Петър Калинов е роден в София през 1977 година. Завършил е Испанската гимназия в София, а след това – Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Връзки с обществеността”
Колкото и да го подценяват, американското кино не е за подценяване. Преди пет години излезе на бял свят блестящият филм на Дейвид Финчър “Боен клуб” с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Истинска история, майсторски разказваща за състоянието на личноста в съвременното консуматорско общество. Обезсмислени от света на предметите, героите търсят себеизразяване в непредизвиканата агресия на спонтанното насилие. Редуват се сцени на садизъм и мазохизъм. Организира се група, откриваща свободата в безпощадното юмручно налагане. Изпразнената от съдържание духовност поема по пътя на възможно най-първичните инстинкти. С две думи, прекрасна лента, лента предупреждение, лента с философско проникване, лента, отразяваща страха на авторите за бъдещето на човечеството. Прекрасна лента, стига да има кой да я види и кой да я разбере.
В момента България смело гради консуматорско общество. Непрекъснато се бълват пропагандни внушения за средна класа и еди- колко си лева среден доход. Обясняват ни, че това е основната цел на държавата, сякаш ние сме някакви механични касови апарати, които, освен да изкарват и харчат пари, за друго не стават. На всичкото отгоре никой не обяснява какво разбира под понятието “средна класа”. От малкото, което се разбира, излиза, че или нищо не разбират, или криво го разбират, или пък ние не ги разбираме.
Със словесните трикове дотук. Държавата с най-силно развита средна класа безусловно е Швеция. Вярно, тази държава е прекалено социална за отявлено “капиталистическа” България, но примерът е добър. В Швеция средна класа е замогналата се работническа класа. Хората, които се трудят, произвеждат блага, допринасят за страната си, изхранват семействата си, даже през 2004 г. им е останало време да прочетат 65 милиона книги! Последната статистика е много по-унизителна за нас от многобройните голове, които напоследък шведските футболни национали изсипаха в българската врата.
Очевидно шведите добре съчетават индивидуалното духовно израстване с всеобщия материален прогрес. Уж студените скандинавци залагат на колективизма във всекидневната работа, не обсъждат на маса стойността на доходите си, съвестно плащат огромни данъци, с които държавата подсигурява образованието, здравеопазването и другите социални дейности.
Шведските управляващи не се фукат с нов модел на “Волво” или СААБ, а съвсем непринудено ползват услугите на обществения транспорт. Изградената система не позволява очебийна разлика в паричните постъпления на отделните социални и професионални слоеве.
Шведският модел напомня на един друг модел, който от 15 години се отрича в България. Естествено липсват идеологическите глупости и стискащата полицейщина.
В България самото понятие средна класа е изпълнено с миришещо на безумие съдържание.
У нас средна класа е безмозъчното чиновничество, меркантилният псевдоуправляващ псевдоелит, захаро-саната публична полуинтелигенция.
У нас средна класа е паразитиращата еснафщина, която намира родствени връзки с бюргерството на мрачните герои от мрачните съчинения на Томас Ман и Херман Хесе.
Паразитираща еснафщина, чиято единствена цел е всемогъщото папкане.
Паразитираща еснафщина, която цял живот си търси топло, уютно местенце. За да папка!
Паразитираща еснафщина, която симулира работа. И папка!
Паразитираща еснафщина, която никога не участва в събитията, но макси-мално се възползва от тях.
Паразитираща еснафщина, която еднакво ненавижда книгите и просвещението.
Паразитираща еснафщина, която, за да попътува в “чужбинката”, продаде родината си.
1. Глобализация
Друг американски филм. “Хубава жена”. От 1989. С Джулия Робъртс и Ричард Гиър. Леко блудкава история, ако зрителят се съсредоточи в прелестите на хубавата жена. Доста читав икономически прочит, ако се погледне героят на Ричард Гиър. Лъскаво юпи. Добре облечено. С добър бизнес. Купуват се на безценица закъсали предприятия, разпарчетосват се и парчетата се продават. Получава се добра печалба за юпито и траурна мелодия за предприятието. Повечето американски филми имат хепи енд. И омагьосан от любовта на Джулия Робъртс, героят на Ричард Гиър изостави порочния си бизнес, решително стъпи в сферата на реалното производство и стана съдружник в корабостроителница. Поучително. Без да иска, филмът предвижда световното икономическо развитие за години напред.
На глобализацията се приписват всякакви вини. И антиглобалисти се появиха даже. А глобализацията не е нещо повече от едно подобрено комуникационно пространство, което улесни общуването между различните хора, народи, икономики и държави. Глобалното общество е всъщност полето за изява на появилите се негативни явления. Фактически на глобализацията се приписват вините на неолиберализма, който беше допуснат на споменатото поле и той като вирус-мутант премина през много национални икономики и където не бяха взети мерки, остави опустошения. В България, например.
Колко са офшорните фирми, които с поставени лица и нечист капитал безразборно изкупуваха предприятия на безценица, разпарчетосваха ги, продаваха ги на части и на практика бързо и разрушително срутваха българската икономика!? И най-важното е, че всичко това се случи със съдействието на българските управляващи. В последните осем години България води външноикономическа политика на евтина, магистрална проститутка, която вместо да сади картофи, предпочита да кисне на шосето и да се предлага на всеки. Солидните господа я гледат с отвращение. Нормалните с безразличие. Почтените шофьори я освиркват. И само някой крайно незадоволен тип се навива да плати за ласките й. Звучи цинично, но е така. На пръстите на едната ръка се броят сериозните компании, които дойдоха в България с цел да развиват реален бизнес.
Запазването на държавен сектор в известни граници и държавната намеса в икономическите процеси са като застраховка “Живот” за националните икономики. Неслучайно американският експерт Ричард Ран се обяви срещу безразборната приватизация. Неслучайно германският канцлер Герхард Шрьодер призова да се спре износът на производства. Неслучайно икономически стабилни страни в Европа са Чехия и Словения, които възприеха политика на плавен преход към пазарна икономика и отговориха на неолиберализма с по-консервативен подход. Неслучайно Франция с 50-процентната държавна собственост отбеляза небивал икономически напредък при управлението на социалиста Лионел Жоспен. Неслучайно ЕС въэприема редица регулиращи пазара мерки.
В България преди осем години, когато правителството на Жан Виденов се опитваше да запази националната икономика, една финансова криза с определен политически подтекст спря нормалното развитие на страната. Ако тогава заедно, като народ, бяхме изтърпели известен период на лишения, сега при всички положения щяхме да бележим по-добри резултати. Но не стана! Подлъгани от еснафското си въображение за стабилен лев, дадохме вота си за хора, които тласнаха България към погрешен път.
Нито Софиянски, нито Костов са икономически магьосници. Постигнатата стабилност в периода 1997-1999 г. до голяма степен се дължи на стимулираната от Виденов държавна икономика. Впоследствие много неща взеха да изчезват, а на тяхно място нови не се появиха. Говори се за някаква дребна сума от сорта на 20 милиарда, а строителите не могат да се похвалят с друг промишлен обект освен заводите на “Чайкафарма”, които дължим на предприемчивостта на български частен инвеститор, а не на целенасочена държавна политика.
Неолибералният тайфун съсипа каквото можа и вече угасва. Разумните оцеляха, без да дадат жертви. Неразумните оцеляха и дадоха жертви. Глупавите тотално загубиха. Силните спечелиха. САЩ, въпреки безразсъдната политика на администрацията на Буш-младши, увеличиха технологичното си превъзходство. Защото предишни кадърни управления са осъзнали, че най-ценното нещо на този свят е човешкият мозък и си заслужава да инвестираш в него. Русия отново заема място сред великите сили благодарение на неизчерпаемите си природни ресурси. Китай дава заявка за водещо място с многобройната си и неуморна работна сила, която залива с продукция световните пазари.
А България, като последен наивник, хванал се на евтин трик, бързо се свлича надолу. То, тая работа, с виртуална икономика, раждаща виртуален капитал и виртуални печалби, не става.
2. ЕС
Факт е, че ЕС се държи с България като старшина с новобранец. Факт е, че заслужаваме подобно отношение заради всичките глупости, които сторихме в последните 15 години.
Но е факт, че в този си вид ЕС не функционира добре. Нещата много напомнят за състоянието на Западната римска империя през 476 година. Европа продължава да е технологично зависима от САЩ, продължава да е ресурсно зависима от Русия, а пазарите й са пълни с евтина китайска продукция, която проявява наглостта да бъде все по-качествена.
ЕС бележи ниски темпове на развитие и губи съревнованието с три, национални по същество, държави. Европа усеща определен дефицит на силни личности. Ярките индивидуалности с ясните идеи и необходимата за осъществяването им воля от калибъра на наскоро починалия папа Йоан-Павел II, отстъпват място на скучновати чиновници, за които не се знае какво точно работят, но пък са накичени с гръмката ленинска титла “комисар”. Европейската култура не може да създаде имена, които да достигнат с творчеството си класата на латиноамериканците Габриел Гарсия Маркес и Марио Варгас Льоса. Дори прехваленото европейско кино продължава да се радва на празни салони.
Ако знаеше, че няма да го четат, Арнолд Тойнби едва ли щеше да пише. Обаче не щат да го четат и това си е! А гениалният учен е стигнал до извода, че империите, в качеството си на универсални държави, са обречени на разпад и най-стабилното формирование винаги ще бъде националната държава.
Тази азбучна истина изглежда не се възприема от някои бюрократи, защото ЕС много по-открито прилича на утопична империя, отколкото на съюз от равноправни и равнозадължени национални държави. Иначе е невъзможно да се обясни пропагандираното частично отказване от национален суверенитет. Отказване в името на какво или поне на кого!? Или отново става дума за празни обещания за “по-светло бъдеще”. Освен това доколко са равноправни и равнозадължени по-бедни страни като Гърция и Португалия, които жадно смучат средства от по-богатите, без да допринасят съществено за благото на общото цяло. (Подобна, лишена от достойнство роля, може би желае и България!?) Обикновените работници във Франция и Германия открито негодуват срещу тази практика. И имат основание!
Единната европейска икономика функционира по-зле от сбора на икономиките на Германия и Франция отпреди 15 години. Новото формирование се снабди с огромна чиновническа маса, с огромен административен апарат, с огромна бюрокрация, която гълта като змей солидно отпускани средства, без да произвежда реално. Намаляла е и производителността на труда. Нормално. Как може да се обясни на съзнателните англичани, французи и германци, че освен за себе си и страната си, трябва да работиш и за континента и като десерт за трепетно отворилите човки българи!?
Най-важната грешка на ЕС е липсата на цел. Какво иска Европа? Докато за САЩ, Русия и Китай въпросът намира отговор в желанието на всяка една от тези страни да бъде водеща, то за ЕС подобен отговор няма. Има някакъв стремеж за увеличаване на доходи, подобряване на бита и други подобни еснафщини, но това е прекалено несериозно. Липсата на цел клати духовните основи на Стария континент и го води към изграждане на безмозъчно консуматорско общество, което с алчната си лакомия и похотлива еснафщина е способно да срине и най-благородните постижения на прогреса.
Колкото и да се отрича марксизмът, законът на Карл Маркс за принадената стойност е железен в правотата си. Природата обича печелещите и те се развиват. Природата мрази губещите и те пропадат. А печеливш отбор може да бъде само този, който си е поставил за цел да спечели. Липсата на цел обрича отборите на провал. Примерът с унгарския футбол е красноречив. Години наред футболистите от дунавската страна стряскаха сънищата на футболна Европа с техника, задружност и глад за победи. 100 000-ят Непщадион се пръскаше по шевовете и на тренировките. От 20 години унгарският футбол запада. Дори безспорна футболна личност като Лотар Матеус не можа да помогне. 13-хилядно стадионче с полупразни седалки побра зрителите на последния мач между Унгария и България. А самите унгарски футболисти показаха потресаваща липса на характер и желание за изява (каквото и да си говорим само късметът им помогна да не загубят). Иначе Будапеща е по-чиста от всякога и апатията се чувства навсякъде. Това ли е целта? Чистотата може да бъде знак и за замряла човешка дейност.
Безцелността на ЕС се разкри и в преговорите с България. Всички тия квоти за производствата звучат налудничаво и опонират на наложените принципи на свободния пазар и пазарната икономика. Ние пазар ли ще бъдем, или производители? Ако ще сме пазар, защо ни е толкова ограничена покупателната способност, ако ще сме производители, за какво ни са квотите? Например ще произвеждаме 190 хиляди тона захар, при положение че сега произвеждаме 300 хиляди и производителите недоволстват, защото имат капацитет за много по-голямо производство. Дали това не е трик, за да се отвори пазар за захарта на някой друг, или е поредното чиновническо безумие? Дали ЕС не е опит за бледо копиране на СССР, или пък ние сме станали прекалено мнителни?
3. Червено
Писателят Йордан Радичков често казваше, че пътят на човечеството е спираловиден. И ни остави загадката. Кога се върви нагоре по кръговете на спиралата и се стига до чист хоризонт и кога се свличаш надолу към дъното, пъкъла, смъртта и всевъзможните гадни неща?
Различни хора ме критикуват за тъмночервените възгледи. От журналистическа гледна точка са прави. Но. Вярата, партията и футболният отбор се избират по рождение и не е хубаво да си ги сменяш. Източноправославно християнство, БСП, Левски! Пристрастието не е обективно, но е много по-убедително от липсата на позиция.
Социализмът е по-добрата система за България от капитализма. И след като 15 години ни убеждават в провалите му, редно е да се споменат и някои от успехите му. По-маловажните!
• България беше петата космическа сила;
• България държеше третото място в света по ниво на средното образование;
• България беше пета-шеста спортна сила;
• българската химико-фармацевтична промишленост също намираше място в световната десетка;
• България имаше ползотворно сътрудничество и приятелски отношения с една от двете велики сили на тогавашното време – СССР;
• българската селскостопанска продукция, българският текстил се котираха повече от добре на международните пазари;
• България беше лидер на Балканите в 75% от областите на живота – енергетиката, здравеопазването, туризма и т. н.
• България почти достигаше население от 9 милиона и имаше, макар и минимален, естествен прираст.
Ами 20-те български филма годишно, театралните постановки, за които се купуваше билет два месеца предварително, качествената литература, за която се образуваха километрични опашки.
Вярно, нямаше банани, но и маймуните в Софийския зоопарк бяха по-малко.
Истината е, че 45 години въпреки дефектите на тоталитаризма благодарение на труда на милионите българи и социалистическата система България се движеше по спиралата нагоре и често пъти виждаше чист хоризонт.
Колкото и да говорят, че преходът е завършил успешно, лично аз отказвам да се “риформирам”, и да повярвам в тая нелепост. Преходът към капитализъм свърши, но пътят е сгрешен. И това беше един никому ненужен преход! И това е един никому ненужен капитализъм! Като се изключи, разбира се, папкащата паразитираща еснафщина, която до насита тъпче коремчето си с бананчета, сърдито поглежда и неистово плюе по милионите “балъци”, които създадоха, а после й оставиха цяла държава за рушене.
4. Дефектите и свободата
Практикуваната от тоталитарния режим полицейщина, която ограничаваше личната свобода на индивида, особено остро опонира с лявата идея за правата на човека. Този основен дефект на системата в съчетание с хедонистичното съществуване на партийната аристокрация дразнеше хората и подкопа доверието в социализма. Това бяха дефектите за отстраняване. Защото не е важно как си облечен и каква музика слушаш, а каква работа вършиш. Разбира се, имаше много чисто човешки грешки, но тях ще ги има винаги. Човекът ще си остане едно грешно същество, което се учи от грешките си и се развива на базата на научените грешки. Прогресът не е нещо повече от поука, извлечена от милиони допуснати грешки.
Много прибързано някои погребаха левите идеи. Да, те претърпяха поражение с разпадането на СССР, но временно поражение претърпя и Френската революция, а днес Франция е република и при това доста демократична.
Левите идеи бяха объркани от глобализацията. Изглеждаха им недостъпни новите средства за пропаганда. Трудно се ориентираха в обстановката. Все още продължава да им липсва яснота. Но те оцеляха и поеха по нов път на развитие. Световният социален форум е доказателство за това (България както винаги отсъства!). И след като се “насладихме” на глобалния неолиберализъм, дали няма да преминем към глобален социализъм. Лев Давидович мечтаеше за нещо такова.
Левите идеи изминават своя период на катарзис и излизат пречистени, за да дадат надежда на апатичното човечество. За да покажат пътя към голямата цел – социалната справедливост. Социална справедливост, взаимопомощ, нравственост станат ли реалност тия думи, Господ ще слезе на земята, ще ни стисне ръцете и най-вероятно ще каже: успяхме!
А пък еснафите нека си папкат. Когато нямаш цел и ти липсват идеи, остава ти едното папкане. Поне осигуряваш работа на последното чудо на капиталистическия гений – Българската тоалетна асоциация. От 5-а космическа сила до Българска тоалетна асоциация!Ама че преход му дръпнахме!
5. Финал
Руски филм. За войната. Без заглавие. С над 20 милиона неизвестни герои. Австрийски еснаф решава да покори света. Хвърля око и на Москва. Тръгва. В началото уж печели, после започва да губи, накрая се прибира у дома и се самоубива. Чудесен филм. Особено подходящ за 9 май, Деня на Европа.