Папа Йоан-Павел Втори, историята, Ватиканът

0
343

Георги Тодоров е журналист-международник от Българска телеграфна агенция. Филолог – романски езици. Дългогодишен кореспондент на БТА в Северна Африка, Италия и Франция. Създател и отговорен редактор на ЛИК, главен редактор на сп. “Паралели” и на Международна редакция в БТА, зам.-главен и главен директор на БТА (1988-1991 г.).
… И тогава видяхме в светлината Господня образ на един свети служител, на отеца, който коленичи в молитва пред кръста с двата Ангела. Това бе епископът в бяло… И разбрахме, че това бе Светият Отец! Божи наместник на Земята!

(Трета част от думите на Дева Мария при явяването й на 17 май 1917 г. в Кова ди Йерия Фатима (Португалия) пред три невръстни деца. От тях Лусиа душ Сантуш, монахиня, почина на 97 години в Коимбра. Тя разкри поличбата на Дева Мария пред папа Йоан-Павел Втори при посещението му във Фатима през 2000 година).

“Тайната на Фатима” бе разкрита след 82 години, за да потвърди предзнаменованието за понтификата на Негово Светейшество папа Йоан-Павел Втори и за ролята му като историческа личност през ХХ и началото на ХХI век. Ръкоположен за първи повелител на съдбините на 1 млрд. католици и вярващи в нашето съвремие през 1978 г., той остана до последния си дъх в съзнание и с мисълта за поверената му от Светия дух мисия да служи на хората – на всички хора по света – в името на доброто и на щастието на всички в настоящето и за в бъдеще. И така – до кончината му в 21.37 часа на 2 април 2005 година.

Днес и завинаги той почива в подземната крипта на ватиканската катедрала “Свети Петър” в Рим, след като бе почетена паметта му от 4 милиона поклонници, стекли се във Вечния град на погребението му!

Пред тленните му останки отдадоха почит над 200 държавни и правителствени ръководители от цял свят, без оглед на техните етнически особености или на религиозната им принадлежност. Българският народ бе представен от президента на републиката и висшето православно изповедание.

Името на папа Йоан-Павел Втори като личност на два века, като духовен идол на един милиард католици и като фигура на нашето съвремие и на бъдещето за добруването на човечеството бе веднага поставено в групата на “божиите наместници на земята”, достойни да бъдат канонизирани и обявени за светии на католическата църква! Но това не може да стане в близко време, тъй като съвременните канони на Римокатолическата църква и нейните духовни принципи и закони предвиждат подобно “провъзгласяване” да стане най-рано след 5 години.

Папа Йоан-Павел Втори е роден на 18 май 1920 година в полския град Вадовице с гражданското име Карол Войтила, син на служител в железопътния транспорт. Завършил гимназия и факултета по полски език и литература в Краков през 1938 г., като в периода на Втората световна война и окупацията на Полша (1939 -1944 г.) е механик-шахтьор, участва в литературни четения и в любителски театър на младите. Търсен от окупационните власти, за да бъде изпратен на принудителна работа в Германия, той намира приятели и съграждани, които го скриват в манастир под закрилата на Краковския епископ Сапиеха. Именно той го напътства да следва Епископиалната католическа семинария и през 1946 г. Карол Войтила приема монашеството.

През следващите 12 години учи в съответните религиозни семинарии в Рим, Франция и Белгия, в Римския доминикански университет “Анджели-кум”, където защищава тезата за Свети Жан дьо Лакроа. В Полша публикува под псевдонима Анджей Явиени серия от статии на социално-богословска тема (списание “Знак божи”) и ръководи катедрата по философия на морала и етиката в Люблинския католически университет.

На 4 юли 1953 г. Карол Войтила става помощник-епископ на Краков, през 1964 г. е вече архиепископ на Краковска област, а през май 1967 г. папа Павел Шести дава кардиналската пурпурна тога на Карол Войтила.

До възкачването си на папския престол той работи последователно в Рим и Полша в съответните ватикански академии и семинарии, вицепрезидент е на Националната конференция на полските епископи, член на отговорни комисии за II Ватикански Вселенски събор и е един от 12-те членове на Постоянния секретариат на неговия Синод. През същия период пътува във Федералната република, Австралия, САЩ и Франция; изнася лекции в Харвардския университет, има срещи с видни политически личности от различни страни по поръчение на Ватикана.

Неочакваната, изненадваща и неподлежаща на някакво разумно обяснение смърт на папа Йоан-Павел Първи (Албино Лучани), само 33 дни след провъзгласяването му за пореден наследник на Свети Петър начело на католическата църква, налага откриването на поредния Конклав за избора на новия папа – 14 октомври 1978 година.

Настъпилото – естествено за всички участници в Конклава и за милионите наблюдатели от цял свят объркване от подобен “ватикански катаклизъм” (непознат след ранното Средновековие) – поставя на сериозно нервно изпитание всички без изключение: в католическата църква и извън нея! Очакванията са в полза на т.нар. папабили, т.е. на най-вероятните и добре известни в църковните католически среди и във всички социални кръгове кардинали, като в първите места бяха италианците. Такива като епископа и викарий на Рим кардинал Руини, като кардинал Содано (държавен секретар на Ватикана), като кардинал Мартини от Милано. Но също и епископът на Виена кардинал Шоенберг, на парижкия кардинал Люстиже, на председателя на Папския форум за гражданския съвет на католиците (от Манила) кардинал Синсан…

В този известен на всички аналитичен списък, съставен от специалистите по Ватикана и на ръководството на католическата църква (не само в настоящия момент, но и в миналото), името на кардинал Карол Войтила е на 92-ро място от общо 111 кардинали, участници в Конклава (имащи право на глас само под 80-годишна възраст). Обаче очакванията на всички наблюдатели за продължителността на Конклава и за името на наследника на папския престол са опровергани по най-категоричен и изненадващ начин: на третия ден от началото на Конклава и след шесто поредно гласуване – в 17 часа и 15 минути на 16 октомври 1978 г. името на новия, 264-и наследник на престола на Свети Петър, е обявено от централния балкон на катедралата “Свети Петър” пред стохилядно множество – името на кардинал Карол Войтила, приел, съгласно повелите на църквата, името Йоан-Павел Втори. На 22 октомври 1978 г. той се възкачва с официална церемония (за подобни случаи) на папския престол и с това нарушава “традицията” от последните пет века (от 1523 година) на това място да бъде не италианец, а чужденец, при това – гражданин на социалистическа Полша.

Йоан-Павел Втори тогава е на 58 години, с отлично здраве, известен като неуморим турист и плувец (той дори нареди да бъде открит на територията на Ватиканската държава плувен басейн), скиор, който посещаваше редовно зимните писти в Алпите, неуморим духовен и държавен администратор… Йоан-Павел Втори посети 132 държави за прекараните начело на католическата църква 26 години 5 месеца и 17 дни, като обиколи по този начин 9 пъти Земното кълбо. Той бе 35 пъти в държави от Европа, 42 пъти в Африка, 29 пъти в Централна и Латинска Америка, 17 пъти в Азия.

Йоан-Павел Втори четири пъти е обект на атентати (или опити за нападение), от които най-сериозният е на 13 май 1981 г. в Рим, дело на турския екстремист, възпитаник на терористичната организация “Сивите вълци” Мехмед Али Агджа; другите атентати са през 1979 г. в Турция и Япония, в Португалия и Океания. Когато става дума за здравето на Светия отец, трябва да се отбележи влошаването му след 1981 и 1982 г. (операцията след атентата на Агджа), операцията на дебелото черво от доброкачествен тумор (1982 г.), на подобна операция на тънките черва през 1992 г., на фрактурата на дясната раменна кост при подхлъзване на стълбище във Ватикана (1993 г.), на фрактура на бедрена кост при подхлъзване в банята през 1994 г., появата на паркинсонови отклонения и затруднения в произнасянето на дифтонги; нарушаване на членоразделната реч след 1995 г.; операция на апендикса през 1996 г. и проблеми на коленните стави и изкривяване на гръбначния стълб от 2000 година. Последното заболяване от февруари 2005 г. води до фаталния край…

Папа Йоан-Павел Втори влиза в групата на най-дълголетните обитатели на Ватикана – 26 години 5 месеца и 17 дни, с което се нарежда на второ място измежду предшествениците си (263-ма наследници на Свети Петър). Преди него е само Папа Пий IХ – 31 години и 7 месеца, като следват Папа Леон ХIII – 25 години и 5 месеца, Папа Пий VI – 24 години и 6 месеца, Папа Пий VII – 23 години и 5 месеца, Папа Адриан I – 23 години; Александър III – 21 години и т.н.

Предшественици, но “от другата група” – т.е. с най-кратък престой на папския престол, са: Селестин II – един ден, Хонориус II (заместник на Селестин II) – починал в деня на избора му; Етиен II – два дни; Урбан VII – 12 дни; Селестин IV – 14 дни… и така до папа Йоан-Павел Първи (предшественика на Йоан-Павел Втори) – 33 дни!

От всички предшественици на поляка Карол Войтила 208 са италианци (112 са римляни), 15 са гърци, 15 – французи, 6 са сирийци, 3 са африканци и по един от другите континенти. Последният папа “чужденец” (неиталианец) е холандецът Адриен VI през 1522 – 1523 година.

Съгласно каноните на Католическата църква всеки новоизбран папа избира друго, различно от рожденото му име, принцип, въведен от папа Йоан Втори през 533 година, тъй като е носел името на езическия бог Меркурий. Измежду предпочитаните имена на наследниците на Свети Петър (никой не е имал право да носи неговото име) са: Йоан, Адриан, Урбан, Грегоар, Беноа, Климент, Инокентий, Леон и Пий. От признатите за “законни наследници на папския престол на Свети Петър” (защото е имало и такива, които по-късно са били отречени) от 263-мата предшественици на папа Йоан-Павел Втори 85 са провъзгласени за светии. Измежду другите (все пак влизащи в списъка на 264-мата “признати” папи) е имало 37 официално женени, до последния от тях Адриан II през 867-872 година, като папа Ормидас (514-523 г.) е и баща на папа Силвериус (536-537 г.). Не може да бъде забравен и папа Александър VI (Родриго Борджия), който, без да бъде женен, има 6 деца (това става през 1492 година).

Главата на Римокатолическата църква след Ватиканския Вселенски събор от 1870 г. е държавен глава на Ватикана със следните титли: епископ на Рим, архиепископ на Римската провинция и примат на Италия, патриарх на Западния свят, викарий на Исуса Христа и наследник на Апостолите, върховен глава на Римокатолическата църква, суверен на Държавата на град Ватикана, Негово Светейшество.

Територията на Държавата на град Ватикана (това е точното наименование, признато от страните-членки на Организацията на Обединените нации и дори от онези, които нямат дипломатически отношения с нея) е 0.44 кв. км с дължина на границите си 4 км и 70 м (най-малката държава в днешния свят). Там е Светият престол на Римокатолическата църква с неговите дворци, административни сгради, жп гара и площадка за излитане и приземяване на хеликоптери, музеи и библиотеки и единствената и най-голяма в света катедрала на световния католицизъм и на християнството изобщо – “Свети Петър”. Във ватиканския дворец и прилежащите административни сгради е постоянната резиденция на папата и на постоянно пребиваващите в държавата духовници и обслужващ персонал: общо 756 души, от които истински граждани са само 383, а останалите придобиват временно гражданство за периода от изпълнението на техните обязаности и срока на съответните договорни отношения.

Измежду всички могат да се посочат 30 кардинали и 104 военни от световноизвестната Швейцарска гвардия и специалисти от всички професии, духовни рангове и католически ордени. Извън изброените “пос-тоянни”, във Ватикана има и външни служители – приходящи, в качеството им на административни чиновници.

Държавата Ватикана има собствено радио и телевизионна мрежа със съответните предаватели, а емисиите се излъчват на 35 езика през цялото денонощие – дело на съответните редакции с неколкостотин журналисти и технически персонал, с най-модерна техника и самостоятелни студия и над 360 души. Ватиканът притежава собствена телеграфна и телефонна служба, компютърна мрежа; издава юбилейни пощенски марки, но не отпечатва и не сече монети, като пуска периодично (по различни поводи) юбилейни парични знаци за любители и нумизмати. Официалната валута е еврото, както и италианската лира.

Официален език е италианският, а не латинският, който е задължителен език за католическата църква.

Ватиканът има собствен всекидневник “Осерваторе романо” с тираж 560 хиляди, основан през 1861 г. от папа Пий IХ. Издават се и няколко седмични и месечни списания с основни езици: италиански, френски, английски, испански, португалски, немски и полски. “Осерваторе романо” излиза само на италиански език.

Постоянните и приходящите “жители” на държавата са 3700 души със средно месечно възнаграждение от 2000 до 4000 долара! Разходите за издръжка на държавата възлизат на 85 до 100 млн. долара годишно с променлив дефицит в бюджета от 25-30 млн. долара, който обаче се покрива от наеми на движимо и недвижимо имущество и имоти, дотации от спонсори и религиозни организации.

Знамето на Държавата на град Ватикана датира от 1825 г. и негов автор е кардинал Гатофи: две вертикални ленти – жълта и бяла с позлатена папска тиара и ключовете на Свети Петър – неизменен символ на всички папски емблеми. Националният химн на Държавата на град Ватикана е “Папският марш” на френския композитор Шарл Гуно (1813-1893 г.), приет и наложен от папа Пий ХII през 1950 г. в чест на традиционната Света година (тя се чества на всеки 25 години) и в памет на починалия папа Пий IХ (1878 г.). Предишният химн е бил възприет през 1857 г., когато светската власт на папата е премахната на цялата територия на италианската държава при обявяването на нейното обединение – приключило в 1871 година.

В тази връзка трябва да се изтъкне, че всички папи до 1929 г. не признават екстериториалността на църковната власт по земите на Италия. Едва на 11 февруари 1929 г. Първият Конкордат – Латеранският договор – урежда окончателно въпроса за територията и за имуществото на ватиканската държава извън нея. Така е потвърден по-късно (1947 г.) чл. 7 от Конституцията на Република Италия от 27 декември , доразвит във всички детайли (по редица спорни за Ватикана въпроси и теми) с новия Конкордат от 18 февруари 1984 година.

Конституцията на ватиканската държава датира от 7 юни 1929 г. и действа до днес. Папата е абсолютен повелител на държавата, като под негово ръководство и зависимост действа държавният секретар със специални пълномощия по всички проблеми и теми на администрацията, правораздаването, икономиката и финансите. Правораздаването във всичките му форми се осъществява “в името на Негово Светейшество” от специална папска комисия за Държавата на града Ватикана в състав от 24 души, с мандат от 5 години и с председател кардинал. Изпълнителната власт се осъществява от т.нар. Специален пълномощник и от подчинения нему Съвет от 24 римски граждански лица, шестима чужденци и един генерален секретар. Под тяхно ръководство са финансите, управлението на администрацията, човешките ресурси, здравните служби, средствата за масово осведомяване, печата, поддръжката на административния и на жилищния фонд и на музеите, Ватиканската обсерватория.

Съдебната власт е под ръководство на Римската курия, която има Първа съдебна инстанция, Апелативен и Касационен съд.

Ватиканската държава поддържа официални дипломатически отношения със 172 държави в света и с Европейския съюз. В държавата, където папският представител-дипломат е доайен, той носи името Папски нунций. Съществуват и т.нар. апостолически делегати, които са също официални представители на Ватикана, но без дипломатически статут.

Според Конституцията на Държавата на град Ватикана тя се управлява от три държавни върховни секретариата: по общите въпроси на управлението на държавата начело с кардинал Анджело Содано; по общата администрация с ръководител монсеньор Джовани Батиста Ре; по международната политика и връзките с другите държави в света с монсеньор Жан-Луи Торан.

Другите важни ръководни инстанции във Ватикана и в Римокаторическата църква са Съветът за връзките с обществото, Конгрегациите за доктрината и вярата, за епископите, за източните църкви, за духовенството, за евангелизацията на народите, за светците, за католическото образование и за Божия култ.

Под прякото ръководство на ватиканската държава и църквата (без да са държавни органи) действат още: Тайните ватикански архиви, Ватиканската апостолическа библиотека, Папската академия на науките, Ватиканската многоезична печатница, Ватиканското издателство за периодика и литература, специалният офис за подпомагане на бедните и нямащите, и всички международни католически асоциации и организации.

Ватиканската държава има и пряко участие и ръководи банкови институти в цял свят като Компания “Свети Павел”, Институт за финансовите религиозни дела, Амброзианската банка, Частната италианска банка, Института за световните каси и заеми.

Под прякото ръководство и контрол на Ватикана се намират 75 мъжки и 41 женски ордена и конгрегации като Бенидиктинци, Доминиканци, Августинци, Кармелити, Францисканци, Лурдисти, Йезуити, Лазаристи, Болничаки, Кариатитки, Клариски, Свето причастие, Урсулини и т.н. И също: Католическото действие за защита на децата, международната организация “Каритас”, Международният католически център за ЮНЕСКО, Международната комисия по проблемите на миграцията, Международното бюро на трудещите се мисионери и международните движения; за католическите студенти, за католическите интелектуалци, за земеделската и селската католическа младеж, за кино, радио и телевизия, за съюзите на печата, за подпомагане на младежи и деца в борбата срещу мизерията и глада в Третия свят; движението “Пакс Кристи” (в служба и защита на мира)…

КРАТЪК ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

КАРДИНАЛ. От латински кардио: основен елемент, непоклатим. Това е най-висшият католически сановник, втори по значение, място и функции след папата. Назначава се лично от него след известни (или не) консултации от членовете на Консисторията – събранието на кардиналската колегия. От 1059 г. това е единственият орган, който избира папата и изпълнява функциите на върховен съвещателен глас на папата и ръководството на католиците в различните части на света. До 1200 година кардиналите са били не повече от 20. След “Големия разкол” (1378 – 1417 – 1517 г.) папа Лъв Х назначава 31 кардинали плюс вече номинираните 20. Папа Павел IV (1555 г.) фиксира броя на кардиналите на 40. Папа Григорий ХIII увеличава броя им от 65 на 86. След 1960 г. папа Йоан ХХIII продължава да номинира кардинали, чийто брой достига по времето на папа Павел VI и Йоан-Павел Втори (през 1983 г.) вече те са 120. В настоящия момент броят на кардиналите е 135, като имащите право на глас в Конклава (органът, избиращ поредния папа) е 117, защото те трябва да бъдат задължително под 80-годишна възраст. Те са от 62 националности.
ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР. Свиква се от папата с участието на всички епископи. Рядко “събитие” в Римокатолическата църква: за две хилядолетия е имало само 22 Вселенски събора. Свиквани са в разни центрове на църквата. Последният е Ватиканският през 1962-1965 г., приел Първата програма за “Обновяване на християнството”. Първият събор е свикан през 325 година в Никея.
КОНКОРДАТ. Държавен договор между Светия Престол и Ватикана с италианската държава. Такива са подписаните през 1929 и 1984 г.
КОНСИСТОРИЯ. Събрание на кардиналите със съвещателна роля при взимане на решения във Ватикана и от папата.
КОНКЛАВ. От латински под ключ, заседание на кардиналите в пълна изолация за избирането на поредния папа. Събира се в Сикстинската капела на катедралата “Свети Петър”. Този принцип е въведен през Средновековието, за да бъде избран поредният папа без външна намеса и в най-кратък срок (имало е Конклави, проточили се с месеци и до 3 години). Право на глас в Конклава имат само кардиналите под 80-годишна възраст и само те могат да бъдат избирани.
КУРИЯ. Централен административен орган, апарат на Римокатолическата църква. Ръководи се лично от папата. Курията е съставена от конгрегация, съдебни органи (трибунали), секретариати, съвети, комисии и Дирекция на вътрешната администрация на Ватикана.
СИНОД. Съвещателен орган на папата. В него участват и представители на международните католически организми и организации и на националните епископиати. Свиква се по решение на папата и приема решения с над 2/3 от гласовете. Тези решения влизат в сила след утвърждаване от папата. Създаден е след II Ватикански вселенски събор (1962 – 1965).
ЕНЦИКЛИКА. Генерално послание на папата към християните и към света. За вярващите енцикликата има значението на закон за поведението им и за живота на Земята. Програмен характер с религиозно, обществено-политическо, морално и културно съдържание. Всяка енциклика носи наименованието си (значението) от първите няколко думи на текста на латински език.
Първата енциклика е написана от папа Беноа ХIV (1740 г.), но подобен вид послание към света получава широко приложение и значение при папа Григорий ХVI (1831 г.). До днес (2005 г.) са формулирани и разпространени 125 енциклики.
Папа Йоан-Павел Втори (1920-2005 г.) е публикувал 15 енциклики (рекорд за всички времена). Наименованията на основните са: Човешкото достойнство (първата след избирането му на папския престол през 1978 г.); Божието милосърдие, Работници и синдикалисти, Славянските апостоли Св. св. Кирил и Методий, Социалният живот, За годините на новите времена и епохи, Основите на човешкия морал, вяра и разум, Дългът на Божиите мисионери…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук