъри”) и на Рене Клеман, е майстор на политико-полицейски филми. От “Z” (Зет) до “Амин”, минавайки през “Обсадно положение” или “Мисинг”, той без задръжки разобличава режима на полковниците, ексцесиите на сталинизма, правителството на Виши… “Лезвието” (на гилотината – б.пр.) – последният опус на този вечен боец и знаменит автор на седмото изкуство, е рязко разобличаване на съвременния ултралиберализъм.
Кинотворецът Коста Гаврас беше гост на редакцията на “Льо соар”. Преминавайки от изграждането на Европа до избирането на Буш и пътьом през тероризма, бащата на “Z” (Зeт), или “Анатомия на едно убийство”(филм, който отразява убийството на Ламбракис и в който участват знаменитите актьори Ив Монтан и Жан-Луи Трентинян – б.пр.), не е изгубил способността си да се възмущава. Той “гальовно” гъделичка левицата и разшифрова обществото на изображението. Скромно.

Политическата ангажираност на режисьора-постановчик ни беше известна, но всъщност открихме един отворен, любознателен, непонасящ безапелационни твърдения човек. По време на сутрешната ни среща той слуша не по-малко, отколкото говори, впрочем и за Брюксел-Вилворде (за сепаратисткото настроение на фламандците – б.пр.) “Днес, когато в Европа вече не съществуват граници, искрено казано, не разбирам смисъла на този “проблем”.

Режисьорът на “леви игрални филми” бе по-словоохотлив по актуалните международни проблеми. Например – елиминирането на чеченския независим лидер Аслан Масхадов от руските специални сили: “Преди да бъде избран за пръв път, Путин обеща да умиротвори Чечня в срок от шест месеца, т.е. преди 6 години! Вероятно руският президент не желае да реши чеченския въпрос в смисъла, в който ние възприемаме идеята за “решаване”.

Не можем да пристъпваме към въпроса за тероризма, без да се запитаме защо? Терористи има и в мюсюлманския свят, и другаде. Тяхната цел е да всяват ужас. Това не бива да прикрива обаче факта, че икономическите и социалните условия са основната почва на тероризма. Приоритетно трябва да се търсят решения на тези проблеми, без да се преустановява борбата срещу тероризма.

Спомням си една вечеря с Бил Клинтън в Париж, по време на която бившият американски президент ни каза: “70% от тероризма би бил изкоренен, ако бъде решен проблемът за мира в Близкия изток.” Това е една важна истина. Но американците сякаш непрекъснато се нуждаят от някакво “зло”. Преди беше комунизмът, сега – тероризмът, превърнал се след 11 септември във враг № 1, срещу когото трябва да водим въоръжена борба. Ама не върви…”

Коста Гаврас не харесва Джордж Буш. “Той е един твърде лош президент за Америка, един твърде лош американски президент за света. Той навлезе в иракския коловоз, като се опитва да вмъкне в него и стара Европа. Вярвам обаче само на половината от неговите обещания да демократизира Средния изток и да се включи в полза на мира между израелци и палестинци.”

Наред с това Коста Гаврас не желае да се спира именно върху този президент. “Общо взето, американските администрации – на републиканците или на демократите – заемат винаги позиция на превъзходство, граничещо често с арогантността – малко повече все пак при републиканците.

Същевременно не избягва и основния според него въпрос – за слабостта на Европа, която “колкото повече се разширява, толкова повече отслабва като политическа съвкупност”. Опасенията му? “Тя да се превърне в голям супермаркет, простиращ се до Сирия, защо не – до Русия. В началото можехме да възприемем движението за изграждане на Европа да бъде ръководено от икономиката, но в даден момент политиците е необходимо да поемат в ръцете си управлението.”

Кинотворецът признава, че няма мнение по въпроса за Европейската конституция. “Слушам аргументите на тези, чието отношение е благоприятно, и на тези, които й се противопоставят. Опасявам се обаче на нейно място да не се установи безвъзвратно неолиберална система… Това касае и разширяването на Европа. По този въпрос никой не се е допитал до населението (във Франция ще бъде проведен референдум по проекто-конституцията). А днес се оформя проблем около влизането на Турция в Европа. Въпрос от второстепенно значение. Всичко зависи от европейския проект: ако Европа се изгражда като супермаркет, защо да не бъде допусната и Турция в него.

Чувствам ли се европеец? Роден съм в Гърция, но съм френски гражданин. И когато ме питат: “Чувствате ли се французин?” отговарям с контравъпрос: “Не ви ли приличам на французин?”. Питате ме дали се чувствам европеец? Иска ми се да ви запитам – какво означава да си европеец? Европа би имала смисъл, ако съществуваше eдинен проектовносител, а такъв няма и политическа сплотеност, които да позволяват вземане на решения.

Ако дискутираме проблема с културното “изключение” или културното разнообразие – Европа не успя да реши въпроса дали държавите могат да оказват помощ на собствените си аудиовизуални индустрии. А пък аз съм убеден, че трябва да бъдат изградени такива условия, които да позволят на всяка страна да има свои собствени изображения.” Коста Гаврас напомня, че Южна Корея разполага със закон, подобен на този във Франция, който защитава собствената аудиовизуална индустрия. “И какво установихме? Че корейско кино съществува, и че то е динамично, поради което САЩ упражняват натиск този закон да бъде отменен – заради него те губят дялове от пазара.”

За кинотвореца Европа ще съществува като политическа съвкупност само ако бъде създадено в нея “твърдо ядро” около страни, които напредват по-нататък в интегрирането. Коста Гаврас знае много добре, че изразът “твърдо ядро”, за което много се говори преди години, е отминало. “Но ще дойде ден, когато ще се стигне и до това.”

Мнението на Коста Гаврас за:
1.ИМИГРИРАНЕТО
“Не вярвам във висшето Същество. Не мога да повярвам също в Бог, който оставя половината човечество да тъне в мизерия. Бог не е нито толкова силен, нито толкова добър, колкото го представят.”

Син на католичка, Коста Гаврас се дистанцира от църквата: “Повече харесвам идеята за гръцките богове. Понякога развратни, понякога благородни” – смее се постановчикът на филма “Амин” (филм, в който през 2002 г. Коста Гаврас показа истинското лице на тогавашния обитател на Ватикана Папа Пий XII спрямо евреите – б.пр.).“В католическата религия съществува изумителна театралност. Костюмите, парадността, протоколът – добавя той, като признава, че му се изплъзва “едно милионче евро”, за да отрази този декор…”

Религия, интегриране, имигриране… Коста Гаврас неудържимо навлиза в многокултурния терен. “Нека спрем да гледаме на “младите” имигранти като на особена категория. Те са французи. Родени са тук. Този вид “патернализъм”, често пъти заклеймяван, е непоносим.” И гръцкият имигрант добавя: “Много неудачни ходове бяха допуснати в тази област. Да вземем идеята за анонимното СV (автобиография – б.пр.) с оглед да бъдат избегнати дискриминациите при постъпване на работа. Самозалъгалка за пречистване на съвестта! Та нали избраният млад човек от чужд произход ще трябва да се яви със собственото си лице пред бъдещия си работодател!”

Напрежението между общности? “За съжаление – казва Коста Гаврас, – прекалено дълго време бяха пренебрегвани предградията. И в това отношение левицата носи своята отговорност. Изградени бяха огромни архитектурни ансамбли, без да бъде предвидено каквото и да било за младите. Скуката, социалната мизерия, ежедневната дискриминация…”

Лицето му се смрачава: “Синът ми е типичен младеж. Случва му се понякога да бъде контролиран от полицията. При вида на удостоверението за самоличност полицаите изведнъж стават по-любезни. А какво ли изпитват младите “магребници” (произхождащи от Магреба – б.пр.) при подобно ежедневие?”

Но авторът на “Лезвието” не е тотален песимист. “В ход е едно движение – казва той – в обществото постепенно се настанява ново поколение. С течение на времето французи от чужд произход заемат отговорни постове, заснемат филми, навлизат в политиката, културата. Дълбоко вярвам в това смесено движение.”

2. НАСИЛИЕТО
“Пазете се от властта на изображението!”

Може ли да се показва всичко? Труповете по азиатските плажове след цунами? Иракски терористи, отсичащи главата на заложник? Често се срещаме с тези деликатни проблеми!

“Догма не съществува. Всеки път следва да се запитаме какъв е приносът? Да вземем например снимка на дадена личност на смъртния й одър, за което някои медии са готови да платят огромни суми. Какъв е ефектът от подобна снимка върху читателите? Никакъв, освен паталогично въздействие! Както и при публикуването на снимки или разпространяване на видеозаписи, показващи как терористична група отрязва глава на заложник – не е ли това опит да бъдат събудени най-низките чувства у читатели или зрители?”

Кинотворецът е този, който най-добре знае, по силата на професията си, че показваните по кината и телевизията изображения стават все по-насилствени. ”Във филми от 40-те или 50-те години един човек стреля, друг се сгромолясва – ясно какво е станало. Докато днес рядко се случва да не се показва и как бликва кръв. Лично аз, доколкото мога, го избягвам. Освен, ако не сметна, че подобна сцена се налага поради самата драма. Страхувам се от ефекта на подобни изображения върху духа на младия или недотам критичния зрител – те превръщат насилието в баналност, представят го до известна степен като игра…

Това само снижава прага на толерантността към насилието.”

В това отношение кинотворецът се противопоставя на тези, които омаловажават въздействието на изображенията. “Телерекламите действат. Достатъчно е да установим сумите, които разни фирми плащат за няколко секунди по антената. Не виждам защо насилието да няма както по телевизията, така и в киното същия ефект върху някои зрители. Нека да не пренебрегваме властта на изображението.”

3. ПОЛИТИКАТА
“Къде се скри левицата?”

“Къде се скри европейската левица? Няма повече утопии, нито политически предложения. Погледът ни е устремен към “смик-а” (минималната заплата). Целта – механичен спад на безработицата. Икономиката минава над всичко. Това “всичко е икономика” дразни най-вече кинотвореца. Никога досега предприятията не са реализирали такива печалби, а безработицата не е била толкова висока. Купуват се акции. Мечтата е да станеш богат.Това е тържеството на капитализма. Каква огромна грешка. Би трябвало по-скоро да бъдат национализирани отново някои предприятия, за да се регулира пазарът…”

Дали е разочарован? Френско-гръцкият кинорежисьор има доверие на хората, “обаче установявам, че хората все повече се изолират. Живеят на малки групи. Налице е вид неоплеменност – моята група, моята асоциация, моят квартал… Тази неообщинност унищожава колективната дейност”.

Но Коста Гаврас вярва най-вече в политиката. “Тя е тази, която волю-неволю регулира нашия живот. Тя е тази, която ще измени обществото, ще подобри глобалното състояние на нашите общества. Но за това са необходими проектоносители. Вземете например 35-те часа работна седмица, която беше една прекрасна идея. Да се работи по-малко, да се насърчава личното благополучие, идея, която днес е опошлена.”

Само една крачка дели гражданската ангажираност от синдикализма. “Тревожно е също така и отслабването на синдикатите. Те гарантират на трудовия свят повече “човечност”. Явление, което е все по-далеч от действителността. Никога не се измерва докрай значението на това “да си без работа” – самотност, изолираност, изгубване на самоуважение…”
Новите форми на ангажираност по подобие на алтермондиалистите “Надеждно начало. Абонирах се за някои издания. Очевидно е, че там нещо става!”

“ЛЬО СОАР”,10 март 2005 г. Превод Вера Маринова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук